петък, 11 ноември 2011 г.

Ръката на надеждата

Тази снимка е на 21 седмичното все още неродено бебе Самюел Александър, на което хирургът Йозеф Брунер току що е извършил животоспасяваща операция. Майката на малкият Самюел е гинекологична мед.сестра в Атланта. Тя е била запозната с удивителните хирургически манипулации извършвани от др.Брунер. Практикувайки в университетката болница в Нашвил той извършва операциите дълго време преди бебетата да се родят. Бебето Самюел с диагноза "Спина бифида" (недоразвит гръбначен стълб) Не би оцеляло извън утробата на майка си. Чрез секцио и правейки малък разрез в плацентата той извършва операцията върху бебето. Вече в края на хирургическата процедура малкият Самюел подал малката си, но напълно развита ръчичка и силно стиснал пръста на др.Брунер. По-късно др.Брунер споделил, че когато почувствал малката ръка да стиска пръста му, това бил най-емоционалният момент в живота му и че в този миг е бил напълно парализиран. Фотографа е заснел този момент с невероятна точност. Снимката с име "Ръката на надеждата" в която малкият Самюел сякаш протяга малката си ръчичка за да благодари на др.Брунер за дареният живот. По-късно майка му споделя, че е плакала със седмици, след като видяла снимката. Самюел се ражда седмици по-късно в перфекно здраве, след 100% успешната операция.

Повече инфо тук

петък, 28 октомври 2011 г.

Докато умните се наумуват, лудите се налудуват


Докато едни хора цял живот чакат „съвършената любов“ и накрая умират в самота, други се задоволяват с възможната любов още сега. Еми, това е възможната демокрация, уважаеми! На 25 октомври 2015. Няма друга. Съвършената демокрация може и да не я дочакаме никога.
Чудя се на активните интелигентни млади хора, които се хвалят публично как няма да гласуват. Възможната демокрация явно тях не ги устройва. Те чакат съвършената любов. Чудя се дали наистина са толкова интелигентни, щом нямат въображение да измислят дори една причина да отидат до урните? Чудя се дали наистина са толкова активни, щом ги мързи да отскочат до кварталното училище поне веднъж на 4 години?

Или са само млади? Чудя се и отговор на чакам…

Много по-лесно е да не правиш нищо. Много по-лесно е да си стоиш у дома. И да мрънкаш.

Системата, обаче, е такава. Няма друга. Не вкарват в концлагер за виц и всеки може да си говори глупости. Това пак е нещо. Пак е форма на демокрация. Мисля, че трябва да сме благодарни, защото има държави, в които бесят за критика срещу властта. Само преди 25 години вкарваха в затвора за виц. Не била мръднала политиката. Мръднала е и още как! Дори психически е мръднала, ако питате мен.

Не боли. Лесно е. Става бързо. И е толкова елементарно! Но се случва само веднъж на четири години. Дори единствено заради труда на хорицата, които мъкнат кашони, чували, списъци, които спят по земята, за да обслужват средновековния изборен процес, дори само заради тях си заслужава да гласувате. Гласувайте, за да оправдаете средствата за хартия, които пак излизат от нашия джоб.

Гласувайте, защото сега мнението ви се брои. В буквалния смисъл на думата. Гласувайте, защото имате мнение. 

„Докато умните се наумуват, лудите се налудуват“





четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Светослав Трайков, кандидат на ГЕРБ за общински съветник: С електронна община във Варна ще се постигне пълна прозрачност

