понеделник, 26 юли 2010 г.

За съдиите и хората

Наскоро съдиите от ССБ изпратиха отворено писмо до премиера Бойко Борисов. След многобройните коментари и коментарчета по разни блогове, медии, вестници, телевизии, села и паланки, публикувам един много интересен коментар по темата, взет от сайта на КАПИТАЛ и написан от човек с ник info111 :

Неуважаеми съдии, не от "половин година", а вече поне 20 години вие "работите" в изключително лежерни условия и комфорта на институционалната безотговорност, която наричате "независимост", без да ви е еня за "изключителната криза на общественото доверие, в атмосфера на непрекъснати скандали с представители на съдебната власт и без авторитетът на правосъдието ..." Съдът е място, където съдии ТРЯБВА да решават по закон и съвест съдебни спорове... За последните 2 десетилетия вие показахте и доказахте, че няматр нито съвест, нито желание да следвате законите и да работите за благото на обществото. Бадженащината, некомпетентността, нехайствота, избирателния ви подход и безкрайното проточване на дела са сред най-невинните ви "прегрешения"., Вие (някои от вас) идвате пияни на работа - но на никой от вас и ВСС това не направи впечатление. Вие или ваши любовници и роднини карате пияни по улиците, но когато ви спре... полицията се сещате, че сте независими и "уволнявате" полицаите, които си вършат работата. Но и това не видяхте. Вие пркривате и бавите дела с години в прашасяли и забравени от бога стаички и килери - но и това никога не видяхте. Вие се срещате с бандити и си делкате пари и услуги с тях, но и това не ви прави впечатление. Вие, или роднините и приятелите ви, днес се обявявате за социално слаби, а утре - откраднали общинска и държавна собственост, строите хотели и прогимназии, но и това не смущава "независимостта" ви. Вие и телефонните ви номера и адресите ви сте сред най-активно използваните от красьовци и други мутри за "дребни" услуги Вие решавате едни и същи дела по диаметрално противоположен начин. Вие допускате отявлени престъпници да си разиграват коня както си искат в и извън съда - и винаги уважавате щенията, прищявките и лъжите им - на тях и адвокатите им. Вие допуснахте в съдебна зала многобройните бабаити на популярен мафиот да изместят законната съдебна охрана! Вие приемахте рецидивисти да ви се присмиват в лицето в съда, гаврейки се с вас и правосъдието ("Какъв ви е постоянния адрес на местоживеене" - "Някъде в Европа!" (Маджо); "От какво се препитавате и имате толкова пари?" - "Внасям маймуни в България" - друг известен бизнесмен!). Вие излизате с официално съдебно решение, че ДС не е ясно какво означава като абревиатура, обявявайки всеизвестен офицер от Държавна Сигурност с дългогодишен стаж там за ... несъпричастен към службите. Вие криете доходите си и имотите си - вашите и на близките ви, изнасяте валута зад граница въпреки законите на Р България в сметки в чубжина. Ваши съпруги, отрочета, любовници и приятели са партньори в безброй фирми на бандити или "работят" при тях. Вие отлагате делата с години и пускате отявлени бандити заради кариеси, язви и тежки заболявания, след освобождаването на които същите хукват по плажове, гимнастически салони или участват във футболни мачове. А след това ги търсите и не можете да ги откриете с години... Вие дотолкова се откъснахте от народа отговорностите си, че не разбрахте, че вкупом станахте излишни - и то от много време, далеч повече от "половин година". Вие никога не излязохте с отворено писмо по което и да е от скандалните престъпления и неосъждането на отявлени престъпници-рецидивисти, освен когато плачехте за ... пари и бонуси... Вие допуснахте в България 20 години да се разрази нечувано разграбване, терор и икономически геноцид, стотици поръчкови убийства и нито един осъден убиец и поръчител! И сега плачете за "независимостта" си?

Кой ви е поставил на тези постове?
За какво сте там?
Чии интереси защитавате и как?
Доволни ли сте от работата си и от резултатите?
Спомняте ли си клетвите, които сте давали и словата в тях?

Ако между вас има все още такива - особено на по-високите постове, или спрете да се правите на недоубити лисици и се разграничете, посочете с пръст и се очистете от негодниците и престъпниците сред Вас, или поне имайте дотойнството да се оттеглите, защото иначе сте съучастници и нямате право да плачете...Защото това безобразие и тези дългогодишни престъпения и геноцид в България С РЕШАВАЩОТО ВАШЕ (БЕЗ) УЧАСТИЕ НЕ МОЖЕ И НЯМА ДА ПРОДЪЛЖАВАТ ПОВЕЧЕ!

Нали се сещате - аргументът, когато опре ножът до кокала и се извадят категорични доказателства за колегата, подчинения или шефа ви, че е част от организираната престъпност - ЧЕ ВИЕ НЕ СТЕ ЗНАЕЛИ, НЕ СТЕ ВИДЕЛИ И ПР. ПРОСТО НЕ МИНАВА.

След като цят народ ви го казва в очите, цяла Европа ви го заявява безпрецедентно категорично, вие днес да се правите на обидени, а утре да играете ролята на нищо не видяли, нищо не чули...? Това може да е всичко друго, но не и достойнство или спазване на законите на Р България! И не размахвайте като знаме прословутия ви припев за вашата "независимост", защото това прилича повече не на знаме, а на парцал, с който се забърсвате всеки път когато експлоадира народното недоволство от безобразията ви, както при случая с убийството на Мартин Борилски. Когато за вас дори и най-добрата криминална полиция в света - парижката, не бе достатъчно добра с доказателствата си за ефективни присъди на убийците. И едва когато разбрахте, че във Франция ще водят съдебен процес, изведнъж се разшавахте и ВИДЯХТЕ доказателствата на френските професионалисти!

Вие сами снехте "независимостта" ви, а и тази "независимост" не ви е по рождение, тя не е независимост от народа и законите, А НЕЗАВИСИМОСТ ОТ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ В ПОЛЗА НА РОД И РОДИНА! СЛЕД КАТО НАРОДЪТ Е ОТВРАТЕН ОТ ВАС, А РОДИНАТА Е РАЗГРАБЕНА И РАЗБИТА И ВИЕ НЕ РЕАГИРАХТЕ 20 ГОДИНИ А СЕ ПРАВЕХТЕ ЧЕ ВСИЧКО НИ (ВИ) Е НАРЕД, ЗА КАКВА ВАША НЕЗАВИСИМОСТ ПЛАЧЕТЕ СЕГА?

(текста е собственост на автора и не изразява позицията на собственика на блога. Снимката и заглавието са на jivotmoi.blogspot.com)

петък, 23 юли 2010 г.

Светът е голям и Митьо Пайнера дебне от всякъде

Моля обърнете внимание на картинката. Ама хууубаво я разгледайте... Забелязвате ли нещо нередно? Не? Ами вижте тогава поп - фолк дзвездъта позната като Андреа...  Годината е 2010, Държавата е България, мястото е Sin City, компанията е Пайнер... а мъката е голяма и спасение не дебне от никъде... 


четвъртък, 15 юли 2010 г.

Ай ем Българче

Ай ем българче. Обичам
наште маунтинс зелени.
Българче да се наричам -
ит из фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лив ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИРА-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч - фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб фор стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.

Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф ъ уърлд.

понеделник, 12 юли 2010 г.

Най-яките есемеси евър! (за всякакви случки, празници и поводи)

  • „По дяволите, Ангеле“
  • „Вика, че е от Минск. Малко има паласки, ама става, взимай Гошката и идвайте“
  • „В китайския съм, къде. Току що хванах една мегатлъста муха с клечките, както си летеше. Много съм задобрял“
  • „Оризът е абсолютно неподвижен. Страх ме е. Дали да не взема още едно хапче?“
  • „Пепи, тея Реал Мадрид са направо Нереал Мадрид бе, батенце“
  • „Не ми се отваряй, а чети. Ако Сталинградският пуч през януари 43-та беше успял, щяха да се спасят поне 13 милиона души, няма шест-пет“
  • „Пилешки сърца по селски, това сте вие“
  • „Тая прашка само ти пречи“
  • „Какъв би бил смисълът от земетресение на необитаема
  • планета?“
  • „Дали е по достойно да понасяш дъжда от камъни и от стрели на злобната съдба, или, възстанал с меч в ръка да я метнеш на спалнята и да и покажеш кой е шефа?“
  • „Опита го, а? Кой е императорът на гювеча, питам аз?“
  • „Усещаш тежест в гърдите?! Сигурно е от силикона
  • „Що й каза, че приличала едно към едно на Анджелина Жоли, като имаш предвид Анджелика Хюстън? Ти я извеждай сега, като ти е толко акъла. И ги научи тея актриси най-накрая“
  • „Забелязал съм, че колкото повече газиш дадена котка с колата, толкова по плоска става тя“
  • „Заключете жените си у дома, защото навън бродя аз, т.е. Ванката Симеонов, който си смених телефона и това ми е новия“
  • „Задушавам малко оризец на фурна и съм му пуснал Сибелиус, много го успокоява“
  • „Влязох последен във финала на щафетата разредено узо с 23 мин 21 сек, твърде далеч от най-доброто ми постижение. Нещо става“
  • „Внимавай с мен, Ванче. Аз произхождам от прочутото и безмилостно племе на сексите“
  • „Стига бакпулвер, дявол да го вземе“
  • „Имах много тежък ден, направо съм на парчета. Точно 14 парчета, между другото. Ела към 22:30 да ги събереш и да им вдъхнеш живот знаеш през къде“
  • „Костенурката да не е заек да избяга“
  • „Стига си се занимавал с глупости. Ако наистина откриеш универсален разредител, в каква среда ще го съхраняваш, умник?“
  • „На Созопол с левове ли е, или с български крони?“
  • „Я сега покажи на гостите как прави Джена Джеймисън“
  • „Впрочем ходих на ЕКГ и сърцето ми изобщо не е разбито. Успех следващия път“
  • „Ако още веднъж забележа, че в жалката ти мусака липсва патладжан, дните ти са преброени“
  • „Еми това съм аз – дух на манекен в тяло на Волтер“
  • „Къде блееш пак, принцесо моя“ Твоят красив овен е на паркинга, зад белия Нисан“
  • „Не, не съм с прозрачничкото. В момента нося само 2000г мозък, отвратително тесен презерватив и няколко капки L’eau D’Issey“
  • „Бог те острига жестоко, мой“
  • „Първо джинче, тра-ла-ла“
  • „Няма да ме имаш, и сълзи да проливаш, жената не ме пуска“
  • „Нищо не праиме, лежиме в леглото и си пишеме смси, щото сме скарани“
  • „Михаиле, дори сред тези пичове подбрани, си като гълъб сред врани, заклевам се“
  • „Можеше да видиш как Аржентина изпусна Купата вместо да тичаш след някакви кльощави фусти“
  • „Предлагам андиамо а Лаго Панчарево, оти че пукнем от жега“
  • „Аре сайонара, че ше метеме“
  • „Господин сельо, ако и днеска не дойдеш за белота, f**k you hoe I don’t want you back. Oh ooh yeah“
  • „Естествено, че е по добър в леглото от мен. Всеки е по добър в леглото от мен. Защото аз съм лош, много ло-ош, и идвам без капчица милост в мъртвилото на нощта със своето зло сечиво“
  • „Кого, кого ще стопли този радиатор?“
  • „Те руснаците са си такива, бе си дават много зор. Що мислиш Октомврийската револуция е избухнала чак през ноември?“
  • „В началото има много надежда. После идват Хенрик Ларсон и неговите приятели- изнасилвачи“
  • „Човек не бива да изневерява на себе си, Сонче. Само на останалите“
  • „А що неми я даде тая деветка, стопанке на сърцето ми?
  • „Снощи ми беше много спокойно. Твоята компания е най-доброто лекарство срещу безсънието“
  • „О, нека още малко да послушам как тъжно удря твоята бухалка прането“
  • „Тука така вали, че ми идва да почна да събирам животни и насекоми, по двойка от всеки вид“
  • „Не вярвам в прераждането“
  • „Да биеш Троя, това го разбирам. Ама Франция?“
  • „6е ва схрускам с копчетата госпожо Ан4ева“
  • „Дай я дълга, към далечната греда“
  • „Според мене ракиите бяха осем, но най-добре да питаме статистическия институт“
  • „Алос, Госе, виделис Делас как вкарвас на цехи? Сте давас сто левас, мана му“
  • „Азалиите цъфтят по здрач/ Бяла шапчица на Фуджияма/ А аз имам терца до вале от купите“
  • „На път към Киото/ Аромат на чаени листа/ Те азалиите хубаво си цъфтят, обаче неам ни една купа“
  • „Не се бърши в котката, сто пъти те предупредих. Последният, кожто се избърса в Ачо, го намериха в една бетонобъркачка“
  • „Ти не си виждал такова задниче, много се извинявам. Кайли Миног пада най-нечестно със сребърен гол в продълженията“
  • „Запомни от мене две неща, синко: никога не посягай на жена и никога не изпивай шише водка след шише Перно“
  • „Еми не зарастват бързо, мило, ма нали искаше разнообразие! Сега кво да го правя скапания бич, като съм загубил касовата?“
  • „Моля ти се и кажи, че в квартала ми викат „Иво Магарето, ама не щото съм инат“
  • „Косата ми си пада по мен“
  • „Аз те напускам. Търси си друг красив гений“
  • „Г-н Бочев, мачът почва след 20 (двадесет) минути. Явете се у нас за малка справка и голяма мускатова“
  • „Или се гръмни в главата като Кърт Кобейн или няма да те броя за бунтар. Ама ти си реши“
  • „Тия новите ми шорти са толкова тесни, че си личи не само от кой пол съм, ами и от кое вероизповедание“
  • „Еми какво да стане. Дадох й достатъчно дълъг лост и цяла нощ повдигахме земята, кво“
  • „Като са ти взели книжката, си намери друга. Важното е да не спираш да четеш“
  • „Аврора току що пукна. Трябва да залича следите, че мама ще си дойде“
  • „Бебчо, като светнахме и изкрещяхме, Жоро така се стресна, че се изпусна. Това surprise party май не беше добра идея“
  • „Не мога без тебе, мило. Некой трябва да държи другия край, докато я режа пустата талпа“
  • „Краставиците изяж сам, а пържените картофи дай на врага си“
  • „Переме по магистралата с накисване, щото сме си взели две шишета Jack и положението е ихаа. Трепери, Поморие!“
  • „Кон, баби, кон. Метър и осемдесе, свръхестествено руса, ярко изразени предни резци, цвили с лек източен акцент. Проста да падлудееш“
  • „Да ти се не види и жълтия кантарион, и отварата. Естествена виагра друг път“
  • „Пил бил 2. Не ще да кара“
  • „Лесно ще ме познаете- аз съм висок, с кафяви очи и голяма бутилка узо под мишница“
  • „Бог да пази Финландия“
  • „Хой, хой, взех и тоз завой“
  • „Да, отидохме у тях, как мислиш ти. Кво да ти кажа- седемнайсе мига от пролетта, ама амартамента му не е лош“
  • „Спри боба със зеле, асансьорни техници сме все пак“
  • „Що не вдигаш, бе? Исках да ти върна парите, ама нищо, ще се чуем другия месец“
  • „Ти луда ли си, кой се е търкалял пиян пред вашите? Трябва да гледаме позитивно“
  • „Преуморяваш се, миличък. Риголето не значи малко Риголе“
  • “ Hungry? why wait? В сръбската скара сме“
  • „Секс, та секс, Стига с тоя секс. Братовчедка си ми все пак“
  • „Не те знам кой си, ама ако още един път пуснеш честит Свети Валентин на жена ми, ше разбера, казвам ти“
  • „Ела си веднага. Детето прободе дядо Марин със самурайския меч. Всичко е в кръв и лимфа“
  • „Не съм се отрязал, не дрънкай глупости. Просто го губех бавно, малко по малко“
  • „Пешко, някви с качулки ти вдигат колата. Паяк не се вижда, ти си прецени“
  • „Вива Зарезан! Дай да ти чуя чашата!“
  • „Трети горе кариес, от тука го виждам, да“
  • „Чувате ли на вашата маса как сърба Кирето? Е тва е липсващото звено между Dolce, Gabbana и шкембето“
  • „Поздрави г-жа майка ти, компадре, и й кажи че я желая неудържимо“
  • „Никакъв мач на Челси, миличка, отиваме на коледен шопинг“
  • „Пълнен шаран форевер“
  • „Лиле, знаеш имам сто жени, само тебе нямам“
  • „Аз ще съм при астроложката до шес и половина. Иди да вземеш белугата от Цецко и не забравяй да нарежеш зелето, че ще се изключваме“
  • „Обичам те бе, муцка, а стига вече. Бъдни вечер е“
  • „Гледам Къци и си мисля: живата материя не е ли една голяма мистерия?“
  • „Питагорейците се оказаха прави, за жалост“
  • „Как само ухаят есенниците, Елено! Вървях си из полето и отведнъж насреща ми – София“
  • „Много се извинявам, обаче човек не може да мирише така. Не и ако е жив.“
  • „Само Македонска слава ше викаш на майка си.“
  • „Тая ако разбере за Мимето, батко, ше ме разпне в центъра на София. Или още по-лошо – не в центъра.“
  • „Христос възкресе, Ванче. Факт без прецедент….“
  • „Брат ми, не се лигави, а й вземи телефона. После ше го шитнеме.“
  • „Без мен. Проклет да си и ти, и твоите здравословни круши на гладно.“
  • „Чичо Гришо вдигна кръвното. Трябваше да си му пусна Треска за злато, а не тея Brazilian beach whores Vol. 3, ама имала глава да пати”
  • “Няма любов, птиченце мое. Има заблуда, самодоволство, стремеж към имотност и социално влияние, но не и любов. Тате е прав – ти си с мене заради Мерцедеса”
  • “Бе тя наща крава много обича мляко, ама хич не е гъвкава и не може да си смукне.”
  • “And I love U2, Vese”
  • “Правил си секс снощи? Ама с друг човек ли?”
  • “Еми, тури му и наденица и чесън. И стига вече с тоя боб! Казах ти, че съм в комисията и решаваме рекламата на алкохола.”
  • “Райко, харесах си едни обувчици, ела да ме земеш.”
  • “Тия дроби са доста необикновени за мене. Пусни ми задачата, имам 8 кинта, ще ти ги дам.”
  • “Заводски хляб, шампанско и сълзи”
  • “Пращам ти телефона на Миро. Не щеше да го дава и видехме страшен зор с Ванката докато му го изтръгнеме от ръцете. Ама не сме го били, споко.”
  • “Оргазъм ротердамски направо”
  • “Муцко, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев и вземи едно шише оцет от денонoщния като свършиш.”
  • “Тоа нещо полуде, не ще да влиза у багажника. Имал клаустофодия ли, нещо такова казва, ама не му се разбира, щото устата му е на цвекло.”
  • “А пусни сега отвеса и ако горе десно не ти бега поне два санта бирите са от мене.”
  • “Аз съм една самотна майка. Никой не ми се обажда.”
  • “Копнея за две неща – трайно решение на близкоизточния конфликт и една малка водчица.”
  • “Опааа, почна Гергана. That`s the spirit, лелееей.”
  • “Ти си материално отговорно, ала грозно лице, уви.”
  • “Гошо, овците избегаа бе, къде гледаш!”
  • “Толкова ми липсваш, че не мога да мисля, не мога да спя, не мога да ям. Поне нищо пържено със сигурност.”
  • “Веднага я заговори, защото е писано: онзи, който се колебае, мастурбира.”
  • “Ако вземеш синьото хапче историята приключва, но за да е сигурно, че ще приключи, изгълтай цялата опаковка.”
  • “Само не забравяй, че красотата е до време, но тъпотата е вечна.”
  • “Нищо, гледам телевизия. Тая Бритни Спиърс, батко, има много големи шансове да й пусна, казвам ти.”
  • “Словакия, Словения, все тая. Доведи ги на нашта маса.”
  • “Муце, нека събуването на тез бикини да започне сега!”
  • “Не че ти се бъркам, обаче, ако наистина съжаляваш за снощи, самоубийството е най–искрената форма на самокритика.”
  • “Вземат се 600 мл. уиски, сипват се в устата ми на равни части от по 50, след което всичко се разбърква.”
  • “Черният ми дроб днес цял ден не е слушкал и сега ще го накажа жестоко.”
  • “Това, че приличаш на чешка порно звезда не ми стига. Искам и да ме разбираш.”
  • “Седя си тук с чудовищната си ерекция и се чудя къде сбъркахме?”
  • “Ако наистина сме това, което ядем, излиза, че аз съм овчарска с много голяма гроздова.”
  • “Имаш право да мълчиш. Използвай го по-честичко.”
  • “Наистина имаш божествено тяло. Приличаш на Буда.”
  • “Ах, ти мръсен човек, който не знае кой е татко му!”

източник: Mtel Списанието

сряда, 7 юли 2010 г.

По дяволите ! Майната му!

"Предизвиквам те да направиш от своя живот шедьовър."
Антъни Робинс



Всяко решение, което вземаме, променя живота ни по един или друг начин, а понякога завинаги... Всеки избор, който правим, очертава хода на пътищата по които поемаме. Днешният ден не може да бъде като вчерашният. А вчера беше така прекрасен, точно както когато беше утре, но вече със сигурност никога няма да е, защото ни отмина неусетно и не можем да го върнем отново.
Според мен е здравословно човек да не мисли прекалено много в живота си, защото както е казано в поговорката „много хубаво - не е на хубаво“. Колкото повече разсъждаваме, толкова повече се чувстваме объркани. Чувствителните завиждат тайно на нас - които с лека ръка могат да кажат „по дяволите - майната му!“. „По дяволите - майната му“ на всичко и на всички – на грешките, на решенията, на изборите ни, „да вървят по дяволите“ дори и успехите ни. А дали това е правилно?
Това, което решим и направим днес, със сигурност ще бележи нашето бъдеще. А е възможно да бележи и целите ни животи. На мене ми се е случвало, а на Вас? Всъщност това беше реторичен въпрос на който няма нужда да отговаряте, защото аз знам отговора - случвало се е на всички ни и ще продължава да ни се случва.
Понякога се налага да вземаме решенията със сълзи на очи. Понякога стискаме зъби и правим крачката с която променяме живота си, поемаме контрол, и започваме да мислим, че го правим за наше добро. Защото решенията, които вземаме, било то добри или лоши, правилни или грешни, за добро или зло, сглобяват пъзела, който ще наредим в последните си мигове на тази планета. Може да имаме някакво усещане, но никога няма как да сме сигурни дали сме постъпили правилно в решаващите мигове на живота си.
Да се оженя ли за нея или да потърся друга? Да напусна или да остана в тъпнята? Да се сбия ли или да оставя нещата така? Да стоя на сигурното или да гоня дивото? Да взема ли нещата в свои ръце или да ги оставя на самотек? Да задържа детето или да го премахна? Да се извиня или да се правя на невинен? Да изям ли тези миди макар, че миришат странно или да не рискувам да имам стомашно – чревно разстройство? Да вляза ли в този язовир въпреки, че не мога да плувам или да си се пека кротко на брега му? Да гледам „Листопад“ или „Перла“? Да слушам чалга или да стана метъл? Да си построя къща или да живея в апартамента във Владиславово?
И всеки един от отговорите във някаква степен, било то малка или голяма променя живота ни завинаги. Променя ни и нас самите – бавно, но сигурно, а и постепенно но коварно. На най-важните ни житейски ходове, разумът ни обикновено нагло работи на ниски обороти и мълчи... като пън… или пък работи твърде много и ни пречи да вземаме решения. Сякаш си хванал вирусен Алцхаймер (май такава болест нямаше) а пък сърцето си крещи и си иска своето, при това почти на всяка цена.
Изисква се смелост за вземане на всяко по – крайно решение, защото всяко важно решение променя живота който живеем. Понякога вземаме крайните решения, с цел да не променим живота си, но всъщност пак го правим… рано или късо, а по този начин рискуваме да пропуснем онези моменти които могат да ни направят истински щастливи. А въпреки, че вчера един човек ми каза, как всичко което ни се случва било предначертано, а аз категорично не се съгласих с това, не мога да не призная, че някои от нас по един или друг начин се опитваме да се противопоставяме на онова животно - съдбата. Или може би, ние си мислим (и особено аз!), че имаме пълен контрол върху нея и в един красив момент, напълно точно и безкомпромисно й се подчиняваме.
Решенията, които са способни да променят живота ни могат да ни донесат най-много радост, но и огромно количество сълзи. И повечето от нас (патилите) имаме пъстра колекция от различни такива. И съм сигурен, че на всеки един от Вас, които четете следобедните ми словоизлияния в Сряда, му се е случвало ако не често – то поне веднъж да си каже „Ами ако точно тогава, бях направил/а обратното…?“ Уви, точно ТОГАВА НИКОГА няма да се върне. Но няма да има и смисъл, защото ако седнем и си направим равносметка, пресметнем плюсовете и минусите, точно „зад ъгъла“ ни чака следващото ново важно решение. И ако нямаме възможност да променим грешките си, то можем да правим всеки свой следващ избор с още по – голяма самоувереност, хармония и почти без колебания. Само така ще успеем да живеем спокойни и щастливи, изпълнени със сладката илюзия, че решенията, които вземаме, са винаги за добро...

понеделник, 5 юли 2010 г.

Крепостта на страха

Страхът е най - силния мотиватор за действието или бездействието на един човек. Страхът е способен да спира, той е сила ,която казва: "НЕЩО не трябва да се променя". А страховете с които се сблъскват повечето хора в собственият си характер или нерешителността си в повечето случаи са ирационални, зад тях няма нищо реално, просто страх от неизвестността, страх от разочарованието, страх от...
Най - лесният начин да премахнеш страха от последствията е като прецениш реалните плюсове и минуси, а не въображаемите. И ако везните накланят към действие, то просто човек трябва да действа... останалото е просто протакане и отлагане... А в крайна сметка нищо на този свят не е вечно, за какво тогава човек трябва да се тревожи излишно за глупости...
От друга страна страхът е добро чувство и понякога е полезно за здравето ти, особено когато ти подсказва да се предпазиш от реалната опастност, но само когато има потенциал такава опастност да има. Проблем става, когато „опасността” не е реална, а ти се страхуваш от нещо, което съществува само в твоите мисли. Затова понякога е добре да се попиташ – "абе това, дето е толкова страшно, има ли го наистина или само си въобразявам?" – Да потърсиш информация, да поискаш обратна връзка, странично мнение за ситуацията, съвет, как други са постъпвали при подобни случаи, кое е правилното, кое е рационалното, от какво имаш нужда наистина...
Понякога обаче седиш и само си мислиш, докато накрая в един красив момент осъзнаваш, че само си седиш... Ако искаш нещо истински и ако решиш да направиш нещо, за да се случи или да получиш това, което искаш – ако направиш избор и вземеш решение да действаш – ти го правиш. Решаваш и действаш. Това е. Страха е само страх. Има и несигурност, колебание, обърканост...Като ти писне само да седиш, хващаш и правиш нещо. Пробваш, виждаш резултата, правиш си изводи и пробваш по различен начин – и така докато стане. Колкото повече пробваш, толкова повече свикваш да пробваш. Осмеляването се тренира...
А и освен това, както вече споменах по -горе, нищо не е вечно, за какво тогава човек да се тревожи за глупости, при условие, че прекомерното мислене създава тенденция за движение към лоши сценарии. А тъй като в нашата - човешката природа страхът е най - силният мотиватор, то мисленето обикновенно се насочва точно към възможните лоши сценарии за развитие. За това винаги е по-полезно първо човек да се надъха с хубавото, да открие добрите възможности и чак след това да търси лошите варианти (някъде му викат оптимизъм). И като е премислил най-вероятното добро развитие и потенциалните проблеми или рискове, просто да си направи сметка, заслужава ли си и ако е така - да действа. Хубаво е да приемем, че заровете са хвърлени и остават само действията. Ако продължаваш да преценяваш до какво лошо би могло да се стигне когато действаш нищо няма да стане както трябва. Действията ти ще са калпави, изкуствени, затормозени. А мислите ще са объркани - зациклили здраво в страховете... И накрая, в един красив момент се оказва че си затворен в една крепост... твоята малка, но непробиваема... КРЕПОСТ НА СТРАХА...