вторник, 14 декември 2010 г.

Писмо до дядо Колега плюс рецепта за хубава такава

Скъпи Дядо Коледа,

Тази година реших да ти пиша тук (нали все пак вече така е модерно - online да се прави почти всичко). Скоро идва Коледа, а на мен нещо не ми е коледно, ама май всяка година ми е така (освен в определени моменти). От няколко дни насам мисля да ти напиша това писмо и да ти разкажа какво искам да получа за следващата година.
Изминалата година (разбирай лятото) за мен беше много щастлива – пътувах; танцувах обаче по-малко; ходих много на плаж; пях не само в банята (а и ми пяха); наслаждавах се на великолепни моменти (!) ; купонясвах истински; работих истински; посетих уникални места в България; запознах се с много нови ерудирани (и не чак толкова) и интересни хора (колко много интересни хора има на този свят, ей! Не всички са за подценяване и изхвърляне). Е, и доста поработих, не го забравяй. Наскоро обаче осъзнах, че съм бил и егоист и съм разочаровал и обидил някои хора около мен. Ти знаеш, че не е било нарочно, аз също го знам, но те не го знаят. Надявам се да ми простят...
Та, за следващата година, понеже ще е предпоследната според календара на Хари Потър, Доктор Дулитъл, ТВ СКАТ, инките, ацтеките, маите или там който беше предрекъл нещо по въпроса, си пожелавам пак като миналата година всички хора да имат същите красиви и невероятни преживявания, които и аз изпитах през лятото на 2010. Да се чустват толкова невероятно, колкото се чувствах аз; да посетят всичките красиви места, където и аз бях и да работят по-малко, отколкото аз работя. Пък за мен ще остане удоволствието да ги гледам колко са щастливи и усмихнати…
И ще ми дава сили да се усмихвам :)
Дано не съм те затруднил много в желанията си...
Усмихната Коледа ти пожелавам и със здраве!

И накрая реших да споделя с тебе моята рецепта за невероятна коледна приказка:
Състав:
-1 брой дървена къчищка някъде високо в планината;
-1 брой горяща камина с кожа от животно пред нея;
-1 брой любим човек;
-Големи количества Гленморанги (Glenmorangie, става и с вино);
-още толкова филе „Елена“ или Бански старец и Карловска луканка;
-1 красиво украсена елха;
-1 замък (може и снежен човек);
-приятели;

Разбъркваш добре, поръсваш всичко това с дебела снежна покривка и природна тишина и получаваш една прекрасна Коледа... като в приказките.
Добър апетит!

Твой Слави!

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Нека ти разкажа... за лъжата - ЕПИЗОД 2

 „С изключение на цифрите, няма нищо по-лъжливо от фактите.“ — С. Смит

Всични ние сме големи привърженици на истината – търсим я във всеки и във всичко. Лъжите ни са дребни и безобидни, те нямат нищо общо с нас, раждат се под натиска на обстоятелствата, но нашата силна воля да сме истински ги убива и ние отново заспиваме спокойни, че правдата е възтържествувала за пореден път. Не можем да търпим да бъдем лъгани или предадени и дори целият останал свят да изглежда смешен и фалшив, ние оставаме чисти пред себе си , всички отглеждаме в себе си по едно дете и го прегръщаме с надеждата, че то е нашата ваксина срещу лъжата и лицемерието, а това е просто поредната нагла, изтъркана нелепост.

Всъщност децата от доста ранна възраст започват да се учат как се лъже, тъй като единственият им жизнен ориентир остава подражанието на поведението на възрастните. Това, че децата са чисти и неопетнени, е наша, на възрасните, излюзия, която упорито подхранваме поколение след поколение, просто защото ни е необходим все някакъв източник на истина, който да не е тотално изчерпан. Но истината се е свършила много отдавна и всички следи, които са останали от нея, са пълни ментета, което обаче не бива да ни тревожи, след като изглежда, че прекрасно умеем да се самозаблуждаваме винаги, когато това ни е необходимо.

Хората страдаме от хронично лицемерие и то от най-страшния тип  – лицемерничим пред самите себе си, търсим вратички в съвестта си и всякога успешно ги откриваме, защото от това зависи нормалният ни ритъм на живот, който се напъваме да си докараме. Мечтаем да сме спокойни, но ежедневно си намираме какви ли не дреболийки, които да ни тревожат и да ангажират въображението ни, докато го притъпят съвсем. Изглежа, че копнеем за живот като роби, защото сме готови да се вкопчим във всяко нещо, което да ни гарантира поне малко сигурност, но иначе тръбим на всеослушание колко независими и свободомислещи сме. Ценители сме на естествената красота, но най-фалшивите и изкуствени хора привличат вниманието ни и дори ни принуждават да си мислим, че те са с нещо по-добри от нас, затова влагаме всичко от себе си, за да има какво да покажем, за да разберат всички колко сме успели, колко много сме натрупали и колко малко е останало от нас – защото ние сме излишни и неизбежно оставаме зад кадър.

Колко пъти ви се е случвало да разговаряте с някого и да се чувствате така, сякаш някой друг говори вместо вас – съвсем механично, без цвят, вкус и мирис. Отсреща получавате същия тип отговори и всъщност двете маски водят разговор помежду си, докато вие сте изключени, и мислите ви, и чувствата ви спят. Става ли ви неудобно, ако някой непознат ви заприказва и стои твърде близо до вас? Объркани ли се чувствате, ако друг човек силно се смее или плаче във ваше присъствие? Давате ли си сметка колко хора употребяват алкохол, единствено защото си търсят извинение и оправдание, за да кажат истината, да бъдат истински, а точно тези им думи и поведение се възприемат като смешни и неадекватни?

Истината е много твърда, понякога е прекалено солена или горчива, дори е съмнително доколко е полезна, трудно е да я преглътнем, а и често ни излиза прекалено скъпо, но изглежда само тя може да ни засити напълно, да ни избави от глада, който системно ни дразни и изхабява. А и отдавна се знае, че гладните хора са способни на какви ли не глупости, само за да се нахранят.

петък, 19 ноември 2010 г.

Намали темпото: живееш прекалено бързо

сряда, 13 октомври 2010 г.

Откриха нов вид зеленчук !!!

Нов вид зеленчук се е появил на Женския пазар в София - нещо, наречено “зиели”. Цената му не е висока - 40 ст./кг.


Снимка Георги Цветков
via trud

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Васил Найденов пее дует с Азис*... ха сега де ?!?!?!

Васил Найденов направи дует с Азис. Ето за какво говоря:



Десетилетие след като оплюваше чалгата, изпълнителя на "Адаптация" и "Телефонна любов", "След края на света" и "Синева" запя в дует със знаменосеца на "вражеския" лагер - Азис. Двамата съименници излязоха на сцената на столичен клуб. Пяли са заедно "Огън от любов" - комична картина. Билборд за изявата им оня ден е имало в Софета на  "Цариградско шосе" като паметник на абсурда.

Да е компромис за пари, да кажеш - надали, не е турне, не е концерт в зала 1 на НДК (въпреки че с този дует съвсем добре и зала 1 щяха да си напълнят). 

Бравоооо Найденов, браво! А сега какво да очакваме - Лили Иванова в "Payner All stars"?

петък, 1 октомври 2010 г.

Сексът и гладът

Сериалът се гради върху нещо искрено и ново – сексуална свобода и еманципация, жени, които са силни, смели и хващат Живота в ръцете си. Но за 6-7 сезона и два филма това е изчерпано, изопачено и превърнато във фабрика за опасни илюзии. Сериалът е относително реален и повечето подрастващи се заблуждават, че това е истина. Момиченцата искат да носят същите рокли (до дълбока старост), а момченцата ходят да се предлагат на по-засуканите каки и ядат шамари. Ето как изгледжа положението от нашата комбанария:



Плюсове
+ жените говорят открито за сексуалните си влечения
+ героините не се притесняват да споделят леглото си с всеки непознат. Това на нас мъжете ни е идеално
+ запознава мъжката аудитория с идеята, че жените също имат либидо и правят секс за удоволствие. С повечко маризене се избива това
+ добрият стар флирт се превръща от сантиментален порив в еднократен секс с неприятни последствия. Това е груб мачизъм, срещу който биха се обявили 90% от мъжете
Минуси
- жените в този сериал се държат като мъже, а мъжете – са просто путки с второстепенна роля, вибратори в костюми. Това го има и в живота, но не е толкова често, не всяка жена е толкова тестостеронна и си бръсне сутрин мустаците. Досущ като мъжете, героините никога не са в цикъл, а “заведението” е отворено 24/7
- Любовта не съществува или се пребуледува до към средата на епизода. Принцът на Бял Ролс-Ройс съществува, но е женен за скандинавска моделка
- създава се фикция за женското приятелство, по подобие на мъжкото. Ако към група от 4 привлекателни жени се приближи готин мъж, всяка ще го поиска за себе си и рано или късно ще се скарат. На екрана обаче не е така, там има мъже на корем и съперничеството е табу. Отделно никой мъж не спи с повече от една жена от компанията, което също е нереално
- властва илюзията, че с подходящите дрехи и обувки може да си “актуална” и над 40 и да забиеш всеки минувач. Един вид може да си си млада до пенсия. Кожата не се сбръчква от толкова грим, косата не окапва от перхидрола, а хирургическите намеси винаги са безболезнени и чудотворни.
- жената няма детеродна функция, само Дългата забременя по погрешка и го набутваше на бащата да го гледа, после изгони и бащата. Би трябвало и четирите да са в менопауза и да мислят над въпроса дали им се умира сами в старческия дом
- в сериала Сексът е издигнат в култ и единствена житейска цел. От него са ампутирани нелицеприятните моменти – хигиена, венерически болести, мъже-психопати (София е пълна с тях), болки, не съвсем приятни пози и техники. Защо никога не си говорят за “Абе твоя кара ли те да гълташ?”
- героините са сираци, нямат родители, братя, умиращи баби и дори по някой братовчед, за който да трябва да се погрижат. Даже не им се налага да карат кола. А Манхатън е безкраен и пълен с млади мускулести мексиканци
- като във всеки сериал, материалното не съществува. Работата не ги уморява, хубавите просторни апартаменти падат от небето, а парите извират отвсякъде. Кари пише една колонка, а харчи колкото Тръмп
- водещият проблем пред повечето жени е как да останат слаби. Сериалът насажда един идеал за визия, при който тялото е като скелет, но бюст пак има – силикон, подплънки, какво ли не. Ако 5% от жените имат такъв ген, то другите 95% нямат и вместо да се освободят, това им насажда още повече комплекси. Сара Джесика Паркър може да е голяма симпатяга, но е толкова съсухрена, че на живо никой няма да я погледне
- ако беше истина, за 2-3 години щяха да си намерят мъже и да се кротнат. Но понеже е сериал, трябва да се удължава безкрайно и търсенето на свестен мъж се проточва вече десетилетие. Това за мен накланя целия смисъл в една опасна плоскост и фалшифицира цялото начинание.

В крайна сметка едно парче дърво и едно парче кожа не може да бъде цел и смисъл на съществуването ти, дори и да са сандал и да струват $500. Ще напълниш една стая с такива и какво, ще умреш щастливо?


петък, 24 септември 2010 г.

Индиански мъдрости

За да можеш да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.
***
За да можеш да разбереш себе си, общувай с камъните в планината.
***
Ако забележиш, че яздиш умрял кон, слез!
***
Когато Великият Дух дава нов ден, той го праща на всички.
***
Животът e като светлина на светулка в нощта, дъх на бизон през зимата, сянка в тревата, топяща се на залез.
***
Има много начини да миришеш на скункс.
***
"Трябва" важи единствено за смъртта.
***
Родина е там, където ти е добре.
***
Първо погледни следите от своите мокасини, преди да съдиш недостатъците на другите.
***
Детето е гост в твоя дом - нахрани го, изучи го и го пусни.
***
В душата няма да има дъга, ако в очите не е имало сълзи.
***
Задай въпрос от сърце и ще чуеш отговор от сърце.
***
Човек трябва сам да направи стрелите си.
***
Белият човек има прекалено много началници.
***
Тия, които лягат с кучетата, стават с бълхи.
***
Преди да обичаш, научи се да ходиш по снега без да оставяш следи.
***
Ако говориш със совите и змиите, и те ще говорят с теб, и ще се познаете един - друг. Ако не говориш с тях, няма да ги познаеш, а от това, което не познаваш, ще се страхуваш. Човек разрушава онова, от което се бои.
***
Жабата не изпива блатото, в което живее.
***
Даже мълчанието ти може да бъде част от молитва.
***
Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи.
***
Знание е скрито в произволна вещ. Някога светът е бил библиотека.
***
Когато умира легенда или пропада мечта, в света не остава величие.
***
Едно "вземи" е по-добре от две "ще дам".
***
Когато си се родил, ти си плакал, а светът се е смял. Живей така, че когато умираш, ти да се смееш, а светът да плаче.
***
Няма нищо по-красноречиво от опашката на гърмяща змия.

Анкета: Да се поощрява ли раждаемостта?

Моля за вашето мнение по въпроса :)

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Възможно ли е семейното щастие?

Измежду сериозните двойки в България, преобладаващо нещата се влошават с годините. Бабите и дядовците ми имаха перфектни бракове, любов от юношество до гроб. Поколението на баща ми и майка ми имат крайно нестабилни бракове: битки, изневери, дългогодишни опити за разводи и разводи. Нашето поколение (аз съм на 27) го кара джаста-праста, одъртяваме, а Човекът още го няма или е тук, но от сутрин до вечер прави глупости и отношенията ни не са това, което трябва да бъдат според рекламите по Телевизора.

Защо?

Повечето ми приятели карат по 3-4 години. Влюбват се, заживяват заедно, раждат си деца и раздялата става не тъжна, а кървава. Надали 1 от всеки 10 човека живее в хармония и МСС (мирно съвместно съществуване). А останалите се задушаваме един друг, от желанието си да направим Добро на другите.

Предпоставки за провал:

- Бедност и емиграция. Ако блъскаш от сутрин до вечер, някак не остава мегдан за романтиката

- Липса на скромност и нереални очаквания

- Наркотиците, порното и компютрите. Те ни развалиха

- Галопиращият индивидуализъм. Ако не се блъскаш по 12 часа на ден за нещо, няма как да го постигнеш

- Лош пример. Крушата не пада по-далече от дървото

- Дълбоко вкоренените илюзии за идеалното семейство, които ни пречат да имаме относително добро семейство

- Страхът от самотата, който ни сковава, когато трябва да разрушим бараката на илюзиите, за да по-строим нещо по-добро на нейно място. В науката е познат и като комплекс за малоценност

- Гейовете и евреите. Те са пипнали всички лостове и кинти и не пускат.

Предпоставки за идеално моногамно семейство:

- Заможни родители. Не всичко е пари, трябват и връзки. Парите са и време

- Житейски опит. Проваленият първи брак на един от двамата е чудесна школа

- Общ враг. Ако единият в двойката има тежка болест или е преживял нещо екстремно, това бетонира връзката

- Кариеризъм. Когато всеки гони кинтите, почти не остава кога да се скарат и проблемите могат да се замитат под килима с години. Постоянни командировки – още по-добре

- Самоувереност. Хората с безпочвено самочувствие постигат повече от тези, които вечно се съмняват в себе си

- Фикс идея. Ако от време на време бесиш някоя бабичка в парка, спокойно ще можеш да изживееш живота си според всички норми и очаквания. Дори ще ти остане и свободно време. За още една бабичка


Модерното семейство

Практикува скрита полигамия. Вече е стандарт при висшето общество в България: мутри, манекенки, певици, политици. Дори по-бедните се опитват да го имитират, за да изглеждат “от сой”. Софийските тинейджърки също са се оринтирали, ходят с някое момченце, защото има “як байк”, обаче преспиват и с баща му, защото той чука по-хубаво.

Модерното семейство има един основен родител. Жената отглежда сама детето си, а около нея гравитират няколко мъже. Могат да са 2-3 дълги паралелни връзки или множество кратки. Съответно и мъжа спи с няколко жени и така образува своето виртуално стадо, което му помага да си начеше нагона и да се успокои. Всеки е със всеки и никой не е с никой. Времето и разстоянията намаляват задаването на неприятни въпроси.

Женският нагон също остава задоволен. Забременяваш от алфа-самеца, който е силен и красив, после му биеш шута и отиваш при чувствителния мухльо, който поне ще гледа детето, вместо да гледа под полата на новата съседка.

---

петък, 17 септември 2010 г.

Нека ти разкажа*... за лъжата

- Дразня се, когато ме лъжат!
- А защо смяташ, че те лъжат?
- Пак ли? - отвърнах аз. - Пак ли?
- Питам те защо смяташ, че лъжат ТЕБ.
- Как така защо? Нали на мен казват въпросната лъжа - рекох разпалено.
- Не се ядосвай. Мисля, че когато някой лъже - той лъже! Тоест: не ТЕ лъже; не МЕ лъже. А просто ЛЪЖЕ! И в най-добрия случай СЕ лъже.
- Не!
- Да! Защо хората лъжат, Демиан? Помисли. За какво?
- Откъде да знам! По хиляди причини...
- Кажи ми поне една. [...]
- За да скрият нещо лошо, което са направили.
- И защо да го крият?
- За да не ги обвини някой.
- И защо не искат някой да ги обвини?
- Защото знаят, че ще осъди постъпката им.
- И защо не искат някой да ги осъди?
- Защото е важно за тях.
- И ?
- И...Не искат да носят вина.
- Тоест, не искат да поемат отговорност.
- Точно така.
- Добре. Да речем, че това е причината за 99 и на 100 от лъжите.
- Предполагам.
- Така. А лъжецът откъде знае, че трябва да носи отговорност? Кой определя отговорността му?
- Никой! Самият той.
- И какво?
- Не разбираш ли? Лъжецът не се бои от последствията, от обвинението на другите, нито от присъдата им. Той сам се е обвинил и се е осъдил вече. Виждаш ли? Присъдата е произнесена. Лъжецът се крие от собственото си обвинение, от присъдата си и от своята отговорност. И както ти казах - проблемът не е в някой друг, а в този, който лъже.