Варна. С въвеждането на електронна община във Варна ще се постигне пълна прозрачност. Това съобщи за Радио „Фокус” – Варна Светослав Трайков, кандидат на ГЕРБ – Варна за общински съветник. Според Трайков - компютрите и интернет са част от ежедневието на всички, затова е важно те да бъдат внедрени изцяло в работата на местния парламент във Варна с гласуване по електронен път и с отчитане на присъствие, а информацията да бъде достъпна за гражданите в интернет. „Говори се, че някой чиновници използват корупционни практики и това може да бъде избегнато чрез намаляване на контакта им с гражданите”, каза Светослав Трайков. Според него - трябва да се работи в посока молбите и преписките на гражданите да бъдат подавани електронно и във всеки един момент чрез интернет те да могат да се информират за движението на документите си. „Това ще спомогне работата и на общинските съветници, и на администрацията да бъде изключително прозрачна”, коментира Трайков.
Светослав Трайков е на 27 години. Член е на ПП ГЕРБ от 2007-ма година, от 2008-ма година участва и в Управителния съвет на районния клуб в Младост. Специалист е по внедряване и управление на информационни технологии. Завършил е два курса в Института по държавна администрация за разработка и управление на европейски проекти и интеркултурна комуникация. Към момента завършва степен по английска филология в Шуменския университет. Привърженик е на максимата „Каквото посееш, това ще пожънеш”. "Имам огромното желание децата ни утре да изберат да останат в България. Това е и мотивът ми да се включа в изборите за местна власт, за да мога да бъда полезен с познанията си в сферата, в която съм специалист”, каза още Светослав Трайков.
Марияна ВАЛЕНТИНОВА/Radio Focus

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Новият смисъл и съдържание на понятието "ЦИГАНИН"


Що е то национализъм и има ли почва национализмът в българската политика на съвременния етап на развитие и европейски конкретики. Първа критична бележка: винаги се тръгва от теоритичното познание и формулиране същността и съдържанието на понятието. Новият смисъл и съдържание на понятието ЦИГАНИН: Човек ,който краде, лъже, далавери, не плаща данъци, осигуровки, живее на гърба на държавата, не е отговорен при отглеждане на децата си по отношение на възпитание, образование и прочие. В този аспект понятието циганин на съвременния етап губи своя ЕТНИЧЕСКИ смисъл и все по-вече се изпълва със СОЦИАЛНО съдържание. Етническото понятие е ром, роми. Или в ромската общност от 60 до 80% са цигани. И при българите има хора които могат да се подведат под горните социални характеристики. По моему при българите относителният дял на циганите е някъде около 10-15% при тези, които ходим по земята, докато при българите, които пъркат в небесата този % е значително по-голям и може да се каже, че достига нъкъде около 90% при екс политическия елит. С тази разлика, че циганите от ромския етнос живеят на гърба на децата си, детски социални помощи, докато нашего брата българският циганин от политическия и журналистическия елит, краде, далавери, приема консултански, рушвети и комисионни по няколко десетки милиона в името на децата, на отрочетата, които трябва да живеят като натурализирани американци, французи, англичани и прочие, но затова са необходими барем милион в чуждестранни банки.Това е съществената разлика между циганите от ромски произход и циганите от българския етнос.Така че, циганизацията е всеобщо социално явление в българския обществено - политически живот днес. И страхът е да не се осъзнае тази обективност. Защото тогава трябваше първом да се набутат в язовирите министерствата на веселията и тогава да се горят къщите на цар Киро. И прочие и прочие. Обективността не може да стои в торба, тя винаги намира начин да се прояви. Колкото по бързо се осъзнае, толкова по малки ще бъдат отрицателните общественополитически последици. А колкото до национализма, като политика в полза на собствения народ, в полза и интерес на българската нация, та в този аспект национализмът трябва да е лицето на всяка една българска партия. Именно интернационализмът и глобализмът, който го смени след 1989г. преобладава в българската политика, дойде в повече на обикновения българин. Дефицита на национализъм в основните партии е предпоставката, която роди партии на национално-патриотична основа, която създава етнически проблеми и ни излага пред ЕС.

Текст: Милка Иванова

вторник, 27 септември 2011 г.

