вторник, 3 ноември 2009 г.

Къде ни изчезнаха оптимистите бре ?

Оптимизмът започва с широка усмивка и завършва със сини очила.“ — О. Уайлд

Има истински оптимисти (такива като мен) и фалшиви оптимисти (като много други хора които познавам - а те се самозалъгват). Аз предпочитам такива като себе си, защо поне се опитаваме да направим нещата, така че да се случат наистина, правим някакви услия, борим се... Ние сме за предпочитане пред скептично настроените хора, които приемат живота като една голяма задача, на която трябва да се справят отлично без да допускат грешки. Грешките всъщност не са толкова страшни, страшното е, че грешейки, ние си създаваме усещане, че винаги ще имаме втори шанс, а втори шанс за съжаление - не винаги имаме. Оптимистите сме някакъв извратен вид мечтатели, 'щото как иначе ще живееш в реалният свят, освен ако си нямаш някакви свои възгледи за нещата. А ако сме оптимисти - значи вярваме, т.е. склонни сме да дадем доверие in advance (както се казва), пък ако аджеба това доверие не бъде оправдано, всичко отивда по дяволите, пием нещо студено и хоп... продължаваме напред...

Няма коментари:

Публикуване на коментар