вторник, 11 януари 2011 г.

Ами... ако се случи ?

Мечтаем! Бягаме след мечтите си, докосваме краищата им, летим в ефирността на бляновете си. Свобода!Продължаваме танца, дори и да не знаем стъпките. И изведнъж музиката е истинска.Танцът е реален.Балният костюм не е цепнат, а ние потракваме в непознатия ритъм. Една мечта се е сбъднала!Тук започва нашият хаос.Бяхме си подготвили реч, специален поздрав, тост.А сега няма сценарий, чашите са още празни или въобще ги няма, но музиката не спира да ни напомня,че се е случило.Моментът на паника е неизбежен, защото дори и в най-смелите си мечти , не сме знаели как ще постъпим , ако се случи.
Този път знаем сценария. Подготвили сме си няколко.Ще танцуваме нашия танц, стъпките не знаем, но сме готови да ни настъпят.Не искаме да попадаме в момента на ужас, в който не разбираме дали да се радваме или да бъдаем практични.Все пак сме мечтали да се случи.Дори сме искали, чакали, настоявали.И трябва да сме готови да дадем точния отговор.Да!
Все още очакваме този голям подарък – за нас!Търпението е сила. Минахме през всичките си нетърпения, за да осъзнаем силата на собственото си търпение .Не е лесно да чакаш или очакваш.Но е много лесно да се усмихнеш на дошлото и да го поздравиш.Всичко това с ясното и подредено съзнание,че твоята мечта вече е реалност.
Хората сме неподготвени да сбъднем мечтите си.Страх ни е да нарушим изграденото и да се впуснем в нещо ново, чийто резултат или край не знаем.Боязливи сме, страх ни е.Но въпреки това винаги рисуваме готови пейзажи , за които в последствие не знаем какви цветове сме използвали.Объркваме се от мисълта за непредвидените нюанси на последствията.Започваме да се лутаме в чуждите реализации и пропускаме факта, че тези мечти са си наши.Мечтите обаче не са лични.Винаги са свързан с кой, къде и кога.Трудно е да понесем,че сме намесили целия си свят в химерата си.Винаги се стремим това да е нашият успех , нашият връх.Но всички наоколо ни виждат, споделят емоцията , дори искат да е тяхна.Сбъдването на мечта е еуфория, неописуема радост и заря.И всеки иска да са негови.Егоистично!Да!Разумът и фантазията винаги са съучастници , но не и в света на мечтите.
Аз съм мечтател на свободна практика.И ако се случи ще последвам мечтата си до края.
А ти?

Няма коментари:

Публикуване на коментар