петък, 18 март 2011 г.

Любовта: едни узрели плодове, навреме и на място

снимка: pixdaus.com

Любовта е най - важното нещо, което ни се случва и заради което сме истински живи. Идеализирано и бляскаво, мечтано и преследвано, трудно, но постижимо. Светът е материален, но принципа в истинската любов е един и същ - онова чувство с пеперудите в горната част на стомаха, заради което не могат да се създадат закони за влюбването...Няма ред. Нали смисъла е да стискаш зъби и да те боли, да плачеш, да виеш от болка да не споделиш всичко това, с този, който е причината? Любовта трябва да се изживява, тук, веднага и на място! Не може да чака! "Отлагам и съжалявам", това е равносметката, ако си слагаме ограничения. Няма кредит в любовта, критерийте не се променят, а изглеждат недостижими.
Кой и кога ни учи да обичаме?
Стремежа на всеки е да получи внимание, а когато това се случи, дори и в най-малък вариант, се чувства по-специален. Няма възрастова граница, няма пол, няма ограничения...Интересът към обекта се засилва особено, ако и обекта се почуства по особен начин. Като пролет през февруари - топло, сухо, слънчево. Но любовта е танго, трябва ти постоянен партньор, за да можеш да се развихриш и за да се почувстваш свободен и щастлив. Асоциирам любовта със спокойствие, а това е пълна глупост, защото и Марс и Венера предпочитат драматични и емоционални взаимоотношения. Останалото е скука. А живота е кратък, не е като да си постоянно на 26-33 години...Онези 7 години, когато хормоните заливат и двата пола по еднакъв начин. Едни узрели плодове, навреме и на място. Плодове, които пръщят и едреят. Красиви и още по-красиви, вкусни, неморални и нагли нарушители на всички лимити. И така постояно.
Всеки обект, става субект, като в езеро с екзотични риби...Няма разминаване. Любовта се подчинява на бурята в стомаха. На сълзи, на раздели, на революции...Спокойствието не съпътства любовта, само недостижимото пърхане, суетене и великолепие на първата целувка са еднакво равни на екстаза от върховно удоволствие. Това е началото, красотата и мига, който всеки запомня по еднакъв начин, независимо от пол и възраст. Вярвам единствено в този миг, който ме кара да спя спокойно, защото знам, че не само аз се чувствам така...


Няма коментари:

Публикуване на коментар