понеделник, 21 декември 2009 г.

Смахнати мисли и афоризми

  • Ако в политическите басни се говори за животни — значи времената са нечовешки.
  • Ако водата ти стигне до устата, тогава — горе главата!
  • Ако си без гръбнак, не излизай от кожата си.
  • Бъди реалист — не казвай истината.
  • В ада дяволът е положителен образ.
  • В борбата на идеите загиват хора.
  • В действителност всичко е съвсем не така, както наистина.
  • В началото бе Словото. По-късно започна Мълчанието.
  • В някои извори на вдъхновението музите си мият краката.
  • Винаги съществува и по-остра тъпота.
  • Всеки век си има своето средновековие.
  • Всеки зрител носи в театъра своя акустика.
  • Всички хора са равни. След съответна обработка.
  • Всичко е в ръцете на човека, затова те трябва да се мият често.
  • Да живее черното минало на Африка!
  • Джуджетата най умеят да препъват — това е тяхното ниво.
  • До дълбоката мисъл трябва да се издигнеш.
  • Железни хора — изобщо не чувстват веригите като чуждо тяло.
  • Животът заставя човека да извърши много доброволни постъпки.
  • Животът отнема на хората твърде много време.
  • Животът се върти в кръг, все по-близо до гърлото.
  • За да достигнеш до извора, трябва да плуваш срещу течението.
  • За съжаление са тези, които виждат звезди само, когато ги светнат през зъбите.
  • Зад всеки ъгъл ни дебнат нови посоки.
  • И всички да си затворят устите, въпросът си остава открит.
  • Има фабрики за гении, но не им доставят суровини.
  • Имаше две възможности: или да застана на тяхната платформа, или да увисна над нея.
  • Имаше чиста съвест — никога не беше я употребявал.
  • Истинският мъж е мъж дори тогава, когато е гол.
  • Историята е съвкупност от факти, които не е трябвало да бъдат.
  • Кладите не просветляват тъмнината.
  • Когато си на върха, имаш оправдание, че не можеш да отидеш по-нагоре.
  • Който няма нищо общо с изкуството — да няма нищо общо с него! Ясно ли е?
  • Където смехът е забранен, обикновенно не дават и да се плаче.
  • Липсата на мисъл убива. Другите.
  • Любовта към Родината не признава чужди граници.
  • Навремето и вечноста е била по-трайна.
  • Не е за вярване, но лъжата е съществувала и преди да изобретят книгопечатането.
  • Не е кой знае какво да кажеш: „Съм!“ Важното е да си.
  • Не се бори със себе си — ще загубиш.
  • Не съм съгласен с математиката. Сумата от нули е страшна величина.
  • Неосъществените дела предизвикват катастрофална липса на последици.
  • Ние обичаме нашият вътрешен глас да идва отвън.
  • Нравите падат във все по-луксозни кревати.
  • Някои големи думи са толкова кухи, че в тях може да затвориш цели народи.
  • Някои дотолкова са изпреварили своето време, че се налага да го изчакват на определените за целта места.Пояснение: На руски и полски „определените за целта места е синоним на затвор
  • Някои искат да разбират това, в което вярват, а други — да повярват в това, което разбират.
  • Ония, на които идеята им е все на устата, често я завират и другаде.
  • От нули е лесно да направиш верига.
  • Понякога вкарват контрабандно истината в тези страни, където тя не се цени.
  • Понякога трябва да замълчиш, за да бъдеш изслушан.
  • Пробил си стената с главата си. И какво ще правиш в съседната килия?
  • Прозорецът към света може да се затули и с вестник.
  • Първо премисли, преди да почнеш да мислиш.
  • След изчистване на Историята от лъжите не е задължително да остане истината. Може и нищо да не остане.
