неделя, 28 декември 2008 г.

Поетично такова

ето два истински стиха... при това без коментари от мен (пък не са и нужни)

Миряна Башева
Тежък характер

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш
от глава до колене,
нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
-----
Георги Давидов
Присъствие
на Миряна Башева


Като кукерска маска,
като цигански свян,
като мечешка ласка,
като обръч от дрян,
твоят тежък характер
все се мята из мен
и с охлузени лакти
сам върти всеки ден.

Като вазовски даскал,
като плач на кавал,
като цвете под каска,
като празен бокал,
твоят тежък характер
все се мята из мен
и с охлузени лакти
сам върти всеки ден.

Има нещо несносно
в тази лоша шега:
бомба в себе си нося
ще избухне ... сега!

Да дойдат поничките !

"След голямото протестно пушене и пиене на вода под прозорците на вътрешният министър Михаил Миков идва ред на поничките"казва dir.bg, което ме накара да се замисля как аджеба се воюва в българия (да с малка буква)? Ами отговора е прост, погледнете полицаите и ще разберете. Някои би го оприличил с нахалство, ама ще имате да вземате. Напротив, моето мнение е че са постоянни в исканията си и то точно колкото трябва да бъдат. Когато полицията стачкува обществото е длъжно да се вслуша в техните искания и да ги подкрепя, колкото и както е необходимо. Трудно се подкрепя полицията, но хората требва да се оттърсят от модела за милиционер от времето на всенародният "любимец" - диктаторът Живков. Единствено полицията е тази, която пази и защищава обикновенният гражданин. Тайните служби си разиграват собствени игрички и не са тъка тъка близки до хората. Пожелавам им единство и успех!

понеделник, 22 декември 2008 г.

Честит рожден ден, милионер в Евро и всички екстри :)


Днес (22.12.2008) моя милост, заедно с Лъчезар Вукадинов (приятел мой от детството), Маргарита Саксобурготска, княгина Калина, Иван Костов, Лидия Шулева, Пламен Панайотов, Иван Кръстев, Блага Димитрова, Даниел Боримиров, Алберт Швайцер, Александър Хамилтън, Бенджамин Франклин, Дж.Едгар Хувър, Едгар Алан По, Жана д'Арк, Исак Нютон, Йохан Кеплер, Кари Грант, Карл Сандбърг, Лорета Янг, Луи Пастьор, Мао Дзе Дун, Мартин Лутър Кинг, Нат Кинг Коул, Ричърд Никсън, Ричърд Киплинг, Стийв Алън, Хауърд Хюс, Хенри Милър, Хъмфри Богарт. На тези които сме живи искам да кажа, че ние често имаме големи желания, но нямаме достатъчно възможности ... Друг път пък имаме доста възможности, но желания липсват ...Нека от сега нататък се случва така, че желанията винаги да са според възможностите ни, много усмивки, здраве и успехи! А на тези които не са сред нас (по обективни причини), лека им пръст. Наздраве и горчиво довечера ! ;)

петък, 19 декември 2008 г.

силата НЕ е в нас !






Горните новинки са поредно свидетелство за манталитета на българина и кошарата, в която блее. От едната страна - двама нискочели орангутани, които в едни по-добри времена щяха да бъдат мигновено разпознати като екземпляри от низшата раса, и пратени на място заупокойно и метафизично. От другата- стадо овце, рая, гяури, кротко уповаващи се на светлата вяра, че ставащото ще ги подмине, че таквоз нещо не бива да им се случва. Хората май мноооого се изнервиха, агресията ескалира, а и като че ли, малко са ни клали турците !!!

И накрая да си припомним:

"Новото гробище над Сливница"1885 / И. Вазов


Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли ?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!


БЪЛГАРОтворителност*

"Тиха нощ! Свята нощ!
Песен сега На похвала
Ангели пеят със радостен глас!
Вест за спасение донасят до нас:
Ето спасител дойде!"**

Коледа наближава, остават само дни до този светъл празник...е у нас няма да е толкова светъл, 'щото голяма част от населението (визирам хората в пенсионна възраст) няма да могат да си платят тока, ама нал' тъй се пеен в песенката, та ще пеем. Прави ми впечатление че с наближаването на дългоочакваната дата, пощенската ми кутия е заливана от всевъзможни призиви за благотворителност от сорта на "Спасете Гошко, дарете живот за децата, дарете усмивка, станете спонсор и прочие" умопомръчителни и сърцераздиратени послания които биха накарали дори и сценаристите на най - тъжните латиноамерикански сапунки - бози да си скъсат дипломите и да се захванат с нещо далеч по сериозно и неангажиращо. Очевидно всевъзможно организацийки, сдружения, политичета, президентчета, агентчета на ДС, жърналистчета и прочие сволач, се опитват да натрупат някое и друго дивидентче на гърба на сиротните и онеправданите. То хубава цялата тази работа, ама защо така правите бе хора? Защо само по Коледа? Целевите групи на вашите призиви и "добруване" само тогава ли се нуждаят от помощ или аджеба живеят и през останалите 364 дни в годината, щото като Ви гледам така, май не (няма смисъл да ми отговаряте, горният въпрос бе' реторичен). Не ме разбирайте погрешно! Като изключим глупавата Пи Арска инициатива на Агент Гоце и неговата не особено интелигентна пиарска сволач, Вие съвсем спокойно можете да дадете някой и друг лев за някое детенце, което наистина се нужда, но хайде да го правим през цялата година, а не да се сещаме само когато имаме изгода от това и когато наближава коледата??? Имам чувството, че с тези кампании някои хора се опитват да си откупят индулгенции и да им бъдат опростени греховета, но уви господа българотворителници, горе 'сичко се пише ;) И накрая Предлагам на другаря презЕдент, да се вземе в ръце, да събере паплачта от съпартийци които успяха да се набут във Властта та да краднат по нещичко, и всеки от тях да даде по 0.1% от парите които са успели да УСВОЯТ през изминалата година, сигурен съм, че ще е предостатъчно за всички нуждаещи се във България !!!

EDIT: Много интересна статия по въпроса

*Измислена от мене дума, за начина по който се прави благотворителност у нас
**Известна коледна песенчица

четвъртък, 18 декември 2008 г.

"Гениално", но факт

Представям ви гениалното творение на Българския изобретателски дух, съчетан с беднотията, побългарено пособие (приличащо на чайник) използвано за някакво подобие на английският обичай за пиене на чай (най - вероятно домашен и то от лайка) и спомен от времето на комунистическият реализъм в България. Не 3 в 1, а направо 45 в едно, т.е. 45 години съчетани в едно с демокрацията и капитализма :) Харесва ми между другото и търговската марка на продукта за отопление "Вулкан" - звучи много гордо и българско такова, представям си как някой гениален измисвач на имена, на щат в един от многото безмислени изкуствено създадени заводи по времето на комунизма го е измислил на времето след един месец осърдно правене на нищо... гениално е сравнението, ако беше в наши дни сигурно щеше да има и някакъв слоган като например "По силно от Вулкан!" или "Силата на Вулкан е и във вашият дом!"

сряда, 17 декември 2008 г.

ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ ДА ИЗХВЪРЛИМ БОКЛУКА !!!

"Пирински: Депутат, това звучи гордо!
Председателят на Народното събрание Георги Пирински каза, че заради цялостната
си дейност има основание депутатите да получат допълнителни възнаграждения."


А после същият този червен другар, обяснява как тия пари не били от бюджета, ами от глобите които били налагани на депутатите за нарушения и прочие глупости, т.е. получава се Параграф 22* - когато се натрупва излишък от глоби за отсъствия от пленарна зала, то той се разпределя във вид на коледни премии. Какъв е смисълът от санкции тогава, НЕуважаеми от мене и от никой нормален българин, другарю Пирински ? Освен това другарю, искаме Вие и всичките Ви подупечни да не Ви виждаме и чуваме никога повече от парламентарната трибуна. Вие сте уволнени - напуснете!!! А за напред предлагам всички ние да спрем да си плащаме данъците. Да видим какво ще си разпределяте тогава...13-та заплата, луксозна лимузина, ведомствен апартамент, евтини кюфтета и ежедневна далавера-висша обединяваща цел на гордите български дупетати! Премии ли, ще ви дам аз едни премии !!!
В заключение искам да Ви обърна внимание и на "гениалното" ви изказване "Депутат, това звучи гордо!" ама то, другарю Пирински, Маймуна също звучи гордо.....за маймуната.

Дори и да се напънете, трудно можете да измислите по-голяма глупост от това!
ВРЕМЕ Е ВЕЧЕ ДА ИЗХВЪРЛИМ БОКЛУКА !!!

*"3а този, който бъде убит, няма никакво значение кой ще спечели войната",
Джоузеф Хелър, Параграф 22

Виц на деня !

Към колата се приближава някакъв човек и чука по стъклото. Мъжът спуска стъклото и пита:
- Кво има?
- Ами, как да ти кажа, терористи са взели за заложник Сергей Станишев. Искат един милион долара откуп. Ако не се плати, щели да го полеят с бензин и да го запалят. И ето сега ние ходим и събираме - кой колкото даде….
- И много ли сте събрали?
- Ами има-няма двеста литра….

вторник, 16 декември 2008 г.

Дори и БСП не харесва БСП!

Позволявам си да копирам, без да коментирам публикацията на Илия Марков в блога му, озаглавена "След нас и потоп"
"
По стечения на обстоятелствата аз съм вече един обикновен редови член на БСП. Може би съм необикновен член на социалистическата партия предвид това, че възгледите ми се различават много от тези на средностатистическия член на ръководството на БСП. Неслучайно удебелявам горното.

Ръководството на БСП не е представително за всеки един член на партията. Такива като мен аз познавам много - хора с демократично мислене и европейски аспирации. Хора, които искат БСП да прилича на Лейбъристката партия, или на ГСДП, или на Parti Socialiste, а не такива, за които "Наша Россия" е еталон за партийно строителство.

Вярвам, че за много от нас беше допустимо да простим много и да направим много компромиси в името на това България да стане член на Европейския съюз и да извърши най-големия доброволен и позитивен обрат в геополитическата си ориентация от времето на Княз Борис-Михаил І до наши дни.

Всичко това се случи и от близо две години България е пълноправен член на най-развитата икономическа и политическа общност в света. Това събитие обаче подейства доста демотивиращо на партийните и държавните лидери, които решиха, че веднъж свършили работата, могат да отпуснат колана и да си качат краката на масата. Разбира се тая тактика много бързо беше развенчана от европейските институции, които незабавно ни показаха, че тоя номер няма да мине и че никой в България не бива да си прави илюзии, че тежкото е минало и оттук нататък можем да продължим да действаме по добре отъпканите (малко кални) навици.

Реакцията на българските политици и разбира се най-вече на българските управляващи е много притеснителна обаче. Те решиха, че е най-лесно и най-правилно от тяхна гледна точка да обвинят Европейската Комисия (ЕК) и всеки друг позволил си да ги критикува в двойни стандарти. Това ми напомня малко на обвиненията в предателство към всеки, дръзнал да изрази собственото си (различно от това на партийното ръководство) мнение в рамките на БСП. Е да, ама тоя прийом не върви в една демократична държава и в една демократична над-национална структура като Европейския съюз.

Едва ли има и 50'000 отчаяни и заблудени българи, които да смятат, че правителството ни е много добро и полага всички усилия за прогреса на България, а ЕК прилага двойни стандарти. С подобни изказвания обаче и с мъжкарско перчене пред Майкъл Лий (несъмнено политик и държавен служител с огромен опит, който може да сложи нашите печенеги в малкия си джоб - както го и стори впрочем) българските управляващи извършват един друг, неимоверно по-голям грях, който ще носи негативи на България дълги години след 2008 и дълго след като спрените пари и другите проблеми бъдат забравени.

А това е, че сегашното правителство ефективно проваля европейското членство на България и слага на страната ни етикет, който дълго ще вреди на репутацията ни, на привлекателността ни за инвестиции, на международното ни влияние и на марката "България" като цяло.

Освен това, проблемите, на които ставаме център, засилват евро-скептицизма, дават доводи на противниците на разширяването и въобще ефективно забавят процеса на евроинтеграция. И вместо България успешно да се впише в този процес и да се превърне от обект в субект - тоест от такъв, на който му казват какво да прави; в такъв, който вдъхновява другите да следват примера му; ние усилено действаме да го подкопаем и провалим. За години напред и не само за нашата държава.

И като млад европейски социалист това вече е нещо, с което аз не мога да направя компромис.

Висшите кръгове и на БСП, и на НДСВ, и на ДПС чудесно осъзнават нещата, за които говоря. Те не са глупави хора. Но удобно са заели позицията, на която е озаглавена тази публикация - "След нас и потоп". Едно много просто изречение с голям смисъл. Няма значение какво се случва след нас, важното е още малко да сме добре.

Това е лайтмотивът на 47 Конгрес, това е лайтмотивът и на правителството в края на 2008г."

понеделник, 15 декември 2008 г.

Развалиха всичко, дори и чалгата :(

В тази държава нищо не е като едно време. Киселото мляко се прави от сухо мляко. Алкохола се прави от спирт. Захарта е солена, солта е сладка. Месото е соево. Усмивките са фалшиви. Снимките са минати през Photoshop. БСП го играе добра партия. (!) Наркотиците дори са ни фалшиви... но днес... днес дами и господа, моята нежна и ранима душа за пореден път беше меко - казано разочарована, попадайки на новото музикално произведение на поп - фолк певачката Анелия, кoето към момента е едно от най - слушаните, гледаните и коментираните песни из българското интернет. Изтеглих го и с прискърбие искам да споделя моето разочарование от това, че в България, уважаеми хейтъри, дори и чалгата не е като едно време...няма ги зурните, няма ги кларинетите, бозукитата, кавалите, пошлия текст, който всъщност прави от чалгийката - чалгийца и дека вий го мразити.

Песента е уникална, нежна, надъхваща и наистина си заслужава да я чуеш цялата, да се замислиш за това какво си правил и какво ти предстои да правиш в живота си., може би някак си подходяща за днешните дни... надушвам стила на Надежда Захариева...
Защо разваляш всички бе Митко ? Къде отиде "Ах Банана, ох Банана" ? Къде отиде "Як мотору" ? Къде са а???? Питам и отговор най - вероятно няма да получа :(


Предлагам следният текст на песен да се въведе за задължително изучаване в училищата, може някак си да им подейства добре на онези младежи които бият разни журналисти покрай подлезите:

Анелия - Продължавам

Живея живота си ,
със усмивка минавам през дните.
Живея живота си ,
не раздавам безплатно сълзите.
Даже болката
има своя жестока цена.
Струва толкова,
колкото точно е любовта.

Продължавам
и по пътя дори наранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам!"

Верни приятели,
за утеха ми стискат ръцете.
Безброй ласкатели ,
за да грабят протягат и двете.
И победата има своя жестока цена,
струва толкова, колкото мойта душа!

....

четвъртък, 11 декември 2008 г.

Глътка въздух, уважаеми нещастници*


ВАС отмени част от наредбата за следенето в интернет.

Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени чл.5 от Наредба № 40 на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), като противоречащ на Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. Текстът позволяваше без особена мотивировка ДАНС и МВР да събират информация за електронната поща, разговорите по Skype и IM, разговорите и съобщенията изпратени по GSM и т.н. Делото беше заведено от неправителствената организация Програма "Достъп до информация"


Ашкулсум, аферим, машала, анджак !

Нещо хубаво се случи в България (днес с голяма буква го пиша), можете ли да повярвате?

