петък, 21 май 2010 г.

Какво мислят жените

Жените казват едно, а мислят друго. За да помогнем, ти припомняме най-важното от класическия ни секс-наръчник – с правилните отговори на някои от най-честите и коварни женски фрази

Обичаш ли ме?
Означава: Че напоследък не си й го повтарял достатъчно често
Правилният отговор: “Да, миличка, обичам те безумно. Представи си Вселената, която според учени непрестанно се разширява – обичам те като поне четири Вселени, които непрестанно се разширяват! Можеш ли изобщо да си го представиш, пилешки мозък такъв?!” (последното изречение, разбира се, не го казваш, полудя ли)
Неправилният: “Бе нали вече ти казах още като се запознахме, дееба мааму!? За кво ме питаш по сто пъти на ден?”

Дебела ли съм?
Означава: “Моментално ми кажи колко съм красива.” Мъжката самооценка не е като женската. При нашата пред огледалото човек може да погали шкембето с щастливо одобрение, като вярно куче. Женската се мени четири-пет пъти в денонощието и зависи от редовното инжектиране на комплименти
Правилният отговор: “Стига глупости, перфектна си. Даже нещо си отслабнала, а аз те харесвам по-така! Кво праиме – дали да не почна да те храня насила? Щото любимите ми цици и дупенце да не вземат съвсем да се стопят?”
Неправилният: “Абе, не си слаба, глей къв целулитен гъз си отпрала. Ма тва не е най-важното, кво ти пука! Дай сега ракията, че замръзна у тоя фризер, милинката”

Здрасти, къде си?
Означава: “Искам да съм сигурна, че си където ми каза, че отиваш, а и дебна дали на заден план не се чуват женски гласове.” Мобилните връзки промениха всекидневието – именно на тях дължим това женско “приветствие” от нов тип
Правилният отговор: “Здрасти, минах през мола да ти купя нещо, ей така, щот си мойто безценно меченце (патенце, антилопка и т.н., по избор)... Най-интересното е, че тъкмо мислех да ти звънна, и ти – хоп! Съдбата се шегува с мен!”
Неправилният (хладно): “В смисъл?!”

За какво мислиш?
Означава: “Не съм сигурна дали ме харесваш, дали съм добра в секса, да не би да ти е скучно с мен, изобщо съм много объркана. Освен това ме е страх, че може да ме помислиш за тъпа”
Правилният отговор: “За теб, честно казано. Хм, много е странно. Чудя се как така капризната съдба ни е събрала (“тогава ни събра”, за по-отколешни двойки – б.р.) – то е като при Декарт. Знаеш, че мислиш, значи си жив, но идва едно супер момиче, съвършеното ти друго “аз”, ти му се възхищаваш и то разбърква всичките ти мисли. Извинявай, но когато си до мен, ми е супер трудно да се съсредоточа в нещо друго. Кажи ваште как са”
Неправилният: “Кво мисла, кво мисла – ей, много ги мраза тия твои въпросчета. Ми чуда се дали да не си викна още една бира, кво ме питаш”

Недей... Не мога така...
Означава: “Сега няма да правим секс”. Което е ясно и без думи – тя те отблъсва и тъжно се закопчава (с леко виновно изражение). Оставаш в надървено недоумение: ма как така не можело така?! Чувстваш се като бавноразвиващо се, похотливо добиче, неспособно да разбере тънките механизми на женската психика. А всъщност значенията на “не мога така” варират широко. От “не мога така още първия път” и “не мога, щото имам приятел (ти пък си женен)” до “не мога, докато твоите хора се хилят в съседната стая” и “не мога, сега съм в цикъл”. Паднало ти се е момиче с душевност, което влага прекалено голямо значение в елементарни случки като ебането. Все пак бъди настоятелен – има вероятност най-неочаквано за самата нея да се окаже, че все пак “може и така”. Настоятелността ти обаче си има граница – да не вземеш да я изнасилиш, ей, изрод.
Правилният отговор: “Добре. Извинявай... (замислена пауза) Просто съм жертва на чудовищната нежност, която изпитвам към теб, не знам защо, та ние едва се познаваме. Разбери ме – чувствата понякога просто надмогват логиката. Искаш ли... (замислена пауза) поне... ма-алко да го... погалиш? Моля те, ще полудея по теб”
Неправилният: “Кво ти стана, ма? Аз сега така надървен ли да си хода?! Айде поне да го полигавиш малко, че ше се пръсна”

Бременна съм!
Означава: Че ще взимаш много важно решение. Непланираната бременност е кошмар, но от друга страна няма нищо по-тъпо в живота, особено във втората му половина, от това да го изживееш без деца. Главното сега е да нагласиш нещата така, че да не вземе решението вместо теб. И още: дори да си твърдо “не”, запази самообладание и реагирай усмихнато – просто така, за повишаване на нивото на световния оптимизъм и културност
Правилният отговор (радостно): “Верно ли?! Аз казвах ли ти, че си най-прекрасното нещо на света? Дай все пак да седнем и да го обсъдим. Какво мислиш? Какво да правим? Доста е шокиращо – много те обичам, но дай да постъпим като висши същества и да преценим какво-що”
Неправилният: “Верно ли?! Ми случва се, да го еба. Не се притеснявай, имам съученик-акушер в N-ската болница, ще го направи без да усетиш. Още в понеделник мога да те закарам”

Май трябва да идеш на лекар
Означава: “Откриха ми нещо, която се предавало по полов път. Чудя се кой от двама ни е заразил другия...” Не се разстройвай – инкубационните периоди често се точат с години, така че и двамата можете да си осигурите алиби. И не се чуди, ако на теб нищо не ти открият – всеки си има, нали, специфична микрофлора. Но следващия път не се поддавай на жегата и сложи презерватив. Нещата с венерическите болести са сложни, затова не бързай да я биеш, преди ти да си се изследвал
Правилният отговор: “Разбира се, че ще ида. Винаги съм ти бил верен. Кажи ми честно обаче – ти нещо да си правила? Не искам да те обвинявам, но жестоко ме разочароваш” (и т.н. – номерът е да си уморено разочарован и да настояваш, че причината е в нея, докато почне да се оправдава – б.р.)
Неправилният:“Чакай сега... Абе то имаше една там... Ужас, еби му майката. А ти да си била с некой без гума? Щото май ти си виновна, не ми се пули така”

Източник – сп. MAXIM

четвъртък, 20 май 2010 г.

Кавалер и дама

Пукне ли пролет, изгрее ли слънце, разбушуват ли се хормоните и хоп, колкото и умни да сме, се случва да паднем в плен на любовта. А някои в плен на размислите. Трети се оплитат като пиле в кълчища и в двете. Хем са влюбени, хем не са особено сигурни какво да направят, какво да кажат и какво да подарят. Мъжете се чудят – как ли ще се изтълкува, ако подарят цвете на първа среща, дали няма да изглеждат старомодни, дали направо да не си поискат секс... Дамите пък поглеждат подозрително към червената роза и вкусната вечеря и се чудят, дали този иска само секс или има по-сериозни намерения. Но май на никого не му хрумва, че подобна постъпка може да е обикновен жест на кавалерство от мъжка страна.

Излиза, че малките жестове в днешно време губят романтичната си сила и очарование, защото понятията са се размили до толкова, че вече никой не е съвсем сигурен какво се има предвид под кавалерство.

Какъв трябва да е кавалерът и каква дамата?
И въобще има ли такива персонификации в нашето унисекс общество? И имало ли ги е някога?

Думата кавалер така или иначе идва от Франция и от френското chevalier, което в превод означава – рицар, благородник.

За първи път се появява по времето, когато в Европа се заражда аристократическата класа. Интересни са трансформациите на разбирането за кавалерството, странстванията му по света и развитието му във времето.

В разцвета на кавалерството е било белег на изисканост да придружиш коя и да е дама до дома й или да й подадеш ръка, когато слиза от каретата. Въпрос на изисканост е било да напишеш сонет за любимата си или да поръчаш на известен текстописец поема за нейните прелести, да подариш цветя, да организираш серенада, дори да защитиш честта й и чувствата си на дуел.

На дамата на сърцето се е гледало като на трофей, който е трябвало да бъде завоюван, отбраняван и обожествяван. Всеки, който е смятал себе си за мъж и кавалер най-вече, за него е било повече от задължително да има дама на сърцето. Ако няма е трябвало да си намери, да си завоюва от друг или като в случая с Дон Кихот и неговата Дулсинея да си я измисли. Но задължително да изпитва светли и силни чувства, да е готов на всичко заради своята дама и обичайки я, да бъде мил и вежлив към цялото женско съсловие. Кавалерството е било рицарски кодекс за чест и поведение, което е било визитната картичка към определени кръгове в обществото. Освен себеотверженост и храброст на бойното поле, младият мъж би трябвало да е обучен на етикета – което пък от своя страна е дълъг списък от изисквания, задължения и отговорности, като например, че жената трябва да върви от ляво на мъжа – защото той трябва да е готов всеки един момент да я отбранява и да извади меча си с дясната ръка, да влиза първи през вратата, да поема чадърчето на дамата, да дръпва стола, за да седне госпожата по-удобно и какво ли още не. Не е било лесно да си мъж в онова време, още по малко кавалер.

Обаче, когато трябва да прехвърлим нещата на родна почва, идва голямото НО..., но в България никога не е било така. Наистина по време на Криворазбраната цивилизация, (която не е сигурно дали не продължава и до днес) и силното френско влияние у нас е започнал да се формира елит, който да подражава именно на тези изтънчени френски образци. Но това е било толкова малка част от обществото, че на фона на българската патриархална традиция е било нещо странно и неразбираемо. Жените са били доволни да ги омъжат, па било то и не по любов. Заставали са прави с почитание и гордост, винаги зад седналия си съпруг (дори не и до него) за семейната снимка. И са били щастливи. Това е бил животът, това е била представата за благовъзпитани взаимоотношения.

И все още е под въпрос дали кавалерството въобще е успяло да пусне корени и традиции на родна почва. Но все пак малко от малко се е просмукало и дори по времето на комунизма е било срамно на осми март мъжете в колектива да не подарят цвете на всичките си колежки под бройка – може да са кранистки, кофражистки, бригадирки, но тогава всички са се сещали, че те са и жени. На големите осмомартенски банкети са се вдигали лирично нежни тостове за тази нежна част от обществото, целували са се ръце и са се промълвявали нежни думи.

Уви, този празник обаче сега е заклеймен като старомодно и забележете лицемерно минало. Изглежда, че на българските мъже винаги им е било неудобно да проявяват открито чувствата си. Въпреки че вече се тупат в косматите гърди, че са надживели чаршафа с дупка в средата и са едни от основните двигатели на революцията в секса, все още не са еволюирали дотолкова и в чувствата си. Като че ли им олекна това задължение да подаряват на всичките си колежки цветя и са доволни, че им остана само един “св. Валентин”, на който могат да бъдат романтични само с половинките си.

Разбира се това не е общо правило, а само единични случаи, колкото да ни накарат да се замислим.

Обикновено майките още от малки възпитават малките си момченца, че към жените трябва да се отнасят нежно и вежливо, да не ги бият и да не ги дърпат за косата, да им подаряват цветя. И всъщност това е и естественото желание на малките момченца, да спечелят вниманието на едно чаровно създание, било то русокосо или къдрокосо, чернокосо или просто по-палаво момиченце, което искат за приятел в игрите. Те страдат, ако то започне да обръща повече внимание на Иванчо, а не на тях и да предпочита неговата компания. Как да спечелят вниманието му – с побой над въпросния Иванчо и пряка елиминация или с подаръци и проява на галантност? У нас като че ли кавалерството е разцепено на две: мъжкарство и раболепие. Но защо момиченцата, малки и големи, си падат все по лошите момчета?

Дали пък това не спира естественото желание на момченцата да бъдат добри?

Популярна е репликата “бий ме, обичам те” и за да не се заблуди някой, това не е мисленето само на така нареченото простолюдие – без образование, без високи доходи и без жизнена перспектива.

Много жени – красиви, амбициозни, образовани, с кариера се утешават една друга, че всички мъже са еднакви и въпреки че техният не се държи достатъчно кавалерски и добре, е по-хубаво да не го сменя, защото следващият може да се окаже още по-голямо зло. Страх от самота ли е това или примирение с обстоятелствата? И трябва ли съвременната жена да поставя достойнството си под битието?

Или пък другата крайност, облечена в малка черна рокля и с нарцистичното име феминизъм. Кой създаде феминистките? Дали оттласквайки се от едната крайност жените не разпънаха ластика толкова силно, че е невъзможно той отново да се върне в нормалното си положение? Ако някой мъж се държи по-възпитано, по-галантно и има стил, който определено навремето би му отворил вратите към висшето общество, то днес му се лепва единствено обидното – гей.

И ако някой мъж плати сметката, то значи ли, че непременно жената трябва да му се чувства задължена? Това е една от най-спорните теми, които хората анонимно дискутират в интернет пространството и в нея се заключава цялото съвременно понятие за джентълменство.

Но отново има толкова различни и разнопосочни мнения. Много мъже, не смятат, че ако са поканили жена на среща било то на кино, вечеря или кафе, то е редно, нормално и напълно в реда на нещата да платят сметката. Не знам дали на дамите им се е случвало на вечеря да ги попитат – ти излезе с мен само по работа или ме възприемаш по така – и ако директно кажеш, че просто си решила да приемеш жеста, без да си безумно влюбена, то той демонстративно да си плати само своята част от сметката. Невероятно, но факт. Има мъже, които не могат да преглътнат дори това да платят една пица в повече, ако не могат да се надяват на това, че жената след това ще им се отплати подобаващо.

Докъде стигнахме със съвременния меркантилизъм? Дори една нищо и никаква пица да ни присяда, защото не сме сигурни с какви чувства и бъдещи претенции е поднесена тя. Затова дамите са прави, когато заемат отбранителна позиция и се натискат да си платят сметката, да не би да им се наложи после да я платят двойно или тройно кой знае под каква форма. Защото добрите обноски вече не са просто добри обноски. Някой е добър към теб, защото евентуално иска нещо. Чували ли сте израза, че ако ти трябва жена за секс, то най-добре да отидеш в Студентски град, защото срещу три водки може да си осигуриш такава за цяла вечер или пък да си вземеш ученичка, защото претенциите и са по-малки и не трябва да я водиш на скъпи ресторанти, а може да минеш с пуканки, кока кола и едно кино.

Друг е въпросът, че дори и да не им е в кръвта, все пак съвременните мъже знаят що е то кавалерство и ако искат да впечатлят избраната от тях дама се държат според предписанията в книжките, до момента, в който не й надянат брачната халка, след което се почва с ракийките, салатките и типично българските табиети. И горката Дулсинея разплакана се разписва анонимно по женските форуми да пита – как така, след като докато са били гаджета нейният любим й е подарявал плюшени мечета, водил я е къде ли не, глезел я е с какво ли не и изведнъж след сватбата, тя се е озовала в леглото със съвсем друг човек. Кое е истинското му лице и защо кавалерството така бързо се е изпарило и рутината е отстъпила място пред романтиката?

За съжаление именно поради този подход на мнозинството, истински възпитаните мъже остават на заден план, биват недооценени, недоразбрани, гледат ги с подозрение и търсят скрити и потайни помисли. За съвременната млада жена е нещо супер подозрително да срещне мъж, който да бъде учтив, интересен, забавен, да я кани на срещи и въпреки това да не иска нищо в замяна.

Излиза, че днешната цивилизация е по-крива от всякога. Ролите постоянно се разменят, очакванията са неясни и ценностите с всеки изминал ден девалвират. От това страдат и мъжете и жените. Да не говорим, че децата остават без качествени примери за подражание. Ако малките момченца не виждат, че да си кавалер е нещо ценно и уважавано в света на големите, логичният въпрос е защо да се правят на такива? И тук пада голямото ударение – ударът на отговорността към родителите – ако не им се покаже как, не можем да очакваме от тях да се държат като кавалери и дами. Можем единствено да очакваме да мултиплицират моделите, които виждат около себе си. И ако погледнем бъдещето през тази перспектива, дали няма да се стреснем?

петък, 14 май 2010 г.

Как кучката Мима получи протези и нов живот, а баба Гена – кошмари и евтино погребение

През март 2009 година в ловешкото село Лисец четири полудомашни кучета нападат 85-годишната баба Гена и оглозгват до кокал краката й така, че на лекарите се налага да ги ампутират много над коляното. Кучетата са прибрани в приют и за тях се грижат добре. За Цанка Делимаринска, сочена от съселяните си за собственичка на кучетата последствия няма. Няма и чувство за вина! Жертвата баба Гена остава в инвалидна количка без помощ, без личен асистент и без обезщетение… През октомври миналата година в село Сушево 6-годишната Кристияна е нападната от четири полудомашни кучета, които прегризват гърлото й. Детето умира в ръцете на майка си. Въпреки че няколко дни преди това същите кучета нападат друго дете в селото, собственичката им Елена Банкова не е взела мерки. И все още търси къде е вината й! Родителите на жертвата няма да получат възмездие или обезщетение… През март тази година в Дряново 5-годишното куче Мима остава без крака заради човешка жестокост. 160 000 души се обявяват в защита на кучката Мима – тя получава помощ и отива в Германия, където й поставят протези. „Това, което се случи, беше хубаво!” – коментира Мартин Карбовски. – „Днешното предаване е за едни хора, които никога няма да имат късмета да бъдат кучета! Баба Гена не получи милостта, която вие дадохте на кучето Мима! Едно дете – казваше се Кристияна – също не получи милостта, която вие дадохте на кучката Мима! Днес правим паралел как жестоките собственици на кучета се държат като идиоти, когато става дума за пострадал човек. За милостта, която хората у нас проявяват за кучката Мима, но никога не биха проявили същата милост за бабата Гена. Обичате кучета?! Нямаме нищо против – стига да имате милост и за хората около вас!”

Когато през юни миналата година показахме най-коравата баба, която сме срещали – изядената наполовина от кучета баба Гена, тя каза: „Ако си имам аз крачка, ще взема една пушка и направо ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – дето ме ядоха…” Баба Гена обаче не получи протези! Не получи и помощ и никой не се обяви в нейна защита. Тя не намери възмездие, нито получи обезщетение за изядените си крака. У нас има закон, който пази кучетата от хората, но няма закон, който да прави обратното. Напротив, у нас законът приспива бабите – буквално! Защото баба Гена умря – мъчително, бавно и болезнено, борейки се в кошмарите и халюцинациите си за краката си с четири кучета – две черни, едно кафяво и едно шарено…

6-годишната Кристияна умира мъчително, с прегризано гърло, в ръцете на майка си Марияна. Бащата Радостин иска отмъщение, но няма да го направи, защото ще влезе в затвора. Собственичката на кучетата-убийци – госпожа Елена – не иска да понесе отговорността си за смъртта на детето. Полустопанката на 14 кучета не може да разбере къде е вината й! И така всичко, което ще получи малката Кристияна е кръст от хоросан върху мястото, където е убита.

„Това, което се случва на кучетата като загриженост, никога няма да се случи на българите!” – коментира Карбовски. – „Кучката Мима, жертва на човешка жестокост, днес има крака. Родителите на малката Кристияна нямат този късмет. Те няма да получат правосъдие за това, че детето им си отиде, захапано за врата от кучетата на госпожа Елена. Точно както баба Гена не получи протези. Кой получи протези – получи ги кучката Мима! Нещо не е наред, но няма кой да го каже…

Нямам нищо против нито едно животно! Имам нещо против хората, които се правят, че обичат животни. У нас хората не обичат животните – просто ги ползват като оръжие в омразата си към други хора. Вие, точно вие кучкарите, трябваше да отидете на погребението на баба Гена! Настанете се удобно – баба Гена получи гроб, кучката Мима получи нов живот. Това сте вие, кучкарите! Вашата любов към животните е незаконна, неприемлива и отвратителна. Вие сте тези, които оставяте бездомните кучета зад ъгъла. По правило вие се криете зад тухлената стена на закона, зад дувара на неуредената държава, зад идиотската си идея, че състраданието е нещо, което се дава на куче. Някой път правя предаване и ми се плаче. Някой път не ми се плаче. Някой път просто разбирам сред какви хора съм се родил – за кучетата ние сме всемилостиви, а с хората се държим кучешки, живеем като овце в кочина така, щото всеки ден караме Господ да избира свинар ли да ни бъде или да ни бъде пастир.

Напомням ви – кучето Мима се сдоби с протези. Това е хубаво! Баба Гена се сдоби с кошмари и евтино погребение. Кучетата на госпожа Елена се сдобиха с държавна издръжка. Малката Кристияна се сдоби кръст, начертан с хоросан. Отечество любезно, как хубаво си ти!”

”Отечествен фронт”, събота, 15 май 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
via Telemaniac

понеделник, 10 май 2010 г.

