събота, 14 март 2009 г.

Една от причините да съм горд, че съм Българин

В съботния ден поради натовареност във офиса реших да разпусна със малко поезия (може да е странно, ама ме отпуска). Отворих българската виртуална библиотека slovo.bg и може би случайно попаднах на "Песен за Човека" от Вапцаров. Знам го на изуст, чел съм го стотина пъти, но винаги ме побиват тръпки от таланта му, не случайно е обявен за личност на ЮНЕСКО, вписан в културния му календар за 2009-а, заради изключителните си приноси в световната култура. Иникално е, поклон !

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете –

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

– Почакайте – казвам, – почакайте,

нека... –

Но тя ме прекъсва сърдито:

– Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и... после му станало леко. –

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. –

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

човек.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

"Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти – ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен –

и после

заспивал

усмихнат...

Но в коридора

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. –

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

"Хайде, стани."

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил –

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

– Да тръгнем ли? – казал.

– Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

"Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

"Тя – моята – свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. –

Човекът спокойно, тъй – дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? –

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! – Разказвате,

сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! –

Той пеел човека. –

Това е прекрасно, нали?


20 коментара:

  1. Разбира се. Вечна поезия на велик българин. Горд съм че имаме такива.

    ОтговорИзтриване
  2. Не го бях чел от 5 или 6 клас, когато съм го учил в училище. Сега си давам сметка, че съм бил малък, за да мога да го разбера. Мерси.

    ОтговорИзтриване
  3. @БАЛТАЗАР ИВАНОВИЧ сигурен съм, че всички които са го чели когато е ТРЯВБАЛО да го четат не са си давали сметка какво четат и не са могли да го усмислят, както и аз включително, но с годините взех да се замислям на тези произведения...

    ОтговорИзтриване
  4. Тази творба се изучава в момента в 8 клас-много от учениците са силно впечатлени от текста и таланта на поета,много не от тях не я разбират , но тази първа среща с великия ни поет със сигурност за повечето от тях няма да е последна.Трябва да се отделят повече часове за изучаване на българските поети ,за да имат повод за гордост младите хора.Колко ли от тях са чели стиховете от цикъла на Вапцаров "Песни за България", на колко от тях ще въздействат стиховете от "Помниш ли морето и машините"?Дано се обърне внимание поне тази година , когато се честват 100 години от рождението на великия ни поет.

    ОтговорИзтриване
  5. dANO POVECHE HORA GO PROCHETAT I DA GO RAZBERAT

    ОтговорИзтриване
  6. Да, но гроба му не защитихме, нали?

    ОтговорИзтриване
  7. Напоследък това, да не вярваш в човека стана модно у нас. Зловещ консерватизъм се е насадил в главите на сляпопрогледналите. Аз предпочитам да греша заедно с Вапцаров, отколкото дори за миг да съм прав с тези господа.
    Благодаря, че ми го припомнихте!
    Чавдар

    ОтговорИзтриване
  8. Това е любимото ми стихотворение! И аз го знам като теб наизуст :)

    ОтговорИзтриване
  9. Лудите нямат свършване!

    ОтговорИзтриване
  10. Много го харесвам...
    А ето и малко Смирненски:
    http://www.slovo.bg/old/smirnenski/gestdevl.htm

    ОтговорИзтриване
  11. Велик поет... трагична съдба... Моят най-любим поет, завинаги! Най-красивото от него и е най-кратко - "Прощално"...

    ОтговорИзтриване
  12. Аз съм в дванадесети клас и преди около месец приключихме с изучаването на произведенията на Вапцаров,предвидени в учебната програма.По моето скромно мнение,Той е Велик!

    ОтговорИзтриване
  13. Много е хубаво. Страхотно е :)

    ОтговорИзтриване
  14. Prekrasen poet i talant. estestvenno kakto e redno i sledva vuv na6ta istoriq mila zatriha 4oveka nenujen i stana toi vrag naroden.da drugariu stani6ev tvoite predci i bratq po vqra napravihte jivota tolkova vesel v rodinata mila da buden nii 4ujdi i zli.....

    ОтговорИзтриване
  15. Е, Слави...реакциите на читателите ти за този пост и поста ти са чалгата са на двата полюса. Хм...що за странна птица си самият ти с тази разнополюсна душа...

    ОтговорИзтриване
  16. @Мандарина, какво да ти кажа, широко скроен съм, дори и сам не се разбирам понякога...

    ОтговорИзтриване
  17. хаха..имаше готина реклама на Mtel- "за да се намери, човек понякога трябва да се загуби"...млад си, губиш се, търсиш се...

    ОтговорИзтриване
  18. аз съм се открил вече, поне политически и музикално, за другите неща... времето ще покаже :)

    ОтговорИзтриване