сряда, 25 август 2010 г.

Хора сме

Хора сме…слаби сме, но сме силни.
Владеем този свят и сме му подчинени. Живеем според принципи и ги захвърляме. Обичаме силно, а след това мразим още по-дълбоко. Смеем се за мига, намираме щастие в малките неща и плачем за гаснещото минало, за тези около нас, но най-вече за самите себе си. Отмъщаваме на близките си, които ни обичат, за да нараним себе си.

Тупаме се в гърдите за възвишените си идеали, точно в секундата преди да потънем дори под дъното. На тънката линията между Ада и Рая можем да стигнем върха и след това да се свлечем в подземните огньове. Защитаваме тези, които ни мразят и предават и мразим тези които ни обичат и подкрепят. Осъзнаваме това. И въпреки това го правим. Точно като в “Птиците умират сами”

Раждаме се в болка, живеем в болка с кратки проблясъци на щастие, които остават само като хубави спомени, и ни предпазват да не пропаднем до самите дълбини на лудостта. Където всички отиват рано или късно. За малко или за повече. И накрая умираме в болка. Пак сами. Защото винаги сме сами. Освен в сърцата си. За малко. Понякога. Може би. Ако.

Лъжем и твърдим, че лъжите ни са истина, признаваме ги, лъжем отново или пък се крием зад синоними, метафори, и променливи обстоятелства. Обстоятелства които са просто извинение и всъщност съществуват само като мисли в съзнанието ни. А всъщност нищо извън съзнанието не съществува.

Вярваме във фалшиви морални ценности и ги пренебрегваме когато не трябва, а когато трябва, не смеем. Крием страха си от другите и се мислим за смели. Искаме да умрем докато още вярваме, че живота може да има някакъв смисъл, а когато разберем, че всичко всъщност е безмислено, продължаваме да съществуваме. Съществуване, само за да продължи съществуването. Порочен, механичен кръг. Без смисъл, без задача, с начало, но без край, точно като всичко друго.

Крием годините си, защото се гордеем на колко сме и ги показваме публично, защото ни е срам от тях. Използваме опитът като Бог-съдник, заблудени, че миналото може да предвещава бъдещето, също като сложните траектории на звездите. Страхуваме се да кажем “винаги” и “никога”, мислейки, че други времеви константи, някога, някъде, са имали значение.

Задаваме въпроси от чийто отговори ни е страх и отговаряме страхливо на обикновени въпроси. Или въобще не го правим. А от отговор всъщност няма смисъл. само от питане.

Мислим, че постигането на мечтите, води до щастие. Мислим, че мечтите са висша ценност, а те всъщност ни свличат в калта на собственото ни съзнание. Също като заблудата, че си щастлив. Защото илюзиите се изпаряват по-бързо от дъжд в пустинта. И се случват също толкова често.

Стараем се да скриваме истинските думи зад метафори и словесна еквилибристика, защото ни боли да нараним, не другите а самите себе си. Твърдим, че не сме егоисти, след като притеглим целият свят към себе си. Търсим власт, достатъчна да направи света да се върти около нас. И я постигаме. А след това се чудим как да избягаме от нея.

Обвиняваме другите за нашите грешки или лицемерно си обявяваме тях за предатели, а когато ги заместим правим точно същото. Живеем не в настоящето, а в миналото, колкото и да крещим на глас, че сме уловили шибания миг и не ни интересува нищо друго.

И всяка глътка въздух спира дъха ни, всяка светлина връща мрака, а всяко изживяно бъдеще напомня за невъзможното минало…и с фалшиви усмивки създаваме илюзорно щастие, заблуждавайки сърцето с криворазбран разум….а в момента, когато мислим че си се закрепил на ръба на нищото, идва поредното малко нещо, което ни блъсва в бездната на времето, когато светът не е бил само бледа сянка

И отричаме всичко това.
Хора сме. И сме слаби. Но сме силни.
Хора сме.

понеделник, 23 август 2010 г.

Пиянството на един туризъм

Човек живее заради свободното си време. Някъде там той иска две противоречиви неща - да си почине и да се забавлява. За тези цели той е склонен да похарчи много пари. Понякога е склонен да ги похарчи лошо.

На Черно море обаче се случва нещо феноменално - вече 20 години туризмът у нас се развива на един особен принцип: Този на доходната неефективност.