Сблъсъци в колайдера Катуница

Само седмица беше нужна на България да потвърди световната новина дошла от ЦЕРН и Северна Италия. А именно, че елементарни частици се движат по бързо от светлината. И така да се обори теорията на Айнщайн за относителноста, а в нашия случай и теорията на Дарвин... Подозренията на италианските учени са нови, но във фолклора на страната ни отдавна присъстват. Теорията, че които няма глава има крака, доскоро беше само в сферата на приложната география. Събитията в Катуница и последващите ги експерименти в по-голями градове успешно доказаха универсалноста на теорията.
Какви изводи могат да се извадят от експеримента?!
  1. Колкото е по-елемантарна частицата, толкова по-успешен е експеримента.
  2. Елементарната частица се сблъсква само с друга частица, която е различна от нея - цвят, език, възпитание...
  3. Елементарните частици в България се събират около отрицателно заредени ядра. Събирането им около положително заредени ядра е процес, които изисква повече енергия и средства и затова е енергийно неефективен...
  4. Много елементарни частици на едно място, не правят едно неелементарно цяло.
  5. Снимането на лицето на елементарната частица, води до отделяне на голям заряд енергия и последващо ускорение.
  6. Чуствителноста на елементарната частица е право пропорционална на количеството алкохол в кръвта и.
  7. Елементарната частица знае елеменарни фрази и/или химна на страната си, но не и смисъла на тези фрази и идеята на химна.
Общо взето изводите навеждат на една генерална хипотеза по теорията. А именно: Елементарната частица се движи по-бързо от светлината, защото не предполага неиното съществуване и скорост... Но за доказване на това, в друга статия за квантовата политика...

снимка: AFP
текст: Празното място

понеделник, 8 август 2011 г.

10 златни правила за истинска женственост в нета

1. Запомнете! Името не е всичко, но е много. Едно е да се казваш Минка, а друго е – Магнолия. Не позволявайте на шантавите представи на родителите си и странните традиционни имена на родата Ви да препречат пътя Ви и към популярността в нета! Прекръстете се. Измислете си ник, който да казва всичко (пример: Писе, Муци, Бубе)
2. Ползвайте шльокавица, когато е възможно! Запомнете: истинските жени са тъпи, те не умеят да пишат правилно, а вървежните жени ползват US клавиатура и пишат само на английски (PRIMER:muci 6e se vidime li dneska 4e si zeh super qki pra6ki da ti gi pokaja sega izlizam na daskalo bye bye kiss kiss) Ако употребата на латиница не е позволена – за какво са емотиконите! Запомнете, че на никой не му пука, че сте от Велико Търново, ноооооо, ако го изпишете TarNovo… има разлика, нали (и не забравяйте емотиконите) ;)
3. На никой не му дреме за Вас, но циците Ви са нещо съвсем друго. Покажете ги, ако не ви стиска – покажете, колкото можете! Снимайте се максимално често и непрекъснато запознавайте околните с новите си снимки! Не е важно да обичате театъра, важно е да се снимате с най-якото и вървежно парче, дето играе във всички български сапунки. Дори не е задължително да му знаете името – важното е да ви има до него.
