сряда, 1 април 2009 г.

Почему джанъм сте sad?

Защо мила моя родино си тъжна? Защо слушайки и гледайки народа ти, не чувам и не виждам оптимизъм и вяра, а красотата на душите загнива необратимо. Къде грешим всички ние – българи, турци, цигани или роми, както те се наричат от хилядолетия, а от съвсем скоро предпочитат да ги наричат така и хора въвели термини като „ОТОРИЗИРАН” /за упълномощен или авторизиран дори, ако предпочитате/, „БЕНЕФИЦИЕНТ” /за човек, който получава пари т.е. бенефициер/ и други дебелизми, както и всички други етноси в тази малка държава наречена България. Това странно и уродливо изкривено ми напомня за стремежа на хората да достигнат съвършенството /бог/ строейки кула. „От днес ще говорите на различни езици и ......” знаете я историята – предхожда Християнството и Исляма, за тези, които не знаят. „Вавилон” или „объркване”. Объркани сме от факта, че трудно общуваме помежду си, дори и да говорим на един език, защото не винаги казваме истината и следователно очакваме не винаги да ни казват истината, а многоезичието и наличието на хиляди културни нюанси ни изолира допълнително. Но тук не искам да разсъждавам на глобални теми.

Днес един приятел, ангажиран с политика, ме попита как смятам, че биха могли да се променят нещата. Дълго мислих и реших, че е невъзможно да открия панацея, но имам своите скромни предложения.
Аз съм консултант – работя в съдружие с приятели в компания за подготовка и управление на т.нар. „Европроекти” или начините да осигурим Европейско финансиране. Това е поредното абсолютно неразбиране на същността на нещата или манипулативен ход с неясна цел. България е член на Евросъюза, следователно внася своя членски внос, а в замяна получава субсидиране на области, в които изостава. Субсидиране, което намалява с всеки програмен период за разлика от вноските. Следователно не би трябвало да говорим за Европари, а за Бегепари с Евроконтрол. Какво обаче се случва; България харчи милиарди, за да се подготвя за кандидатстване с проекти, а получава стотинки, макар и да се подписват договори за колосални суми с т.нар. „БЕНЕФИЦИЕНТИ” / в превод „облагодетелстващ”/. В крайна сметка се оказва, че „бенефициент” не е грешка в превода.
От друга страна другите Бегепари, тези без Евроконтрол, се харчат по безумни схеми в отрицателни срокове и при липсата на каквато и да е прозрачност. ГОСПОДин Премиерът /тук ще си позволя едно лирично отклонение, защото няколко реда по-горе говорих за „ОБЪРКВАНЕ”, а ГОСПОДин Премиерът е патологичен случай/ през последните дни за пореден път не разбира езика на дипломацията и продължава да настоява за лечение. Европа и съставните и органи си имат достатъчно проблеми за да се занимават с личности (разбирай правителства), които не само нямат волята да си помогнат сами, но и отказват да признаят, че са болни. Помни ли някой от нас, кога за последен път фигура от политическия елит е признала свое действие или бездействие за грешка, дори и да му е посочена от всички?

Да се греши е човешко, да не се признава е парламентарно-правителствено!


Ето ги и моите скромни предложения:

1. Създаване на мозъчен тръст от доказали се професионалисти – благодарение на технологиите не би имало значение в кой край на света живеят ако могат да разчетат и разберат този текст (тук имам предвид КИРИЛИЦАТА). Странно защо поглеждайки назад в историята, виждаме българи с дълбока душевност или техническа мисъл „преуспели” предимно като революционери (в смисъла на жертващи живота си) в родината си, а всички ние се захласваме по българския произход на редица значими фигури от света на спорта, техниката, изкуството, бизнеса и т.н. живеещи някъде другаде по света. Нека изборът на този професионален елит се предостави на съответните професионални организации, а не на политфигури.

Ето това според мен е този гръбнак (разбирай опора и мозък), който липсва на всяко едно правителство у нас и който ГОСПОДин-Премиерът се опитва да привлече под формата на външни експерти. Експертността е съчетание от обем специфично знание, натрупан опит и оптимална организация на процесите. Мисля, че последното е това, което липсва при нас и точно тази организация е поверена на човека седнал на върха на пирамидата.

2. Комбинирани IQ test-ове за всички в политическата и административна йерархия - от обикновените чиновници до върха. За тези, които пишат в автобиографиите си „отлично ниво на владение на английски, немски, френски и т.н.”, нека теста е на съответния език – има достатъчно признати и сертифицирани интернет-базирани платформи. За тези, които ще възразят искам да им подскажа, че ако България изчезне от лицето на земята, светът ще го отрази и забрави за 24 часа, но ако Google спре за 24 часа света ще изпадне в истерия.

Горното предложение е свързано с много смелост, но ако бъде преодоляно ще даде и много самоувереност на всеки един доказал се.

3. Приемане на „Кодекс на честта”, в който да се описват всички моменти и ситуации, след които човек, не само избран, но и издържан от обществото е длъжен да подаде оставка. Тези словоблудства през последните години унижават всички.

4. Уеднаквяване на контрола върху Европейски и Национални Програми. Не е допустимо да не можем да спечелим едни пари, т.е. да се сдобием с дадени блага чрез регламентиран подход, а от друга страна без регламент да прахосваме „благата” натрупани благодарение на неадекватно бюджетиране.

5. Да се мисли в перспектива, но да се вземат решения веднага, а не да се увърта и отлага.

6. Да се търси хармония във всяко действие и изказване, а не конфронтация.

7. Да се приема поражението. Равносметката от загубената „битка” ще помогне да се актуализира тактиката за спечелване на „войната”. Отхвърлянето на загубата като факт, ще има кумулативен ефект и ще доведе до тежест невъзможна за отхвърляне.

В този ред на мисли бих могъл да предложа още редица мерки за оптимизация на процесите по вземане на решения и привеждането им в действие, но животът си върви и ако ГОСПОДа управляващите не съзрат факта, че диалога им с обществото, от което са избрани да ръководят е самохвален монолог, то корабът на държавността ще продължи да се носи по течението без да бъде направляван от никого, защото капитанът, вместо в хоризонта се взира в огледалото на собственото си его, а лоцманът борави с карти от други ширини.

Ангел Апостолов

П.П. Днес гост blogger е г-н Ангел Апостолов - консултант при подготовка и управление на Европроекти от AVP Consult LTD








4 коментара:

  1. Аз така и не разбрах какво правят Опълченците на Шипка в началото на странната ти статика пълна е елементи напомнящи на mIRC-ката като например "ГОСПОДа"/"ГОСПОДин"/ ?

    /PeAcE .. :D

    ОтговорИзтриване
  2. ....е то винаги ще има неразбрали ,ГОСПОДин slack!

    ОтговорИзтриване
  3. @slack, наистина ли не разбирате ? :)

    ОтговорИзтриване
  4. а бе разбрал... не разбрал :) / турай от другите скоби, че тия дразнят / ! :)

    ОтговорИзтриване