Доходната неефективност е забавен икономически модел - просто туристите пълнят джоба на мързеливи хора. Колкото и да е евтино това море (уж!), то най-често прилича на грубо бъркане в джоба с подвикване на мръсни думи.

Само един пример за доходна неефективност - обикновеният платен паркинг някъде по морето. Срещу 3 лв. получавате поляна, жега, разбъркване липса на охрана, ударена броня и лошо отношение от пенсионера, събиращ парите ви без документ.

Това получава клиентът. А обирджията, който държи паркинга, получава минимум следното: от 100 коли - 300 лева на ден. Минимум 9000 лева на месец. Клиентите на BG Черноморието са стадо. Те би трябвало да изискат срещу тази сума колите им да бъдат паркирани от добре обучено пиколо. Но нейсе.

Ако тези сметки са дребни, то има една друга неизчислима сметка. Тя е свързана със здравето, хигиената и културата на туризма. Това е ужасният българо-екологичен синдром - "тръбата на плажа". Тръба на плажа, папури и малка рекичка с неустановен произход има почти на всеки километър по морето. Никой няма време да пита "каква е тая тръба?". Българинът просто слага кърпата си на метри от тръбата и плажува.

Американски вестник скоро не се посвени и предупреди президента на САЩ: "Обама, не плувай, има лайна." Ставаше дума за прелестния остров Мартас Винярд. А какво да кажем за у нас - във водата плуват черепи и кости, но ние се гмуркаме бруст със завидно хигиенно самочувствие. Плажовете са мръсни като всичко останало в България, а пъхнатият в пясъка фас е начин на мислене.

Едно момиче плаче на плажа. Ако го разпитате, ще разберете, че то е българка, учи в Барселона.

Ужасена и променена, тя питаше: Как може да е толкова тясно тук, как може да е толкова мръсно и пренаселено?

Тя питаше какво кара тези хора да живеят така, да плащат за зле организирана водна кочина и да си мислят, че почиват и се забавляват.

А какво забавление пада! Примирете се: Черно море е място за пиене,

Черно море е алкохолизъм по време на жега

И доколко един пиян англичанин да си татуира на челото името на страната ни е реклама - това преценете сами.

Но преценете трезво. Пиянството на един туризъм - не екологията, не културата, не кухнята - на море днес се ходи заради свободата на пиене (и пушене!). Дори сексът вече не е приоритет на туризма наоколо, кой ти гледа жени, жените тук са скъпи като навсякъде по света! Докато пиенето, ах, пиенето, наша сбъдната ваканционна мечта!

Ясно е - утре ще се разбере, че сезонът е успешен. Успешен за хотелиери и ресторантьори. Клиентът-турист-българин обаче си остава почиващ така, както си живее - доходно за някого, неефективно за него, леко нетрезво и завинаги мръсно и безкритично.

via Мартин Карбовски

петък, 6 август 2010 г.

Щрихи към портрета на един президент: носът му дълъг, краката му къси

Първанов пак реши да вдига скандал – и да си го изкара на изпълнителната власт, която – знайно е – не му отърва. Както по всичко личи, скандалите са основната PR-стратегия в залеза на неговото президентстване – и са неговия шанс да провирее някак си и отвъд дебелите стени на “Дондуков” 2.

Стратегията обаче не върви – и навярно стратезите Гоцеви не чинят. Президентът за пореден път изкара на показ дребнавата си злобица, склонността си да говори неистини или – да си го кажем направо – да лъже. Ефектът е приблизително същият, какъвто беше и при предишния голям междуинстуционален скандал – този със стенограмата от разговора му с министър Дянков. Вместо да донесе бонуси в полза на светлото политическо бъдеще на Първанов и неговия “проект”, с който се кани да яхне всичко ляво и де факто да затрие БСП, и този скандал донесе само конфузии, омерзения и поредни доказателства за ниския КПД на онова, което евентуално се крие под прилизания му перчем.

Има обаче нещо наистина неразбираемо в скандала с военния министър Аню Ангелов. Заявявайки публично, че е разбрал от медиите за персоналното предложение на Министерския съвет за нов шеф на служба “Военна информация”, президентът няма как да не е съзнавал, че лъже като дърт циганин – и че неговата лъжа може да бъде лесно – при това документално – опровергана. Че тя нама никакви шансове – защото крачетата й са къси – тъй къси, че една се виждат.

В същото време неговият нос е дълъг – пораснал неимоверно от цял куп предишни лъжи (спомнете си например как при предишните президентски избори излъга избирателите как не бил съзнавал, че в качеството си на Гоце работи за Държавна сигурност!). И става още по-дълъг, което пък прави фигурата на вече почти бившия президент буквално непригодна за сноване по оплетените коридори на българския политически живот.

И въпреки това президентът стовари с пълна сила поредната си лъжа – плюс воплите как не го зачитат като главнокомандващ, плюс ироничните съвети към Аню Ангелов да прочете Коанституцията. Военният министър обаче му върна тъпкано иронията – посочвайки, че предложението за назначаване на комадор Валентин Гагашев за шеф на разузнаването не само че е внесено за обсъждане по надлежния ред още на 29 юли, но и ден преди това той самият го е информирал за това предложение при лична среща в президнетството – като подчертава, че доколкото му е известно, стенограма от тази среща не е водена. Ироничният намек е повече от ясен – и е интересно как ще отговори президента, който при скандала със стенограмата от разговора с Дянков, завършил с гласуване на импийчмънт, твърдеше на всеслушание, че всички негови разговори се стенографират.

Точно това упорство да лъже на всяка цена – дори и когато няма никакъв шанс лъжата му да мине – е прецедент, който се нуждае от обяснения. Възможни са прочее две такива – или българският президент е идиот, който просто не съзнава какви ги върши, или предложението на военния министър за смяна на директора на военното разузнаване е засегнало твърде чувствително някакви негови интереси – и го е извадило от равновесие.

По-вероятно е второто. От доста време българският президент живее със самочувствието, че три от тайните служби на България са му бащиния: НРС, НСО и служба “Военна информация”. Той просто е решил – и като е решил, си е повярвал, че тяхната основна функция е да обслужват неговите политически интереси – дотолкова, че в един момент бе обвинен (от Никола Марков, офицер от НСО), че принуждава гардовете от НСО да докладват за срещите и личния живот на охраняваните от тях обекти. В неговото формирано по руски модел съзнание “службите” са нещо изключително важно – и съответно военното разузнаване има същата тежест, каквато в някогашния СССР имаше ГРУ.

Поради което упорството на Аню Ангелов да назначи нов шеф на мястото на досегашния ген. Пламен Студенков, е дошло в повече за държавния глава. Той отказа вече първото предложение на военния министър – за това този пост да бъде зает от бригаден генерал Динчо Карамунчев. Двукратните запитвания на Аню Ангелов за това как върви процедурата по съгласуване на второто такова – за комодор Валентин Гагашев, са имали като ефект единствено казването на главния секретар на президента Красимир Стоянов, че материалът е получен и се разглежда. Тъй като този пост трябва да бъде зает най-късно от първи септември, в крайна сметка военния министър обяви публично, че ще внесе предложението на заседанието на 4 август, което е последно преди ваканцията на правителството.

Точно това заявяване е вбесило Първанов – изглежда той си е представял, че военния министър просто ще назначи някоя тайничко някоя предложена от него кандидатура – и е чакал той сам да достигне до мисълта, че няма друг избор – в което е трябвало да го убедят последователните откази и тенденциозното бавене на топката. Това обаче не се е случило – и затова е прибегнал към по-традиционните си средства за въздействие: лъжата, скандала, публичното овайкване как не признават неговите правомощия и прочее такива.

Всичко това изглежда малоумно, но е факт. Българския президент лъже – при това лъже целенасочено и систематично. Разбира се, едва ли месеци преди президентските избори депутатите ще се заемат отново с тегавата и несигурна процедура за импийчмът – при все че родния Гоце заслужава тъкмо това – и при все че днес тази процедура би имала повече шансове – предвид конфликтната ситуация в собствената му (все още!) партия. Най-вероятно обаче тъй и ще си останем в поредното балканско недоумение: що за народ сме ние, българите, след като сме си избрали на два пъти такъв президент?

via Едвин Сугарев@svobodata.com

Твърде неразумно е да вярваме, че сме се отървали от комунистите!

Чета тази сутрин че била излязла книга “Защо не сме социалисти”, написана от 11 автори. С разказите си те оборват утопията на червения лидер Сергей Станишев, написана „на един дъх и за една нощ“. И докато лидерът на БСП твърди, че трудът му е насочен към лявомислещите и другарите му по душа, защото вярата им е разколебана, новата книга говори за провала на социалистическата идея, който никога не трябва да се забравя. Вместо увод авторите са избрали надписа на Паметника на жертвите от Унгарската революция през 1956 г.: “Комунистическата система се провали във всяко отношение. Но би било твърде неразумно, ако повярваме, че сме се отървали от комунистите. Който не познава Сибир, не познава Съветския съюз”.
Сергей Станишев оплете на корицата образа си с баба Тонка, Карл Маркс, Николай Добрев, Тони Блеър, Йордан Радичков, Нелсън Мандела, Пабло Пикасо, Джон Ленън, президента Първанов. Докато в „Защо не сме социалисти” отпред са лицата на Борис Христов, Антоан дьо Сент-Екзюпери, Захари Стоянов, Иван Вазов, Алберт Айнщайн, Димитър Талев, Александър Солженицин.
Искам и аз нещо тук да кажа, въпреки че много съм писал по темата за комунизма: поне няколко книги. А то не точно за самия комунизъм, а за нещо много по-важно: писал съм най-вече за ценностите, които са антитеза на социализмо-комунизма, писал съм за ценностите на дясната философия, за десния манталитет на свободния човек. А тук искам да добавя нещо друго, с което много се спекулира от левичарите.И то е: “Комунизмът отдавна загина, таварищи, ний самите го погребахме – и за една нощ се преобразихме в най-модерни социалисти! А между социализъм и комунизъм няма нищо общо: леви сме, все същите идеи са ни дълбоко в сърцата, ала вече не сме комунисти!” – ето това всекидневно крещят левичарите, и то така, че ни проглушават ушите.

А всъщност нещата стоят съвсем иначе, точно както е написано на унгарския антикомунистически паметник, паметника на жертвите на унгарската антикомунистическа революция от 1956 г. Комунизмът е екзистенциална, душевна, личностна и ценностна деформация и аномалия, която няма да изчезне даже с физическата, даже с биологичната смърт на ония, които са се наричали комунисти.

Няма значение какви са имената, с които се самоопределят социалисто-комунистите; ако си спомняте, те самите говореха, че комунизъм значело “най-висш стадий”, до който се стигало едва след като човечеството някога и някак все пак преживее ужасите и кошмарите на различните видове социализъм. А именно: първоначален, развит, зрял, презрял и какъв ли не още, не ги помня вече. Комунизмът значи е “идеалът” на комунистите, и той именно си им е в сърцата (спомнете си думите на пенсионера в трамвая, каран от ухиления кормчия Дмитрич, от същото онова знаменателно и издайническо предизборно клипче!). Комунизмът за комунистите е именно нещо като “раят”, а пък до достигането на този “рай” на човечеството му предстои да преживее всякакви и най-различни кошмари: бунтове, метежи, глад, грабежи, убийства, мизерия, невиждана бедност, концлагери, масов геноцид, всякакви унижения и издевателства над личността, какво ли не още. И всичкото това е все СОЦИАЛИЗЪМ, понеже социализмът, според тяхното учение, е най-неразвит, най-първоначален, несъвършен… комунизъм! Това е първото, което трябва да се вземе предвид.
Но има и още нещо, още по-важно. Понеже комунизмът е битка срещу всички извечни, традиционни и човешки ценности и конвенции, явно човечеството е оказвало и продължава да оказва огромна съпротива срещу варварската, срещу така бруталната комунистическа експанзия срещу човечността и нормалността. Нормалните хора винаги са предпочитали да умрат, нежели да приемат комунизма, който значи терор, агресия, тъпо насилие, несвобода, гавра с човека и със самата човечност. По тази причина на комунистите, следователно, е оказвана повсеместна съпротива, и те са налагали комунизма си с огън, желязо, пот и кръв.Но често са търпели и поражения. По тази причина техният вожд Ленин е измислил следната теория: когато нещата за комунистите не вървят, временно се налага да отстъпят крачка назад, да се престорят на умряла лисица, докато “врагът” се поуспокои или бъде приспан; когато това стане, пак изневиделица да го атакуват така, че да го унищожат, и по този начин да направят цели две крачки напред; който иска да се запознае с тази злодейска тактика на комунистите, нека да прочете тяхната “библия”, именно брошурката (подобна на Дмитриевичевата) на Ленин, наречена “Крачка назад, две крачки напред”.

А ето сега и извода: след като “зрелият социализъм” на комунистите “узря” дотам, че направо изгни и се скапа тотално и по всички линии, след като социализмо-комунизмът им се сгромоляса под натиска на собствената му анормалност и на всичките му престъпления и абсурди, тогава комунистите, според тактиката на Ленин, се снишиха, пребоядисаха се, дегизираха се като социалисти, с оглед да приспят наивното человечество, за една нощ се преобразиха на “социалисти”. Санким, уж се отказаха от така милия на сърцата им комунизъм, смениха си името, и след това взеха да ни убеждават, че били “нови”, “модерни”, че били “пичове”, че били не знам какви си, дори че били, представете си, били… “антикомунисти”, милите! И ето, сега комунизмът уж бил погребан, и то не къде да е, ами тъкмо в сърцата на комунистите, а пък самите комунисти, по стария си техен обичай, пак са си терористи, разбойници, бандити, убийци и пр. Само дето сега воюват на “фронта на капитализма”, сиреч вече са най-първи “капиталисти”, “олигарси”, “бизнесмени”, “ръководители”, “елит” и прочие, и така нататък, и ала-бала.

Сега разбрахте ли гигантската фалшификация, на която комунистите за пореден път ни подлагат? А спомняте ли си каква им е целта, дето им била скрита там, вътре, дълбоко в сърцата? Тя е простичка, но ще ви я кажа и нея. Комунизмът е религия на лумпените, на мързеливите, на ония, които нищичко позитивно в живота си не са свършили, които даже едно камъче оттук до там не са пренесли, комунизмът, следователно, е идеология на паразитите, които така ги мързи да работят, че само стоят и кроят планове как да заграбят чуждото богатство, именно резултатите от труда на нормалните, на активните, на свястните хора. Ето, наш Дмитрич примерно, е известен с това, че няма нито един ден трудов стаж преди да стане директно министър-председател; в неговата трудова книжка ще пише, че първата работа на съветския гражданин Дмитрич е като министър-председател на България. Но само Дмитрич да беше така, с мед да го намажеш и да го оближеш: няма нито един комунист на този свят, който някога да е работил нещо, стига да не смятаме убийствата, рушенето, краденето, лъженето, бандитизма и пр. за професии; ако почнем да ги смятаме за професии, тогава трябва да признаем, че комунистите са крайно работливи именно в тия професии по-специално, а иначе се отвращават органически от всякакъв, от абсолютно всякакъв вид труд.
Ето, и Гоце, дето ни е президент, няма нито един ден трудов стаж, който да е отработил някъде, той също грам работа не е свършил никога: ако не броим писането на доноси когато е бил ченге на ДС, или пък когато е бил “комсомолски работник”. Младите не знаят, но аз ще им кажа, че комсомолският, пък и партийният (в апарата на БКП) “работник” нищочко не работи, той само седи в огромен кабинет, разположил е огромния си задник на меки кресла и дивани (когато почне да не се събира на кресла, тогава почва да седи нашироко само на дивани!) и какво прави ли?! Ще ви кажа: нищо не прави, ами… “ръководи”, издава заповеди, наставлява, мъмри, командва, т.е. обърква всички работи на ония хорица, които са имали нещастието да се родят в комунизъм. И на главата на които стои комунистът и им крещи: “А така, работи, още по-яко работи, не спирай и миг, труди се, бравос, прекрасно, урааа!” и т.нЕто, това е комунистът, пардон, “социалистът” според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, “капиталистът”. Той пак нищо не работи, а само “ръководи”: Дмитрич примерно “ръководи” цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все “бизнесмени”, “банкери”, “мениджъри”, какви ли не още.

Ето, това е комунистът, пардон, “социалистът” според днешната временна терминология, т.е., другояче казано, “капиталистът”. Той пак нищо не работи, а само “ръководи”: Дмитрич примерно “ръководи” цяла държава, Гоцето също и т.н., а повечето комунисти са все “бизнесмени”, “банкери”, “мениджъри”, какви ли не още.
“Работят” яката нашите комунисти, бичат хубави пари, крадат като невидели, и то пак от всички нас, от държавното, от бюджета, от еврофондовете на омразните западни капиталисти и империалисти, крадат така, както само те умеят, и не се боят от нищо, и нямат срам и грам. Не се боят, щото последователите на Ленин добре знаят, че всичко това е само “тактически маньовър”, просто направиха малка крачка назад, ето, вече не се срамуват да се наричат даже “капиталисти”. Правят тия маньоври, но знаят и какво им е в сърцето, знаят и стратегическата си цел: за тях няма нищо страшно, тъй като добре си знаят, че техният комунизъм е скрит на най-потайно и сигурно място: там, вътре, директно в сърцата им.

И само чакат сгодния момент отново да нахлузят ватенките и да грабнат камшиците! Ето, сега са така радостни, че “световният капитализъм”, най-вече американският, бил в “световна криза”. Чакат капитализмът сам, “под натиска на собствените си противоречия”, да се сгромоляса, пък тогава, дами и господа, майка ви жална, тогава и Сибир даже ще ви се види тесен! Тогава именно комунистите ще ви покажат какво могат, ще ви разкрият и истинското си лице! (Не че и сега не ни го показват де, ама сега са меки като памук, преструват се на “модерни” и “европейски”, ала тогава ще покажат азиатската си същност и душа!) Пък вий си вярвайте, че вече се били отрекли от комунизма, четете си книжчици като “Защото сме социалисти” на същия този Дмитрич, вервайте им, цъкайте с език, и чакайте кога нагайката пак ще заплющи връз ушите ви. Не че тя и сега не плющи де, ама вие не я усещате, щото са ви приспали и ви говорят мили думи на ушенцето…

via alternatemedia

сряда, 4 август 2010 г.

Внимание шофьори - черен джиБ е с предимство !!!

От един форум:

След всичко това мога да си скъсам книжката и да я изям. Подобна история е историческа.
Пътуваме си из София с един колега и по едно време един ЧЕРЕН ДЖИБ ни удря. Една проста ежедневна случка. Последвалите събития са уникални. Слиза някаква руса спермоядка и започва да ни се кара. Ние гледаме тъпо и не знаем какво да кажем. Естествено това не трая дълго, започнаха да хвърчат клетви и красиви думи към нея. Съответно прозвуча и заплахата, че ще ни се стъжни. Звънна някакъв телефон и намали тона. Тя вика, не ме интересува, за тоя джип ще ви разсипят. Не се разбрахме с протоколите и решихме да викаме КАТ. От там прозвуча шегата, че да сме викали КАТ "черен джиБ е с предимство", та Викнахме КАТ, през това време се лееха закани как щяло да ни се стъжни след малко и т.н. Съответно се лееха и от наша страна люти клетви. По едно време пристига някаква S-ka и слиза един муньо с размерите на комар. Прозвуча едно злокобно "ей сега ще ви еба майката". Колегата се излетя към него и комарът скочи у джипа. И той започна да звъни телефони. Все тая, тая част не е интересна. БОЙ нямаше, имаше само псувни и закани. След около 40 минути идва КАТ. Взеха им проби за алкохол, всичко как си трябва. Нямаше проблем. Викат айде да напишем протоколите. И и викат на оная путка да си даде документите да и напишат акт. От там пак прозвуча "ама защо на мен". Те и обясниха, че тя е виновна, ние сме дясностоящи и т.н. Тя отговори "еми защо на мен, черен джиБ е с предимство! Предишното и изказване ни прозвуча като шега, затова не ни направи впечатление, но сега прозвуча по-сериозно. От там се намеси и онзи минзухар като и той настояваше, че "черен джиБ е с предимство". Куките и те гледаха като гръмнати, докато ония не скокна в колата и донсе някакво принтирано листче от Правилника за движение по пътищата. Покрай всички правила беше вметнат и член", в който пишеше общо казано, че "черен джиБ има предимство на пътя". Това абсолютно сериозно, а джиБ беше написано баш джиБ. 'та' 'та' 'та" Това копие на правилника му бил дал негов приятел, същото нещо имаше и русата путка от джиБа. Реакцията на полицайте няма да я коментирам, хората не знаеха какво да кажат. Ние също гледахме като гръмнати. Но за първи път виждам толкова прости хора. Явно тоя и беше тъпкачът и добре си бяха паснали по тъпотия. Може ли да твърдиш, че в правилника има "черен джиБ е с предимство". Това слага край на всякакви истории на пътя. Какви ли не неща съм виждал от всякакви селяци, но това разби всичко в мен. Случало ми се е да премигам на някоя за предимство, а тя да отвори прозореца и да ме пита "какво ми мигаш бе, аз съм в правото си", случавало ми се е да видя как човек присвирква на светофар на една мърла, че е включила задна, а тя да си помисли, че и дават зор, да извади ръката си, да покаже среден пръст, и с мръсна газ да удари този зад нея. Какво ли не. Но това уби всичко. И да си знаете на пътя - черен джиБ е с предимство. Видите ли черен джиБ спирайте !!!