Няколко важни житейски въпроса

    * Има ли право людоедът да говори от името на тези, които е изял?
    * Кога ще изстреляме снаряд на мисълта отвъд границите на разума?
    * Как да се преведе въздишката на чужд език?
    * В дома на обесения не се говори за въже. А в дома на палача?
    * Кога човек ще покори междучовешкото пространство?
    * Трябва ли мисионерът да смята, че с шегите си е изпълнил своята мисия?
    * Да страдаш от сърдечна болка и да не бъдеш лирик? Защо?
    * Разголените жени интелигентни ли са?
    * Пробил си стената с главата си. Какво ще правиш в съседната килия?
    * А може би твоят бог би искал да го хвалиш пред другите богове?
    * На чия сметка живеят хората в чуждите спомени?
    * Има ли право човек да се смята за автор на нежелани мисли?
    * Ако людоедът яде с нож и вилица-това прогрес ли е?
    * Задължен ли е човек-когато открие нещо ценно у себе си-да донесе за това в най-близкия участък на милицията?
    * Мисленето функция на обществото ли е или функция на мозъка?
    * Всички хора са актьори. Откъде да се вземе за всички репертоар?
    * Може ли сатирикът да спи спокойно, когато му се присънва гърбушка върху камила?
    * Достатъчни ли са думите, за да бъдат наситени всички уста?
    * Историци на изкуството, намерихте ли вече стила на сътворението на света?
    * Ще стигне ли човек някога до такова морално ниво, че да може да създаде за номадите подвижни затвори?
    * При гласуването за колко гласа се брои гласът на историята?
    * Винаги се боя от тия, които настояват за власт над душата. Какво правят с тялото?
    * Дилетантите убиват майстора още в първия бой. Но ако възкръсне?
    * Ние сме си поделили боговете, но как те са поделили нас?
    * Още веднъж ще започна отначало. Но как преди това да завърша?
    * Мисловната продукция дали успява да настигне естествения прираст?
    * Говореха за него с подчертано възхищение:"Настига гениите!" Запитах разтревожен: „С каква цел?“
    * Каква друго ни задържа на земята освен земното притегляне?
    * Населяването на света е лесно. Обезлюдяването му е лесно. Тогава къде е трудността?
    * Сред людоедите дали има вегетарианци?
    * Времето върши своето. А ти, човече?
    * Възможно ли е чистите ръце да бъдат по-дълги?
    * Откъде вятърът знае в коя посока да духа?

Станислав Йежи Лец

вторник, 4 май 2010 г.

За кучетата, хората и мозъчните протези на същите...

В последните месеци социалната мрежа Facebook пропищя от десетки групи в защита на кучето Мима и неговите отрязани крака (wtf?!). Хиляди природозащитници и природозащитнички масово декларираха какви жестоки са хората в България и как трябва да се въведат едва ли не Крумови закони за насилниците на животни. Не ме разбирайте погрешно, не толерирам насилието нито срещу Хората, нито срещу Фауната, но малоумието на няколко хиляди хора които всъщност нямат какво да правят, започна да заема застрашителни размери, пък и има други проблеми за решаване, като например нахапани от Питбули деца, но затова малко по - късно. Всъщност като се замисля, идеята да се съберат дарения за да се изпрати въпросната Мима в Германия, за да и се направят протези (!), е толкова трогателно малоумна, че затова май се радва на широка фейсбук подкрепа съпроводено с апокрифно предаване от уста на уста. Оказва се, че нещеш ли в момента, най - големият проблем на държавата са загубените лапи на някакво си куче.... Страааашна драма Ви казвам, при това за целият народ ! В крайна сметка малоумната кампания завърши с успех. Наскоро видях във фейсбук-а сърцераздирателна снимка която беше озаглавена "Мими заминава за Германия", а самата снимка представляваше кученце в количка, снимано на летище София... с приятен блясък в очите. Оказва се, разбира се, че скромната сума от около 50000 Евро, не е стигнала точно за 4 протези на горкото животно, та ще му слагат само 3 броя... но какво да се правиш... пак е нещо, на фона на хилядите деца в домовете за сираци, пенсионерите които живеят с 140 лева пенсия, хората от Родопските села които нямат какво да ядат... разбитите улици... и прочие и прочие. На инициатора на тази малоумщина със събирането на пари за животното (пак повтарям не толерирам насилието), бих му казал "абе, аланколу, защо не вземеш да си пренасочиш енергията за да спасиш някой човешки живот, ами се занимаваш с глупости бе?", но няма да го направя, защото отговорът му/и най вероятно няма да ме задоволи. Всъщност аз имам и няколко предложения до въпросният господин/госпожа за следващите социални кампании във Фейсбук, като например "Да спасим колорадските бръмбари от пестицидите", "Нека заедно забраним да правят пържоли от животни", "Изхвърли бутилката Raid от къщи, спаси 100 хлебарки" или пък "Да помогнем на Краси Аврамов да спре да пее".... Все важни социални проблеми, с които нашата държава трябва непременно да се справи и то на всяка цена! В крайна сметка се отплеснах, но днес попаднах на следната новина от dir.bg Питбул нахапа жестоко 9-годишно дете "...Кучето, порода питбул, било разхождано от собственика без каишка и намордник. Питбулът се спуснал към едно от момчетата, Влади се изплашил, побягнал и кучето го нападнало..." Тук няма да коментирам, ами ще оставя да видя дали тази случка ще събере във Facebook, дори малка част от социално обединяващите се природозащитници, та да се помогне на това клето дете....

Хвала !