понеделник, 29 ноември 2010 г.

Нека ти разкажа... за лъжата - ЕПИЗОД 2

 „С изключение на цифрите, няма нищо по-лъжливо от фактите.“ — С. Смит

Всични ние сме големи привърженици на истината – търсим я във всеки и във всичко. Лъжите ни са дребни и безобидни, те нямат нищо общо с нас, раждат се под натиска на обстоятелствата, но нашата силна воля да сме истински ги убива и ние отново заспиваме спокойни, че правдата е възтържествувала за пореден път. Не можем да търпим да бъдем лъгани или предадени и дори целият останал свят да изглежда смешен и фалшив, ние оставаме чисти пред себе си , всички отглеждаме в себе си по едно дете и го прегръщаме с надеждата, че то е нашата ваксина срещу лъжата и лицемерието, а това е просто поредната нагла, изтъркана нелепост.

Всъщност децата от доста ранна възраст започват да се учат как се лъже, тъй като единственият им жизнен ориентир остава подражанието на поведението на възрастните. Това, че децата са чисти и неопетнени, е наша, на възрасните, излюзия, която упорито подхранваме поколение след поколение, просто защото ни е необходим все някакъв източник на истина, който да не е тотално изчерпан. Но истината се е свършила много отдавна и всички следи, които са останали от нея, са пълни ментета, което обаче не бива да ни тревожи, след като изглежда, че прекрасно умеем да се самозаблуждаваме винаги, когато това ни е необходимо.

Хората страдаме от хронично лицемерие и то от най-страшния тип  – лицемерничим пред самите себе си, търсим вратички в съвестта си и всякога успешно ги откриваме, защото от това зависи нормалният ни ритъм на живот, който се напъваме да си докараме. Мечтаем да сме спокойни, но ежедневно си намираме какви ли не дреболийки, които да ни тревожат и да ангажират въображението ни, докато го притъпят съвсем. Изглежа, че копнеем за живот като роби, защото сме готови да се вкопчим във всяко нещо, което да ни гарантира поне малко сигурност, но иначе тръбим на всеослушание колко независими и свободомислещи сме. Ценители сме на естествената красота, но най-фалшивите и изкуствени хора привличат вниманието ни и дори ни принуждават да си мислим, че те са с нещо по-добри от нас, затова влагаме всичко от себе си, за да има какво да покажем, за да разберат всички колко сме успели, колко много сме натрупали и колко малко е останало от нас – защото ние сме излишни и неизбежно оставаме зад кадър.

Колко пъти ви се е случвало да разговаряте с някого и да се чувствате така, сякаш някой друг говори вместо вас – съвсем механично, без цвят, вкус и мирис. Отсреща получавате същия тип отговори и всъщност двете маски водят разговор помежду си, докато вие сте изключени, и мислите ви, и чувствата ви спят. Става ли ви неудобно, ако някой непознат ви заприказва и стои твърде близо до вас? Объркани ли се чувствате, ако друг човек силно се смее или плаче във ваше присъствие? Давате ли си сметка колко хора употребяват алкохол, единствено защото си търсят извинение и оправдание, за да кажат истината, да бъдат истински, а точно тези им думи и поведение се възприемат като смешни и неадекватни?

Истината е много твърда, понякога е прекалено солена или горчива, дори е съмнително доколко е полезна, трудно е да я преглътнем, а и често ни излиза прекалено скъпо, но изглежда само тя може да ни засити напълно, да ни избави от глада, който системно ни дразни и изхабява. А и отдавна се знае, че гладните хора са способни на какви ли не глупости, само за да се нахранят.

петък, 19 ноември 2010 г.

Намали темпото: живееш прекалено бързо