петък, 4 декември 2009 г.

България - страна на човечността (!)

Норберт Рандов, смятан за най-добрия българист в Европа, навършва днес 80 години. С какво го впечатлява България и бариера ли е кирилицата за един германец? С Норберт Рандов разговаря Йорданка Йорданова.

"Трудно е да изразя какво ме впечатлява днес. Но всъщност мога да кажа, че се впечатлявам от островчетата на достойнство и човечност, които все още съществуват в България. Това ми направи впечатление още преди повече от 60 години, когато за пръв път бях в България. Тя беше за мен една страна на чудесата и на човечността", казва германският българист, издател и преводач на българска литература. На въпроса дали може да даде пример за едно от "българските" чудеса, той без да се замисли отговаря: "Чудо бяха хората, които за мен отначало бяха чужди. В България се потопих в едно човечно общество, бях впечатлен от хората тогава."

Случайността отвежда Норберт Рандов в България през 1952 година. От десет студенти по славистика в Росток само двама биват избрани да посетят страната. Кратката визита е достатъчна, за да събуди интереса на Норберт Рандов към българския език и литература и да го подтикне да се занимава с тях професионално.

Рандов е съставител на множество сборници и антологии с поезия и проза на български автори. Превежда Паисиевата "История славянобългарска" и "Житие и страдания" на Софроний Врачански, редица български автори, сред които Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев и Александър Геров.

Сред културните среди в България той е смятан за превъзходен преводач на ключови произведения, както и за културен посредник. А в Европа има ранг на най-добрия славист и българист. Норберт Рандов споделя, че никога не е имал трудности с кирилицата. Дори при първото си посещение в България не се е чувствал некомфортно в обкръжението й.

"Още в училище бях учил руски език, така че кирилицата ми беше също толкова позната, както и латиницата. Азбуката никога не е била бариера за мен", казва Рандов. Единствената бариера за него в началото е бил езикът, но с прилежност и постоянство той успява да преодолее своеобразното препятствие между себе си и заобикалящия го свят. Докато разговаряме, той изненадващо казва: "Можем да продължим и на български, ако искате."

Норберт Рандов и сега често има повод да говори на български. Всяка година той пътува няколко пъти до България, а в Берлин има много приятели, с които разменя по някоя дума на български. Като един от големите познавачи на българските литература и култура не е учудващо, че има издадена книга с над 500 български поговорки. Най-много му харесва поговорката "Всяко зло за добро". И дълбоко вярва във верността на тази мисъл.

Митичният българист, както наскоро нарекоха Рандов от германското радио ЕмДеЕр, не изпуска от поглед и съвременната българска литература. Превел е стихотворения на Мирела Иванова, романа на Марияна Фъркова "Светът около мен" и "Естествен роман" на Георги Господинов. Норберт Рандов е удостоен с орден "Стара планина" Първа степен и наградата "Паисий Хилендарски", както и с отличието на Лайпцигските книгоиздатели за европейско разбирателство. През 2008 година е отличен и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".

via@Deutsche Welle
Автор: Йорданка Йорданова

1 коментар:

  1. Нищо,че съм българин но това което споделя уважаемият Господин Рандов е утопия няма и помен от тази човечност за която пише.Времето след 1944 г.до днес е изгубено време онази човечност и трудолюбие,която е имало в онова след военно време е безвъзвратно изчезнала за мое съжаление,ако в България си човечен ставаш Просяк.

    ОтговорИзтриване