*Хорхе Букай - Нека ти разкажа
Какво трябва да направим, за да сме щастливи? Според Хорхе Букай, за да тръгнем по правилния път, трябва да си отговорим на следните въпроси: Кой съм? Къде отивам? С кого? Не бива пътят да определя кои сме ние, нито пък човекът, който ни придружава, да решава къде отиваме. По пътя трябва едновременно да се забавляваме и да се учим, да оценяваме това, което имаме, и без да преставаме да вярваме в себе си, да започваме отначало и по различен начин "всеки път, когато се наложи".
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе Букай се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от антични митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен.

вторник, 14 септември 2010 г.

СТАЛИНчета

На 7-ми септември се навършиха 32 години от покушението срещу Георги Марков, извършено от БКП с помощта на ДС и КГБ. Слуховете, пускани от ченгета и комунисти, че Георги Марков е бил ченге и привилегирован комунист, тутакси биват разобличени от факта на покушението срещу него. А тези слухове се пускат, за да се омаскари една от светините на българския антикомунизъм и антитоталитаризъм.

В едно предаване на скоро представиха Йосиф Висарионович Сталин, видян през очите на западни учени, които добросъвестно и от различни гледни точки го характеризират въз основа на налични документи, сведения и множество факти. От казаното от тях излиза, че бившият велик вожд, баща и учител на цялото прогресивно човечество, е бил един дълбоко антиинтелектуален тип, посредствен във всички възможни творчески направления, безчестен страхливец, подлец, паникьор, суетен до тъпоумие, лош държавник, слаб политик, безнадежден военачалник, скрил се зад успехите над другите. Но въпреки това – наистина гениален, изумителен, блестящ талант на терора. Единственият гений, с който той е разполагал, е геният на най-ужасния терор, съществувал някога под слънцето.
Но колкото и да съм убеден в злодейските дела, извършени под мъдрото ръководство на другаря Сталин, колкото и дълбоко да го ненавиждам, не мога да избегна истината, че той ЛИЧНО, СЪС СОБСТВЕНИТЕ СИ РЪЦЕ не би, нито уби някого. Слагаше подписи и резолюции, нареждаше по телефона и чрез Лаврентий Павлович, но той, Сталин, не отиде да застреля никого. Други вършеха тази работа за него. Тези други, които създадоха от АРХИПЕЛАГА ГУЛАГ най-жестоката история в човешкото съществуване. Тези други, които в огромното си мнозинство са още живи, които в голямата си част все още заемат важни постове и които все още тероризират с различни средства своите мънички сталински светове. Много пъти съм се питал кой кому беше по-нужен – те на Сталин или Сталин на тях? Много далеч съм от каквото и да е желание да намаля неговата престъпна вина, но не мога да не задам още един, по-страшен въпрос: „Щеше ли да го има Сталин, ако не бяха те, хилядите безименни и полуименни злодеи?“
Историци и психолози ще кажат, че връзката е взаимна, а пък аз си мисля, че не Сталин създаде тях (както мнозина смятат), а те създадоха Сталин и чрез него дадоха най-съвременното име на злото – сталинизма. Сталин си отиде, но сталинизмът остана тъкмо защото останаха сталинчетата. Дълбоко антихуманните, нечовешки закони на терора са все още в сила. Побоищата, инквизициите и масовите екзекуции може вече да не съществуват, но страданието, което те причиняваха, сега се поднася от също толкова болезнени заместители. Средствата на терора еволюират и в таблицата на мъченията боят сигурно е най-простото. И след като той е вече остарял или е вече отречен от партията, то жаждата за злодейство и мъст настоява да се измисли нещо равностойно. Защо трябва да биеш човека, когато има толкова начини да го накараш сам да се набие, че дори да се самоубие. Защо ти трябва да пишеш гръмки патетични тиради във вестниците против този или онзи предател, когато много по-удобно е да пуснеш тихичко най-компрометиращи слухове за него, така че и собствената му майка да не може да го понася. Убивайки един противник, ти запазваш неговата нравствена сила и независимост. Унижавайки един противник, ти го унищожаваш, ти му отнемаш всичко. Както виждате, еволюцията на терора е доказателство за посредствеността на Сталин и за творческата мощ на сталинизма.
Сталинчето, това мъничко, злобно, енергично, амбициозно същество, за което малтретирането или тероризирането на другите човешки същества е психопатологична необходимост, става господар на онова общество, което го е повикало на помощ, което се е облегнало на него. Сталинчето иска да бъде забелязано, че съществува, иска хората и светът да го видят, да знаят за него. И тъй като му липсват каквито и да е способности да бъде добър земеделски стопанин, обущар, търговец или артист, тъй като му липсват способности да бъде просто човек, това същество с пагони се опитва да направи впечатление със зъбите си. „Покажи им, че те зависят от тебе, че ти можеш с една дума да им сториш всичко, каквото искаш, покажи им, че ти си по-силният!“ Това е постоянната декларация на инстинкта на сталинчето, това е тоягата на селския пъдар, който я размахва срещу слънцето и заплашва, че ще го пребие, ако му падне, защото не може да понесе мисълта, че слънцето не се плаши от него.
Но представете си този вероятно вечен селски пъдар днес у нас, седнал на бюро край Лъвовия мост в София, който казва на една престаряла майка, подала молба да иде в чужбина да види сина си емигрант: „Яз ти казвам, докато си жива, нема да ти дадем да го видиш!“
Мисля, че цитирам съвсем точно. Дори бих могъл да кажа имената на сталинчетата, на тези нравствени инквизитори, които, служейки на собствената си злост, служат на партията си, и служейки на партията си, фактически служат на себе си. Нека да не бъркаме понятията. Няма закон, няма дори заповед, която да задължава сталинчето край Лъвовия мост да инквизира въпросната майка. Не! Това той прави от себе си, заради себе си. Партията, социализмът и комунизмът са оправданието. Това е тържеството на издевателството.
Друго сталинче, този път без униформа, отива да купува картини за сметка на държавата. Онова, което сталинизмът абсолютно не може да понася, е красотата – и в живота, и в изкуството. Защото самият сталинизъм, това е демонстрация на най-отвратителна, долна, воняща грозота. А сега това ангелче на грозотата и душевната пустота отива да купува картини. То издевателства над творбите на талантливи хора и закупува купища смет, произведена от бездарието на други сталинчета, решили да се осъществяват като художници. И тъй като купуването на картина значи хляб насъщний за художника – терорът е осъществен. „Ти няма да рисуваш, каквото искаш, а това, което ти кажа – ето ти физиономията на Ленин или на Георги Димитров, рисувай, и тогава ще ти се плати!“
Същият принцип се прилага навред.
Онова, което Сталин най-фанатично не е могъл да понася и което е причинило смъртта на много хора, е съществуването на някой по-способен от самия него в каквато и да е област. Сталинчето следва инстинктите на мустакатия си първообраз, защото това са неговите собствени инстинкти. Първата реакция на сталинчето, когато чуе, че някой е постигнал нещо, създал е нещо, което то не може (въпреки че е искало), е реакцията на омразата. „Че какво пък толкова е направил!“ – това сме го чували неведнъж. А пък, пази Боже, случайно да сте застанали на пътя на това момченце, или да му пречите – тежко ви.
Сталинчето никога не спори. То дори не може да разговаря, понеже му липсва необходимото за тази цел сиво вещество. Може би то има от време на време съзнанието за собствената си ограниченост и предопределена тъпота, което е нов източник на омраза.
„На нашата интелигенция трябва да се каже, че ще заиграе тоягата“ – това е точен цитат от речта на едно много важно сталинче, произнесена преди няколко години. Пасаж, който може да се сравни с думите на друго важно сталинче, произнесени на вечеря: „А вие там, писателите, трябва да знаете, че в нашите ръце е хлябът, но в нашите ръце е и ножът!“
Вие може да разговаряте с кучета, коне, птици или с камъни, но не можете да разговаряте със сталинчето. Просто няма ответ, няма контакт. То се е барикадирало зад най-отчавайщи клишета и тъпи лозунги. А пък когато произнася речи (прочетете ги във вестниците), Господи, как една човешка дума няма в тях! Как всичко е преповтаряне до лудост на едно и също клише. И разбира се, това човече не може да понесе, ако някой друг заговори със собствения си човешки глас.
В замяна на безнадеждната му посредственост сталинчето у нас е суетно като оперетна актриса. То иска постоянно да вижда името си във вестниците, то иска да бъде център на внимание, когато отива сред народа, то иска ръкопляскания, овации (скандиранията вече не са на мода, за което може само да се съжалява). За разлика от своите пуритански предшественици сега сталинчето е и любовник. То има антураж от жени, които трябва да го уверяват колко велико човече е. Сталинчето не може да обича, това е против природата му. Но това никак не му пречи да се влюбва. В случая влюбването не е нищо друго, освен желание да получи признание чрез притежаването на някого.
Въпреки голямата си власт сталинчето у нас живее в непрестанен страх. Страх, който варира от нестихващо безпокойство до паническа уплаха. Естествено, целият живот на сталинчето е посветен на създаването на врагове, на намирането на врагове, на измислянето на врагове, защото когато омразата стои вътре в него, тя го задушава, а като си намери някого за мразене, му олеква. И поради страха си сталинчето е винаги подозрително, то постоянно се опасява, че нещо може да му се случи, защото обикновено тези представители на човешкия род имат добра памет. Т.е. не забравят какво са направили.
Може би точно страхът и отсъствието на каквито и да е човешки отношения превръщат сталинчето в едно жалко, самотно същество. Въпреки умствената си бедност то знае, че ония, които се въртят около него и се умилкват, го правят само за да получат нещо. То знае, че всички приятелства с него са неискрени, подли, знае, че в момента, когато загуби властта си, всичко свършва. Сигурно има малко, много малко моменти, когато сталинчето се среща със своята жестока самота и отхвърленост. Защото при цялото му главоломно вмешателство в живота на хората, то винаги е оставало встрани от тях. И дори собствената му жена не може да стопли леглото му.
Затова идват други моменти, когато сталинчето прави отчавайщи опити да се приобщи към живота. Това са часове на пиянства, гуляи, сексуални истории, в които всичко се прави до пълна разпуснатост. Няма спирачки, няма задръжки. Инстинктите се изливат като порой. Спомням си едно такова сталинче, което беше министър на сталинчетата, легнало на пода, пияно, в краката на своята любовница, да повтаря: „Сега ми е паднало, сега ще се наживея!“ По зла ирония партията го изхвърли от поста, който заемаше за кратко време, и сега, сигурен съм, той е блуждаещ самотник край Докторската градина. Наистина е ужасно да те лишат от властта да упражняваш инстинктите си. Партия, социализъм, комунизъм нямат никаква стойност за сталинчето, ако не задоволяват тъкмо инстинктите му. Нито едно сталинче никога не е вярвало в бъдещото щастие на другите, а само в собственото си бъдещо щастие. А това щастие идва само по един-единствен път – чрез нещастието на другите. Или, нека го дефинирам ясно – щастието на сталинчето е да прави нещастни другите.
И затова, когато в Женева днес се говори за нормални контакти между Изтока и Запада, за гарантиране на правото на хората да пътуват, сталинчето край Лъвовия мост ръмжи. То никога не ще позволи да му измъкнат от ръцете жертвите. Че ако няма кого да мъчи, какво ще прави то?
И обръща очи на Изток с надеждата, че там някъде отново ще поникнат мустаците върху нечие лице, което отново ще стане обединяващ символ и бог на собствената вътрешна низост, което ще раздуха отново пламъците на най-крайните инстинкти на глутниците си и после бавно ще повдигне ръка и ще им каже: „Нахвърлете се върху тези и хапете, докато не разкъсате всички!“
То живее със спомена за Сталин. И с надеждата за Сталин.