  • Спрете Земята! Искам да сляза!
  • Сънищата зависят от положението на спящия.
  • Хората бъркат законите с правата.
  • Човекът е страничен продукт на любовта.
  • Щом куца, значи върви.
  • Кажи ми с кого спиш, за да ти кажа кого сънуваш.
  • Мнозина от моите приятели ми станаха врагове, мнозина неприятели се сприятелиха с мене, а равнодушните ми останаха верни.
  • Винаги се утешавам с мисълта, че звездите, които потъват в езерото, са бездомни.
  • Забелязал съм, че хората обичат такива мисли, които не ги принуждават да мислят.
  • Винаги съм бил против разпускането на харемите. Жените наистина се включват в обществения живот, но евнусите оказват доста голямо влияние върху него.
  • Не понасям философите, които върху чужди глави цепят косъма на четири, при това с помощта на топора.
  • Говоря за неща толкова стари, че човечеството вече не ги помни.
  • Пришивам кръпки върху човека, за да му прикрия голотата.
  • Предложено ми е от провинцията да им пиша евтини мисли срещу нисък хонорар.
  • Бих желал Давид да убиеше Голиат с арфа.
  • Така съм изпълнен с оптимизъм, че ни троха повече не мога да поема.
  • Принуден бях да разперя криле, нали ме хвърлиха от небето без парашут.
  • Не смятам, че този, който има една душа, е „дребен собственик“.
  • Смятам антропологията за псевдонаука. Нейната дефиниция за човека е пренаселила света.
  • Аз съм за смъртното наказание. Но и против него — като награда.
  • Обичам човека. Никога не бих го създал.
  • Предпочитам надписа”Вход забранен”пред „Изход няма“.
  • Видях големи актьори да играят себе си. Тогава разбрах колко биха били малки, ако не бяха толкова големи.
  • Лицето на врага ме поразява тогава, когато видя колко много прилича на моето.
  • Мисля, че някои владетели биха отрязали ръцете на поданиците си, ако не им бяха потребни за ръкопляскане.
  • Не можеш да разчиташ на човешката памет. За съжаление — също и на забравата.
  • Докоснах Венера Милоска. „Ръцете долу!“ — каза тя. Комплекс.
  • Не зная дали рибата би била няма, ако би имала толкова тайни, колкото ние.
  • Никога не бих се самоубил. Вярвам в човека — винаги ще се намери услужлив убиец.
  • Другиосмели всичко, а аз незаслужено обирам лаврите на сатирик.
  • Познавах една личност, която имаше толкова абсолютно фалшив слух, че ако го беше подкрепила с теория, би заела без съмнение възлово място в историята на музиката.
  • За него ми говореха:”Той е лъв!„Но какво да се прави-нямаме пустини. Трябва да го дадем в цирка, в зоологическата градина или пък препариран-в музея.
  • Присъни ми се действителността. Събудих се с облекчение.
  • Гледахме се един друг в очите. Аз видях само себе си, тя също себе си.
  • Понякога дяволът ме изкушава да повярвам в бога.
  • Исках да кажа на света само една дума. Понеже не успях, станах писател.
  • Нашите възгледи се покриват. Работата обаче е в това — кой кого покрива.
  • Сезам, отвори се, искам да изляза!
  • Кога се поражда песимизмът? Когато се срещнат два различни оптимизма.
  • Кой чува как расте тревата? Косачът.
  • „Хората са тор на историята“? Тогава трябва да се осигури колкото е възможно по-скоро изкуствен тор.
  • Светът без психопати? Би бил ненормален.
  • В какво вярвам? В бога, ако съществува.
  • Литература на фактите? Някои факти не я желаят.
  • Мислите, че този автор е постигнал малко? Та той е понижил общото ниво!
  • Защо пиша кратки афоризми? Защото ми недостигат думи.
  • Дали изкуството трябва да бъде разбрано? Да, но само от адресантите.
  • Да не обръщаме гръб на действителността? Та нали действителността ни обгръща отвсякъде.
  • Къде са залежите на мъдростта? Обикновено там, където са заровени.
  • Не искай от живота невъзможното. Защо? Защото възможностите му са неограничени.
  • Как ще познаят свободата тия, които не са я познавали? Могат да заподозрят в нея още една маска на тирана.
  • Кой не е на страната на човека? Но не всички са на вътрешната.
  • Питаш, мила госпожо, колко дълго са отлежали моите мисли? Шест хиляди години, прекрасна.
  • Искаш да пееш в хор? Погледни най-първо в палката на диригента.
  • Ударил съм встрани? Точно там беше целта ми.
  • Трябва ли хората да бъдат от желязо? Струва ми се, че понякога те трябва да бъдат от плът и кръв.
  • Питаш ме как свири оня виртуоз? В неговото изпълнение имаше нещо човешко:той сбърка.
  • Допустимо ли е човек да минава покрай истината? Да, ако я изпреварва.
  • Какво е деформирало лицата им? Може би надутите думи.
  • Подхвърли своите мечти на враговете си-може да загинат при тяхното реализиране.
  • Не трябва да се разсмиват беззъбите тирани.
  • Страшно е да плуваш срещу течението на нечиста река.
  • Внимавай, може би си залог в чужда лотария!
  • Живей съвременно, ако не можеш да отложиш това за друго време!
  • За да се изкачиш на високо, трябва да си свиеш крилата!
  • Към своята мъдрост прибавяй по нещо и от чуждата глупост!
  • Вийте! Ще се почувствате по-млади с милион години!
  • Хора, живейте, докато не е излязла мода да се прави нещо друго.
  • Внимавайте с драматизирането на живота! А ако се намерят по-добри изпълнители за вашата роля?
  • Не се ръкувайте с отворени обятия – не позволявайте на хората да ви разпъват.
  • Поздравявайте се с подаване на ръка! Ще се увеличи употребата на сапуна.
  • Не вярвайте на приказките! Всичко е било истина.
  • Не търси помощ през нощта. Можеш да събудиш съседите.
  • Не фамилиарничи със себе си!
  • Смейте се до сълзи: на оптимистите и на песимистите.
  • Помнете, когато дяволът желае да ритне някого, никога няма да го ритне с конското си копито, а с човешки крак.
  • Създавайте около себе си мит, боговете не са започвали иначе.
  • Мерете се в целта само от сигурно разстояние!
  • С шапка на шут не можеш да се кланяш.
  • Внимавай-когато славата ти хвърля блясък, твоите врагове имат предимство-дебнат в сянка.
  • Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина.
  • Пазете се, този критик потапя нож в мастило!
  • Поставят точка под въпросителната!
  • Трябва да се живее с индиго-в случай че изчезнеш, да имаш доказателство, че си съществувал.
  • Между големите старай се да бъдеш джудже, между джуджетата – великан, между себеравните – равен.
  • Бъди сантиментален! Това ще ти позволи да си спомниш за отдавнашни трагедии.
  • Не ходи по изтъркани пътища – ще се подхлъзнеш!
  • Бъди свой собствен министър на вътрешните си работи!
  • Цени думата! Всяка една може да бъде твоята последна дума!
  • Ако трябва да свириш тревога, свири, дори да не си на длъжност тръбач!
  • Помни, ако твоята позиция е вече загубена, можеш да я превземеш!
  • Не пропилявай енергията, получена при търкалянето надолу!
  • Бъди алтруист-уважавай егоизма на другите!
  • Влизай в себе си, без да чукаш!
Горното е дело на полския афорист Станислав Йежи Лец
via dreamshall

събота, 19 декември 2009 г.

Мъжки или женски ни е компютъра ?

Мъжете мислят, че компютъра е от женски пол поради следните причини: А) Никои с изключение на неговия създател не може да разбере логиката му. Б) Езикът с който комуникира с другите компютри е неразбираем. В) И най-малката грешка се запаметява (се съхранява в паметта) и излиза наяве в най-неподходящия момент Г) Когато ...най-накрая си вземеш един, разбираш, че трябва да си даваш половината заплата за аксесоари

Жените смятат, че компютъра е от мъжки род, поради следните причини: А) За да ти обръща внимание трябва да го докосваш Б) Съдържа много имформация, но няма въображение В) Предполага се, че ти е в полза, но в голяма част от случаите е източника на проблемите Г) Когато най-накрая си имаш такъв, се оказва, че ако беше изчакал малко би могъл да имаш по-добър

via Maria@Facebook

понеделник, 14 декември 2009 г.

Вип до Вип-а, мила моя майнольо !

Уникалното за Българската действителност е, че ние балканците можем да опорочим всичко... буквално. Поредното безумие, което ме навежда на тази мисъл е следното хипер-мега-ултра VIP събитие организирано за Варненската академична младеж, за което научих от любезно създадената за целта страница във Фейсбук-а. И за да се чувстват младежите истински випове, са им приготвени "VIP" изненади на "VIP" цени, т.е. ще могат да си се напият по един VIP начин, във VIP чаши и после да си лазят до вкъщи на четири крака, ама мноооогоооо VIP. Специалните изненади за гостите включват VIP VODKA FLIRT 1000мл + 1.25л.Кола = 29 лв и др. (специална селекция разбира се). Т.е. да разбирам ли, че за да се почувствам VIP ще трябва да се смеся с 300 "VIP" студента и да получавам VIP изненади и има ли някакво ограничение за това в кое учебно заведение трябва да учат уважаемите студенти та да станат част от това светско събитие , а трябва ли да пия VIP ВОДКА ФЛИРТ? Питам, но отговор най - вероятно няма да получа.
В скоро време очаквайте и следните преференции за VIP подбраното общество на България:
VIP лента за движение по магистралите
VIP царска турши и VIP кисел чесън
VIP шофьорски книжки за VIP нарушители
и разбира се VIP пенсии за VIP пенсионери!

(Извинявам се за това, че повтарям около 16 пъти VIP, ама се почувствах един такъв специален... :))))

P.S. Не забравяйте да гласувате в анкетката !




понеделник, 7 декември 2009 г.

Ако ще караш кола, 0% алкохол в Кръвта ?!?

Някой си г-н Алекси Кесяков, секретар на Обществената комисия по пътна безопасност в МВР, е отправил гениалното предложение толеранса на употребата на алкохол в кръвта при каране да бъде нула, повтарям нула промила. Идеално би казал някой, уви логиката би трябвало да е малко по - друга. Да предположим, че безумното предложение на този человек се приеме, това означава, че автоматични закононарушители ще бъдат следните лица:

1. Пилите боза
2. Ялите леееко ферментирали портокали
3. Ялите бонбони "Пияна вишна"
4. Пилите лекарства от сорта на "Шведска горчивка" и др.
5. Всички които са пили дори по една малка бира след работа (т.е. 3 милиона Българи)...

В тази връзка, аз предлагам да се забрани на хората да сядат зад волана и на две бози, три виенски кифли и кило банани или царска туршия. Да се въведе ограничение в градовете да се шофира на заден ход. Да се задължат всички "добре облечени бизнесмени" в скъпи коли да карат по ”магистралите Хемус и Тракия” минимум с 250 км. ч. /какво са сега 200 - 220 км/ч./ и минимум на 2 см от предния! Да се увеличи безнаказаността за безпаметно пияни водачи, като нормата, че мъртвопиян шофьор, световен и олимпийски шампион убил един и осакатил друг при катастрофа се наказва с до две години условна присъда да се промени така, че към световен и олимпийски да се добавят национален, градски и квартален сульо. Да се забрани на катаджиите да поглеждат автомобили на пътя, с цена по - висока от 50 000 лева, като същите се задължат при преминаването на такава кола да свеждат глава и да отдават чест и лек поклон. Да се забрани на граждани, с автомобили по - евтини от 30 000 лв. да управляват автомобилите без да са осигурили следните ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ аксесоари: швейцарско ножче, водонепропускливост на автомобила /в случайте на Цунами/, двадесет комплекта крушки, два тефтера, пет банкноти от по десет лева, три камъка при нужда, две кофи пясък или луга за опесъчаване, комплект за първа помощ и две щайги със зимнина /в случай на закъсване през зимата на някоя от двете ни полумагистрали/, три литра вода и бидон за вода, с нагревател, бутилки със зелева чорба, вълнени чорапи или терлици, суджук, кайма и задължително вазелин !

петък, 4 декември 2009 г.

България - страна на човечността (!)

Норберт Рандов, смятан за най-добрия българист в Европа, навършва днес 80 години. С какво го впечатлява България и бариера ли е кирилицата за един германец? С Норберт Рандов разговаря Йорданка Йорданова.

"Трудно е да изразя какво ме впечатлява днес. Но всъщност мога да кажа, че се впечатлявам от островчетата на достойнство и човечност, които все още съществуват в България. Това ми направи впечатление още преди повече от 60 години, когато за пръв път бях в България. Тя беше за мен една страна на чудесата и на човечността", казва германският българист, издател и преводач на българска литература. На въпроса дали може да даде пример за едно от "българските" чудеса, той без да се замисли отговаря: "Чудо бяха хората, които за мен отначало бяха чужди. В България се потопих в едно човечно общество, бях впечатлен от хората тогава."

Случайността отвежда Норберт Рандов в България през 1952 година. От десет студенти по славистика в Росток само двама биват избрани да посетят страната. Кратката визита е достатъчна, за да събуди интереса на Норберт Рандов към българския език и литература и да го подтикне да се занимава с тях професионално.

Рандов е съставител на множество сборници и антологии с поезия и проза на български автори. Превежда Паисиевата "История славянобългарска" и "Житие и страдания" на Софроний Врачански, редица български автори, сред които Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев и Александър Геров.

Сред културните среди в България той е смятан за превъзходен преводач на ключови произведения, както и за културен посредник. А в Европа има ранг на най-добрия славист и българист. Норберт Рандов споделя, че никога не е имал трудности с кирилицата. Дори при първото си посещение в България не се е чувствал некомфортно в обкръжението й.

"Още в училище бях учил руски език, така че кирилицата ми беше също толкова позната, както и латиницата. Азбуката никога не е била бариера за мен", казва Рандов. Единствената бариера за него в началото е бил езикът, но с прилежност и постоянство той успява да преодолее своеобразното препятствие между себе си и заобикалящия го свят. Докато разговаряме, той изненадващо казва: "Можем да продължим и на български, ако искате."

Норберт Рандов и сега често има повод да говори на български. Всяка година той пътува няколко пъти до България, а в Берлин има много приятели, с които разменя по някоя дума на български. Като един от големите познавачи на българските литература и култура не е учудващо, че има издадена книга с над 500 български поговорки. Най-много му харесва поговорката "Всяко зло за добро". И дълбоко вярва във верността на тази мисъл.

Митичният българист, както наскоро нарекоха Рандов от германското радио ЕмДеЕр, не изпуска от поглед и съвременната българска литература. Превел е стихотворения на Мирела Иванова, романа на Марияна Фъркова "Светът около мен" и "Естествен роман" на Георги Господинов. Норберт Рандов е удостоен с орден "Стара планина" Първа степен и наградата "Паисий Хилендарски", както и с отличието на Лайпцигските книгоиздатели за европейско разбирателство. През 2008 година е отличен и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".

via@Deutsche Welle
Автор: Йорданка Йорданова

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Анкета: Къде ще празнувате новата година ?

Започна месеца на празниците, имам имен ден, рожден ден, а скоро идват коледа и нова година. И тъй като знаем, че ние добре го можем, реших да проверя общественото мнение по въпроса, къде ще празнува нова година целокупният български народ.

Моля гласувайте! :)


Къде ще празнувате нова година ?