неделя, 28 декември 2008 г.

Поетично такова

ето два истински стиха... при това без коментари от мен (пък не са и нужни)

Миряна Башева
Тежък характер

Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш
от глава до колене,
нищо, че ме болиш!

Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
-----
Георги Давидов
Присъствие
на Миряна Башева


Като кукерска маска,
като цигански свян,
като мечешка ласка,
като обръч от дрян,
твоят тежък характер
все се мята из мен
и с охлузени лакти
сам върти всеки ден.

Като вазовски даскал,
като плач на кавал,
като цвете под каска,
като празен бокал,
твоят тежък характер
все се мята из мен
и с охлузени лакти
сам върти всеки ден.

Има нещо несносно
в тази лоша шега:
бомба в себе си нося
ще избухне ... сега!

2 коментара: