четвъртък, 14 април 2011 г.

Връзки за еднократна употреба

Той е консуматор. И тя също. Има пластмасови нокти, които може да изхвърли при отлепване или счупване. Яде полуфабрикати. Нужно е само да ги стопли в микровълновата и да изхвърли тарелката за еднократна употреба в последствие.

Пазарува продукти в лъскави опаковки и ги хвърля щом й омръзнат. Пие кафе от пластмасова чаша и я подмята небрежно заедно с някой захабен пластмасов нокът. Щом й омръзне от точно тези екстеншъни си слага нови. Консумира продукти за еднократна употреба.

Връзките й също са за еднократна употреба.

Намира мъж. Употребява го. Той започва да й омръзва. Тя започва да търси следващ продукт.

И той е консуматор. Сменя си джи-ес-ема секунди след като бъде представен нов модел. Търси жена за една нощ. Връзка за еднократна употреба - след като я използва по предназначение спокойно може да я захвърли в кошчето.

Той и тя консумират секс. Бързооборотна и лесно достъпна стока. Любовта отдавна не е популярна. Този продукт изисква работа и усилия. Те нямат търпение. Очакват всичко да се случи на мига, веднага след като размахат кредитната карта.

Сексът е лесен, удовлетворяващ и предлагащ разнообразие всяка нощ. Защо им е да търсят нещо по-сериозно? Те са консуматори. Свикнали са с продуктите за еднократна употреба. Знаят как да си ги доставят възможно най-бързо. Не искат да правят усилие. Не знаят как да изпитват болка.

Връзките за еднократна употреба - разопаковаш, изяждаш, изхвърляш. Скоро усещат липсата и си поръчват нови - друг продукт в шарена опаковка, но след като тя бъде смъкната, той поразително започва да прилича на старата изхвърлена стока.

Количество вместо качество. Еднократност като начин на живот. Много секс. Евтин секс. Бърз секс. Секс без чувства. А утре историята започва отново. 

Няколко типични и модерни БГ лафа :)

  • "Тея там горе какви са? Випове господине. Ами аз тогава какво правя тука?"
  • "Е как нема сепарета на ВИП-а ве? аз другаде не седя!"
  • "Всички жени са к***и, само моята не е!"
  • "Жена ми не ми е роднина, най-много си обичам мама!"
  • "Иии тъпите деца изядоха всичкото грозде, не можахме да направим винцок тая година"
  • "Кой ве? ония ли?.... бегай бе, на тоя му е малка пишката... е една приятелка така каза, аз не съм го..."
  • "Кой им дава шофьорски книжки на тия к*пу*и веее!?!?!? аре карай, да ти е*а майката! (клаксон) ЕЙ, ШЕ СЛЯЗА И Ш'ТЕ УБИЯ ВЕ!"
  • "Ти знаеш ли аз кой съм бе?!"
  • аба ми готви най-вкусно от всички баби!"
  • "Возя се в тролей No.2 нахлузил дънки D&G"
  • "Живея като европеец в чужбина, прибирам се само по празници и почвам да псувам като таксиджия!"
  • "Държавата е виновна за всичко!"
Из Българския twitter, следва продължение...

сряда, 6 април 2011 г.

Вътрешният компас*

*Откъс от книгата "Вътрешният компас" на Алекс Ровира

Вървял си веднъж един изпълнителен директор на голяма компания по хубавия плаж и важно – важно се разхождал, наконтен с марковите си бермуди, със слънчевите си (видимо маркови) очила, със спортната си (от най-марковите ) блуза, шапка (от много известна марка), с часовника си (марков и ужасно скъп), със спортните си обувки и чорапи ( естествено комплект от една и то изтъкната марка ), с увесен на колана мобилен телефон (марков мобилен, калъфът - и той), и с фиксатора за коса (не му личи марката, но е толкова обилен, че човек сам се досеща).

Часът бил два следобед, когато срещнал някакъв рибар, който с доволен вид прибирал мрежите си, пълни с улов, и завързвал рибарската си лодка. Директорът се приближил до него.

- Извинете, но ви гледам как пристигате с лодката и разтоварвате рибата. Не е ли много рано да привършвате с рибарлъка за днес?

