четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Ако Левски беше жив днес...

Днес се навършват 136 години от обесването на Васил Левски. На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда, а днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Би било хубаво да си представим как би се почувствал Апостола на свободата на България, ако беше жив днес. Какъв би бил според Вас? Какво би правил? Как би се чувствал в днешна България? Какво би сторил? За това, което се случва днес ли е мечтал и отдал живота си? Отговора на последният въпрос е очевидно едно голямо НЕ, тъй като това в което живеем със сигурност не е "чиста и свята република". Къде сме ние обаче, когато не е Денят на обесването на Левски? А какво правим всъщност ние на този черен за България ден? Ами много просто - тук сме си и правим точно същото, което вършим и на тоя ден. Ставаме, правим си тоалета, хапваме - пийваме кафе с по някоя и друга цигара, после - работа, бира, после се прибирам в къщи /сами/, после - спим и така до края на света. Ние сме едно общество от консуматори. Всеки ден водим едни дребнички такива, наши си битчици всеки ден цъкаме с език, псуваме и плюем, (а напоследък даже вече и не цъкаме, примирили сме се с поредната простотия и кражбЪ в тая държава). Вече сме забравили мечтата на Аспостола - ЧИСТАТА И СВЯТА РЕПУБЛИКА, хубавото обаче е, че все още сред нас има (дори и малко) такива, който знаят кой е Васил Иванов Кунчев. Много малко за жалост е достигнало от Апостола до наши дни, но си мисля, че ако бяхме наистина българи, всеки божи ден щяхме да казваме: аз съм от един народ, който си е имал ЛЕВСКИ. Колкото и да го оплюват някои историци, колкото и да казват, че нему в един момент и човешкият живот не бил нужен и можел всичко да жертва, през всичко да мине, за да набави средства за свободата, Дякона е НАШИЯТ АПОСТОЛ, НА СВОБОДАТА, НА БЪЛГАРИЯ. Времето е в нас и ние сме във времето, то нас променя и ние го променяме - това е пак мисъл на Дякона. В днешно време времето може и да е в нас, но ние сме извън времето, то ни променя, ние него не, защото вече сме апатични, арогантни и някак си тъжни. Но ние сме тук (за добро или лошо), помним и вярваме, може ако не в Господ то поне в Левски. И спечели ли нашата вяра някои ден, то това ще значи, че е спечелил цели народ, ако ли пък не - ще я загубим, ще загубим и себе си, може да затворим и вратата на България. Но дано не стигаме дотам, че жална ни майка...

1 коментар:

  1. Стига сме повтаряли толкова години какво е казал
    Левски.
    Всички знаят Левски, мислите му и делата му.

    Кога ще последваме делата му?"Българинът обича свободата , но друг на тепсия да му я поднесе."

    Това пак го е казал той.

    Е, народе!

    ОтговорИзтриване