понеделник, 13 септември 2010 г.

Забранена реклама

Една наистина уникална реклама по повод годината на младежта в Русия...естествено забранена...

сряда, 25 август 2010 г.

Хора сме

Хора сме…слаби сме, но сме силни.
Владеем този свят и сме му подчинени. Живеем според принципи и ги захвърляме. Обичаме силно, а след това мразим още по-дълбоко. Смеем се за мига, намираме щастие в малките неща и плачем за гаснещото минало, за тези около нас, но най-вече за самите себе си. Отмъщаваме на близките си, които ни обичат, за да нараним себе си.

Тупаме се в гърдите за възвишените си идеали, точно в секундата преди да потънем дори под дъното. На тънката линията между Ада и Рая можем да стигнем върха и след това да се свлечем в подземните огньове. Защитаваме тези, които ни мразят и предават и мразим тези които ни обичат и подкрепят. Осъзнаваме това. И въпреки това го правим. Точно като в “Птиците умират сами”

Раждаме се в болка, живеем в болка с кратки проблясъци на щастие, които остават само като хубави спомени, и ни предпазват да не пропаднем до самите дълбини на лудостта. Където всички отиват рано или късно. За малко или за повече. И накрая умираме в болка. Пак сами. Защото винаги сме сами. Освен в сърцата си. За малко. Понякога. Може би. Ако.

Лъжем и твърдим, че лъжите ни са истина, признаваме ги, лъжем отново или пък се крием зад синоними, метафори, и променливи обстоятелства. Обстоятелства които са просто извинение и всъщност съществуват само като мисли в съзнанието ни. А всъщност нищо извън съзнанието не съществува.

Вярваме във фалшиви морални ценности и ги пренебрегваме когато не трябва, а когато трябва, не смеем. Крием страха си от другите и се мислим за смели. Искаме да умрем докато още вярваме, че живота може да има някакъв смисъл, а когато разберем, че всичко всъщност е безмислено, продължаваме да съществуваме. Съществуване, само за да продължи съществуването. Порочен, механичен кръг. Без смисъл, без задача, с начало, но без край, точно като всичко друго.

Крием годините си, защото се гордеем на колко сме и ги показваме публично, защото ни е срам от тях. Използваме опитът като Бог-съдник, заблудени, че миналото може да предвещава бъдещето, също като сложните траектории на звездите. Страхуваме се да кажем “винаги” и “никога”, мислейки, че други времеви константи, някога, някъде, са имали значение.

Задаваме въпроси от чийто отговори ни е страх и отговаряме страхливо на обикновени въпроси. Или въобще не го правим. А от отговор всъщност няма смисъл. само от питане.

Мислим, че постигането на мечтите, води до щастие. Мислим, че мечтите са висша ценност, а те всъщност ни свличат в калта на собственото ни съзнание. Също като заблудата, че си щастлив. Защото илюзиите се изпаряват по-бързо от дъжд в пустинта. И се случват също толкова често.

Стараем се да скриваме истинските думи зад метафори и словесна еквилибристика, защото ни боли да нараним, не другите а самите себе си. Твърдим, че не сме егоисти, след като притеглим целият свят към себе си. Търсим власт, достатъчна да направи света да се върти около нас. И я постигаме. А след това се чудим как да избягаме от нея.

Обвиняваме другите за нашите грешки или лицемерно си обявяваме тях за предатели, а когато ги заместим правим точно същото. Живеем не в настоящето, а в миналото, колкото и да крещим на глас, че сме уловили шибания миг и не ни интересува нищо друго.

И всяка глътка въздух спира дъха ни, всяка светлина връща мрака, а всяко изживяно бъдеще напомня за невъзможното минало…и с фалшиви усмивки създаваме илюзорно щастие, заблуждавайки сърцето с криворазбран разум….а в момента, когато мислим че си се закрепил на ръба на нищото, идва поредното малко нещо, което ни блъсва в бездната на времето, когато светът не е бил само бледа сянка

И отричаме всичко това.
Хора сме. И сме слаби. Но сме силни.
Хора сме.

понеделник, 23 август 2010 г.

Пиянството на един туризъм

Човек живее заради свободното си време. Някъде там той иска две противоречиви неща - да си почине и да се забавлява. За тези цели той е склонен да похарчи много пари. Понякога е склонен да ги похарчи лошо.

На Черно море обаче се случва нещо феноменално - вече 20 години туризмът у нас се развива на един особен принцип: Този на доходната неефективност.

Доходната неефективност е забавен икономически модел - просто туристите пълнят джоба на мързеливи хора. Колкото и да е евтино това море (уж!), то най-често прилича на грубо бъркане в джоба с подвикване на мръсни думи.

Само един пример за доходна неефективност - обикновеният платен паркинг някъде по морето. Срещу 3 лв. получавате поляна, жега, разбъркване липса на охрана, ударена броня и лошо отношение от пенсионера, събиращ парите ви без документ.

Това получава клиентът. А обирджията, който държи паркинга, получава минимум следното: от 100 коли - 300 лева на ден. Минимум 9000 лева на месец. Клиентите на BG Черноморието са стадо. Те би трябвало да изискат срещу тази сума колите им да бъдат паркирани от добре обучено пиколо. Но нейсе.

Ако тези сметки са дребни, то има една друга неизчислима сметка. Тя е свързана със здравето, хигиената и културата на туризма. Това е ужасният българо-екологичен синдром - "тръбата на плажа". Тръба на плажа, папури и малка рекичка с неустановен произход има почти на всеки километър по морето. Никой няма време да пита "каква е тая тръба?". Българинът просто слага кърпата си на метри от тръбата и плажува.

Американски вестник скоро не се посвени и предупреди президента на САЩ: "Обама, не плувай, има лайна." Ставаше дума за прелестния остров Мартас Винярд. А какво да кажем за у нас - във водата плуват черепи и кости, но ние се гмуркаме бруст със завидно хигиенно самочувствие. Плажовете са мръсни като всичко останало в България, а пъхнатият в пясъка фас е начин на мислене.

Едно момиче плаче на плажа. Ако го разпитате, ще разберете, че то е българка, учи в Барселона.

Ужасена и променена, тя питаше: Как може да е толкова тясно тук, как може да е толкова мръсно и пренаселено?

Тя питаше какво кара тези хора да живеят така, да плащат за зле организирана водна кочина и да си мислят, че почиват и се забавляват.

А какво забавление пада! Примирете се: Черно море е място за пиене,

Черно море е алкохолизъм по време на жега

И доколко един пиян англичанин да си татуира на челото името на страната ни е реклама - това преценете сами.

Но преценете трезво. Пиянството на един туризъм - не екологията, не културата, не кухнята - на море днес се ходи заради свободата на пиене (и пушене!). Дори сексът вече не е приоритет на туризма наоколо, кой ти гледа жени, жените тук са скъпи като навсякъде по света! Докато пиенето, ах, пиенето, наша сбъдната ваканционна мечта!

Ясно е - утре ще се разбере, че сезонът е успешен. Успешен за хотелиери и ресторантьори. Клиентът-турист-българин обаче си остава почиващ така, както си живее - доходно за някого, неефективно за него, леко нетрезво и завинаги мръсно и безкритично.

via Мартин Карбовски

петък, 6 август 2010 г.

Щрихи към портрета на един президент: носът му дълъг, краката му къси

Първанов пак реши да вдига скандал – и да си го изкара на изпълнителната власт, която – знайно е – не му отърва. Както по всичко личи, скандалите са основната PR-стратегия в залеза на неговото президентстване – и са неговия шанс да провирее някак си и отвъд дебелите стени на “Дондуков” 2.

Стратегията обаче не върви – и навярно стратезите Гоцеви не чинят. Президентът за пореден път изкара на показ дребнавата си злобица, склонността си да говори неистини или – да си го кажем направо – да лъже. Ефектът е приблизително същият, какъвто беше и при предишния голям междуинстуционален скандал – този със стенограмата от разговора му с министър Дянков. Вместо да донесе бонуси в полза на светлото политическо бъдеще на Първанов и неговия “проект”, с който се кани да яхне всичко ляво и де факто да затрие БСП, и този скандал донесе само конфузии, омерзения и поредни доказателства за ниския КПД на онова, което евентуално се крие под прилизания му перчем.

Има обаче нещо наистина неразбираемо в скандала с военния министър Аню Ангелов. Заявявайки публично, че е разбрал от медиите за персоналното предложение на Министерския съвет за нов шеф на служба “Военна информация”, президентът няма как да не е съзнавал, че лъже като дърт циганин – и че неговата лъжа може да бъде лесно – при това документално – опровергана. Че тя нама никакви шансове – защото крачетата й са къси – тъй къси, че една се виждат.

В същото време неговият нос е дълъг – пораснал неимоверно от цял куп предишни лъжи (спомнете си например как при предишните президентски избори излъга избирателите как не бил съзнавал, че в качеството си на Гоце работи за Държавна сигурност!). И става още по-дълъг, което пък прави фигурата на вече почти бившия президент буквално непригодна за сноване по оплетените коридори на българския политически живот.

И въпреки това президентът стовари с пълна сила поредната си лъжа – плюс воплите как не го зачитат като главнокомандващ, плюс ироничните съвети към Аню Ангелов да прочете Коанституцията. Военният министър обаче му върна тъпкано иронията – посочвайки, че предложението за назначаване на комадор Валентин Гагашев за шеф на разузнаването не само че е внесено за обсъждане по надлежния ред още на 29 юли, но и ден преди това той самият го е информирал за това предложение при лична среща в президнетството – като подчертава, че доколкото му е известно, стенограма от тази среща не е водена. Ироничният намек е повече от ясен – и е интересно как ще отговори президента, който при скандала със стенограмата от разговора с Дянков, завършил с гласуване на импийчмънт, твърдеше на всеслушание, че всички негови разговори се стенографират.

Точно това упорство да лъже на всяка цена – дори и когато няма никакъв шанс лъжата му да мине – е прецедент, който се нуждае от обяснения. Възможни са прочее две такива – или българският президент е идиот, който просто не съзнава какви ги върши, или предложението на военния министър за смяна на директора на военното разузнаване е засегнало твърде чувствително някакви негови интереси – и го е извадило от равновесие.

По-вероятно е второто. От доста време българският президент живее със самочувствието, че три от тайните служби на България са му бащиния: НРС, НСО и служба “Военна информация”. Той просто е решил – и като е решил, си е повярвал, че тяхната основна функция е да обслужват неговите политически интереси – дотолкова, че в един момент бе обвинен (от Никола Марков, офицер от НСО), че принуждава гардовете от НСО да докладват за срещите и личния живот на охраняваните от тях обекти. В неговото формирано по руски модел съзнание “службите” са нещо изключително важно – и съответно военното разузнаване има същата тежест, каквато в някогашния СССР имаше ГРУ.

Поради което упорството на Аню Ангелов да назначи нов шеф на мястото на досегашния ген. Пламен Студенков, е дошло в повече за държавния глава. Той отказа вече първото предложение на военния министър – за това този пост да бъде зает от бригаден генерал Динчо Карамунчев. Двукратните запитвания на Аню Ангелов за това как върви процедурата по съгласуване на второто такова – за комодор Валентин Гагашев, са имали като ефект единствено казването на главния секретар на президента Красимир Стоянов, че материалът е получен и се разглежда. Тъй като този пост трябва да бъде зает най-късно от първи септември, в крайна сметка военния министър обяви публично, че ще внесе предложението на заседанието на 4 август, което е последно преди ваканцията на правителството.

Точно това заявяване е вбесило Първанов – изглежда той си е представял, че военния министър просто ще назначи някоя тайничко някоя предложена от него кандидатура – и е чакал той сам да достигне до мисълта, че няма друг избор – в което е трябвало да го убедят последователните откази и тенденциозното бавене на топката. Това обаче не се е случило – и затова е прибегнал към по-традиционните си средства за въздействие: лъжата, скандала, публичното овайкване как не признават неговите правомощия и прочее такива.

Всичко това изглежда малоумно, но е факт. Българския президент лъже – при това лъже целенасочено и систематично. Разбира се, едва ли месеци преди президентските избори депутатите ще се заемат отново с тегавата и несигурна процедура за импийчмът – при все че родния Гоце заслужава тъкмо това – и при все че днес тази процедура би имала повече шансове – предвид конфликтната ситуация в собствената му (все още!) партия. Най-вероятно обаче тъй и ще си останем в поредното балканско недоумение: що за народ сме ние, българите, след като сме си избрали на два пъти такъв президент?

via Едвин Сугарев@svobodata.com

Твърде неразумно е да вярваме, че сме се отървали от комунистите!

Чета тази сутрин че била излязла книга “Защо не сме социалисти”, написана от 11 автори. С разказите си те оборват утопията на червения лидер Сергей Станишев, написана „на един дъх и за една нощ“. И докато лидерът на БСП твърди, че трудът му е насочен към лявомислещите и другарите му по душа, защото вярата им е разколебана, новата книга говори за провала на социалистическата идея, който никога не трябва да се забравя. Вместо увод авторите са избрали надписа на Паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 г.: “Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било твърде неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Който не познава Сибир, не познава Съветския съюз”.
Сергей Станишев оплете на корицата образа си с баба Тонка, Карл Маркс, Николай Добрев, Тони Блеър, Йордан Радичков, Нелсън Мандела, Пабло Пикасо, Джон Ленън, президента Първанов. Докато в „Защо не сме социалисти” отпред са лицата на Борис Христов, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Захари Стоянов, Иван Вазов, Алберт Айнщайн, Димитър Талев, Александър Солженицин.
Искам и аз нещо тук да кажа, въпреки че много съм писал по темата за комунизма: поне няколко книги. А то не точно за самия комунизъм, а за нещо много по-важно: писал съм най-вече за ценностите, които са антитеза на социализмо-комунизма, писал съм за ценностите на дясната философия, за десния манталитет на свободния човек. А тук искам да добавя нещо друго, с което много се спекулира от левичарите.И то е: “Комунизмът отдавна загина, таварищи, ний самите го погребахме – и за една нощ се преобразихме в най-модерни социалисти! А между социализъм и комунизъм няма нищо общо: леви сме, все същите идеи са ни дълбоко в сърцата, ала вече не сме комунисти!” – ето това всекидневно крещят левичарите, и то така, че ни проглушават ушите.

А всъщност нещата стоят съвсем иначе, точно както е написано на унгарския антикомунистически паметник, паметника на жертвите на унгарската антикомунистическа революция от 1956 г. Комунизмът е екзистенциална, душевна, личностна и ценностна деформация и аномалия, която няма да изчезне даже с физическата, даже с биологичната смърт на ония, които са се наричали комунисти.

Няма значение какви са имената, с които се самоопределят социалисто-комунистите; ако си спомняте, те самите говореха, че комунизъм значело “най-висш стадий”, до който се стигало едва след като човечеството някога и някак все пак преживее ужасите и кошмарите на различните видове социализъм. А именно: първоначален, развит, зрял, презрял и какъв ли не още, не ги помня вече. Комунизмът значи е “идеалът” на комунистите, и той именно си им е в сърцата (спомнете си думите на пенсионера в трамвая, каран от ухиления кормчия Дмитрич, от същото онова знаменателно и издайническо предизборно клипче!). Комунизмът за комунистите е именно нещо като “раят”, а пък до достигането на този “рай” на човечеството му предстои да преживее всякакви и най-различни кошмари: бунтове, метежи, глад, грабежи, убийства, мизерия, невиждана бедност, концлагери, масов геноцид, всякакви унижения и издевателства над личността, какво ли не още. И всичкото това е все СОЦИАЛИЗЪМ, понеже социализмът, според тяхното учение, е най-неразвит, най-първоначален, несъвършен… комунизъм! Това е първото, което трябва да се вземе предвид.
Но има и още нещо, още по-важно. Понеже комунизмът е битка срещу всички извечни, традиционни и човешки ценности и конвенции, явно човечеството е оказвало и продължава да оказва огромна съпротива срещу варварската, срещу така бруталната комунистическа експанзия срещу човечността и нормалността. Нормалните хора винаги са предпочитали да умрат, нежели да приемат комунизма, който значи терор, агресия, тъпо насилие, несвобода, гавра с човека и със самата човечност. По тази причина на комунистите, следователно, е оказвана повсеместна съпротива, и те са налагали комунизма си с огън, желязо, пот и кръв.Но често са търпели и поражения. По тази причина техният вожд Ленин е измислил следната теория: когато нещата за комунистите не вървят, временно се налага да отстъпят крачка назад, да се престорят на умряла лисица, докато “врагът” се поуспокои или бъде приспан; когато това стане, пак изневиделица да го атакуват така, че да го унищожат, и по този начин да направят цели две крачки напред; който иска да се запознае с тази злодейска тактика на комунистите, нека да прочете тяхната “библия”, именно брошурката (подобна на Дмитриевичевата) на Ленин, наречена “Крачка назад, две крачки напред”.

А ето сега и извода: след като “зрелият социализъм” на комунистите “узря” дотам, че направо изгни и се скапа тотално и по всички линии, след като социализмо-комунизмът им се сгромоляса под натиска на собствената му анормалност и на всичките му престъпления и абсурди, тогава комунистите, според тактиката на Ленин, се снишиха, пребоядисаха се, дегизираха се като социалисти, с оглед да приспят наивното человечество, за една нощ се преобразиха на “социалисти”. Санким, уж се отказаха от така милия на сърцата им комунизъм, смениха си името, и след това взеха да ни убеждават, че били “нови”, “модерни”, че били “пичове”, че били не знам какви си, дори че били, представете си, били… “антикомунисти”, милите! И ето, сега комунизмът уж бил погребан, и то не къде да е, ами тъкмо в сърцата на комунистите, а пък самите комунисти, по стария си техен обичай, пак са си терористи, разбойници, бандити, убийци и пр. Само дето сега воюват на “фронта на капитализма”, сиреч вече са най-първи “капиталисти”, “олигарси”, “бизнесмени”, “ръководители”, “елит” и прочие, и така нататък, и ала-бала.

Сега разбрахте ли гигантската фалшификация, на която комунистите за пореден път ни подлагат? А спомняте ли си каква им е целта, дето им била скрита там, вътре, дълбоко в сърцата? Тя е простичка, но ще ви я кажа и нея. Комунизмът е религия на лумпените, на мързеливите, на ония, които нищичко позитивно в живота си не са свършили, които даже едно камъче оттук до там не са пренесли, комунизмът, следователно, е идеология на паразитите, които така ги мързи да работят, че само стоят и кроят планове как да заграбят чуждото богатство, именно резултатите от труда на нормалните, на активните, на свястните хора. Ето, наш Дмитрич примерно, е известен с това, че няма нито един ден трудов стаж преди да стане директно министър-председател; в неговата трудова книжка ще пише, че първата работа на съветския гражданин Дмитрич е като министър-председател на България. Но само Дмитрич да беше така, с мед да го намажеш и да го оближеш: няма нито един комунист на този свят, който някога да е работил нещо, стига да не смятаме убийствата, рушенето, краденето, лъженето, бандитизма и пр. за професии; ако почнем да ги смятаме за професии, тогава трябва да признаем, че комунистите са крайно работливи именно в тия професии по-специално, а иначе се отвращават органически от всякакъв, от абсолютно всякакъв вид труд.
Ето, и Гоце, дето ни е президент, няма нито един ден трудов стаж, който да е отработил някъде, той също грам работа не е свършил никога: ако не броим писането на доноси когато е бил ченге на ДС, или пък когато е бил “комсомолски работник”. Младите не знаят, но аз ще им кажа, че комсомолският, пък и партийният (в апарата на БКП) “работник” нищочко не работи, той само седи в огромен кабинет, разположил е огромния си задник на меки кресла и дивани (когато почне да не се събира на кресла, тогава почва да седи нашироко само на дивани!) и какво прави ли?! Ще ви кажа: нищо не прави, ами… “ръководи”, издава заповеди, наставлява, мъмри, командва, т.е. обърква всички работи на ония хорица, които са имали нещастието да се родят в комунизъм. И на главата на които стои комунистът и им крещи: “А така, работи, още по-яко работи, не спирай и миг, труди се, бравос, прекрасно, урааа!” и т.нЕто, това е комунистът, пардон, “социалистът” според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, “капиталистът”. Той пак нищо не работи, а само “ръководи”: Дмитрич примерно “ръководи” цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все “бизнесмени”, “банкери”, “мениджъри”, какви ли не още.

Ето, това е комунистът, пардон, “социалистът” според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, “капиталистът”. Той пак нищо не работи, а само “ръководи”: Дмитрич примерно “ръководи” цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все “бизнесмени”, “банкери”, “мениджъри”, какви ли не още.
“Работят” яката нашите комунисти, бичат хубави пари, крадат като невидели, и то пак от всички нас, от държавното, от бюджета, от еврофондовете на омразните западни капиталисти и империалисти, крадат така, както само те умеят, и не се боят от нищо, и нямат срам и грам. Не се боят, щото последователите на Ленин добре знаят, че всичко това е само “тактически маньовър”, просто направиха малка крачка назад, ето, вече не се срамуват да се наричат даже “капиталисти”. Правят тия маньоври, но знаят и какво им е в сърцето, знаят и стратегическата си цел: за тях няма нищо страшно, тъй като добре си знаят, че техният комунизъм е скрит на най-потайно и сигурно място: там, вътре, директно в сърцата им.

И само чакат сгодния момент отново да нахлузят ватенките и да грабнат камшиците! Ето, сега са така радостни, че “световният капитализъм”, най-вече американският, бил в “световна криза”. Чакат капитализмът сам, “под натиска на собствените си противоречия”, да се сгромоляса, пък тогава, дами и господа, майка ви жална, тогава и Сибир даже ще ви се види тесен! Тогава именно комунистите ще ви покажат какво могат, ще ви разкрият и истинското си лице! (Не че и сега не ни го показват де, ама сега са меки като памук, преструват се на “модерни” и “европейски”, ала тогава ще покажат азиатската си същност и душа!) Пък вий си вярвайте, че вече се били отрекли от комунизма, четете си книжчици като “Защото сме социалисти” на същия този Дмитрич, вервайте им, цъкайте с език, и чакайте кога нагайката пак ще заплющи връз ушите ви. Не че тя и сега не плющи де, ама вие не я усещате, щото са ви приспали и ви говорят мили думи на ушенцето…

via alternatemedia

сряда, 4 август 2010 г.

Внимание шофьори - черен джиБ е с предимство !!!

От един форум:

След всичко това мога да си скъсам книжката и да я изям. Подобна история е историческа.
Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са уникални. Слиза някаква руса спермоядка и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея. Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че да сме викали КАТ "черен джиБ е с предимство", та Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н. Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно "ей сега ще ви еба майката". Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОЙ нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ. Взеха им проби за алкохол, всичко как си трябва. Нямаше проблем. Викат айде да напишем протоколите. И и викат на оная путка да си даде документите да и напишат акт. От там пак прозвуча "ама защо на мен". Те и обясниха, че тя е виновна, ние сме дясностоящи и т.н. Тя отговори "еми защо на мен, черен джиБ е с предимство! Предишното и изказване ни прозвуча като шега, затова не ни направи впечатление, но сега прозвуча по-сериозно. От там се намеси и онзи минзухар като и той настояваше, че "черен джиБ е с предимство". Куките и те гледаха като гръмнати, докато ония не скокна в колата и донсе някакво принтирано листче от Правилника за движение по пътищата. Покрай всички правила беше вметнат и член", в който пишеше общо казано, че "черен джиБ има предимство на пътя". Това абсолютно сериозно, а джиБ беше написано баш джиБ. 'та' 'та' 'та" Това копие на правилника му бил дал негов приятел, същото нещо имаше и русата путка от джиБа. Реакцията на полицайте няма да я коментирам, хората не знаеха какво да кажат. Ние също гледахме като гръмнати. Но за първи път виждам толкова прости хора. Явно тоя и беше тъпкачът и добре си бяха паснали по тъпотия. Може ли да твърдиш, че в правилника има "черен джиБ е с предимство". Това слага край на всякакви истории на пътя. Какви ли не неща съм виждал от всякакви селяци, но това разби всичко в мен. Случало ми се е да премигам на някоя за предимство, а тя да отвори прозореца и да ме пита "какво ми мигаш бе, аз съм в правото си", случавало ми се е да видя как човек присвирква на светофар на една мърла, че е включила задна, а тя да си помисли, че и дават зор, да извади ръката си, да покаже среден пръст, и с мръсна газ да удари този зад нея. Какво ли не. Но това уби всичко. И да си знаете на пътя - черен джиБ е с предимство. Видите ли черен джиБ спирайте !!!
 

понеделник, 26 юли 2010 г.

За съдиите и хората

Наскоро съдиите от ССБ изпратиха отворено писмо до премиера Бойко Борисов. След многобройните коментари и коментарчета по разни блогове, медии, вестници, телевизии, села и паланки, публикувам един много интересен коментар по темата, взет от сайта на КАПИТАЛ и написан от човек с ник info111 :

Неуважаеми съдии, не от "половин година", а вече поне 20 години вие "работите" в изключително лежерни условия и комфорта на институционалната безотговорност, която наричате "независимост", без да ви е еня за "изключителната криза на общественото доверие, в атмосфера на непрекъснати скандали с представители на съдебната власт и без авторитетът на правосъдието ..." Съдът е място, където съдии ТРЯБВА да решават по закон и съвест съдебни спорове... За последните 2 десетилетия вие показахте и доказахте, че няматр нито съвест, нито желание да следвате законите и да работите за благото на обществото. Бадженащината, некомпетентността, нехайствота, избирателния ви подход и безкрайното проточване на дела са сред най-невинните ви "прегрешения"., Вие (някои от вас) идвате пияни на работа - но на никой от вас и ВСС това не направи впечатление. Вие или ваши любовници и роднини карате пияни по улиците, но когато ви спре... полицията се сещате, че сте независими и "уволнявате" полицаите, които си вършат работата. Но и това не видяхте. Вие пркривате и бавите дела с години в прашасяли и забравени от бога стаички и килери - но и това никога не видяхте. Вие се срещате с бандити и си делкате пари и услуги с тях, но и това не ви прави впечатление. Вие, или роднините и приятелите ви, днес се обявявате за социално слаби, а утре - откраднали общинска и държавна собственост, строите хотели и прогимназии, но и това не смущава "независимостта" ви. Вие и телефонните ви номера и адресите ви сте сред най-активно използваните от красьовци и други мутри за "дребни" услуги Вие решавате едни и същи дела по диаметрално противоположен начин. Вие допускате отявлени престъпници да си разиграват коня както си искат в и извън съда - и винаги уважавате щенията, прищявките и лъжите им - на тях и адвокатите им. Вие допуснахте в съдебна зала многобройните бабаити на популярен мафиот да изместят законната съдебна охрана! Вие приемахте рецидивисти да ви се присмиват в лицето в съда, гаврейки се с вас и правосъдието ("Какъв ви е постоянния адрес на местоживеене" - "Някъде в Европа!" (Маджо); "От какво се препитавате и имате толкова пари?" - "Внасям маймуни в България" - друг известен бизнесмен!). Вие излизате с официално съдебно решение, че ДС не е ясно какво означава като абревиатура, обявявайки всеизвестен офицер от Държавна Сигурност с дългогодишен стаж там за ... несъпричастен към службите. Вие криете доходите си и имотите си - вашите и на близките ви, изнасяте валута зад граница въпреки законите на Р България в сметки в чубжина. Ваши съпруги, отрочета, любовници и приятели са партньори в безброй фирми на бандити или "работят" при тях. Вие отлагате делата с години и пускате отявлени бандити заради кариеси, язви и тежки заболявания, след освобождаването на които същите хукват по плажове, гимнастически салони или участват във футболни мачове. А след това ги търсите и не можете да ги откриете с години... Вие дотолкова се откъснахте от народа отговорностите си, че не разбрахте, че вкупом станахте излишни - и то от много време, далеч повече от "половин година". Вие никога не излязохте с отворено писмо по което и да е от скандалните престъпления и неосъждането на отявлени престъпници-рецидивисти, освен когато плачехте за ... пари и бонуси... Вие допуснахте в България 20 години да се разрази нечувано разграбване, терор и икономически геноцид, стотици поръчкови убийства и нито един осъден убиец и поръчител! И сега плачете за "независимостта" си?

Кой ви е поставил на тези постове?
За какво сте там?
Чии интереси защитавате и как?
Доволни ли сте от работата си и от резултатите?
Спомняте ли си клетвите, които сте давали и словата в тях?

Ако между вас има все още такива - особено на по-високите постове, или спрете да се правите на недоубити лисици и се разграничете, посочете с пръст и се очистете от негодниците и престъпниците сред Вас, или поне имайте дотойнството да се оттеглите, защото иначе сте съучастници и нямате право да плачете...Защото това безобразие и тези дългогодишни престъпения и геноцид в България С РЕШАВАЩОТО ВАШЕ (БЕЗ) УЧАСТИЕ НЕ МОЖЕ И НЯМА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ПОВЕЧЕ!

Нали се сещате - аргументът, когато опре ножът до кокала и се извадят категорични доказателства за колегата, подчинения или шефа ви, че е част от организираната престъпност - ЧЕ ВИЕ НЕ СТЕ ЗНАЕЛИ, НЕ СТЕ ВИДЕЛИ И ПР. ПРОСТО НЕ МИНАВА.

След като цят народ ви го казва в очите, цяла Европа ви го заявява безпрецедентно категорично, вие днес да се правите на обидени, а утре да играете ролята на нищо не видяли, нищо не чули...? Това може да е всичко друго, но не и достойнство или спазване на законите на Р България! И не размахвайте като знаме прословутия ви припев за вашата "независимост", защото това прилича повече не на знаме, а на парцал, с който се забърсвате всеки път когато експлоадира народното недоволство от безобразията ви, както при случая с убийството на Мартин Борилски. Когато за вас дори и най-добрата криминална полиция в света - парижката, не бе достатъчно добра с доказателствата си за ефективни присъди на убийците. И едва когато разбрахте, че във Франция ще водят съдебен процес, изведнъж се разшавахте и ВИДЯХТЕ доказателствата на френските професионалисти!

Вие сами снехте "независимостта" ви, а и тази "независимост" не ви е по рождение, тя не е независимост от народа и законите, А НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ В ПОЛЗА НА РОД И РОДИНА! СЛЕД КАТО НАРОДЪТ Е ОТВРАТЕН ОТ ВАС, А РОДИНАТА Е РАЗГРАБЕНА И РАЗБИТА И ВИЕ НЕ РЕАГИРАХТЕ 20 ГОДИНИ А СЕ ПРАВЕХТЕ ЧЕ ВСИЧКО НИ (ВИ) Е НАРЕД, ЗА КАКВА ВАША НЕЗАВИСИМОСТ ПЛАЧЕТЕ СЕГА?

(текста е собственост на автора и не изразява позицията на собственика на блога. Снимката и заглавието са на jivotmoi.blogspot.com)

петък, 23 юли 2010 г.

Светът е голям и Митьо Пайнера дебне от всякъде

Моля обърнете внимание на картинката. Ама хууубаво я разгледайте... Забелязвате ли нещо нередно? Не? Ами вижте тогава поп - фолк дзвездъта позната като Андреа...  Годината е 2010, Държавата е България, мястото е Sin City, компанията е Пайнер... а мъката е голяма и спасение не дебне от никъде... 


четвъртък, 15 юли 2010 г.

Ай ем Българче

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Най-яките есемеси евър! (за всякакви случки, празници и поводи)

