понеделник, 5 юли 2010 г.

Крепостта на страха

Страхът е най - силния мотиватор за действието или бездействието на един човек. Страхът е способен да спира, той е сила ,която казва: "НЕЩО не трябва да се променя". А страховете с които се сблъскват повечето хора в собственият си характер или нерешителността си в повечето случаи са ирационални, зад тях няма нищо реално, просто страх от неизвестността, страх от разочарованието, страх от...
Най - лесният начин да премахнеш страха от последствията е като прецениш реалните плюсове и минуси, а не въображаемите. И ако везните накланят към действие, то просто човек трябва да действа... останалото е просто протакане и отлагане... А в крайна сметка нищо на този свят не е вечно, за какво тогава човек трябва да се тревожи излишно за глупости...
От друга страна страхът е добро чувство и понякога е полезно за здравето ти, особено когато ти подсказва да се предпазиш от реалната опастност, но само когато има потенциал такава опастност да има. Проблем става, когато „опасността” не е реална, а ти се страхуваш от нещо, което съществува само в твоите мисли. Затова понякога е добре да се попиташ – "абе това, дето е толкова страшно, има ли го наистина или само си въобразявам?" – Да потърсиш информация, да поискаш обратна връзка, странично мнение за ситуацията, съвет, как други са постъпвали при подобни случаи, кое е правилното, кое е рационалното, от какво имаш нужда наистина...
Понякога обаче седиш и само си мислиш, докато накрая в един красив момент осъзнаваш, че само си седиш... Ако искаш нещо истински и ако решиш да направиш нещо, за да се случи или да получиш това, което искаш – ако направиш избор и вземеш решение да действаш – ти го правиш. Решаваш и действаш. Това е. Страха е само страх. Има и несигурност, колебание, обърканост...Като ти писне само да седиш, хващаш и правиш нещо. Пробваш, виждаш резултата, правиш си изводи и пробваш по различен начин – и така докато стане. Колкото повече пробваш, толкова повече свикваш да пробваш. Осмеляването се тренира...
А и освен това, както вече споменах по -горе, нищо не е вечно, за какво тогава човек да се тревожи за глупости, при условие, че прекомерното мислене създава тенденция за движение към лоши сценарии. А тъй като в нашата - човешката природа страхът е най - силният мотиватор, то мисленето обикновенно се насочва точно към възможните лоши сценарии за развитие. За това винаги е по-полезно първо човек да се надъха с хубавото, да открие добрите възможности и чак след това да търси лошите варианти (някъде му викат оптимизъм). И като е премислил най-вероятното добро развитие и потенциалните проблеми или рискове, просто да си направи сметка, заслужава ли си и ако е така - да действа. Хубаво е да приемем, че заровете са хвърлени и остават само действията. Ако продължаваш да преценяваш до какво лошо би могло да се стигне когато действаш нищо няма да стане както трябва. Действията ти ще са калпави, изкуствени, затормозени. А мислите ще са объркани - зациклили здраво в страховете... И накрая, в един красив момент се оказва че си затворен в една крепост... твоята малка, но непробиваема... КРЕПОСТ НА СТРАХА...

2 коментара:

  1. Уважаеми г-н Трайков, интересна статия, да не би да е продиктувана от вашите лични страхове или страховете на близки до вас хора? Като цяло добре сте се ориентирал в обстановката на "страха", но някак хаотично нахвърляте мислите си и не става чсно,какво точно искате да кажете.Изложението и заключението липсват,а самия сюжет по-скоро говори за "действието" отколкото за страха.

    ОтговорИзтриване
  2. :D Иска ми се и мойта крепост на страха да беше така слънчева и компактна - като тази от снимката :)

    ОтговорИзтриване