вторник, 20 октомври 2009 г.

А защо ли изчезнаха дамите и рицарите ?


„Човек бе той-погледнат като цяло. Такъв аз няма втори път да видя!” Хамлет

Напоследък забелязвам (да се чете от няколко месеца насам) какво ме вбесява в някои хора. Наблюдавам ги, как в страх от последиците, те се превръщат в плахи, колебаещи се създания, неумеещи нито да рискуват, нито да правят неща които евентуално биха могли да наранят тях самите или някои хора около тях.
Дали е толкова трудно наистина, когато имаш нещичко на сърцето си, да идеш и да си го кажеш ей така "фейс ту фейс" както се казва? Дали е сложно да измислиш няколко хубави думички и да вземеш да ги изразиш? Ей така, просто за идеята да сътвориш малко положителни емоции в някое изморено от ежедневието и битието мъжко сърце? Но не, също така изморените ЖЕНСКИ сърца, са приели подхода на изчакване и на изчерпване на търпението в господата. Те сами ще си дойдат (господата), ще имат много търпение, ще понамекнат, ще потърсят с копнеж в очите си нещо, което да им даде миг на топлина в този замръзващ свят (навън вече е почти зима, за плаж не става)... И дори тогава, пак не е сигурно какво точно ще се получи. Защото някои хора ги е страх. Страх ги е да покажат нежност. Страх ги е да признаят слабостта си, страх ги е да рискуват. Просто ги е страх... от неизвестността. Може би точно поради тази причина изчезнаха рицарите и дамите? Дали останахме малцина онези, които се надяваме да ни се случи някоя приказка - не сладка и фалшива, а приказката на истинските мъж и жена - където знаем какви сме ние, какво искаме и какви са ролите ни в тази цялата игра? Нима трябва да се оставим на реалността да ни префасонира и да ни направи слаби?

В крайна сметка истината е, че ако не опитате, никога няма да знаете дали нямате шанс да спечелите.

P.S. Ако се припознавате като герои в написаното по - горе, да знаете, че всяка прилика с действителни лица и събития е случайна (...Или умишлена. Въпроса на гледна точка...)

Няма коментари:

Публикуване на коментар