Пълният текст на решението на съда тук


Според съда, така формулираният текст не поставя условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони - НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

Довечера ще се черпи ! :)

*Цъкни тук

Коледата невъзможна


12:30 ч./11.XII.08 (12 дни преди коледа), баш центъра на Варна - град в България член на европейския съюз.... може да напишете поздравителен mail адресиран до ватмана - вожд на българската КОМУНИСТИЧЕСКА партия - станиШЕФ на следният електронен адреЗ:
gis@government.bg
или на другарката Масларова на:
press@mlsp.government.bg
интересно ми е това на което станах свидетел, как се покрива със провежданата "социалната" политика на българската социалистическа партия (да се чете комунистическа) ?

Edit: няколко минути след като публикувах това, девойка ми изпраща снимка на коледната елха в Пощенска Банка, очевидно всеки приема кризата по различен начин :)




сряда, 10 декември 2008 г.

О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш *



Свалиха портрет на Левски заради ”гейски” (!) устни информира dir.bg, но не особено гръмко както би трябвало, а някак си под сурдинка, но пък какво от това, простено им е, все пак знаем, че не са особено обективна медия (както и повечето у нас, ама това ще го разгледам в някоя друга публикация). Простите и необразовани хора най-лесно се манипулират. Ненапразно хората са казали-прост народ, слаба държава. Ние затова сме на това дередже. Явно комунистическата върхушка би искала хората да не познават своята история и борците за свободата на България, още повече през погледа на творци. Видях портрета и невиждам нищо "гейско" в него. Левски е един, мотива за премахване на картината и самото заглавие ме карат да ми се повдига. Господа управници, (да, вие който крадете и не Ви пука много - много за това какво мисли народа), предлагам Ви лесен начин да постигнете това което целите, а именно беден и необразован народ, който лесно може да бъде манипулиран съгласно финансовите Ви, политически и други амбиции: направете образованието незадължително, а за тези които все пак отидат да се учат, премахнете изучаването на Ботев, Вапцаров, Славейков, Вазов...изтрийте от учебниците по история съдбата на Левски, Ботев и другите борци за Българската история...премахнете изучаването на изкуството, но помнете, някои от нас знаем, помним и ще разказваме !

*
"Обесването на Васил Левски" е последната песен на Ботев. Създадена е вероятно към края на 1875 г. Напечатана е в "Календар за 1876 година" под образа на Васил Левски.

Убих го, ама съм добър човек !


“Всеки човек греши! Внукът ми е млад, напили са го приятели и е постъпил лошо.” Това е казал дядото на освободения в понеделник Александър Данаилов, който е обвинен за смъртта на студента Стоян Балтов. (става въпрос за хулиганите, убили с няколко десетки ритници в главата, младият кандидат фармацефт - Стоян Балтов в Студентски грав в столицата, след запой в дискотека "Амнезия").

Изказването на дядото е съвсем разбираемо, но ние знаем, че този изрод, кротичкият, е искал да убие. Въпрос на време е било след кое напиване ще го направи. Такава е била и компанията му. Не са го спрели, гледали да го как рита главата на момчето и са ритали по други места и другите момчета, просто защото не са успяли да уцелят главите им. Ако бяха по-точни или малко по-трезви, сега щяхме да оплакваме 3 трупа, а не един. Ако не тази нощ, някоя друга. Хората са си такива и не са единствените пиещи побойници. От изхода на това дело зависят много бъдещи побои и много бъдещи съдби. Студентите, които запазят ценностната си система непреобърната от нещата, които виждат докато учат, ще се изнесат паннически веднага след завършването си. Имаме един конкретен убиец и май бяха 4 съучастници, които се измъкват по търлъци в момента. Чудя се само колко ли струва човешкият живот в България след като единия от побойниците е пуснат срещу парична гаранция от 500 лева? Едва ли е скъп, все пак с 500 лева можеш да си купиш едно що - горе прилично турско кожено якенце например или пък да излезеш да празнуваш рожденният си ден с около 15-тина приятели в някоя кръчма.

Предлагам хората които (все пак) са обвинени в убийството, но най - вероятно няма да бъдат осъдени на повече от условна, да бъдат освободени моментално! Все пак няма нужда да губим пари и време на данъкоплатците, а освен това и на малките деца им е ясно, че виновниците в тази държава не се наказват справедливо. Предлагам също да им се даде орден стара планина (и без това той вече не струва нищо), но не само на пряките убийци, ами и на косвено виновните като например другарите Гоце, серГЕЙ! На убийците 'щото ритат добре, на Гоце, серГЕЙ и другите от пасмината - 'щото направиха "чудесна" съдебна реформа, правосъдието "работи", "независимо е" и "лошите" европейци напразно ни наказват, защото те са късогледи и не виждат колко е хубаво тук! Не искам да съм пророк...все се надявам, че някой път ще има справедливост и у нас, но като се казваше "дано, дано, но надали"....мир на праха на момчето, може би е щастливец че се махна от това забравено от бога място наречето "родина".... :(

вторник, 9 декември 2008 г.

Блогъри от всички страни, съединявайте се!


Най-престижната журналистическа награда в САЩ (а най - вероятно и по света), "Пулицър", вече ще се връчва и на журналисти от Интернет медии. Бордът от Колумбийския университет в Ню Йорк, който администрира приза, съобщи, че наградите за 2009 г., които ще бъдат връчени през април, ще включват "онлайн вестници и новинарски организации, които публикуват само в Интернет". Т.е. От 2009 г. ще бъде връчвана награда "Пулицър" и за материали, публикувани в интернет. Статиите, публикувани в интернет, ще могат да бъдат предлагани за всяка от общо 14-те номинации. Досега интернет-публикациите бяха допускани за номиниране само в категориите "новини" и "новинарски снимки". Така че, колеги, да запрятаме ръкави, да попишем, пък знае ли човек някои може и да удари кьоравото.... поживьом ...повидим!

понеделник, 8 декември 2008 г.

Вапцаров е жив!




"В банков сейф у нас се пазят 8 непознати стихотворения, излезли изпод перото на Никола Й. Вапцаров. Сензационното разкритие направи във Варна племенничката му - известната кинорежисьорка и писателка Майя Вапцарова. Племенницата на легендарния поет чака разрешение от собствениците, за да се покаже пред обществеността безценното творчество, информира moreto.net, цитирайки Народно дело."

Прочитайки тази информация се сетих за любимото ми стихотворение на Вапцаров - Прощално:

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

С нетърпение чакам да прочета тези нови 8 стихотворения, които най - вероятно ще породят цял рояк въпроси отностно тълкованието на цялостното му творчество пък и междувременно, (много философски) се позамислих на какви ли теми щеше да пише Вапцаров ако имаше неудоволствието да живее днес (21 век) - в епохата на новите "ценности", в страната на кражбите, лъжите и корупцията, 2008 годни след новата ера - когато най - важното в България е да имаш Мерцедес, мускули и пари ?

Агент Гоце отвръща на удара !

Коментарите са излишни....смешно, та чак тъжно

И един поздрав за другаря Първанов

петък, 5 декември 2008 г.

45 признака, че си от България :)


1. Москвичът е ценност, която се наследява от първородния син.2. Родителите се грижат за детето си, докато навърши пълнолетие на 48 години.

3. Майка ти влиза в стаята докато правиш секс с жена си, за да провери дали си добре завит.

4. Ядеш чесън докато ти изтръпне езикът и всички около тебе се разплачат. Нека мре мръсната гад!

5. Къпеш се рядко, но за сметка на това - кратко и без сапун.

6. Мислиш си, че като имаш бирено шкембе задължително разбираш и от футбол.

7. Софиянец си, но с нетърпение чакаш да дойдат празниците, за да си се прибереш във Вълчедръм.

8. Караш по-хубава кола от баща си (ако не си първороден син).

9. Докато чакаш с платнетите пазарски торби на светофара край теб профучава SL600 кабрио със супермоделка вътре и ти казваш: "Аз тая съм я ебал в шести клас!"

10. На 60 години жена ти има по-гъсти мустаци от теб, но за сметка на това й става по-често.

11. На всеки виц отговаряш с "Аз тоя го знам, ама по друг начин".

12. Готов си с бой да чакаш на най-голямата опашка, без да знаеш за какво е, но само и само да не се минеш.

13. В заведение, в което е заета само една маса, задължително сядаш на съседната и вместо в менюто гледаш в чинията на другия.

14. Твърдо си убеден, че всеки успял човек задължително е връзкар/мошеник/мутра/*****, а теб съдбата те е прецакала, но въпреки това играеш двайста година на тото с една и съща комбинация от рожденните дни на децата.

15. Чаршафите се тупат най-вече през балкона към улицата, за предпочитане ако съседът е проснал прането си отдолу.

16. Когато се прецакаш е достатъчно и някой друг да се преебе, за да ти мине напълно.

17. Като правиш запой чупиш сватбения сервиз, за да му падне полилея на съседа; а когато той прави парти - викаш полиция защото не те оставят да спиш.

18. На 15-и взимаш аванс, на 30-и заплата, а на 8-и идват бурканите - ти си осигурен човек!

19. Държавата винаги е виновна. Това е аксиома.

20. Каквото кажат по телевизора е вярно, с изключение на прогнозата за времето. Но пък иначе за какво ще си говорим, когато изчерпаме за какво е виновна държавата и какви лекарства пиеш?

21. Купуваш си пакета “Прима патриот” главно “заради знамето”, но съседите ти вече втора вечер не могат да спят заради надутата уредба...

22. В редките случаи, когато се къпеш, оставяш косми по сапуна.

23. Смяташ, че има по-гадни същества от политиците и пример за такова е “т`ва копеленце Бербатов, дето пак не можа да вкара”.

24. Всичките ти приятели знаят, че снощи си таковал Мария...

25. ... и че ти е неприлично голям.

26. Когато по телевизията пуснат материал, който засече, седиш пред екрана и с доволна усмивка казваш “Аааааа, глей ги тия как се прее...!”

27. Псуваш тези, които са решили “Аз съм българче” да отпадне от читанките, въпреки че ти също не го знаеш.

28. Черпиш докторите, които са те лекували в болницата.

29. Когато някой познат каже, че отива за телешко месо, му казваш “Стой! Ти `найш ли аз к`ви познати месари имам!”

30. Отиваш на дискотека, за да се напиеш безпаметно, а не за да се веселиш.

31. Живееш в Бургас и от всичко най – много мразиш Варна. Или пък София.

32. Когато те спрат за анкета на улицата и те попитат “Ползвате ли презерватив?” ти се усмихваш снизходително и обясняваш, че такива глупости не ти трябват...

33. ...след два месеца се криеш в бомбоубежище, за да не те намерят родителите на същата онази Мария.

34. Носиш мобилния си телефон окачен на врата.

35. Напоследък си захвърлил руската класика, понеже “ШОК” е по-интересен.

36. Пазариш се с касиерката в голям хипермаркет.

37. През август отиваш да вариш компоти зад блока, за ужас на съседите ти.

38. Правейки ремонт вкъщи пробиваш с бормашината дупка след дупка, забравяйки, че е добре от 2 до 4 да се пази тишина.

39. Ядосваш се, че в градския транспорт е мръсно, но отново не дупчиш билет.

40. Мъкнеш се с дънково яке и “долнище” с пет линии и надпис “Aadigasss”.

41. До края на живота си, разказваш спомени от казармата, все едно това е най-великото нещо, което ти се е случило...

42. Вместо да излезнеш малко по-рано за работа, се блъскаш с още 200 човека в автобуса...

43. Българинът е оня чуден човечец, който слуша американска музика, дава по 5 лв, за да гледа американски филми (на премиера може и по 20), събира пари за американски дънки, дрешки и парфюми (най - често не може да си ги позволи), мечтае за америкнска кола (само мечтае) и разправя, че американците били най - тъпите копелета на тоя свят. Толкова прости, че направо не е за приказка!!! И държавата им и тя като тях - просташка! Нищо, че си свети с крушка, изобретена от същите тия тъпи копелета и рядко успява да се повози на самолет - пак от тях измислен . . .

44. Българинът думи като "Моля", "Благодаря", "Извинете" и "Бихте ли" ги няма в речника си и затова, ако чуе да ги употребяваш, си мисли, че си задръстен и задължително много тъп.
И чак като вземеш да се държиш просташки, ставаш "печен", "достоен за уважение" значи.

45. Българинът е оня лимитиран селяндур, който вечно се бие в гърдите, че е много не, ами най - умният въобще и изобщо (американците ги слага в джоба си, да не го забравяме). Откак преди повече от 100 години е влязъл във виенската баня, за да се изпърди и да се удари във влакнатите гърди с победоносния възглас "Булгар!", та така и до днес.
Това че, освен едно кисело мляко и мускалите с розово масло, друго досега не е произвел, е подробност. Па и не е малко - кисело мляко - ако случайно някой още не е разбрал - не се произвежда никъде другаде освен в България!!!!!!

По материали от тук

НЕ давайте пари на Първанов..Даже и за Коледа !!!


Както и повечето неща, до които се докосва Първанов, и “Българската Коледа“ се превърна в цинична, нагла и лишена от всякакъв човешки смисъл подигравка с хората на България. Те биват призовавани да даряват пари в една кампания, чието главно предназначение е да показва президента на републиката като състрадатален, грижовен и социалноотговорен.

И хората даряват – често и последните си стотинки – след като държава, президентски и партийни спонсори, обръчи от фирми и друга хищна паплач вече са прибрали от тях каквото са могли под формата на данъци, убийствени цени, директни кражби от бюджета. Последният случай – президентските съпартийци и наглите кражби на президентските спонсори станаха причина Европа да спре 220 милиона евро, предназначени за българите. Само една от близките до президента фирми – „Еврофиго” на Людмил Стойков и Марио Николов, беше принудена да върне на САПАРД неправомерно получени 3 милиона лева – колкото вероятно ще събере и тазгодишната „Българска Коледа”.

Затова на тези хора – и най-вече на главатаря им Георги Първанов – не трябва да се дарява нищо, даже на Коледа. Те убедително вече са доказали, че всички пари, до които се докоснат, изчезват с космическа скорост. Никакви пари, никаква аванта. Те и без това са си взели достатъчно.

Нагло и цинично е да искаш от хората да даряват пари за уж благовидна кауза, когато правителството не спира да думка тъпана, че има 5 милиарда лева излишък. Само с един подпис на финансовия министър Пламен Орешарски в „Българската Коледа” могат да влязат 10 и повече пъти пари, отколкото измъчените хора са успели да съберат за 5 години досега. И с тези пари най-после да се създаде държавен фонд за лечение на тежко болни деца, та нещастните родители да не обикалят като просяци държавата.

Но не. По-хубаво за президента е просълзени майки и бащи да му целуват ръка и да се просълзяват на новогодишното му слово.

Солидарност – дрън-дрън.

И още нещо, което също е важна причина да не се дават пари, когато Първанов и компания ги искат.

До този момент – вече шеста година – „Българската Коледа” не е регистрирана по законите на страната като юридическо лице. Няма ясна информация кой чисто физически нарежда плащанията, нито се знае публично кои са хората, влизащи в комисията, разпределяща средствата. За 5 години не са публикувани, нито представени на Сметната палата каквито и да било финансови отчети, нито са правени финансови одити – или поне никаква такава публична информация не е огласена.

Ясно е само едно – Първанов прави имидж със стотинките на българите и с нещастието на болните деца.

Не му давайте нито стотинка. Ако имате желание и възможност, дайте пари, но изберете вие на кого да ги дадете – като свободни граждани на свободна държава.

А Първанов да си вземе от спонсорите и да дарява.

Не вярвам да му откажат.

dir.bg

Аз не харесвам станиШЕФ, а ТИ ?



Ако не харесвате Сергей Дмитриевич Станишев поради:
- Спирането на почти всички плащания по различни програми, което е в силна вреда на България и нейните граждани.
-Корупционните скандали злепоставят страната ни пред останалите членки на ЕС
-Хора от правителството и висши чиновници се обърнаха към ЕК с твърдения за технически грешки и с изречения от рода на ”Вие в Еврокомисията сте си виновни” и “Господа от Брюксел, оправете си вашите проблеми!”
- Държавните поръчки за 120 млн. лв. спечелени от “братски” фирми
- Корупцията която се шири на всеки етаж от държавно-административния апарат и това е видно и ясно за всеки един гражданин на Република България и за ЕС
- Разследвания от прокуратурата, и осъдени, които се броят на пръсти
- Безпрецедентният корупционен скандал в МВР
- Невъзможността на правителството да се бори с корупцията и престъпността в България.
- Символ на управлението на Тройната коалиция - Корупцията
- Неразкритие поръчкови убийства
- Цените на стоки по - високи от европейските
- Социално-икономическите проблеми
- Високата инфлация
- Ниското равнище на доходите (най-ниското в целия Европейски съюз)
- Окаяното положение на българското селско стопанство
- Арогантното поведение
- Отричането на грешките на правителството
- Трамвая
- Безплатните пенсионерски екскурзии
- Популизма
- И още много други причини...

станете част от групата ни във Facebook на този адрес :)

четвъртък, 4 декември 2008 г.

Защо на British Council му пука за България, а на БНТ му пука само за агент Гоце?

Ако не сте запознати с проекта „Медии и обществено многообразие” на британското консулство в България сега е време да го направите тук. Проекта демонстрира за пореден път как чужди организации или институции се интересуват повече от българските такива за това какво се случва у нас. 
Има и 5 изключително поучителни и забавни клипчета за това как и какво не трябва да правим спрямо различните:

Хвала ! 



Prison Break (поне за душата де)

Българи създадоха първата в света група от затворници, нарича се Отряд 13.Членовете на групата са лишени от свобода. Групата е съставена от момчета излежали различни присъди, които от месец май т.г. са на свобода. Турнето което групата е направила е било озаглавено 'Напред и нагоре' и се е провело съвместно с Главна дирекция за изтърпяване на наказанията. По българските пътища групата респектирала (!) с колона от лъскави автомобили сред които два Hummer-а и черен Cadillac. Цялото турне е заснето от телевизионен екип и ще бъде излъчено по национална телевизия до края на годината. В заснетият филм присъстват интервюта с лишени от свобода излежаващи различни присъди (както доживотни присъди така и осъдени за 'две кокошки'). Отделено е и достатъчно внимание на целта на цялото начинание като се разглеждат теми като страха от свободата, за какво си мечтал преди да влезеш и как виждаш живота си след това. В интерес на истината, песничка е доста по - добра от другите блавочи които издава челядта на българска "Рап" сцена, като например глупостите на Ванко 1 и Биг Ша (по - извесетн като Мишо Шамаря), има смислен текст, хубава мелодйки, е верно е, че единият от раперите фъфли, но пък след успех на фъфлещите Румънеца и Енчев, момчетата от отрядя ми се издигнаха в очите. Заслушайте се в текста, пък може и да научите нещо....Вдъхнових се и мисля да изгледам още един път любимите ми затворнически филми, като The Sawshank redemption и The green mile....А пък казват, че нямало изкупление....



Edit: Кратък цитат от текста, доста истиснко звучи....:

Защо животът така е подреден?
Веднъж си победител, а после победен.
Не може вечно начело да си ти,
ще дойде ден, ще паднеш и страшно ще боли.

Ей Господи, ако те има, моля те прости.
Ако нейде съществуваш със знак ми покажи
къде е пътят, по който да вървя,
кога да тръгна и кога да се спра.

сряда, 3 декември 2008 г.

Какво са правили предците на серГЕЙ (партийните де)

Остров Персин, най-големият концлагер в България

Между градовете Никопол и Свищов река Дунав се разделя и отново съединява няколко Пълно двустранно подравняванепъти. От 12-те острова, образували се от двата клона на реката, три се появяват само през лятото, три периодично биват наводнявани, а само шест остават постоянно над водното ниво, въпреки че площта им се променя постоянно. Най-големите острови са Остров на блажените, Градина, Подкова, Бураня и Персин. Всички са образувани от глина, пясък и обрасли с гори. Принадлежат на съседните общини, които използват дървения материал, а през летните месеци служат за пасища. Нестабилните пластове на тези острови причиняват падини, които след спадане нивото на реката през лятото остават пълни с вода. Водата в тях застоява, мирише и става развъдник на маларични комари, поради което островите са много нездравословни, въпреки плодородността на почвата.

Комунистическият режим започна да използва ресурсите им преди 10 години и постигна отлични резултати в култивирането на островите, започвайки от остров Градина. През 1949 г. о-в Персин бе предоставен на общините Белене, Вардом и Ореш за превръщането му в държавно земеделско стопанство, наречено ДЗС “Сталин”, а след смъртта на Сталин преименувано на “Вълко Червенков”. Присвояването на островите предизвика недоволство сред засегнатото население, защото някои села загубиха пасищата си и добива на дърва за огрев. Тези хора отказаха да работят в новообразуваното държавно стопанство, което беше една от причините местните власти да прибегнат към системата на принудителен труд, която вече беше въведена в България.

Остров Персин има 74 000 декара площ и е огромно селскостопанско предприятие, където могат да работят 10 000 души. През същата година, когато стопанството започна работа, бяха създадени два лагера за принудителен труд на острова с около 3000 души, всички интернирани поради лошо политическо поведение и нелоялност към режима. През 1950 г. броят им достигна 6000, като сред тях мнозина имаха присъди за обикновени нарушения. През 1949 г. българските концентрационни лагери бяха официално закрити с министерска заповед и затворниците бяха “освободени” само за да се върнат по-късно в затвора за излежаване остатъка на присъдите си. Поради това през април 1954 г. остров Персин бе трансформиран в затвор за политически затворници, които бяха разположени в система от трудови лагери на самия остров и околността.

Държавно земеделско стопанство “Вълко Червенков”
Обработваемата земя на това стопанство се намира на о-в Персин, три съседни островчета и 12000 декара възстановена земя между селата Белене, Бяла вода и Драгаш войвода. Общо възлиза на около 100 000 декара, главно оризови ниви, зеленчукови градини и пасища за 8000 овце и 500 крави. Има и свинеферми североизточно от село Белене, както и птицеферма на самия о-в Персин.

Най-важният строеж, който се вижда на острова, е дигата, изградена около него за предпазване от наводнения. Тя е дълга 48 км и има допълнителен насип, направени от сбита пръст. Изграждането й се извършва с много примитивни методи и въпреки че се предвижда да работят 3000 работници в продължение на седем години, малко вероятно е да бъде завършена в срок, особено след като през 1954 г. придошлите води отнесоха значителна част от вече построеното.

Главните печалби на стопанството са от отглеждането на коноп и просо, които винаги дават отлична реколта, докато от пшеницата и царевицата добивът не винаги е задоволителен. 5000 политически затворници са работната ръка в това стопанство. Разпределени са на три категории според престъпленията, заради които са осъдени. Около 3000 са бивши комунистически служители, осъдени за измама. Около 1500 души са от предишния концентрационен лагер, които решили “спонтанно и доброволно” да работят в Белене и в лагера за превъзпитание. Политическите затворници работят в лагера Белене 2 и се занимават с отглеждане на добитъка. Други затворници и политически затворници, излежаващи присъди от под 6 месеца, са в лагерите Белене 1, Белене 3 и Белене 4 и в свинефермата.

Администрация
Първите затворници, изпратени в Персин през 1949 г., са били обикновени нарушители, осъдени на затвор за дребни кражби. В продължение на пет години островът е бил смесица от затвор и принудителен трудов лагер и броят на затворниците бързо се увеличавал. Когато концлагерите били закрити, островът се трансформирал в огромен затвор (каторга) , където са затворени 8000 души от цяла България. Според коменданта на лагера броят им трябва да достигне 12 000 до 1955 г., за да се изпълни планът на правителството. За постигане на този брой няколко други затвори са били закрити и хората докарани в Персин. Затворниците често биват откарвани от подсъдимата скамейка направо в Белене.

Началник на затвора е майор Хатджийски (първо име неизвестно), куц с единия крак. Преди е бил комендант на принудителния трудов лагер Богданов дол. Други членове на ръководството са: Николов (първо име неизвестно) заместник-комендант, капитан от милицията, Борис Митев надзирател, лейтенант от вътрешни войски, с прякор “Кръвопиеца”, Гюров (първо име неизвестно), лейтенант от милицията, Владо Митрев, също лейтенант от милицията. Има още около 50 души, занимаващи се с вътрешния ред в различните лагери.

Условия на живеене
Затворниците са настанени в бараки, землянки и временни колиби от дървета и кал. Помещенията са пренаселени до такава степен, че затворниците трябва да лягат и стават от леглата на смени. Никой затворник няма право да излиза от спалното помещение нощем, а тоалетните кофи са недостатъчни за нуждите на мъжете. Кофите преливат и образувалата се на пръстения под кал е особено зловонна през лятото. Малко от постройките имат прозорци и когато има болни затворници на легло е забранено да се отварят съществуващите прозорци. Помещенията гъмжат от хлебарки и други паразити, които не могат да бъдат унищожени поради пълната липса на елементарна хигиена. В целия лагер има една-единствена баня. През лятото затворниците могат да се къпят без сапун в студените води на Дунава, но през зимата нямат никаква възможност за къпане. По-голямата част от питейната вода се взема от Дунав и не се дезинфекцира. Дрехите се перат също в реката. Никой затворник няма право да притежава бръснач, гребен или огледало. На затворниците се дават една затворническа униформа и два комплекта бельо годишно.

Храната е много лоша и затворници, които не успяват да изпълнят дневната си норма, са лишавани от дажбата им. Дневната дажба е: 500 г хляб, 150 г картофи, 200 г зеле, 10 г свинска мас и 5 г сол. За тази храна се удържат по 2.36 лева на ден от заплатата на затворника.

Принудителен труд
Всички затворници в Белене са принуждавани да работят всеки ден. Болните трябва да остават на легло. Затворниците са разделени на групи от по 300 до 1800 души, подразделени на работни бригади по около 50 души. Всяка бригада има надзирател, който е подпомаган от затворник-отговорник. Надзирателят отговаря за работата на бригадата всеки ден и проверява списъците всяка вечер. Двама началници на бригадата (единият цивилен служител, другият затворник) ръководят действителната работа и имат право да докладват за провинения на управлението на лагера. Всеки затворник трябва да изпълнява определена норма, но не може да си почива, след като я изпълни, а трябва да продължава да работи до края на деня.

Охранителна система
Охраняването на лагера е както следва:
Външна охрана: в ръцете на Вътрешни войски със спомагателен патрул моторни лодки. Вътрешна охрана: изпълнявана от специални милиционерски отряди на Държавна сигурност. Работни охранителни патрули: от обикновени милиционери, подпомагани от доверени криминални затворници, известни като “тайна милиция”.

Лагерът се управлява с желязна ръка и милицията не се колебае да стреля в случай на сериозно нарушаване на правилата. Пет политически затворници и един обикновен нарушител бяха застреляни през 1954 г., защото бяха навлезли в забранена зона. Целият остров е покрит с пътепоказатели за насочване на затворниците по пътя им за отиване и връщане от работа и посочващи работните площи и зоните, където е забранено влизането. Поставени са стотици знаци: “Минаването забранено! Стреля се без предупреждение!” Понякога затворници, които искат да се самоубият, нарочно преминават с надежда да бъдат убити по този начин. Всеки затворник, заловен при опит за бягство, е застрелван в присъствието на другите. За недопускане на бунтове целият лагер е разделен на секции с мрежи от бодлива тел, така че контактът между затворниците е ограничен.

Наказания
Често се налагат наказания за неизпълнение на работните норми. Най-лекото наказание е лишаване от дажбата храна за един ден или забрана за получаване писма или колети отвън. Затворници, които редовно не успяват да покриват работните си норми, ги затварят в специални наказателни килии за един до 15 дни, но въпреки това трябва да работят на полето през деня. “Непоправими саботьори” - тези, които подбуждат другите да не работят или редовно са се бунтували, се затварят в “наказателни отделения”, разположени под земята, каквито има във всички лагери.

Поради ниското ниво на терена тези килии обикновено са влажни и след силни дъждове водата в тях се покачва до 80 см, принуждавайки затворниците да се струпват на горните нарове през целия ден и цялата нощ. Няма тоалетни и хората трябва да ходят по нужда в килиите. Натрупалите се екстременти се отстраняват само веднъж месечно, което затворниците трябва да правят с голи ръце. Затворници, прекарали един месец при такива условия, се разболяват сериозно и свършват дните си в някой друг затвор.

През нощта на 15 март 1954 г. Дунав покачи нивото си с 3 метра над нормалното и заля остров Персин. Единствената част, останала ненаводнена, беше малката площ, където е разположен лагер 2. Надзирателите и началниците изоставиха затворниците на съдбата им. Следващата нощ водата се покачи с още 2 метра. В продължение на дни затворниците стояха по покривите на затворническите сгради, докато накрая бяха откарани с лодки и настанени в свинските кочини на село Белене, където останаха струпани при непоносими условия три дни.

Освобождаване от лагера
При излежаване на присъдата затворникът не получава документа си за освобождаване директно от Белене, а първо трябва да отиде в лагер близо до селото, а след това в затвор във вътрешността на страната, откъдето му дават официалния документ за освобождаване. Само двама затворници успяха да избягат от Белене между 17 май 1953 и 18 май 1954 г. Единият още се крие в България. Другият е нашият източник.

Документационен център към радио “Свободна Европа”

Две офце усмихнати (а трябва поне едната да пореве)...

вторник, 2 декември 2008 г.

Dream a little dream

Сигурно с оглед на постоянно заливащата ни информация относно кризата и пагубното й влияние върху обикновенната средна класа у "страната" българия (нарочно в кавички и с малка буква) снощи сънувах чудат сън. Пътувам към летището...отивам на екскурзия към топлите страни...сам....стигам до Check In Poin-а и любезната женица (след кратка справка в компютъра) ме уверява, че няма информация за подобен полет да излита от това летище. Изпадайки в див рев аз започнах да обикалям по паркинг-а на летището (странното е че беше непознато за мен летище) в който момент сънят свърши прекъснат от силната ми физиологична нужда да употребя тоалетната по малка нужда. Въпроса който не ми дава мира от тогава е ( и който ме държа буден още час - два след това) дали кризата засегна и сънищата ни ? Липсата на подобен полет отразява липсата на нещо в реалният живот, какво ли е то? Смятате ли, че The crisis може да даде толкова дълбоко отражение върху живота на човек, та камо ли и на душевността, съня и мечтите.... ? Знам съм сигурност едни хора на които не им пука от ставащото, но те са ни ясни, ами Ние ?

петък, 28 ноември 2008 г.

Господин депутата гледа девствено, естествено не шмърка нищо еФтино*

*Ъпсурд - Колега

Като един социален ТИП (какъвто съм АЗ) с оглед на желанието , което имат някои някой народни представителчета начело с Ваньо Хърков от партията на лудите а.к.а. Атака да си осигурят спокойни старини.

"Депутатите, чийто пълен мандат е изтекъл, не са избрани в следващото Народно събрание и са навършили 55 години, да се пенсионират, независимо от размера на осигурителния стаж и да получават пенсия в размер на 70% от възнаграждението на народен представител, което е над 1000 лева. Такива промени в кодекса за социалното осигуряване са внесли в парламента група депутати, начело с Ваньо Хърков от „Атака”. Подкрепили са го други депутати от опозицията, независими и няколко от левицата."

предлагам да организираме продължение на кампанията за събиране на пари за гаранцията на Христо Ковачки, предлагам да се намалят пенсиите на редовите български граждани, инвалиди и др. "тъмни" субекти които само харчат парите на нашите честни народни избранници, предлагам да се намалят с 1/е песните на гореспоменатите и да се даде пожизнена пенсия на всеки бивш, настоящ и бъдещ депутат, не за друго ами да са им спокойни старините, все пак направиха толкова много за България (икономиката цъфти, няма безработица, построиха магистрали и др. добрини), та предлагам да открием разплащателна сметка от която г-на член на "Атака" и другите нему-подобни да могат да теглят по колкото и когато поискат от нея!
Съзнателно и безотговорно издигам лозунга "На всеки Български депутат - не по 1000 а по 2000 не пари а евра"
И накрая, не го разбирайте като подстрекаване, ама ето телефонa на американското посолство в България - 02/963 20 22, пък и вече томболата за зелени карти започна....

сряда, 26 ноември 2008 г.

Ценности,мечти и амбиции в Bulgaria


Гледайки тази снимка (цъкни за голЕм размер) озаглавена "Витрина за магазин за играчки, circa 2008" (via блога на Еленко) се замислих дали все още са ни останали някакви ценности и ако са ни останали, необходими ли са ни ? Ценности в днешно време? Мухаха - илюзията е пълна, не са ни необходими! Кой може да говори за това в днешно време, кой има право да говори за това в днешно време, кой говори за това? - Никой! От доста време си мисля, че днешната младеж нямат ценностна система и дори не знаят какво е това. 'Подрастващото поколение и неговата "ценностна система" се свежда до пълно отрицание на всичко нормално и до издигане в култ и в център на живота им на неправилните, нередните и абсурдните неща и на тези неща които са забранени. Младите нямат морал и етика, не се съобразяват със ситуацията и хората около тях, не умеят да се държат на положение, не уважават никого (а защо ли?). В 21 век се цени грубото отношение, проявата на насилие върху по-слабите, пиенето до безсъзнание (вие колко текили обърнахте?), употребяването на наркотици под всякаква форма (вие колко линии шмръкнахте?) и псуването, приемащо се за поздрав. С всичко това тинейджърите се гордеят и хвалят! Мацките се съревновават коя ще прави секс по рано (виждал съм как 13 годишно момиче се моли на младеж да спи с нея (щото "колежката" от класа и вече има 11 бройки и мумичито се излага като няма нито една или пък само 5-6). Виждал съм младежи които проиграват всичките си джобни пари на комар в задучилищната игрална зала. Виждала съм как второ или третокласници (очевидно) пушат "тайно" зад училище и си "лафят". Чувал съм за какво мечтаят девойките в 3-клас (за мерцедеЗа, чичкото с ланците, паритИ, парфюмитИ).... виждал съм много...чудя се дали не сме се родили твърде рано ?

понеделник, 24 ноември 2008 г.

"Защо сме социалисти" - кратък курс....



"Всеки от делегатите на завършилия в неделя конгрес на БСП получи и екземпляр от написаната само за няколко дни от Сергей Станишев книга “Защото сме социалисти”.

Изданието привлича най-напред с визуалното си оформление. На корицата пъстър колаж сякаш подсказва на читателя, че авторът говори не само от свое име, а и от името на още 40 лица, подредени като в президиум на партиен конгрес. И внушава времевата и географската безграничност на социалистическата идея. Така сред “социалистите” и съмишленици на автора заедно с Маркс и Енгелс, Георги Димитров и Трайчо Костов, Георги Първанов и Стефан Данаилов се нареждат Нелсън Мандела и Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън и Стинг, Райна Княгиня и баба Тонка...."


Цъкни ме, за да прочетеш цялата статия (ако ти стиска, или ти се иска)


Чета и плача, страдам, хлипам, скубя си косите... нямам думи... онемях


За разликата между туризма и емиграцията

В моя роден град не остана плаж за една хавлия от хотели, кръчми, заведения. Знам улици, които не са виждали асфалт повече от 30 години, а улични лампи има от две. Шофирането в прекрасния град за живеене е истинско изпитание на волята и издръжливостта, а ако трябва да минеш от единия до другия край, трябва пълен резервоар. В най-прекрасния град за живеене се строят грандиозни спортни комплекси, но няма пари за асфалт...


Един нашенец умрял и се преселил в рая. Щом стъпил в рая, какво да види - море от сладолед, бреговете му от шоколад. Спокойствие, зеленина. Живял ден, два, година праведникът в рая и започнало да му писва. Нямало ги кръчмите, в които на чаша вино с приятели старецът бистрел политиката, нямало ги жените, в които бил влюбен. Мислил, мислил старецът и решил да потропа на врата на Свети Петър.- Светецо, не искам повече в рая - наситих му се, скучно ми е и ми липсват приятелите, шумните кръчми, питието. Отключи ми портата на рая, пусни ме по белия друм да си ходя в ада. Свети Петър останал глух и ням за молбите на райския човек. Решил обаче да събере светиите спешно на съвет. Такъв случай в рая нямало. Мислили-мислили и решили да отпратят праведника, който искал да живее в ада. Преди да уредят постоянното му жителство там, светиите решили да пратят скучаещия на екскурзия в пъкъла. Да види, да гледа, да усети и ако реши, да отива там.

Хукнал нашият човек презглава. Все пак дали му само три дни да опознае мястото, където искал да живее. А там - живот като на земята. Кръчми, мадами, живот си живеели грешниците. След три дни екскурзия в ада райският човек се върнал и започнал да се моли всеки ден на свети Петър.
- Свети Петре, искам в ада! Там ми харесва, там са всичките ми приятели. Моля те, пусни ме да си отида от рая!
- Пратим ли те там, обратен път назад няма - рекъл светецът и подписал пътната книжка на райския човек за ада.
Щом вратите се отворили на пъкъла, пред сащисания старец се разкрила страшна гледка. В средата на пъкъла ври казан, а в него се давят и пищят душите на грешниците.
- Тук има някаква грешка - рекъл бившият райски праведник! - Аз бях тук три дни на екскурзия и беше прекрасно.
Дяволът се подсмихнал под мустак: - Това, чедо, е разликата между туризма и емиграцията.
За притчата се сетих, когато моят роден град бе обявен повторно за най-добрия град за живеене. За туристите, за които Варна са чайките, морето, порцията пържена риба през лятото. За емигрантите и местните нещата в най-добрия град на републиката изглеждат по-друг, доста по-семпъл начин.В най-добрия град за живеене метална решетка уби старица в централен подлез. Бездомни кучета ръфат деца и кръстосват белите плочки на централния площад - завоевания на градоначалника от първия му мандат, припикана територия за четириноги с постоянен адрес площад „Независимост". В най-добрия град за живеене два квартала помпат фекални води към морето, защото няма канализация, скоро няма и да има. В моя роден град не остана плаж за една хавлия от хотели, кръчми, заведения. Знам улици, които не са виждали асфалт повече от 30 години, а улични лампи има от две. Шофирането в прекрасния град за живеене е истинско изпитание на волята и издръжливостта, а ако трябва да минеш от единия до другия край, трябва пълен резервоар. В най-прекрасния град за живеене се строят грандиозни спортни комплекси, но няма пари за асфалт. Най-прекрасният град се управлява от три мандата от най-готиния кмет, който е естет, но ако става дума за центъра. Моят най-готин кмет естет кара служебен мерцедес с пет единици, намира пари за пара на свирката, но по-рядко за колелата. Моят кмет е кмет на центъра на Варна и това личи и от светлинните украси лете и зиме, от чистотата на улиците. В най-добрия град за живеене има средства за лукс, няма средства за детски градини и ясли. Втората табелка „Варна - най-добър град за живеене", дар от туристите и за туристите, които събират тен десетина дни по плажовете, ще украси поредния параден вход към града. Тя не е за местните. Както се казва, това е разликата между туризма и емиграцията.


via

Илка Катрева

В. “Монитор

Защо да ходим в чоBansko, като може да идем в Австрия?

"Цените на ски почивките преди високия сезон за Коледа и Нова година в Австрия и в Банско са еднакви. Това става ясно от публикация на в. “Монитор“. Родните оферти за курорта до 21 декември варират между 460 лв. и 520 лв. за уикенд за двама в четири или петзвезден хотел с включени ски карти. Толкова струва и почивката в аналогичен австрийски курорт."


Голем смех, уважаеми "журналисти", в Австрия, освен че е по-евтино, обслужването е около хиляда пъто по-добро. За пистите въобще не може да става и дума за сравнение (само един техен курорт има 20 пъти повече писти, от колкото всички наши взети заедно).Банско го съсипаха, сега идва ред на Витоша и т.н. Другото което ме плаши е кой "журналист" написа тази нескопосана раклама?? Явно, човечецът няма никаква представа от реалността, но за съжаление читателите ВЕЧЕ знаят за какво става дума, туй не Ви е комунизма г-да подлоги на управляващоте, той отдавна свърши. Та скъпи мои, 'ората вече пътуват из Европа и имат база за сравнение и знания какво трябва да бъде. Като го научите и вие, може и да се промените нещо, ако все още е възможно, а дотогава ние ще караме ски в Австрия и ще получаваме много по-добри услуги и условия за същите и по-ниски цени!!! Ама спрете с пропагандата, моля Ви! :)

петък, 21 ноември 2008 г.

Какво те вълнува бе, Българино?

Днес се навършват точно 22 дни от както моя милост създаде този блог. Незнам защо днес реших да видя какво води потребителите на интернет пространството точно тук, но може би има има някаква връзка с това, че съм роден точно на 22 Декември (елате повече!) и си имам някакъв пресантиман (подаръците, гответе подаръците!). Та според чичо Google и неговата безплатна но пък много акуратна услуга наречена analytics, до мойто блог са стигнали търсейки точно тези ключови думички:


Излиза че, Бугарите се интересуват предимно от:
1.култувата песен за Цеца Мецата (1&2-ро място),
3. АСРУД,
4. бате серГЕЙ,
5. циганите,
6. Карапелит и неговите трудови хора и общо взето това е.

В тази представителна извадка се виждат очевидната жажда за знание по "български народен фолклор" и по специално песните и танците, но това което ме учудва е полическата ангажираност на интернет ползвателите, желаещи да видят малоумно-олигофренският "конгресен" клип, не носещ никакви послания на партията с ново лого но и фалшиво име за трамвая. Сполай ти, Българино, наздраве и нека Свети Петък завърши добре за тебе (т.е. не в изтрезвителното), пий умерено, яж мезета, разреждай ракията ако е над 70% градуса, не се бийте по кръчмите и винаги казвайте наздраве!
Ако кризата не ме е довършила, в Понеделник очаквайте още :)

Ммм вкусно, Skoda "уби рибата"

Шкода Ауто избухна с една реклама на новата си Фабия с интересен слоган гласящ "Full of lovely stuff" а на нашенски нещо като "пълна с прекрасни неща", незнам за шкодата обаче клипчето е дълго една минута и убива рибата.





Ако Ви е интересно (както на мене де) може да погледнете тук как са сътворили спот-а а най - любопитното е, че струва грубо около 500000 паунда! Прияде ли Ви се 1 шкода? ;)

Петъчни размисли a.k.a. Те ни лъжат, ние им вЕрваме




В България е приложена поредната, (но дано да е последната) разновидност на Горбачовата Перестройка. Перестройката е най-голямата пропагандна и идеологическа победа на болшевизма и комунизма, официално се оттърсиха от Маркс и Ленин - а неофициално - не. Но в крайна сметка се оказва, че Българина се оказа неподотвен за Свободата. Днес- надписаните смерки за ток, парно..скъпия бензин /в Гърция днес бензина е 1.68 лева-а в България 1.86 / скъпия хляб…европейските цени и албанско-молдовските заплати на българина са реален резултат от промития мозък и опростачено мислене на българина. Но пък в крайна сметка, каквото САМИ си го направим - това ще да е. Свободата, Санчо …!!!

четвъртък, 20 ноември 2008 г.

Agent Parvanov a.k.a. Goce




Според тази статия на уважаемият от мен г-н Иво Инджев, новогодишното обръщение на нашият неуважаван от почти никой освен от соц. електората баби и дядовци, трябва да звучи ето така:

"Здравейте европейски шампиони по сърдечносъдови заболявания, по тютюнопушене, особено сред жените и подрастващите, обслужвани най-зле в болниците, но най-често в гробищата, включително на невръстна възраст и особено интензивно като жертви на поръчкови убийства!
Здравейте рекордьори по саботаж на Лисабонската стратегия за информационното общество, либерализирането на социалното включване и устойчивото развитие на пазарите в Европа!
Здравейте младежи, които сте най-зависими от родителите си спрямо връстниците си в Европа, но заедно с онези, от които зависите, чупите всички европейски норми по търпимост към замърсяването на природата от гиганти като комбината в Кремиковци, без обаче да преставате да бъдете най-недоверчивите граждани на съюза и едновременно- едни от европейците с най-високо самомнение, харесващи както никой друг народ в Европа именно съюза..ъъъъ, Русия!
Здравейте бедняци с най-ниските заплати в най-бедната на глава от населението страна от ЕС, но пък сочена и за най-корумпирана, и с най-лоши показатели по отношение на свободата на словото!
Здравейте определящи себе си за най-нещастни и най-недоволни, но и най апатични спрямо политиката и обществената дейност.
Здравейте като за последно, защото с тези шампионски темпове на измиране, на следващата Нова година рекорден брой от Вас няма да чуят следващото ми новогодишно обръщение-не и на този свят! Специално за Вас дважди: здравейте, здравейте!
А на оцелелите: до нови срещи и рекорди в оставащите ми цели три години и две новогодишни обръщения!
Щастлив съм да ви кажа наздраве, уважаеми нещастници!"

Дали PR екипа на г-н Президента ще вземе под внимание препоръките за новогодишната реч или за пореден път (май вече 5-ти) ще слушаме колко много успехи и усмивки сме имали през последната година и как ни очакват повече такива под "вещото" управление на триглавата ламя, която едва ли не е направила тази "държава" рай ... дано, дано ама надали... но все пак надеждата умира последна и може все някога ще чуем нещо искрено от г-да управляващите...

Глътни ми Мегабайтите :)



  1. Една човешка клетка съдържа 75MB генетична информация
  2. Един сперматозоид съдържа 37.5 MB
  3. В един милилитър сперма се съдържат около сто милиона сперматозоиди
  4. Обикновенно от една еякулация излизат около 2.25 милилитра сперма
  5. На базата на горните инфо ще си направим една проста сметчица и излиза, че: пропускливостта на данни на мъжкият полов орган е: (37.5MBX100MX2.25)/5 = (37 500 000 байта/сперматозоид) X 100 000 000 сперматозоида на милилитър X 2.25 милилитра) / 5 секунди = 1 687 500 000 000 000 байта/сек = 1.687 Терабайта/секунда
Колко много информация само :)

Posle ebenje nema kaenje!

След като си наебан, няма връщане назад! Поздрави за бат серГЕЙ и компания крадци...