4. Запомнете: декорът и облеклото са важни! Не пропускайте готина кола пред която да нямате снимка, ако е на кръстовище и има опасност да ви се изплъзне – застанете плътно пред нея и щракайте – шофьорът ще почака. Не изпускайте опцията да се снимате в съблекалня, само не забравяйте да ги редувате – разнообразието на завесите говори за стил и изтънченост. Много е важно да сте добре гримирана и подходящо облечена. Винаги мислете за хората, които ще Ви гледат в нета – не ги подвеждайте!
5. Истинските жени пътуват – пътувайте и Вие. Ако следващите 3 месеца не Ви пускат отпуска от кварталната баничарница, където работите като продавачка – потърсете снимки на любимите си места и ги представете за свои. Не е важно къде е и какво е. Важното е да има палми, яхти и розови залези. Запомнете: снимките на разни музеи, статуи и паметници на изкуството са скучни. Можете да сложите снимка на Айфеловата кула, Статуята на свободата и Лондонското око – тях всички ще ги разпознаят – останалото е губене на време – не си правете труда.
6. Без мъже истинските жени не са жени. Не забравяйте да оповестите на света за настоящия си. Запомнете: важно е приятелите и последователите Ви да знаят, че на сегашния му е голям, а на бившия малък, никога не пропускайте да го обявите публично. Задължително разказвайте как и колко често го правите, ако е възможно – предоставяйте поне снимков материал.
7. Няма нищо по пикантно от края на една връзка и началото на нова. Не бъдете жестоки – споделяйте. Споделяйте терзанията си. Тръшкайте се. Описвайте колко сте нещастни или щастливи. Светът тръпне от нетърпение да разбере и най-незначителната подробност. Ако сте така добри да споделяте какъв боклук е настоящият Ви – всички ще Ви обичат (вероятно без Боклукът, но кво Ви пука за него).
8. Другите жени са кучки. Не пропускайте да се подиграете с облеклото и прическата им. Винаги поставяйте под съмнение тяхното интелектуално ниво. Бъдете запозната с детайлите, истината е в тях. Ако кучката не се е снимала от три часа, значи и е излязла пъпка на носа – обявете го, светът трябва да знае.
9. Светът обича дейните хора. Не забравяйте да описвате живота си. Разказвайте за всичко, което правите. Когато е възможно – снимайте. Важно е да описвате действията си точно и последователно. Пишете за ставането, душа, закуската, ласките на любимия и красотата на новата ви дрешка. Ако любимия прекара час в тоалетната и не ви обърне внимание – разкажете за сутрешния блок и актуалните теми, които са Ви направили впечатление. Продължавайте в същото темпо през цялото денонощие. Преди да заспите сменете статуса си на „нанка с любимото, гуш”, а когато се събудите започнете със „събудена за един прекрасен ден” и продължете в същия стил.
10.  Бъдете позитивни! Имайте мнение за всичко! Обсъждайте активно всичко! Посещавайте всичко! Харесвайте всичко! Бъдете максимално запознати и никога не се съмнявайте, че в интернет има нещо по-интересно от Вас! НЯМА.

