петък, 27 май 2011 г.

Истините за възрастните

  • Ако умреш, първата работа на най-добрия ти приятел трябва да бъде, да изтрие историята на Интернет браузъра ти
  • Нищо не е по-лошо от това, по средата на някой спор, да осъзнаеш, че не си прав.
  • Почти толкова ужасно е чувството от секундата в която си сигурен, че ще умреш, когато си наклонил стола си назад, малко повече от необходимото.
  • Не мога да си спомня последният път, когато не бях поне малко уморен
  • Добрите истории са резултат от лоши решения
  • Винаги съм ужасен, когато излизам от word и ме пита иска ли да съхрани промените на 50-те страници курсова работа, когато всъщност не съм правил никакви промени...
  • Мразя, когато пропусна последното позвъняване на телефона, след което човекът който е звънял не вдига докато не се включи гласова поща. Какво правят, по-дяволите? Захвърлят телефона и бягат?!
  • Мразя, когато излизам уверен и добре изглеждащ, но не срещам никого ЦЯЛ ДЕН.
  • Google Maps трябва да имат опция "избягвай гетото" при планиране на маршрута.
  • Понякога, когато гледам филм, на който съм бил като малък, осъзнавам че не съм имал дори малка представа за какво става въпрос.
  • Единственият път, когато искам червен светофар, е когато се опитвам да довърша sms. И винаги се оказва зелена вълна.
  • Понякога е много трудно да прецениш дали си гладен или просто ти е скучно.
  • Колко пъти е благоприлично да кажеш "Моля?!" преди просто да се усмихнеш и кимнеш. И да се надяваш, че не е било въпрос.
  • Обичам чувството за братство, когато цяла линия с коли, се съюзява за да попречи на някой идиот, да се пререди отпред.
  • Само аз ли така си мисля, или гимназистите стават все по-тъпи и по-тъпи с всяка изминала година?
  • Блузите се цапат. Бельото се цапа. Дори ръкавиците се цапат. Но дънките...дънките - никога!
  • Като шофьор мразя пешеходците, като пешеходец мразя шофьорите, но без значение от метода на транспорт винаги мразя колоездачите. 
  • Понякога поглеждам часовника три последователни пъти, без да науча колко е часът.
via Облакоф

снимка: topnews.net.nz

понеделник, 16 май 2011 г.

България - "Гробище" за даровитите

България е място, в което обичайната жизнено-колективна среда предразполага и направо „притиска” човеците към живот тип „на работата лекото и на хляба мекото”, нещо повече, средата предразполага и „притиска“ към разпасаност, пропиване, преяждане, разврат и пр. от този сорт.
Ако се казваш Пламен Илиев, да речем, и си направил впечатление в българското общество със своите големи способности и талант още като скоро навършил пълнолетие младок, то гаранцията, че този талантлив български младеж успешно ще реализира своите надарености в българското общество е абсолютно нулева, защото обичайният път за блесналите с някакви способности у нас (и поспечелили някой друг лев) е див нощен живот, алкохол, чалга и разврат. Т.е. българската жизнено-колективна среда не толерира трудолюбието и развиването на дарбите на човеците. Напротив, обичайната българска жизнено-колективна среда е нещо като „гробище” за талантливи и способни човеци.
Също така българската обществена среда е враждебна към високообразованите и интелигентните човеци, които в престижните университети на Запад правят изключително впечатление, а след като се върнат тук са унизявани в разните български фирми да разнасят папки и да правят кафе на шефовете си, вместо да работят това, за което са учили и което могат да вършат много по-добре от останалите. Искам да кажа, че още дълго България ще се асоциира с думите „мизерия“ и „разруха“. 

П.П. Нека да сме наясно, с този текст съвсем не целя снемането на индивидуалната отговорност от плещите на отделните човеци, индивидуалната отговорност на личността за собствената й реализация в живота. Просто акцентирам върху колективно-обществената среда и нейната важност, защото всички сме били свидетели, например, как чужденци, дошли да живеят в България, у нас живеят по коренно различен начин в сравнение в собствените си държави, защото България е „царство“ на разпасаността и разврата. 

снимка: lataco