Рибарят го погледнал бегло и като се усмихнал, без да спира да събира мрежите си му отвърнал:

- Рано ли? Че защо да е рано? За мен работният ден вече приключи, а и улових колкото ми е необходимо.

- Значи няма повече да работите днес? В дава часа?! Как е възможно? – изумен възкликнал директорът.

Рибарят, изненадан от въпроса, му отвърнал:

- Вижте какво, господине, сутрин ставам в девет часа, закусвам с жената и с децата си, после ги водя до училището и към дест излизам в морето за риба, върша си рибарската работа четири часа и в два часа се връщам. Това, което уловя през тези четири часа, ми е достатъчно, за да изхраня семейството си и да живеем не охолно, но щастливо. После си отивам у дома, спокойно обядвам, полягвам малко да подремна, после отивам да прибера децата от училище заедно с жената, разхождаме се, срещаме се с приятели да си побъбрим малко, връщаме се в къщи, вечеряме и си лягаме доволни и щастливи.

Воден от неудържимото, превърнало се във вътрешна необходимост желание да раздава съвети, директорът казал наставнически на рибаря:

- Ако ми позволите да забележа, ще ви кажа, че допускате голяма грешка и неправилно управлявате вашия бизнес. Не се възползавате максимално от възможностите и имате твърде висок индекс на „пропуснати ползи“. Отказвате се от внушителна възвращаемост и печалба. Коефициентът ви на полезно действие би могъл да бъде значително по-висок! А „прагът ви на максимална конкурентноспособност“ със сигурност далеч не е достигнат.

Рибарят го гледал съчувствено, с добродушна усмивка на лицето, непроумяващ какво точно иска от него този трийсет и няколко годишен мъж и защо му говори с такива купешки думи, които чувал за първи път в живота си.

А изпълнителният директор продължавал да се горещи:

- Бихте могли да повишите значително рентабилността на лодката си, ако работите повече, да речем от осем сутринта до десет вечерта.

Тогава рибарят свил рамене и рекъл:

- Че защо да го правя?

- Как защо? Ще увеличите поне тройно обема на улова! Нима не сте чували за икономии на производствените разходи, за нарастваща маргинална ефективност, за възходящите криви на нарастващата производителност? С една дума, искам да кажа, че с приходите, които ще получите с толкова голямо количество риба, много скоро, след по-малко от година време, ще можете да си купите втора лодка, много по-голяма, малък рибарски кораб и да си наемете човек,който да работи с вас.

Рибарят отново се обадил:

- Друга лодка? Че за какво ми е втора лодка, че отгоре на всичко и наемен рибар?

- Как за какво ви е? Не разбирате ли? Не си ли давате сметка, че като съберете приходите от улова от лодката и корабчето, при дванайсет часа работа на ден, ще можете да си купите още два рибарски кораба, и то за сравнително съвсем кратък срок? Може би след около две години вече ще имате четири кораба,много по-богат улов на ден и много повече пари, получени от продажбата на дневния улов!

Рибарят отново попитал:

- И за какво ми е всичко това?

- Човече, сляп ли сте или какво? Защото тогава в един много приемлив срок от двайсетина години, като реинвестирате всички приходи, ще имате цяла флота от осемдесет рибарски кораба, повтарям осемдесет кораба! Които освен това ще са десет пъти по- големи от тази нещастна черупка, която имате сега!

Вече смеейки се силно и неудържимо рибарят отново рекъл:

- И за какво ми е да искам всичко това?

А изпълнителният директор, смутен от въпроса му, възбудено ръкомахайки му казал:

- Вижда се, че нямате предприемачески дух, нито стартегия, изобщо си нямате никаква представа от нищо! Не си ли давате сметка, че с всички тези кораби, ще имате достатъчно количество налично имущество, финансова стабилност и независимост, което ще ви позволява сутрин да се успивате и да ставате в девет часа, да закусвате със съругата и децата си, да ги водите до училището, към десет часа да излизате в морето да ловите риба за удоволствие, и то само за четири часа, да се връщате да обядвате у дома, да си почивате следобед... ?“

понеделник, 4 април 2011 г.

Изоставените деца нямат нужда от съжаление, а от семейство!