понеделник, 26 октомври 2009 г.

И с годините мерака не умира...

След като установихме, че децата на по 11 години, правят секс с 19 годишни, забременяват и раждат здрави деца (!), въпреки че в онази хубавата книжка пише "Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14-годишна възраст, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години", е време да отдадем заслужено внимание и на поредният екстравагантен случай в град Сливен (незнам точно на какво се дължи това там). Което си е от своя страна и по - съществена тема, а именно: "СЛИВЕН. 88-годишна баба се разболя от сифилис след полов контакт. Това съобщиха от кожно-венерическия диспансер в Сливен. При прегледа жената обяснила, че води редовен полов живот, но не знае кой я е заразил. Пациентката беше излекувана с антибиотици, заявиха от диспансера, но отказаха да съобщят името на бабата. Това е най-възрастната дама, заболяла от опасната венерическа болест, откакто се води статистика в Сливен, категорични са лекарите. Най-младата им пациентка пък е само на 9 години. Тя също била хванала сифилис по полов път, твърдят специалистите.” Очевидно е, че с годините мерака не минава, обаче не е ли редно примерно както се правят кампании и се раздават презервативи в гимназиите (очаквайте скоро и в детските градини), РИОКОЗ - Сливен да подеме благородна инициатива и да обиколи всичките домове за стари хора из Сливен и да им раздаде кондоми, та да не се стига до такива драстични случаи на мъка след полово удоволствие, не за други ми съм чувал, че при по - възрастните хора, антибиотиците не са много за препоръчване.

Оставам в очакване на "ново двадесет" от СлиУен ;)

петък, 23 октомври 2009 г.

А ако ги нямаше Ромите ?

Добре, че ги има ромите в България, че иначе щяхме да я овапцаме с този увеличаващ се отрицателен естествен прираст. Щеше да се стигне до демографска криза и в крайна сметка след няколко десетки години, нашата хубава татковина да се окаже, просто една малка балканска територия наситена с високи сини планини, зелени хубави гори, петнайсе етажни кооперации край морето и безброй пусти молове из градовете. Искам да поднеса моите адмирации към 11-годишната сливенчанка, която родила първото си дете днес в болница в Сливен. Щастливата майка е толкова енергична, че искала да бъде изписана още на същият ден за да може да присъства на собствената си сватба (!). 19-годишният татко предполагам е събрал целият катун и смятат да празнуват три дни и нощи раждането на малката Виолета, както си му е реда в подобни ситуации. Пожелавам на младото (бъдещо) семейство здрава да им е каруцата, много медна жици, леки присъди и скоро да се готвят за второ и трето отроче, а след около 11 години и за внучета.

вторник, 20 октомври 2009 г.

А защо ли изчезнаха дамите и рицарите ?


„Човек бе той-погледнат като цяло. Такъв аз няма втори път да видя!” Хамлет

Напоследък забелязвам (да се чете от няколко месеца насам) какво ме вбесява в някои хора. Наблюдавам ги, как в страх от последиците, те се превръщат в плахи, колебаещи се създания, неумеещи нито да рискуват, нито да правят неща които евентуално биха могли да наранят тях самите или някои хора около тях.
Дали е толкова трудно наистина, когато имаш нещичко на сърцето си, да идеш и да си го кажеш ей така "фейс ту фейс" както се казва? Дали е сложно да измислиш няколко хубави думички и да вземеш да ги изразиш? Ей така, просто за идеята да сътвориш малко положителни емоции в някое изморено от ежедневието и битието мъжко сърце? Но не, също така изморените ЖЕНСКИ сърца, са приели подхода на изчакване и на изчерпване на търпението в господата. Те сами ще си дойдат (господата), ще имат много търпение, ще понамекнат, ще потърсят с копнеж в очите си нещо, което да им даде миг на топлина в този замръзващ свят (навън вече е почти зима, за плаж не става)... И дори тогава, пак не е сигурно какво точно ще се получи. Защото някои хора ги е страх. Страх ги е да покажат нежност. Страх ги е да признаят слабостта си, страх ги е да рискуват. Просто ги е страх... от неизвестността. Може би точно поради тази причина изчезнаха рицарите и дамите? Дали останахме малцина онези, които се надяваме да ни се случи някоя приказка - не сладка и фалшива, а приказката на истинските мъж и жена - където знаем какви сме ние, какво искаме и какви са ролите ни в тази цялата игра? Нима трябва да се оставим на реалността да ни префасонира и да ни направи слаби?

В крайна сметка истината е, че ако не опитате, никога няма да знаете дали нямате шанс да спечелите.

P.S. Ако се припознавате като герои в написаното по - горе, да знаете, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна (...Или умишлена. Въпроса на гледна точка...)

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Внимание, внимание! Имаме си добра новина !

Добрата новина днес (като никога) е, че ние сме първи по нещо (Хайде бързо на радостни шествия, всенародни веселби и хора на площадите). Радвайте се, щото като гледам така, единствените други неща по които сме първи в нашата татковина са: детската смъртност,/проституция, корупцията, наркотиците и прочие все такива не много розови неща. Но пък в крайна сметка, както се казва нещо е по - добре от нищо. А когато оглавиш класацията в нещо толкова напредничаво, лично аз за секунда поне се почувствах горд, че съм Българин. А сега сериозно. Според проучване на "Интернет общество в България", на интернеДа се радват 44.69 % от Българското население. България е на 1-во място в ЕС по използван високоскоростен Интернет. Цъкни тука за доклада. А Според проучване на университетите в Оксфорд и Овиедо, девет държави – Южна Корея, Япония, Швеция, Литва, Латвия, България, Холандия, Дания и Румъния – имат качество на широколентовия интернет, необходимо за бъдещите интернеД услуги. Ха сега кажете, че в България не било хубаво...

По материали от Вени

петък, 16 октомври 2009 г.

Тайните на Facebook

Тия дни се закачих на няк'во приложение във Facebook-a, дето прави статистика относно твоите "приятели". Та равносметкатата е следната: от близо илядо и сто человека - представителна извадка показва следното:

  • Пол: 60% жени / 40% мъже
  • Гаджета 68% нямат / 32% имат
  • Политическа ориентация 82% дясна / 18% лява
  • Имам приятели от 18 държави
  • Най – често срещаното име: Мария (24 приятели)
  • Най – често срещаната зодия: РАК (105 приятели)
  • Най – слушана музика: House (21 приятели)
  • Най – популярен сериал: Приятели (11 приятели)
  • Най – популярен филм: междузвезднй войни(8 приятели)
  • Най – популярна книга: Спясителя в ръжта (3 приятели)


вторник, 13 октомври 2009 г.

Обама, Нобеловата му награда и недоумението

Тия дни всички разбрахме, че г-н Барак Обама, който всъщност е много харизматичен и интелигентен, а реално до сега не е свършил почти нищо се сдобил с Нобелова награда за Мир (Егати, наредиха го до хора като Теодор Рузвелт, Мартин Лутър Кинг, Хенри Кисинджър, Майка Тереза, Лех Валенса, Джими Картър и други бележите личности). Кофтито обаче е, че Нобеловият комитет не е балканската медийна група, собственост на индивиди от типа на Ирен Кръстева или сина и, а институция с граден дълги години световен престиж (което е още по - важно за наградите за МИР).

Според мен първите, които БИ ТРЯБВАЛО да надигнат глас, са досегашните лауреати на същата Нобелова награда. Защото подмазваческото присъединяване на Обама към отбора им отнема от блясъка на техните Нобели. И от авторитета им като публични личности също. Барем някой да си отвори устата да изхъмка нещо – от кумова срама, дето се вика… че както е тръгнало скоро Нобеловите награди ще са само някаква тъпа хартийка + близо 1 милион Евро.

Смешна работа... че и малко тъжна де

EDIT: Днес вече се разбра, че нобеловият лауреат за МИР изпраща допълнително в Афганистан още 13 000 войника и това се добавя към вече заминалите през миналия месец с негово одобрение други 20 000 американски войници... хвала тебе, нобелови лауреате !

петък, 9 октомври 2009 г.

Котката на Шрьодингер

Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ твърде (на пръв поглед) парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер - Австрийски физик с голям принос за развитието на квантовата механика. А самият експеримент се състои в следното: В затворена кутия е поставена котка, а в кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като смесване на две състояния — разпаднало се ядро и не-разпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Т.е. ако перефразираме и се опитаме да адаптираме към нашиот съвременен живот този така интересен експеримент, можем да си представим следното. Млада дама харесва определен младеж и иска да се прова дал' ще да се получи нещо с него. Обаче тя няма смелостта да пробва, щото е много срамежлива. Т.е. имаме ядро и отровен газ. До момента в който гореспоменатата имагинерна девойка не опита късмета си, приемаме че те хем са заедно, хем не са и котката хем е жива - хем мъртва... интересно нали ;)