вторник, 30 юни 2009 г.

Варна, морето, сините вълни и боклуците

Тази снимка направих снощи в морската градина на Варна (Най - добрия град за живеене?!?!). Прави впечатление, че самата кофа е празна...Толкова ли е трудно да се протегне човек около 40 сантиметра и да хвърли боклука вътре. "Не сме народ, не сме народ а мърша, с това започнах и с това ще свръша"....

петък, 26 юни 2009 г.

Почина Майкъл Джексън :(

"Майкъл Джексън е бил приет в болница вчера по спешност в медицинския център на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, след като се почувствал зле в дома си в Холмби Хилс. Установено е, че Майкъл е получил сърдечен арест (спиране на сърдечната дейност) и специалистите от "Спешна помощ" не са успели да го върнат към живота..."

За съжаление от сега нататък, това ни чака. Всички наши идоли от младежките години ще си отиват. Никой не е безсмъртен, но някои ще оставят много след себе си, други ще бъдат забравени след няколко поколения. Това е живота и колелото се върти. Беше изключително интересна личност, със своите страности и черни демони... и когато днес чух по радиото, че е починал застинах... Той ще остане завинаги с невероятните си песни и присъствие. Живота е кратък и трябва да се възхищаваме на това което той е успял да свърши! Поклон. Сигурно гледа отгоре и се усмихва. Ние оставаме и ще си спомняме за теб, Лунен човеко! Мир на праха ти!

четвъртък, 25 юни 2009 г.

Сънят...





Ахмед Доган: "Властта е в моите ръце, аз разпределям парите в държавата"

Тук вече не ми идва дори какво да коментирам...


сряда, 24 юни 2009 г.

Как си играят децата по света...

В Германия тази година била година на физиката и децата си играят на АЕЦ. (Какво имам в предвид ли? Преди малко Reuters съобщиха, че малчугани си играели на улицата със стар компютър в германски град, върху който залепили принтиран от интернет стикер за опасност от радиация, но били извикани за вечеря и оставили играчката си, с намерението по-късно да продължат играта. Преминаващ човек обаче забелязал предупредителния знак върху металния предмет и веднага сигнализирал на полицията, след което районът бил отцепен и т.н.т. както в германските филми). В нашата родна любима България обаче се случва нещо подобно (ама не съвсем)... имаме двадесетолетие (незнам дали така е правилно да се каже) на дивотията и първенющината и простотията, а децата ни си играят на леки жени и биячи... Намирате ли разликата ... ?

понеделник, 22 юни 2009 г.

Кандидат за народен представител от листата на ГЕРБ във Варна

СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ - роден на 22.12.1983 гр.Варна. Висше образование - IT специалист, член на Районния УС на ПП ГЕРБ в район ”Младост”-Варна, организационен секретар на ГЕРБ предприемачи в район "Младост" - Варна.


петък, 19 юни 2009 г.

Снимките които промениха света...

без коментар

събота, 13 юни 2009 г.

Цветан Цветанов води листата на ГЕРБ – Варна

Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов е водачът на варненската листа с кандидатите за народни представители от партията. Окончателната подредба бе обявена официално от областния и общински ръководител на ГЕРБ – Варна, Павел Димитров, който заема второто място в списъка. Цялата листа съдържа общо 24 имена на специалисти в различни сфери.

Аз също съм в листата!
Малко инфо за мен: име СВЕТОСЛАВ ДИМИТРОВ ТРАЙКОВ - роден на 22.12.1983, IT специалист. Член на Районния УС на ПП ГЕРБ в район ”Младост”-Варна. Организационен секретар на Предприемачи ГЕРБ в район "Младост" Варна. Координатор на проект “Изследване и разработване на алтернативни модели за организация на градския транспорт в община Варна” с бенефициент Община Варна и управляващ орган МРРБ, по оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013. Съучередител на „Гражданско сдружение за социално подпомагане – Варна”. Член на обществения съвет по градска мобилност на Варна. Член на работната група по транспорт на ПП ГЕРБ – Варна. Съорганизатор на кампанията за редуциране на жертвите по улиците „Не на агресията” и др.

четвъртък, 11 юни 2009 г.

Любопитно за Парламентарни избори 2009

Знаете ли, че:

  • Отпечатаните в избирателните списъци граждани, които имат рожден ден в деня на изборите (05.07.2009 г.) са 19 053 души. 252 от тях навършват 18 години.
  • 7 550 са записани в избирателните списъци за първи път (навършили 18 г. след последните избори).
  • В избирателните списъци са отпечатани 6 990 313 души, от тях 3 622 220 са жени и 3 368 093 мъже.
  • В Република България има 28 области и 264 общини. За 11 403 секции са отпечатани избирателни списъци.
via grao.bg

Гласувай за бъдещето на децата си !

сряда, 10 юни 2009 г.

Станишев ми се обади :(

От групата ми във Facebook с хора които не харесват станиШЕФ:

Емануил Нинов wrote
at 17:54 on 08 June 2009
Онзи ден Станишев ми звъня по телефона.Казах му,че е боклук а той пак ми се радва и приказва нещо научено на изуст. После разбрах че всико е било на запис,още от началото на мандата му.
....

вторник, 9 юни 2009 г.

Блогът на Данчо Симеонов


Представям Ви блогът на Данчо Симеонов - общински съветник от ПП ГЕРБ във Варна и организационен секретар на партията в област Варна.

вторник, 2 юни 2009 г.

Политическа зима

Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха? /в. Знаме, 2 март 1875г./

Днес е 2-ри Юни. Не може да помина дълбоко погнусен и с пренебрежение пропагандните словоблудства, който проф. Андрей Пантев (депутат от БСП/БКП) каза за "лошите" чорбаджии от времето на Ботев, които искали "само да грабят, да си гледат дюкяните и да окрупняват земята" и не мислели за делото на тези заради които се бяхме събрали днес на алеята на възрожденците, по време на поставянето на венци пред паметника на този велик Българин - Христо Ботев. Комунистите са говорили едно преди 40 години, днес говорят същото. Исках да попитам Пантев, кой аджеба според него е платил за Радецки и цялата друга галимация, уви той избяга и неможех да получа отговор на смятам смисления си въпрос. Питам се и защо му беше дадена думата? Питам се и защо венеца от БКП беше поднесен от кадети от флота? Много други въпроси си задавам...Оставям ги обаче, защото отговор едва ли ще получа, а и те не заслужават моето внимание. Публикувам "Политическа зима" на Ботев! Който не го е чел - да го прочете, който го е позабравил - да си го припомни! Поклон !

ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА

[ в. “Знаме”, г. I, брой 10 от 2 март 1875 г.]

Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.

Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.

Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за "бог да прости" славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските "братовчеди" са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пръчле на солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика: "Аман от пиени хора." Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията.

А ти, българин и патриотин, гледаш на сичкото това с особено недоверие и думаш: "Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров.

"Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език.

Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти.

Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул.
"Но какво [по] дяволите! Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? Протестуваме!"

Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът.

Само - църррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши.

"Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение..." Да, да! Имате! Кой ви казва, че нямате! Но ако е работата да се хвалиме, то и ние имаме тука, в Румъния. Откогато г-н Пандурски остави своята знаменита политическа и литературна кариера и откогато на хоризонта на българската литература се появи съзвездието "Блъсков" и "Дружеството за разпространение полезни знания"оттогава науката, поезията, педагогията и литературата потекоха из крачолите на българския народ и на неговото книжевно щастие захванаха да завиждат даже и манджурите; откакто цариградските ханъмки родиха литературно-политическо списание "Ден", то Милош Милоевич престана вече да разпространява сърбизмът из България; откакто "Училище" роди богобоязливият редактор на "Градинка", то нашите учени младежи престанаха вече да псуват света Богородица; откакто отец Марко цанцугерът турна на своите глупости заглавие "Век", то великите български пости станаха 365 дена в годината; откогато "Право" се кръсти на "Напредок", то българският поет Славейков зави чалма и захвана да пее "аман, аман", а откогато "Levant Times" се преведе на български, то нашите патриоти захванаха да плетат мрежа, за да покрият народът от политическия студ, от литературната мъгла, от революционната виелица, от индустриалния сняг, от економическото пиянство и от белите, черните и сивите цариградски вълци; а откогато, най-после, "Читалище" се обеща, че от Нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма вече да печати гениалните глупости на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баирът на българския напредък; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. по бит-пазар) на нашето умствено развитие произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотина зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Христово возкресение".

И наистина, погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свършва, зимата се не изминува и патриотите лежат в свойте топли стаи, сънуват настрадинходжовски сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.

Но и аз съм патриот, господа! Топлата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довождат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноправното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюбрето из моя двор, пред вратата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запощят на припек; а аз ще да изляза из своят палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледайте, очи, ненагледайте се!"

И да се ненагледаш! Пред вратата ти се събрало на конгрес племето, което едно време е избавило Рим, и с патриотически крякания се приготовлява да направи преврат в историята на гастрономията; почтените и важните кокоши физиономии се разхождат по двора и правят археологически открития по купището, за да снесат яйцето на общото южнославянско щастие; коронясаните венценосци се борят помежду си, земат стратегически позиции и кукурикат за близкото решение на возточния вопрос; а младото поколение изникнало покрай дуварите и чака да го огрее слънцето откъм запад, за да каже своята последня дума за живота, за характера и за стремленията на гъбите.

А ти... О! Ти си българин и патриотин! Запей песента "Гъби, мои гъби", пък легни и сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди сичко попитай жената си или своя мозъчни ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не е, то ти спи, както си спиш и сега, завивай се в своята мрежа и извикай сам: "Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши? Кукурику! - Ето петлите! Джав, джав! - Ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина."

Михал