четвъртък, 7 юни 2012 г.

БАЛЪТ НА ЧУДОВИЩАТА

Абитуриентите – абитуриентите не са това, което бяха

Преди не много години, когато бяхме абитуриенти,  гледахме по-старите снимки на вече завършилите и им се подигравахме. Смеехме се, защото приличаха на лелички облечени в турско синьо кадифе с прическа „кок-банан” или „бретон-лимба”. Преди не много години винаги имаше и по една тотална изцепка във випуските, за която след бала се говореше с месеци… После на изпращането стана модерно да се викат цигани с тъпани, да се „играе” хоро, след него кючек. Поп-фолкът се превърна в най-уважаваният музикален жанр сред младите и чалга визията се наложи като най-предпочитана.

Тази година обаче „традициите не са това което бяха”. Дори чалга традициите. Понеделнишките вестници изобилстваха със снимки от абитуриентски балове 2012. Днешните 12-класници успяха да спрат обществения дъх. Те – новите млади нямат нищо общо с нищо. На тях не им пука от никого. Те се появяват в  „най-големия ден” от живота си на кон, с ТИР, в багер, дефилират полуголи (или по-скоро полуоблечени) пред директора на училището, гордеят се с новите си публични жартиерите и пресния си силикон и бодиарт… Всички ги видяхме – визията им не може да бъде преразказана, емоциите и възгласите, които пробудиха, също.

Важно е само ЗАЩО? Какво в главите на българите се бъгна толкова за последното десетилетие, че новите млади се превърнаха от деца в чудовища. В седмицата на Кирилицата и земетресенията абитуриентите бяха своеобразното знамение за края на света. Или поне за края на страната. Няма какво повече да си пожелаем от Апокалипсис СЕГА, защото същите тези нови млади ще управляват своята държава след има-няма 20 години. Дотогава те няма да променят нито визията си, нито възгледите си, нито липсата на възпитание…

Днес те искат да са българската Лейди Гага – но без да имат гениален ПР и продуцент, и без да имат концепция за живота си след като всеят първичен шок и ужас. Те всяка вечер ходят във вървежен чалга клуб, а едно време на дискотека се ходеше рядко и с дънки, затова балът беше важен, а роклята  – първата и последна бална одежда. Абитуриентската беше събитие, на което бабите се просълзяваха, а родителите се гордееха.

Днес бабите пак се просълзяват и родителите отново се гордеят. Именно тези родители са виновните за създаването на днешните млади. Не защото ги родиха, а защото ги превърнаха в  продукт на първичната си псевдодемократична свободия. Те са онези хора, които не избягаха в България през ’90-та, а останаха тук, за да посрещнат кацащият самолет на Лепа Брена. Те си купуваха анцузи, защото това беше мутренската стилистика на младостта им. Те мечтаеха за бял мерцедес и възпяваха джипове, джетове и материално благосъстояние. И после те си направиха деца, които да сбъднат всичките им евтини и пайетени блянове. Те не успяха да прокопсат с учене и подариха на дъщеря си силиконов бюст за бала – за да преуспее лесно и бързо.

Те – майките и татковците на днешните абитуриенти са организаторите на бал 2012 – БАЛЪТ НА ЧУДОВИЩАТА. Балът на чудовищните представи за свобода и скандалност, на чудовищната липса на авторитети и уважение към институцията наречена „училище”,  балът на чудовищната липса на естетика и ценност извън кеш-а… Балът-знамение за края на света.

Чудовищата бяха само плашилата в цирка – те не са виновни. Те няма как да знаят, че има и друго, защото то им е изконно отнето от създателите. Но чудовищата ще бъдат следващите виновници за следващите изчадия на българската демокрация. Когато вече ще е твърде късно и спасение няма да дебне отникъде. Спасение от прокобата на собствения ген и блян ще можем да открием само след края на света…

П.П. Дано пак не ги срещнем след 10 години.

via http://www.lentata.com, снимка: http://www.lentata.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар