понеделник, 15 декември 2008 г.

Развалиха всичко, дори и чалгата :(

В тази държава нищо не е като едно време. Киселото мляко се прави от сухо мляко. Алкохола се прави от спирт. Захарта е солена, солта е сладка. Месото е соево. Усмивките са фалшиви. Снимките са минати през Photoshop. БСП го играе добра партия. (!) Наркотиците дори са ни фалшиви... но днес... днес дами и господа, моята нежна и ранима душа за пореден път беше меко - казано разочарована, попадайки на новото музикално произведение на поп - фолк певачката Анелия, кoето към момента е едно от най - слушаните, гледаните и коментираните песни из българското интернет. Изтеглих го и с прискърбие искам да споделя моето разочарование от това, че в България, уважаеми хейтъри, дори и чалгата не е като едно време...няма ги зурните, няма ги кларинетите, бозукитата, кавалите, пошлия текст, който всъщност прави от чалгийката - чалгийца и дека вий го мразити.

Песента е уникална, нежна, надъхваща и наистина си заслужава да я чуеш цялата, да се замислиш за това какво си правил и какво ти предстои да правиш в живота си., може би някак си подходяща за днешните дни... надушвам стила на Надежда Захариева...
Защо разваляш всички бе Митко ? Къде отиде "Ах Банана, ох Банана" ? Къде отиде "Як мотору" ? Къде са а???? Питам и отговор най - вероятно няма да получа :(


Предлагам следният текст на песен да се въведе за задължително изучаване в училищата, може някак си да им подейства добре на онези младежи които бият разни журналисти покрай подлезите:

Анелия - Продължавам

Живея живота си ,
със усмивка минавам през дните.
Живея живота си ,
не раздавам безплатно сълзите.
Даже болката
има своя жестока цена.
Струва толкова,
колкото точно е любовта.

Продължавам
и по пътя дори наранявам,
не преставам да се боря,
страховете си аз побеждавам!
И когато силно страдам,
враговете си даже не мразя,
може да се уморявам,
но намирам сили да кажа "продължавам!"

Верни приятели,
за утеха ми стискат ръцете.
Безброй ласкатели ,
за да грабят протягат и двете.
И победата има своя жестока цена,
струва толкова, колкото мойта душа!

....

Няма коментари:

Публикуване на коментар