четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Циганин съм (ама не аз де)

Днес попаднах на много интересен сайт, който ми направи силно впечатление - това е така наречен "ромски информационен център" (?!). Като се абстрахирам от това колко роми наистина имат достъп до интернет и реално могат да четат, съвсем сериозно заявявам, че съм изумен от поезията на един цигански поет за чието съществуване не знаех и до днес. Нарича се Усин Керим.

Цитат от Wikipedia "Усин Керим е сред най-ярките дарования на българската поезия от 60-те години на отминалия век. През юли 2003 той щеше да навърши 75, а си отиде, вече покръстен на Асен, само на 55 години.
Малцина са ценителите на поезията, които не знаят наизуст"
Ато, Ато,
мое злато,
мургаво момиче
цвете росно от полята
колко те обичам... "

Ето нещо хубаво от г-н Керим:

Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!

Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо -
дом си имам и на книга пиша.

Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав - жива живеница...
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!

Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!

Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!

Още стихихове тук

А вие как възприемате ромската поезия ?

С уважение: Слави Трайков, Филолог (бъдещ)



3 коментара: