петък, 14 май 2010 г.

Как кучката Мима получи протези и нов живот, а баба Гена – кошмари и евтино погребение

През март 2009 година в ловешкото село Лисец четири полудомашни кучета нападат 85-годишната баба Гена и оглозгват до кокал краката й така, че на лекарите се налага да ги ампутират много над коляното. Кучетата са прибрани в приют и за тях се грижат добре. За Цанка Делимаринска, сочена от съселяните си за собственичка на кучетата последствия няма. Няма и чувство за вина! Жертвата баба Гена остава в инвалидна количка без помощ, без личен асистент и без обезщетение… През октомври миналата година в село Сушево 6-годишната Кристияна е нападната от четири полудомашни кучета, които прегризват гърлото й. Детето умира в ръцете на майка си. Въпреки че няколко дни преди това същите кучета нападат друго дете в селото, собственичката им Елена Банкова не е взела мерки. И все още търси къде е вината й! Родителите на жертвата няма да получат възмездие или обезщетение… През март тази година в Дряново 5-годишното куче Мима остава без крака заради човешка жестокост. 160 000 души се обявяват в защита на кучката Мима – тя получава помощ и отива в Германия, където й поставят протези. „Това, което се случи, беше хубаво!” – коментира Мартин Карбовски. – „Днешното предаване е за едни хора, които никога няма да имат късмета да бъдат кучета! Баба Гена не получи милостта, която вие дадохте на кучето Мима! Едно дете – казваше се Кристияна – също не получи милостта, която вие дадохте на кучката Мима! Днес правим паралел как жестоките собственици на кучета се държат като идиоти, когато става дума за пострадал човек. За милостта, която хората у нас проявяват за кучката Мима, но никога не биха проявили същата милост за бабата Гена. Обичате кучета?! Нямаме нищо против – стига да имате милост и за хората около вас!”

Когато през юни миналата година показахме най-коравата баба, която сме срещали – изядената наполовина от кучета баба Гена, тя каза: „Ако си имам аз крачка, ще взема една пушка и направо ще ида да ги убия! Аз ще ги убия – дето ме ядоха…” Баба Гена обаче не получи протези! Не получи и помощ и никой не се обяви в нейна защита. Тя не намери възмездие, нито получи обезщетение за изядените си крака. У нас има закон, който пази кучетата от хората, но няма закон, който да прави обратното. Напротив, у нас законът приспива бабите – буквално! Защото баба Гена умря – мъчително, бавно и болезнено, борейки се в кошмарите и халюцинациите си за краката си с четири кучета – две черни, едно кафяво и едно шарено…

6-годишната Кристияна умира мъчително, с прегризано гърло, в ръцете на майка си Марияна. Бащата Радостин иска отмъщение, но няма да го направи, защото ще влезе в затвора. Собственичката на кучетата-убийци – госпожа Елена – не иска да понесе отговорността си за смъртта на детето. Полустопанката на 14 кучета не може да разбере къде е вината й! И така всичко, което ще получи малката Кристияна е кръст от хоросан върху мястото, където е убита.

„Това, което се случва на кучетата като загриженост, никога няма да се случи на българите!” – коментира Карбовски. – „Кучката Мима, жертва на човешка жестокост, днес има крака. Родителите на малката Кристияна нямат този късмет. Те няма да получат правосъдие за това, че детето им си отиде, захапано за врата от кучетата на госпожа Елена. Точно както баба Гена не получи протези. Кой получи протези – получи ги кучката Мима! Нещо не е наред, но няма кой да го каже…

Нямам нищо против нито едно животно! Имам нещо против хората, които се правят, че обичат животни. У нас хората не обичат животните – просто ги ползват като оръжие в омразата си към други хора. Вие, точно вие кучкарите, трябваше да отидете на погребението на баба Гена! Настанете се удобно – баба Гена получи гроб, кучката Мима получи нов живот. Това сте вие, кучкарите! Вашата любов към животните е незаконна, неприемлива и отвратителна. Вие сте тези, които оставяте бездомните кучета зад ъгъла. По правило вие се криете зад тухлената стена на закона, зад дувара на неуредената държава, зад идиотската си идея, че състраданието е нещо, което се дава на куче. Някой път правя предаване и ми се плаче. Някой път не ми се плаче. Някой път просто разбирам сред какви хора съм се родил – за кучетата ние сме всемилостиви, а с хората се държим кучешки, живеем като овце в кочина така, щото всеки ден караме Господ да избира свинар ли да ни бъде или да ни бъде пастир.

Напомням ви – кучето Мима се сдоби с протези. Това е хубаво! Баба Гена се сдоби с кошмари и евтино погребение. Кучетата на госпожа Елена се сдобиха с държавна издръжка. Малката Кристияна се сдоби кръст, начертан с хоросан. Отечество любезно, как хубаво си ти!”

”Отечествен фронт”, събота, 15 май 2010 г., 18:00 по Нова телевизия
via Telemaniac

Няма коментари:

Публикуване на коментар