  • „По дяволите, Ангеле“
  • „Вика, че е от Минск. Малко има паласки, ама става, взимай Гошката и идвайте“
  • „В китайския съм, къде. Току що хванах една мегатлъста муха с клечките, както си летеше. Много съм задобрял“
  • „Оризът е абсолютно неподвижен. Страх ме е. Дали да не взема още едно хапче?“
  • „Пепи, тея Реал Мадрид са направо Нереал Мадрид бе, батенце“
  • „Не ми се отваряй, а чети. Ако Сталинградският пуч през януари 43-та беше успял, щяха да се спасят поне 13 милиона души, няма шест-пет“
  • „Пилешки сърца по селски, това сте вие“
  • „Тая прашка само ти пречи“
  • „Какъв би бил смисълът от земетресение на необитаема
  • планета?“
  • „Дали е по достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или, възстанал с меч в ръка да я метнеш на спалнята и да и покажеш кой е шефа?“
  • „Опита го, а? Кой е императорът на гювеча, питам аз?“
  • „Усещаш тежест в гърдите?! Сигурно е от силикона
  • „Що й каза, че приличала едно към едно на Анджелина Жоли, като имаш предвид Анджелика Хюстън? Ти я извеждай сега, като ти е толко акъла. И ги научи тея актриси най-накрая“
  • „Забелязал съм, че колкото повече газиш дадена котка с колата, толкова по плоска става тя“
  • „Заключете жените си у дома, защото навън бродя аз, т.е. Ванката Симеонов, който си смених телефона и това ми е новия“
  • „Задушавам малко оризец на фурна и съм му пуснал Сибелиус, много го успокоява“
  • „Влязох последен във финала на щафетата разредено узо с 23 мин 21 сек, твърде далеч от най-доброто ми постижение. Нещо става“
  • „Внимавай с мен, Ванче. Аз произхождам от прочутото и безмилостно племе на сексите“
  • „Стига бакпулвер, дявол да го вземе“
  • „Имах много тежък ден, направо съм на парчета. Точно 14 парчета, между другото. Ела към 22:30 да ги събереш и да им вдъхнеш живот знаеш през къде“
  • „Костенурката да не е заек да избяга“
  • „Стига си се занимавал с глупости. Ако наистина откриеш универсален разредител, в каква среда ще го съхраняваш, умник?“
  • „На Созопол с левове ли е, или с български крони?“
  • „Я сега покажи на гостите как прави Джена Джеймисън“
  • „Впрочем ходих на ЕКГ и сърцето ми изобщо не е разбито. Успех следващия път“
  • „Ако още веднъж забележа, че в жалката ти мусака липсва патладжан, дните ти са преброени“
  • „Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер“
  • „Къде блееш пак, принцесо моя“ Твоят красив овен е на паркинга, зад белия Нисан“
  • „Не, не съм с прозрачничкото. В момента нося само 2000г мозък, отвратително тесен презерватив и няколко капки L’eau D’Issey“
  • „Бог те острига жестоко, мой“
  • „Първо джинче, тра-ла-ла“
  • „Няма да ме имаш, и сълзи да проливаш, жената не ме пуска“
  • „Нищо не праиме, лежиме в леглото и си пишеме смси, щото сме скарани“
  • „Михаиле, дори сред тези пичове подбрани, си като гълъб сред врани, заклевам се“
  • „Можеше да видиш как Аржентина изпусна Купата вместо да тичаш след някакви кльощави фусти“
  • „Предлагам андиамо а Лаго Панчарево, оти че пукнем от жега“
  • „Аре сайонара, че ше метеме“
  • „Господин сельо, ако и днеска не дойдеш за белота, f**k you hoe I don’t want you back. Oh ooh yeah“
  • „Естествено, че е по добър в леглото от мен. Всеки е по добър в леглото от мен. Защото аз съм лош, много ло-ош, и идвам без капчица милост в мъртвилото на нощта със своето зло сечиво“
  • „Кого, кого ще стопли този радиатор?“
  • „Те руснаците са си такива, бе си дават много зор. Що мислиш Октомврийската револуция е избухнала чак през ноември?“
  • „В началото има много надежда. После идват Хенрик Ларсон и неговите приятели- изнасилвачи“
  • „Човек не бива да изневерява на себе си, Сонче. Само на останалите“
  • „А що неми я даде тая деветка, стопанке на сърцето ми?
  • „Снощи ми беше много спокойно. Твоята компания е най-доброто лекарство срещу безсънието“
  • „О, нека още малко да послушам как тъжно удря твоята бухалка прането“
  • „Тука така вали, че ми идва да почна да събирам животни и насекоми, по двойка от всеки вид“
  • „Не вярвам в прераждането“
  • „Да биеш Троя, това го разбирам. Ама Франция?“
  • „6е ва схрускам с копчетата госпожо Ан4ева“
  • „Дай я дълга, към далечната греда“
  • „Според мене ракиите бяха осем, но най-добре да питаме статистическия институт“
  • „Алос, Госе, виделис Делас как вкарвас на цехи? Сте давас сто левас, мана му“
  • „Азалиите цъфтят по здрач/ Бяла шапчица на Фуджияма/ А аз имам терца до вале от купите“
  • „На път към Киото/ Аромат на чаени листа/ Те азалиите хубаво си цъфтят, обаче неам ни една купа“
  • „Не се бърши в котката, сто пъти те предупредих. Последният, кожто се избърса в Ачо, го намериха в една бетонобъркачка“
  • „Ти не си виждал такова задниче, много се извинявам. Кайли Миног пада най-нечестно със сребърен гол в продълженията“
  • „Запомни от мене две неща, синко: никога не посягай на жена и никога не изпивай шише водка след шише Перно“
  • „Еми не зарастват бързо, мило, ма нали искаше разнообразие! Сега кво да го правя скапания бич, като съм загубил касовата?“
  • „Моля ти се и кажи, че в квартала ми викат „Иво Магарето, ама не щото съм инат“
  • „Косата ми си пада по мен“
  • „Аз те напускам. Търси си друг красив гений“
  • „Г-н Бочев, мачът почва след 20 (двадесет) минути. Явете се у нас за малка справка и голяма мускатова“
  • „Или се гръмни в главата като Кърт Кобейн или няма да те броя за бунтар. Ама ти си реши“
  • „Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание“
  • „Еми какво да стане. Дадох й достатъчно дълъг лост и цяла нощ повдигахме земята, кво“
  • „Като са ти взели книжката, си намери друга. Важното е да не спираш да четеш“
  • „Аврора току що пукна. Трябва да залича следите, че мама ще си дойде“
  • „Бебчо, като светнахме и изкрещяхме, Жоро така се стресна, че се изпусна. Това surprise party май не беше добра идея“
  • „Не мога без тебе, мило. Некой трябва да държи другия край, докато я режа пустата талпа“
  • „Краставиците изяж сам, а пържените картофи дай на врага си“
  • „Переме по магистралата с накисване, щото сме си взели две шишета Jack и положението е ихаа. Трепери, Поморие!“
  • „Кон, баби, кон. Метър и осемдесе, свръхестествено руса, ярко изразени предни резци, цвили с лек източен акцент. Проста да падлудееш“
  • „Да ти се не види и жълтия кантарион, и отварата. Естествена виагра друг път“
  • „Пил бил 2. Не ще да кара“
  • „Лесно ще ме познаете- аз съм висок, с кафяви очи и голяма бутилка узо под мишница“
  • „Бог да пази Финландия“
  • „Хой, хой, взех и тоз завой“
  • „Да, отидохме у тях, как мислиш ти. Кво да ти кажа- седемнайсе мига от пролетта, ама амартамента му не е лош“
  • „Спри боба със зеле, асансьорни техници сме все пак“
  • „Що не вдигаш, бе? Исках да ти върна парите, ама нищо, ще се чуем другия месец“
  • „Ти луда ли си, кой се е търкалял пиян пред вашите? Трябва да гледаме позитивно“
  • „Преуморяваш се, миличък. Риголето не значи малко Риголе“
  • “ Hungry? why wait? В сръбската скара сме“
  • „Секс, та секс, Стига с тоя секс. Братовчедка си ми все пак“
  • „Не те знам кой си, ама ако още един път пуснеш честит Свети Валентин на жена ми, ше разбера, казвам ти“
  • „Ела си веднага. Детето прободе дядо Марин със самурайския меч. Всичко е в кръв и лимфа“
  • „Не съм се отрязал, не дрънкай глупости. Просто го губех бавно, малко по малко“
  • „Пешко, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени“
  • „Вива Зарезан! Дай да ти чуя чашата!“
  • „Трети горе кариес, от тука го виждам, да“
  • „Чувате ли на вашата маса как сърба Кирето? Е тва е липсващото звено между Dolce, Gabbana и шкембето“
  • „Поздрави г-жа майка ти, компадре, и й кажи че я желая неудържимо“
  • „Никакъв мач на Челси, миличка, отиваме на коледен шопинг“
  • „Пълнен шаран форевер“
  • „Лиле, знаеш имам сто жени, само тебе нямам“
  • „Аз ще съм при астроложката до шес и половина. Иди да вземеш белугата от Цецко и не забравяй да нарежеш зелето, че ще се изключваме“
  • „Обичам те бе, муцка, а стига вече. Бъдни вечер е“
  • „Гледам Къци и си мисля: живата материя не е ли една голяма мистерия?“
  • „Питагорейците се оказаха прави, за жалост“
  • „Как само ухаят есенниците, Елено! Вървях си из полето и отведнъж насреща ми – София“
  • „Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така. Не и ако е жив.“
  • „Само Македонска слава ше викаш на майка си.“
  • „Тая ако разбере за Мимето, батко, ше ме разпне в центъра на София. Или още по-лошо – не в центъра.“
  • „Христос възкресе, Ванче. Факт без прецедент….“
  • „Брат ми, не се лигави, а й вземи телефона. После ше го шитнеме.“
  • „Без мен. Проклет да си и ти, и твоите здравословни круши на гладно.“
  • „Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати”
  • “Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса”
  • “Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е гъвкава и не може да си смукне.”
  • “And I love U2, Vese”
  • “Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?”
  • “Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.”
  • “Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.”
  • “Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.”
  • “Заводски хляб, шампанско и сълзи”
  • “Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.”
  • “Оргазъм ротердамски направо”
  • “Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.”
  • “Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.”
  • “А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.”
  • “Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.”
  • “Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.”
  • “Опааа, почна Гергана. That`s the spirit, лелееей.”
  • “Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.”
  • “Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!”
  • “Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.”
  • “Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.”
  • “Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.”
  • “Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.”
  • “Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.”
  • “Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.”
  • “Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!”
  • “Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най–искрената форма на самокритика.”
  • “Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.”
  • “Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.”
  • “Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.”
  • “Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?”
  • “Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.”
  • “Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.”
  • “Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.”
  • “Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!”

източник: Mtel Списанието