понеделник, 21 юни 2010 г.

Можем ли да бъдем... ?

Свят, живот, човек ... къде съм аз, кои сме ние, какво сме ...
Въпроси, които всеки един е задавал сам към себе си, но никога пред някой друг. Въпрос, който сякаш е срамен, твърде личен за да бъде споделен, дори и с най-близките до нас хора. Странно, през целият си живот търсим някой, който да ни разбира, някой който да бъде подобен на нас, подобен на това, което сме..., но никога не разкриваме истинската си същност, по някакъв начин винаги представяме себе си, като някакъв пъзел, загадка, която трябва да бъде разрешена от правилният човек.
Ами ако правилният човек се е уморил от пъзели, загадки..., ако правилният човек иска просто да види и да срещне човек... който е истински... иска да види отражение на себе си ? Отражение с дефекти, с грешки, отражение несъвършенно, но истинско. Готови ли сме да признаем пред нас самите, нашите собствени недостатъци. Можем ли да обичаме някой толкова много, че да не можем да си позволим да го излъжем, защото това би означавало да предадем себе си...
Можем ли да обичаме себе си такива, каквито сме ?

via bgreal

4 коментара:

  1. Драги ми Андрешко, правилният човек винаги разгадава загадката и сглобява пъзела,зашото Ти и Той сте едно цяло(от една порода), а що се отнася до умората - колкото и да си изморен от чакане и фълшиви правилни хора, Правилният човек, лесно ще те накара да се почувстваш отпочинал и готов да вдигаш ТЕЖЕСТИТЕ на живота :)))

    ОтговорИзтриване
  2. На мен ли го казваш, аз това го разбрах наскоро... :)))

    ОтговорИзтриване
  3. "Човек се учи докато е жив ", още колко пъзели ще наредиш и колко пъти тебе ще те подреждат, важното е винаги да ти се подрежда правилно картинката,така че в края на живота си да сътвориш шадйовър ;)

    ОтговорИзтриване