четвъртък, 15 април 2010 г.

Няколко Еко и Био алтернативи за постигане на "Фолк Дива" образ

Някога питали ли сте се как (как, как, каааак) да постигнем онзи умопомрачителен, дори анимационен фйешън лук (за предпочитане кромид, да се избягва праз и чесън) на съвременните красавици? Искали ли сте и вашите гърди да противостоят на гравитацията както Люк Скайуокър на Тъмната страна? Мечтали ли сте да развеете дълги руси гриви, сред които главата ви да напомня на самотна шамандура в бурното море? Копнели ли да се събудите сутрин с готова прическа, грим и фигура напомняща произведение на изкуството (N.B. под произведение на изкуството автора има предвид автори като Пикасо, Рубенс, Мунк)?

От друга страна, ако вашата загриженост за планетата (голямата въртяща се топка, която обитаваме, не телевизионният канал) ви кара да се стремите все по-често да използвате думички като Био и Еко, тогава може би предложенията ни са точно за вас.

Ако се притеснявате за повечето си килограми, не се превръщайте в жертва на диетите. Има по-просто решение, забременейте! Тогава всички ще очакват от вас да наддавате на тегло. Талията ви удобно ще изчезне за да не може никой да я обвинява, че не е достатъчно изваяна. На фона на корема, паласките ви ще бледнеят и от срам дори няма да си правят труда да изскачат закачливо от дънките.

И още един бонус, много малко хора си позволяват (обикновено от страх от ненадейна травма причинена от тежък обект) да споменават думите "бременна" и "дебела" в едно изречение. А онези, които все пак направят тази грешка, спокойно можете да анатемосате, наплюете, стъпчете, сритате в глезените и после пак наплюете. Това комплексно упражнение ще ви разведри и отпусне почти колкото йога за бременни, а и вероятността да ви се размине е доста голяма. Хормоните оправдават всичко.

За пищен и стегнат бюст, предлагам да опитате нашата програма "Био Силикон". Този уникален метод започва да работи още през бременността, но най-ярко се забелязват резултатите още в първите дни след раждането. Накратко, лактирайте другарки! На прост български, за да не стават грешки, лактацията си е просто кърмене, да не се бърка с лакиране, лекция, лека атлетика и други вариации. Ще спомена някои от неминуемите предимства на този метод.

Био Силиконът е безплатен! Щете или не, получавате го като бонус към уелнес програмата "бременност и раждане". Длъжна съм да предупредя, че на последната страница на договора ви с миниатюрни бели букви на бял фон е ясно записано, че ако се опитате да прекратите процеса на лактацията преди изтичане на договора, производителя не отговаря за последствията и вероятността да ви застигне проклятието на Гравитацията е особено голяма. Дами, четете внимателно!

Био Силиконът се поставя неоперативно! По щадяща технология Био Силиконът се извлича от собственото ви тяло, като за целта имате нужда само от притурката "бебе" и упражнения с него по около 10 - 12 пъти в денонощие. Може да ви се струва трудоемко, но съвсем скоро ще забележите, че "бебе" може да работи дори и докато спите, четете, гледате телевизия или си почивате. "Бебе" може да се използва в движение, във всевъзможни пози, почиства се лесно (само ръчно пране), не изисква особена поддръжка и сервиз. "Бебе" е съвършена технология, обикновено то знае какво да прави за да задейства Био Силикона, но понякога се налага да прочетете добре инструкциите и да не забравяте простата максима: "What "бебе" wants, "бебе" gets!"


Био Силиконът е неизчерпаем ресурс! Само от вас и вашето "бебе" зависи колко дълго ще го ползвате. Можете да използвате както едно "бебе", така и две или три, едновременно или последователно, заедно или след известна пауза. Колкото по-дълго и повече пъти използвате "бебе", както и подобрената му версия за напреднали "дете", толкова по-успешно и продължително ще можете да се възползвате от благата на Био Силикона. Когато вече нямате нужда от продукта, възползвайте се от постепенно намаляващия работен режим на вашите устройство "дете" и се наслаждавайте на плавния сблъсък с гравитацията.

Предложената от нас уелнес програма съдържа още няколко чудесни аспекта, подпомагащи постигането на така мечтания образ (лук, праз или чесън).


Вашата коса ще придобие гореспоменатата визия след като многократно ще се изправя или накъдря сама само под емоционалното влияние на приложенията "бебе", "дете" и бонус приложението за тези от вас, които се обадят в следващите 10 минути, "свекърва".
Вече не се нуждаете от скъпи козметични препарати, нашата програма осигурява всичко необходимо за перфектния ви външен вид. Приложението "бебе" осигурява течни или полутечни субстанции, които редовно нанася директно върху вас. При употребата на приложението "дете" ще откриете уникалните възможности на уреда да оцветява, защрихова или префасонира неподозирани части от вас, домът или личните ви вещи.
Фитнес програмата ни ще ви изненада с функционалните си и практични вариации на упражнения от типа "то хвърля, ти вдигаш", "енергично забърсване на под, фотьойл или дреха с мокра кърпа", "жизнерадостни песнопения съчетани с вибрации, леки подскоци и подрусване" и най-новото, упражнението "търсене на онаяиграчкадетомиякупибабаидетопоследноявидяхподдивана".

И не на последно място искам да спомена, че Био Силиконът, както и цялата ни програма от серията "Родителство" са ЕкоЛогични и съобразени с тенденцията за опазване на планетата (пак говоря за кръглото нещо). Чрез използването на Био Силиконът, лишаваме светът от необходимостта да експлоатира известен брой крави, полянки, учени, работници, заводи, бурканчета и кутии. Е, светът, уви не се разминава с тях, но поне ние нямаме нищо общо.


В заключение ще спомена, че вече все повече известни дами се възползват от нашите предложения и се надяваме скоро да сключим договор за сътрудничество с "Планета" (вече не говоря за топката, която обитаваме).

via БУБА МАРА

вторник, 13 април 2010 г.

Човекът в съседния люлеещ се стол (весело-тъжен анализ с елементи на разсъждение)

Някога замисляли ли сте се за отношението ни към бившите гаджета, любови, флиртове, за тези, от противоположния пол (за някои-от същия), които в даден момент от живота ни са били ‘’Единствените’’, ‘’Правилните’’, тези с които, ако не сме били убедени, то поне сме предполагали, че може би ще бъдем до края на живота си. Хора, които са ни карали да се чувстваме специални, обичани, да си мислим, че сме най-щастливите на света. Които са придавали смисъл на живота ни и на всичко, което правим. Представете си само, мъж или жена, не по-различни от другите, но същевременно човек, различен от всички останали, специален само за теб. И когато го зърнеш краката ти се подкосяват, стомаха ти се свива, ставаш непохватен, и специално при мъжете, обилно потене, и намаляване на коефициента на интелигентност с около 88 % . Осъзнаваш, че най-красивата ти мечта е да бъдеш с него след 60 години. В главата ти изниква картината как държите ръцете си, седейки на люлеещи се столове разположени на верандата на малка бяла къща. Пред вас е брегът на кристално чисто езеро, в чиито нажежени от залеза води се потапят клоните на няколко вековни върби. Зад вас прозвучават клаксоните на пристигащите коли, с които вашите деца, внуци и правнуци идват да отпразнувате твоя последен рожден ден. С усмивка стискаш леко старческата ръка, която лежи в твоята, поглеждаш в очите на партньора си, и тогава осъзнаваш, че вие, двамата с него, сте покорили света, че сте главните герои в живота. Че всяка една книга, филм и пиеса с щастлив край са били написани за вас - за вашата скромна личност и за човека в съседния люлеещ се стол, който от сега нататък ще наричаме за краткост СЛС. И така-човекът в СЛС…
Човекът, който можеше да бъде всеки един нещастник, който вие сте или ви е зарязал, в началото на съвместният ви път. Гадната кучка, която ви обяснява, че вече не ви обича и не иска да бъде с вас, защото още и се живее, а вие изсмуквате живота от нея, като ограничавате личното и пространство (така и не разбрах, колко точно метра е), или пък нещастникът, на когото обяснявате, колко прекрасен и рядко ценен човек е, и че вината е във вас, просто на този етап нещата седят така, че пътищата ви трябва да се разделят, но вие много държите на него и искате да си останете приятели за цял живот (!?!?!? Т’ва кат’ нек’во смотано хайку звучи). Или пък нещастницата, на която все обещавахте, че после ще се обадите, а на края спряхте да и вдигате телефона. Или пък тъпото копеле, което два месеца ви поднасяше цветя. Всеки уикенд бяхте постоянно заедно, разхождахте се часове наред из парка, и той слушаше в захлас това, което казвахте, даже и простотии, които понякога изненадваха дори самата вас. Същото тъпо копеле, което от две седмици не ви се обажда, и в момента сваля приятелката ви във фейсбук.
Всеки един от тези хора можеше да е човекът в СЛС, ако в даден момент някаква, най-често тъпа причина не беше станала повод за края на вашето велико пътешествие към истинското щастие. Трудно е да осъзнаеш, че вече се е случило, че раздялата е настъпила. Човекът в СЛС вече го няма и с него е изчезнала и бялата къща. Съответно колите с децата и внуците никога няма да пристигнат, върбите са изсъхнали, защото и кристалното езеро е пресъхнало. Даже и слънцето е изчезнало. Изчезнали са и мечтите ви. Чувствате се като на погребение.
И знаете ли какво? Това е един вид погребение. Защото ние мислим за хората, с които сме се разделили, като за мъртви хора, или поне не мислим за тях като за живущи в нашето измерение. Естествено знаем, че те сега са в един „друг” свят, защото дори и подсъзнателно вярваме в живота след смъртта. И в зависимост от това как е прекъснал общият ни житейски път, ние се надяваме сега да са щастливи някъде там, или да се гърчат в най-големите адски огньове. Но при всички положения те вече не присъстват в нашата реалност. Мъртви са. Може да са мъртви поради това, че ние сме ги убили със действията и държанието си. Причината за тяхната смърт може да е някакъв нелеп случай, като напиване или малка изневяра. А може и просто да са се самоубили с тъпотията си. Важното е, че за добро или лошо те вече са в отвъдното. Естествено има луди измежду нас, които вярват във възкресението и прекарват живота си в отчаяни опити да върнат обратно човека, който е седял в СЛС. Такива хора в нашия свят умират сами и нещастни.
Всъщност, истината е, че когато човекът, който си обичал е вече мъртъв за теб той не изчезва. Той продължава да живее в паралелна реалност, и седи в друг стол, в друга къща с друг човек, който вече е мъртъв за някого, и този някой живее все още в твоя свят. Така, че най-доброто, което можеш да направиш, е да намериш този някого и да го поканиш да заеме свободния СЛС на твоята веранда. Друг вариант е да чакаш някой нероден (под 18) да се роди (да стане на 18). Новородените обаче, много рядко могат да разберат концепцията за СЛС и да я споделят с вас, но за сметка на това правят смъртта на любимия човек много по-поносима.
Естествено, хората много рядко умират внезапно, най-често преди това има симптоми, предшестващи тяхната кончина. Ние ги усещаме и полагаме всякакви грижи за да може болният да се почувства по-добре. Правим му подаръци, постоянно се съгласяваме с него, даваме му да яде каквото пожелае, правим секс с него, както и където пожелае. Но винаги идва моментът, в който осъзнаваме, че смъртта е неизбежна. Интересното е, че предсмъртните думи на хората, с които сме си мислили, че ще обитаваме къщата на езерото и ще седят в нашият СЛС, са най-често нещо странно, нещо от рода на:
„Пешо ще ти се обади другата седмица за да ми прибере нещата” !?! И ако покойната е жена, а Пешо е нейният партньор в оня свят, можете да бъдете сигурни, че неговата бяла къща е по-голяма от вашата.
Понякога пък сте с някого, който много ви обича. Уважава ви, готви ви и т.н. Но вие имате смътното усещане, че нещо лошо ще се случи, защото от два-три месеца насам не се чувствате много добре в негово присъствие. И сега единствено, за което мислите, е как да съобщите на половинката си, че възнамерявате да умрете.
Единият, и по-безболезнен вариант е да напишете кратко предсмъртно писмо, в което да обясните, че на вас вече не ви е било добре да живеете заедно, да пожелаете късмет и да обясните, че няма смисъл да ви търсят повече, защото в отвъдното няма обхват. След това кремирате телефона си, и разпръсвате прахта му, защото така пък има най-малка вероятност да ви реанимират.
Другият вариант, при който и живият и покойника винаги съжаляват после, е да се опитате да умрете с дълъг и зрял разговор, като голям човек. Всички знаем - смъртта е неизбежна, но примерно жените трудно могат да разберат, защо вие възнамерявате да умрете, за да може да живеете със секретарката си. Същото така един съвет към жените – не се опитвайте да обясните на мъжа, за когото след 30 минути ще бъдете мъртва, че искате да си останете приятели, мъртвите и живите не могат да дружат, те принадлежат на различни светове. Просто винаги изхождайте от факта, че някои неща са неизбежни, и гледайте да умрете, колкото може по-бързо, и с по-малко приказки. Защото, в противен случай, от „човека в съседния люлеещ се стол” можете да се окажете „човекът в студения дървен ковчег”.
Естествено някой, най-вероятно някоя дама, веднага ще каже, че говоря глупости, че е прекалено цинично и незряло да мислиш за хората, с които си се разделил, като за умрели. Даже и знам какво ще каже съответната дама:
-„Но знаете ли, че аз поддържам приятелски отношения с много от бившите си гаджета !?”
Значи положението е следното, тя си мисли, че са „приятелски отношения”, но всъщност, е нещо като Брус Уилис в „ Шесто чувство”. Истината е, че бившите ѝ гаджета са се примирили с нейната смърт, и понеже са вярващи хора, знаят, че тя сега живее друг живот, на друго място, но все още пазят някоя нейна неприлична снимка за спомен, и биха искали тя да възкръсне за около половин час, но ако е възможно после да продължи да си живее на оня свят. Знам, че звучи малко некрофилско, ама така седят нещата. Жените не го осъзнават, защото си мислят, че са безсмъртни, и че върху всички СЛС на тоя свят пише тяхното име, и всички СЛС са резервирани само за тях и ще бъдат винаги свободни. Но фактите са такива: осъзнаем ли веднъж, че този когото обичаме никога няма да бъде за нас човека в СЛС, нашият мозък започва да го възприема като мъртъв. Започва постепенно да заличава спомените за него, и всичко което ни е напомняло за него. След време се улавяме как си мислим, че сме имали толкова много моменти с покойника, и сме считали, че ще помним тези моменти завинаги, а в момента се сещаме за не повече от два-три и то неприятни. Това е така нареченият процес в нашето съзнание, който аз определям като процес на освобождаване на СЛС, защото е факт, че никой не може да седне, било то и във въображаем стол, ако някой все още седи в този стол.Този процес е необходим, защото хората нямат сили сами да освободят СЛС от присъствието на човек, когото са считали за единствения възможен за обичане, който вече не съществува за тях, и който въобще не е заслужавал място в СЛС. И тъй като мозъкът е по-умен от човека, процесът се извършва напълно автоматично. С което си обяснявам, защо човек е създаден от природата така, че да може да контролира само 10 % от мозъка си. Защото другите 90 % от себе си мозъкът използва за да контролира човека. И честно да ви кажа, мисля, че изборът на човека, който ще изпълнява другата главна роля във нашия собствен филм се определя или би трябвало да се определя изцяло на подсъзнателно ниво. Мислим си, че ние сме господарите, че ние избираме, че зависи от нас, но истината е, че не можем да се влюбим в човек, в който нашият мозък не може да се влюби (да го наречем някакво странно взаимодействие между мозъците, с което хората нямат връзка). Можем да си го обясним само по един начин. В един момент, някъде около 16-18 години след нашето раждане, информацията, която сме събирали от всичко около нас – книги, филми, родители, съседи, история, религия и прочие, се подрежда по такъв начин, че ние осъзнаваме нуждата от човек в СЛС. Осъзнали веднъж нуждата, то ние изграждаме и съответният модел на този човек. Трябва да отбележим, че женските индивиди от нас, хората, могат да бъдат особено подробни и изчерпателни в това отношение, създавайки в представите си не само човек в СЛС, но и цели малки икономически и социални модели. Като цяло обаче, в началото, първият модел на човека в СЛС, който всеки един от нас си изгражда, е да кажем доста изобилен, примерно индивидът трябва да отговаря на следните качества:

- Да е висок, рус, добре сложен, със сини очи, с определени отличителни първични полови белези, да харесва спорт и да спортува, но да не гледа мачове, да слуша джаз и поп музика, любимият му изпълнител задължително трябва да е Принс, а любимото му парче да е „Purple rain”, да е интелигентен, да чете книги, любимият му автор да е Ерих Мария Ремарк, да е по-голям от нас най-много със 6 години, да има диплома за висше образование, шофьорска книжка, стабилна и перспективна работа, да идва от добро семейство, в което не са регистрирани случаи на шизофрения и самоубийства, самият той да е физически здрав, да не е боледувал от венерически болести и от хепатит A,B,C,D,G,E,F, и W, да не е карал заушка и да няма никакви генетични малформации. Също така е задължително да е политически дясно ориентиран - ама не съвсем. Да е религиозен православен християнин, но не прекалено фанатизиран. Да е патриот, но да не е националист. Да е грижовен, но да не е обсебващ. Да иска деца, но не повече от едно. Да държи на нас, но да не е ревнив. Да бъде винаги около нас, но понякога да го няма. Да е консервативен, но либерален. И най-накрая, но не на последно място да харесва това, което ние харесваме. А, да, и да не пуши.

Естествено няма нищо лошо в това човек да знае, какво иска. Проблемът е, че току що съставихме профил на човек, който на практика не съществува, и да се надяваме, никога не би съществувал. За щастие след известно време и житейски опит разбираме абсурдността на първия модел на човека в СЛС, който сме създали, за това го коригираме като елиминираме някои от началните характеристики, и премахваме някои от хепатитите и любимите автори, както и шофьорската книжка (тя може да бъде придобита в последствие). За жалост след няколко години разбираме, че дори и в този безумно осакатен вариант, на нашият модел отговарят някъде около 0,000000012 % от хората населяващи Земята. Премахваме частта със семейството му - и без това ще ги мразим до края на живота си. Премахваме по-голямата част от болестите и стила музика, както и някои от физическите характеристики. Решаваме, че няма начин, скоро някой от многобройните такива обикалящи индивиди да не се лепне за нас и спокойно зачакваме. След известен период от време позицията човек за СЛС при нас е все още незаета, процедурата с окастрянето на характеристиките е минала толкова пъти, че накрая нашият модел трябва само да отговаря на съответен пол, да е физически годен за работа, да е психически здрав, да иска деца и да има здравна осигуровка. Най-накрая намираме някакъв и му предоставяме нашият СЛС, и се успокояваме, че вече има човек в него. Между временно зад гърба ни се търкалят десетки трупове на отхвърлени кандидати за това, че не слушали Принс.
Сега, не ме разбирайте погрешно, този сценарий за развитие на нещата не е задължителен, в днешно време се развива само някъде при около 70 % от хората. Има една група от около 28 %, които са открили подходящ след първите две-три кастрения и една група от около 2 %, които на време са разбрали, че всичко това са простотии и са послушали сърцето си. Да, но всички знаем, че сърцето е мускул - то не може да изпраща сигнали, то само ги получава и изпълнява. Под сърцето можем да разбираме тези останали 90 % от нашия мозък, които ние не можем да контролираме. Тези 90 %, които ти казват „Да, това е правилният човек за теб” или „Не шофирай пил” или „Недей да стоиш близо до микровълновата печка, когато си сложил флакон с дезодорант вътре”. Защото тази част от мозъка, върху която Господ ни е дал правомощия, е вече тотално увредена от самите нас, достатъчно е да погледаш половин час телевизия, за да се убедиш в това, и още половин, за да я прецакаш, ако ти е била наред. Точно за това, трябва да се научим да слушаме сърцето си, особено при избора на този, който ще седи до нас на нашата веранда. Защото в крайна сметка това е най-важният за нас човек. Без който е невъзможно да имаме нашата бяла къща, с вековните върби отпред. Без който не могат да съществуват водите на кристалното езеро, което отразява последните слънчеви лъчи. Човекът, без който нашите деца никога няма да присъстват на последния ни рожден ден. Човекът в съседния люлеещ се стол.

понеделник, 12 април 2010 г.

Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко?

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Не един път хващала съм морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

автор: Добромир Тонев

събота, 3 април 2010 г.

Няколко изречения за начина на работа на МВР

Публикувам тук коментара на Милка Иванова по повод изказването ми във Facebook, относно малоумното роптаене на няколко платени комонустически писачи, как арестите на Гоцанов и бившият. министър на Отбраната били с "прекомерни използване на сила". В крайна сметка комунистчетата какво искат да ги поканят да влязат сами в ареста ли?:

"За голямо съжаление арестуването на заподозрените в престъпление не е покана за танц или калесване с бъклица вино, а си е дейност, която предполага използване на сила от страна на полицията, при спазване на определен ред, определена последователност от действия, и така наречените ПРОЦЕДУРИ, в които са регламентирани съответните заповеди и команди към заподозряните в престъпление лица. А тези процедури, команди и заповеди са еднакви за настоящи и бивши министри, за бай Иван и за бай Хасан. За каква агресия и грубост говорите след като ТАКИВА СА ПРАВИЛАТА. Другото си е ваш проблем. За мене тези сълзи и сополи се леят злобно от хора припознали се в ролята на заподозрени в престъпление, от хора с червени задници, от поръчковата журналистика , поръчкови сдружения и организации за права и прочие хелзински подлагари.
А колкото до гилотината, до крумовите закони, тези прийоми и методи са изиграли положителна роля в други исторически времена в България и при други народи.
Именно ЗАЩИТНИЦИТЕ на Авдрей-ЛУКАНЧЕТАТА, които в продължение на 20 години упражняваха властта, гаврейки се със суверена, ще ни докарате до референдум за ГРАЖДАНСКИ СЪД. И защо не, след като сме демокрация?!Овластяващите да посочат съдиите и заседателите, които ще съдят тези управници, които по произход и по генезис са си престъпници. На 100% съм сигурна, че техните родители бащи и дядовци са онези терористи, които след 1944 организираха именно народния съд, на който ни подхвърлихте, действаха агресивно и грубо, осъдиха не само тези, които заслужаваха, а именно профашисткото управление, но подложиха на геноцид цялата ИКОНОМИЧЕСКА КЛАСА-дребен, среден и едър бизнес, унищожиха предприемчивата част на българския народ. И днес наследниците на онези груби и агресивни бедни и мързеливи терористи, та техните наследници за втори път ограбиха труда на българския народ. Защото,ако не Ви е известно, до 1989г държавните материални активи бяха ОБЩОНАРОДНА СОБСТВЕНОСТ , оценени на 166 милиарда, от които в държавната хазна са влезли 3 милиарда. Та за първи път на един от тези,к оито крадъха и грабиха му пребили въшка на гъза , като му креснали "на колене, вие сте престъпник". Тази гавра и този ценизъм, двукратни експроприатори на собствения си народ, ограбване двукратно от едни и същи фамилии,такова явление няма в нито една от бившите соц.държави. И вашите крокодилски сълзи само наливат масло в огъня - граждански съд за възстановяване на справедливостта. Да аз съм за наказание и експроприация на двойните експроприатори на българския народ и оправдавам методите,прийомите и средствата в тази насока..."

P.S. Целият народ трябва да ръкопляска и да благодари на Борисов и Цветанов, за тези невиждани неща които се случват в държавата
P.P.S. Останалите крадци да се готвят!!!