сряда, 30 март 2011 г.

Научи се!

"Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш мъж!"
*

Научи се да се усмихваш на непознатия, с който се разминаваш, без да имаш задни мисли, а просто заради удоволствието, което ще изпиташ! Научи се да обичаш, без да чакаш нищо в замяна, нито внимание, нито голяма любов, нито дори надеждата, че ще бъдеш обичан! Научи се да даваш, да даваш без да вземаш, просто се научи! Научи се да обичаш, да обичаш без да чакаш да отвърнат на чувствата ти, да обичаш и да се раздаваш докрай! Научи се да се усмихваш, само заради самия жест, без да чакаш отплата! Научи се да живееш и да си тръгнеш, когато е необходимо! Научи се да чакаш, да се наслаждаваш на пълното щастие, което си получил сякъш погрешка, когато изобщо не си го очаквал! Научи се да вярваш, за да можеш да победиш страха си от празнотата, пропила се дълбоко в теб, и прозираща, когато се вглеждащ в себе си! Научи се да страдаш тихо и без да издадеш ни стон, без да се браниш, нито да се бориш, да страдаш толкова силно, че да искаш да умреш! След това се научи да се изправяш, като феникс в пепелта, изпълнен с толкова любов, която да раздаваш, че да можеш да загърбиш миналото си! Да обичаш без да чакаш да отвърнат на чувствата ти, да обичаш и да се раздадеш докрай! Научи се да мечтаеш, да мечтаеш за давама, само като затвориш очите си! Научи се да даваш, без да се връщаш назад и без да поставяш условия! Научи се да оставаш, и да се бориш, да отстояваш позициите си докрай, да останеш въпреки всичко.

*Откъсът е от "Ако" - На Ръдиард Киплинг

 

четвъртък, 24 март 2011 г.

Аз...!

Аз съм си аз! По целия свят няма друг като мен. Всичко, което аз изразявам е само мое, защото сам съм го избрал. Аз притежавам всичко мое: моето тяло, моите чувства, моите устни, моя глас, моите действия и контрола върху тях. Притежавам моите фантазии, моите мечти, моите надежди, моите страхове. Аз притежавам моят триумф и моите успехи, както и всички мои провали и грешки. Поради факта, че притежавам всичко мое, мога напълно да познавам сам себе си. Знам, че има аспекти в мен, които ме плашат и други които не познавам, но докато съм приятел със себе си и се обичам, аз мога смело да търся решение на пъзелите и да откривам нови неща в моя характер. Както и да изглеждам и да звуча, каквото и да казвам и правя, и каквото и да мисля и чувствам в даден момент от времето - това съм истинският аз. И ако по - късно някои аспекти на това как изглеждам, звуча, мисля и чувствам започнат да бъдат неподходящи, ще си оставя само подходящите и ще открия нещо ново. Аз мога да виждам, чувствам, мисля, говоря и действам. Аз имам способността да оцелявам, да бъда близък с другите, да бъда продуктивен, да имам смисъл на този свят и да имам смисъл за другите. Аз се притежавам и поради тази причина мога да се моделирам. Аз съм си аз и се чувствам добре.

петък, 18 март 2011 г.

Любовта: едни узрели плодове, навреме и на място

снимка: pixdaus.com

Любовта е най - важното нещо, което ни се случва и заради което сме истински живи. Идеализирано и бляскаво, мечтано и преследвано, трудно, но постижимо. Светът е материален, но принципа в истинската любов е един и същ - онова чувство с пеперудите в горната част на стомаха, заради което не могат да се създадат закони за влюбването...Няма ред. Нали смисъла е да стискаш зъби и да те боли, да плачеш, да виеш от болка да не споделиш всичко това, с този, който е причината? Любовта трябва да се изживява, тук, веднага и на място! Не може да чака! "Отлагам и съжалявам", това е равносметката, ако си слагаме ограничения. Няма кредит в любовта, критерийте не се променят, а изглеждат недостижими.
Кой и кога ни учи да обичаме?
Стремежа на всеки е да получи внимание, а когато това се случи, дори и в най-малък вариант, се чувства по-специален. Няма възрастова граница, няма пол, няма ограничения...Интересът към обекта се засилва особено, ако и обекта се почуства по особен начин. Като пролет през февруари - топло, сухо, слънчево. Но любовта е танго, трябва ти постоянен партньор, за да можеш да се развихриш и за да се почувстваш свободен и щастлив. Асоциирам любовта със спокойствие, а това е пълна глупост, защото и Марс и Венера предпочитат драматични и емоционални взаимоотношения. Останалото е скука. А живота е кратък, не е като да си постоянно на 26-33 години...Онези 7 години, когато хормоните заливат и двата пола по еднакъв начин. Едни узрели плодове, навреме и на място. Плодове, които пръщят и едреят. Красиви и още по-красиви, вкусни, неморални и нагли нарушители на всички лимити. И така постояно.
Всеки обект, става субект, като в езеро с екзотични риби...Няма разминаване. Любовта се подчинява на бурята в стомаха. На сълзи, на раздели, на революции...Спокойствието не съпътства любовта, само недостижимото пърхане, суетене и великолепие на първата целувка са еднакво равни на екстаза от върховно удоволствие. Това е началото, красотата и мига, който всеки запомня по еднакъв начин, независимо от пол и възраст. Вярвам единствено в този миг, който ме кара да спя спокойно, защото знам, че не само аз се чувствам така...


сряда, 16 март 2011 г.

Няколко позитивни неща*

*базирани на международно изследване за ситуацията по света през 2010

1. На всеки произведен танк в света се падат по 131000 произведени плюшени играчки
2. На всяка срината стокова акция се падат по 10 версии на песента "What a wonderfull world"
3. На всеки корумпиран човек се падат 8000 кръводарители
4. На всяка съществуваща стена се падат 200000 изтривалки с напис "Добре дошли"
5. В света има отпечатани повече пари за играта "Монополи" от колкото истински американски долари
6. Има повече забавни видеоклипове в интернет от колкото лоши новини
7. В Google думичката "ЛЮБОВ" е търсена в пъти повече от колкото "СТРАХ"
8. На всеки песимист който казва, че нещата ще станат по зле се падат по 100 двойки, които се опитват да имат дете
9. На всяко продадено оръжие в света се падат по 20000 продадени бутилки Кока - Кола
10. Има причини да вярваме в един по - добър свят!


Усмихни се народе ;)

понеделник, 7 март 2011 г.

Ден за прошка


Всеки възприема по различен начин Деня за прошка (Сирни заговезни). Според едни е лицемерно, според други е сред най-важните християнски празници. Така или иначе, нашата религия непрекъснато ни напомня, че сме грешни – a прошката никога не е излишна. Аз лично не влагам религиозен смисъл в прошката. По-скоро е чисто човешко усилие да приемеш несъвършенствата в другите, а ако е възможно и те да приемат твоите. Щом поповете са преценили, че трябва да има специален ден за това – нека е така. Ежедневието ни е толкова напрегнато, че постоянно има за какво да си прощаваме. Аз гледам да го правя ако не всеки ден, то поне веднъж седмично :) Ако някой не ме харесва, мисли ми нещо лошо или просто ми е навредил по някакъв начин – да не се притеснява. Простил съм.
Надявам се и на мен да ми е простено :)
P.S. На тези които ще постят - успех!

снимка: Anis - Online