снимка: e-vestnik

сряда, 22 юни 2011 г.

Защо супермен си отиде?

Понякога имам чувството, че съм напълно, тотално и необратимо спрял. Не във физическия смисъл на думата, разбира се, а по един друг начин, който не може да бъде пресъздаден чрез текст. Но ще ви кажа, че все повече и повече имам чувството, че мястото, където се намирам почти не се е променило, въпреки хода на годините и знаковите световни събития, течения и културни промени.
Знаете историята за пребоядисания паметник до Орлов мост, гордо кръстен паметник на Съветската армия. Сигурен съм, че допреди 4-5 дни много малко бяха тези, които изобщо знаеха наименованието му (тук ще изключа хората, родени преди 85-та). Защо обаче изведнъж всички заговориха за тези супергерои и попкултурни персонажи, които се появиха на местата на навъсените и откровено недобре изглеждащи фигури на войници? Защото досега такова нещо не е имало и никой не беше подготвен за такава картинка. Едва ли дори самият художник може да обясни защо е избрал да нарисува точно тези образи и да напише под тях с големи черни букви „В крак с времето". Едно е сигурно обаче - ние не само, че не сме в крак с времето, но и напълно му пречим да се движи и да следва естествения си ход.
Първите два дни си мислех, че е невъзможно една такава форма на съвременно изкуство да остане незабелязана и да не получи подобаващо обществено одобрение. За съжаление обаче стана точно обратното. Въпреки че творбата бързо намери почитатели и фенове, тя беше и щателно оплюта с претекст, че това било гавра с историята, подигравка с миналото и куп още подобна буламач, каквато слушаме по цял ден по какъвто и да е повод. Това обаче не е моето минало, нито моето настояще, нито моето бъдеще. Миналото ми не е грозен монумент, построен заради комунистически прищевки от „ония времена" преди 60 години. Как е възможно изобщо да се почитат войски, които насилствено налагат в страната тоталитарно управление? Не знам, не ми е ясно, а и не ме интересува. Знам само, че Супермен, Джокера, Wolverine, Дядо Коледа, дори и Роналд Макдоналд, са ми много по-познати, интересни и симпатични, отколкото войници с пистолети и пушки в ръка. Поколенията след соц-а не живеят, мислейки само за Ленин, Сталин, Крокодила Гена и Червената армия. Те насочват вниманието си към други образи, макар и фиктивни. Със сигурност в момента Джокера е много по-интересен на младите, отколкото навъсените съветски войни.
Светът се променя, а това са само част от образите, които ни заобикалят навсякъде. Поколенията се сменят, а с тях и вижданията към света, желанието за познание и откриване на нови герои - истински или не. Тук не става дума за апотеоз на капитализма. Желязната завеса отдавна падна. Нарисуваните попкултурни символи, които бяха изтрити с лека ръка, всъщност са може би едно от малкото съвременни неща, правени у нас в последните години. Погледнете около вас. Соц-ът все още е тук. Не става дума за руското влияние, а за неспособността да виждаме какво се случва по света. Живеем в едно затворено общество, не се модернизираме, не даваме възможност на децата и младежите да се интересуват от това, което искат, просто защото у нас това са теми-табу. Всички знаем кой е Човека от стомана, но изведнъж от защитник на правдата, той се превръща в най-големия враг на България. Художникът-беглец пък става Most Wanted. А ако бяха нарисувани героите от „Ну погоди" и „Чебурашка"? Какво щяхте да кажете тогава - че това също са стожери на миналото и е страхотно освежаването на студените каменни войнишки лица?
Пределно ясно ми е, че култура у нас няма от много години. Музиката ни е затънала до шия, кино проимахме след сякаш безкрайно затишие. А поп-артът? В други държави подобни улични творци са считани за най-големите таланти и се издирват не за да ги тикнат зад решетките, а за поздравления и предлагане на работа. У нас обаче нещата както винаги стоят противоположно. Може би тази страна ще роди съвременна култура някога, но едва ли ще е скоро.
Как е възможно младите да бягат, питат се политиците. Отговорът не е само в парите, уважаеми, просто тук се чувстват като в застояла плесен, обърнала гръб на модерното, различното, разнообразното.
Почистването на паметника беше обявено за рано сутринта. Естествено това се оказа лъжа, за да може онези, на които им пука, да не могат да кажат мнението си. Но пък видни интелектуалци се изказват навсякъде как подобен паметник на миналото не може и с пръст да бъде пипнат, защото паметниците са, за да се възхваляват. Аз няма да го направя. Не се срамувам от миналото си. Просто ми писна да живея в свят, в който отвсякъде ти напомнят какво е било при социализма. Предпочитам Wolverine и Капитан Америка. И знам, че не съм сам. С мен е поне среднощният рисувач, превърнал се вече в идеологизиран персонаж, досущ като тези, които е изобразил. Нищо чудно обаче, ако появяващият се със здрача артист бъде заловен, да отнесе солена глоба плюс условна присъда. Освен това ще бъде публично оплют от всички държавни институции. Абе, както се казваше в една песен преди време - по-добре ми е да съм бандит!

© снимки: Sofia Photo Agency  via/dariknews.bg

понеделник, 13 юни 2011 г.

Чалга с утеха

Роден съм в тоталитарен режим, в който нямаше кой знае каква свобода и изобилие на каквото и да било. Хората живееха без много, бяха щастливи, че имат жигули, знаеха наизуст няколко български филма и в спокойните дни на работното място си мечтаеха за карта за морето. След това дойде 1989-а, когато нещата се усложниха, после дойде и 1994, а после и 1997, когато съвсем се скапаха. От тогава до сега обаче нещата вървят по-скоро на добре, колкото и да е трудно да си го признаем. Живеем в един от най-спокойните и мирни периоди на турбулентната българска история. Дори и световната икономическа криза не успя да ни върне в онези години. Каквото и да измерва брутният вътрешен продукт, то той почти се е удвоил за тези години. По улиците на София даже има цветя и лампи. И въпреки статистическият милион и половина под границата на бедността, истината е, че повечето българи живеят по-добре от всякога.

Това подобряване на начина на живот постепенно променя и изискванията ни към средата. Имаме нови нужди. Търсим позитивен обществен и културен контекст, в който да изживяваме чувството си за успех. А фонът е мръсни улици, мръсна политика, мръсна преса, депресивна нискобюджетна култура, изпълнена с клишета за бедност и немотия, преживяваща на скромни държавни субсидии, но с претенция и интелектуална недостъпност.

И в един момент в този контекст се случва нещо различно. Предполагам, че се е случило в Димитровград, където в някой спокоен летен следобед маркетинг експерт от чалга фабриката е седял и се е чудел каква нова музикална тема да завърти. Всичко вече му е изглеждало изчерпано. И в този миг е имал могъщо просветление, като камъни, които падат от небето. Почуствал го е с всичка сила и вече е знаел, че скъсаните прашки, джиесемите, кучетата, влачещи рейсове, тигре-тигрите, пирамидите и фараоните са дотук. Прозрял е, че клиентите вече не са толкова гладни и не сънуват само бели мерцедеси, че са се справили с основните нужди от пирамидата на Маслоу и сега имат едни други вълнения, с които да се справят - любов, самота, ревност, омраза, завист, щастие.

И това е бил ключов момент в огромния успех на попфолка, защото това е бил първият масов културен продукт, произвеждан за нуждите на това ново поколение, надвили на масрафа си, изплатили телевизорите и пазаруващи в молове българи, които се обичат, гледат в очите, пият шампанско и леят сълзи в някоя квартална кръчма.

Няколко години след това маркетинг прозрение музиката от Димитровград е вече далеч от ъндърграунда, приета е в националните телевизии и на кориците на списанията, работи в рекламите на известни марки, лее се в социалните мрежи и наистина вече няма човек, който да не разпознава поне две от попфолк звездите, колкото и да си приличат. И почти всички (80%?) нямаме нищо против да я слушаме.

Само че попфолкът започва да има и конкуренция и мен ако питате, колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Ето, да речем, киното последва примера на попфолка и предложи позитивен контекст, за хора след работа, а не за хора без работа. Последният хит Love.net показва общество, в което никой не страда от липса на хляб, покрив или легална работа - дефицитът е само на секс, емоции и забавления. И българското кино вече е в кината, по кориците, рекламите и уличните билбордове.

В държава, в която образованието и културата не са бюджетен и обществен приоритет, масова е комерсиалната култура, а лидери на пазара са бързооборотните стоки. Но това не е толкова лошо и ако пресата, а после и политиката последват попфолка в предлагането на позитивно преживяване, тогава може би ще живеем мааалко по-освободено, както пее Ивана.

*снимка razkritia.com
via Капитал light

петък, 27 май 2011 г.

Истините за възрастните

  • Ако умреш, първата работа на най-добрия ти приятел трябва да бъде, да изтрие историята на Интернет браузъра ти
  • Нищо не е по-лошо от това, по средата на някой спор, да осъзнаеш, че не си прав.
  • Почти толкова ужасно е чувството от секундата в която си сигурен, че ще умреш, когато си наклонил стола си назад, малко повече от необходимото.
  • Не мога да си спомня последният път, когато не бях поне малко уморен
  • Добрите истории са резултат от лоши решения
  • Винаги съм ужасен, когато излизам от word и ме пита иска ли да съхрани промените на 50-те страници курсова работа, когато всъщност не съм правил никакви промени...
  • Мразя, когато пропусна последното позвъняване на телефона, след което човекът който е звънял не вдига докато не се включи гласова поща. Какво правят, по-дяволите? Захвърлят телефона и бягат?!
  • Мразя, когато излизам уверен и добре изглеждащ, но не срещам никого ЦЯЛ ДЕН.
  • Google Maps трябва да имат опция "избягвай гетото" при планиране на маршрута.
  • Понякога, когато гледам филм, на който съм бил като малък, осъзнавам че не съм имал дори малка представа за какво става въпрос.
  • Единственият път, когато искам червен светофар, е когато се опитвам да довърша sms. И винаги се оказва зелена вълна.
  • Понякога е много трудно да прецениш дали си гладен или просто ти е скучно.
  • Колко пъти е благоприлично да кажеш "Моля?!" преди просто да се усмихнеш и кимнеш. И да се надяваш, че не е било въпрос.
  • Обичам чувството за братство, когато цяла линия с коли, се съюзява за да попречи на някой идиот, да се пререди отпред.
  • Само аз ли така си мисля, или гимназистите стават все по-тъпи и по-тъпи с всяка изминала година?
  • Блузите се цапат. Бельото се цапа. Дори ръкавиците се цапат. Но дънките...дънките - никога!
  • Като шофьор мразя пешеходците, като пешеходец мразя шофьорите, но без значение от метода на транспорт винаги мразя колоездачите. 
  • Понякога поглеждам часовника три последователни пъти, без да науча колко е часът.
via Облакоф

снимка: topnews.net.nz

понеделник, 16 май 2011 г.

България - "Гробище" за даровитите

България е място, в което обичайната жизнено-колективна среда предразполага и направо „притиска” човеците към живот тип „на работата лекото и на хляба мекото”, нещо повече, средата предразполага и „притиска“ към разпасаност, пропиване, преяждане, разврат и пр. от този сорт.
Ако се казваш Пламен Илиев, да речем, и си направил впечатление в българското общество със своите големи способности и талант още като скоро навършил пълнолетие младок, то гаранцията, че този талантлив български младеж успешно ще реализира своите надарености в българското общество е абсолютно нулева, защото обичайният път за блесналите с някакви способности у нас (и поспечелили някой друг лев) е див нощен живот, алкохол, чалга и разврат. Т.е. българската жизнено-колективна среда не толерира трудолюбието и развиването на дарбите на човеците. Напротив, обичайната българска жизнено-колективна среда е нещо като „гробище” за талантливи и способни човеци.
Също така българската обществена среда е враждебна към високообразованите и интелигентните човеци, които в престижните университети на Запад правят изключително впечатление, а след като се върнат тук са унизявани в разните български фирми да разнасят папки и да правят кафе на шефовете си, вместо да работят това, за което са учили и което могат да вършат много по-добре от останалите. Искам да кажа, че още дълго България ще се асоциира с думите „мизерия“ и „разруха“. 

П.П. Нека да сме наясно, с този текст съвсем не целя снемането на индивидуалната отговорност от плещите на отделните човеци, индивидуалната отговорност на личността за собствената й реализация в живота. Просто акцентирам върху колективно-обществената среда и нейната важност, защото всички сме били свидетели, например, как чужденци, дошли да живеят в България, у нас живеят по коренно различен начин в сравнение в собствените си държави, защото България е „царство“ на разпасаността и разврата. 

снимка: lataco

четвъртък, 14 април 2011 г.

Връзки за еднократна употреба

Той е консуматор. И тя също. Има пластмасови нокти, които може да изхвърли при отлепване или счупване. Яде полуфабрикати. Нужно е само да ги стопли в микровълновата и да изхвърли тарелката за еднократна употреба в последствие.

Пазарува продукти в лъскави опаковки и ги хвърля щом й омръзнат. Пие кафе от пластмасова чаша и я подмята небрежно заедно с някой захабен пластмасов нокът. Щом й омръзне от точно тези екстеншъни си слага нови. Консумира продукти за еднократна употреба.

Връзките й също са за еднократна употреба.

Намира мъж. Употребява го. Той започва да й омръзва. Тя започва да търси следващ продукт.

И той е консуматор. Сменя си джи-ес-ема секунди след като бъде представен нов модел. Търси жена за една нощ. Връзка за еднократна употреба - след като я използва по предназначение спокойно може да я захвърли в кошчето.

Той и тя консумират секс. Бързооборотна и лесно достъпна стока. Любовта отдавна не е популярна. Този продукт изисква работа и усилия. Те нямат търпение. Очакват всичко да се случи на мига, веднага след като размахат кредитната карта.

Сексът е лесен, удовлетворяващ и предлагащ разнообразие всяка нощ. Защо им е да търсят нещо по-сериозно? Те са консуматори. Свикнали са с продуктите за еднократна употреба. Знаят как да си ги доставят възможно най-бързо. Не искат да правят усилие. Не знаят как да изпитват болка.

Връзките за еднократна употреба - разопаковаш, изяждаш, изхвърляш. Скоро усещат липсата и си поръчват нови - друг продукт в шарена опаковка, но след като тя бъде смъкната, той поразително започва да прилича на старата изхвърлена стока.

Количество вместо качество. Еднократност като начин на живот. Много секс. Евтин секс. Бърз секс. Секс без чувства. А утре историята започва отново. 

Няколко типични и модерни БГ лафа :)

  • "Тея там горе какви са? Випове господине. Ами аз тогава какво правя тука?"
  • "Е как нема сепарета на ВИП-а ве? аз другаде не седя!"
  • "Всички жени са к***и, само моята не е!"
  • "Жена ми не ми е роднина, най-много си обичам мама!"
  • "Иии тъпите деца изядоха всичкото грозде, не можахме да направим винцок тая година"
  • "Кой ве? ония ли?.... бегай бе, на тоя му е малка пишката... е една приятелка така каза, аз не съм го..."
  • "Кой им дава шофьорски книжки на тия к*пу*и веее!?!?!? аре карай, да ти е*а майката! (клаксон) ЕЙ, ШЕ СЛЯЗА И Ш'ТЕ УБИЯ ВЕ!"
  • "Ти знаеш ли аз кой съм бе?!"
  • аба ми готви най-вкусно от всички баби!"
  • "Возя се в тролей No.2 нахлузил дънки D&G"
  • "Живея като европеец в чужбина, прибирам се само по празници и почвам да псувам като таксиджия!"
  • "Държавата е виновна за всичко!"
Из Българския twitter, следва продължение...

сряда, 6 април 2011 г.

Вътрешният компас*

*Откъс от книгата "Вътрешният компас" на Алекс Ровира

Вървял си веднъж един изпълнителен директор на голяма компания по хубавия плаж и важно – важно се разхождал, наконтен с марковите си бермуди, със слънчевите си (видимо маркови) очила, със спортната си (от най-марковите ) блуза, шапка (от много известна марка), с часовника си (марков и ужасно скъп), със спортните си обувки и чорапи ( естествено комплект от една и то изтъкната марка ), с увесен на колана мобилен телефон (марков мобилен, калъфът - и той), и с фиксатора за коса (не му личи марката, но е толкова обилен, че човек сам се досеща).

Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.

- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?

Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:

- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.

- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.

Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:

- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.

Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:

- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.

Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.

А изпълнителният директор продължавал да се горещи:

- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.

Тогава рибарят свил рамене и рекъл:

- Че защо да го правя?

- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.

Рибарят отново се обадил:

- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?

- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!

Рибарят отново попитал:

- И за какво ми е всичко това?

- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!

Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:

- И за какво ми е да искам всичко това?

А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:

- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“