вторник, 31 юли 2012 г.

След Бузлуджа: майка плаче – грамофон свири

На социалистическия събор на Бузлуджа бе издигнат плакат: „Върнете ни социализма”. Хит бяха и фанелките с надпис „СССР”. Хиляди се опияняваха от мечтата тези две неща да се материализират. Тоест, животът да се върне двайсетина и нещо години назад. Лидерът на БСП и кандидат за лидер на европейските социалисти Сергей Станишев заяви в тази връзка, че партията ще се бори за властта, ще върне справедливостта и ще построи социално общество. Ръкопляскаха му много и скандираха след него: „О-став-ка”. Отнасяше се за ГЕРБ и Бойко Борисов. Върнете ни социализма. Рефренът бе подет и повтарян от близо 40 000 души, изкачили заветния връх. Вероятно още толкова са го повтаряли пред телевизора, гледайки репортажите от почервенялата горска поляна. Може и да не им се иска на останалте партии да признаят на глас, но без БСП в близките годни няма да минем. Може тази партия да се топи, може да старее, но не умира. В интерес на истината забелязват се и доста млади попълнения в социалистическите редици.
Нека приемем, че теорията на британския писател сър Хърбърт Уелс за машина на времето се материализирана след събора на Бузлуджа. Събуждаме се една сутрин и през прозореца на панелката ни в столичния ж.к. „Люлин” трета част виждаме добрата стара социалистическа реалност. Ако погледнем още по-нататък, зад хоризонта, ще видим че „пред нас са блеснали житата, окъпани от топъл дъжд”...
ПЛЮСОВЕ
В блоковете ударно жънат съветски комбайни „Нива”. В близката фурна хляб „Добруджа” се продава за 35 стотинки. Има още бял и типов по 15 ст. Друг хляб няма, но на кого му е и нужен. В гастронома водка „Столичная” се продава за 1,79 лв (по цени от 70-те години). Има също водка „Търговище” с чер етикет, коняк „Плиска” и бренди „Поморие”. От рафта се усмихва и любимата на българския народ гроздова. Друго няма, но и на кого му е нужно. Бирата е „светло” и струва около 30 стотинки. Е, няма във всеки магазин, но който е упорит или има познат магазинер, ще намери. Таксата за детска градина е 35 лева. Доста добра цена при средна заплата през 80-те години от 175 лева. Парното за двустаен също е около 35 лева на месец. 35 лева струват и дънките на черно (в магазините такава упадъчна капиталистическа стока не се продава), но на кого са му потрябвали дънки по време на социализма?
НЯКОИ МИНУСИ

По кафенетата, доколкото ги има, няма безработни младежи. Няма и наркомани по градинките и входовете на блоковете. Младите при социализма са на средношколски бригади. Или на пионерски лагери в Галата, Обзор, Равда, Орешака, Сливек и др. Най-заслужилите пионери са в международния лагер в Артек, Съветския съюз.
Селяните по онова време се трудят в ТКЗС и Аграрно-промишлени комплекси, а думата фермер се свързва със загниващия капитализъм и американския империализъм. Дневната надница е около 2,50 – 3,00 лв. Здравеопазването е безплатно. Доматите са 15 ст. килото. Вифлите – 10 ст. Героите на социалистическия труд ги изпращат на безплатни екскурзии в Съветския съюз, откъдето се връщат с чисто нови шевни машини, прахосмукачки „Ракета” и автоматични писалки „Союз”. Армията ни е 120 000 души, член е на Варшавския договор и е готова за война с Турция и Гърция взети заедно. Образованието също е безплатно. В жеги като сегашните се разхлаждаш със сайдер и алтай - българският отговор на Кока кола и Пепси. С Кока кола американските войници се напиват като свине...
Всичко това е така. Но... Има и едно досадно „но”, което няма как да бъде избягнато. По онова време за кола се чакаше 12-15 години. Можеш да избираш между „Москвич”, „Жигули” („Лада”), „Запорожец” и чат-пат „Шкода”, „Вартбург” и „Трабант”. Да ти ремонтират колата в сервиз трябва да даваш бакшиш или някой от монтьорите да ти е братовчед. Иначе чакаш с дни и седмици. В месарницата ти дават свястна мръвка ако касапинът ти е роднина или му бутнеш нещо отгоре. Иначе кило месо съдържа задължително 200-300 грама сланина, кокали и четина. Луканка се яде по празници. Бензинът е с купони. Имаш право на 20 л месечно. Държавните коли и камиони карат с оцветен бензин, за да не въртят далавери. Далавери обаче се въртят и милиционерите спират частни коли по пътищата, за да им проверяват бензина в резервоара. Ако си сипал държавно гориво ти взимат книжката и отиваш на съд. На бензиностанциите се чака с часове, понякога с дни. Не можеш да пътуваш в капиталистически страни освен с редки екскурзии на Балкантурист. Във всяка група има човек от Държавна сигурност, за да следи някой да не избяга на Запад. Който все пак успее да избяга е обявяван за предател и невъзрвращенец, а семейството и роднините му са подлагани на редица ограничания, а в някои случаи и на репресии. Полагат ти се 30 долара при излизане от България. За соцстраните – 30 лв. в съответната валута. В страната съществуват само две партии – БКП и Земеделски народен съюз. В БКП членуват над 800 000 души.
За цветен телевизор се чака на опашка и ти дават номерче. Предлагат се български „Велико Търново” и „София”, както и съветските „Електрон”, „Огоньок” и „Юност”. Излъчват се две национални програми, а в петък се излъчва съветска телевизия.  За жилище също се чака, събираш и лихвоточки. Банани и портокали се продават само около Нова година в т.нар. „свободни магазини”.Западни стоки се доставят само „на черно”, включително и лекарства. След завършване на висше образование всеки абсолвент подлежи на задължително разпределение. В София съществува режим на софийското жителство, бе което нямаш право да живееш в столицата. Можеш да придобиеш жителство, ако се омъжиш/ожениш за софиянец. Също ако си особено ценен кадър и си на работа в ЦК на БКП. Също и ако работиш в градския транспорт и строителството поне 10 години.
Нямаш право да говориш и пишеш срещу БКП и нейната политика. За политически вицове можеш да попаднеш дори в затвора.
Оттук нататък всеки може да преценява сам.
НЯКОЛКО ЖОКЕРА ЗА КОЛЕБАЕЩИТЕ СЕ
Сергей Станишев на Бузлуджа, 2012 г.:
Тези, които днес са на власт трябва да знаят и всички пътища да затворят, пак ще стигнем на Бузлуджа на тази дата. Никой не може да ни спре. Събираме се на тази историческа поляна да сверим нашия часовник с това, което се случва в България и да почерпим сили, вяра, мъдрост и енергия за бъдещето. Всички разбираме, че имаме срещу себе си арогантна, безхаберна, власт, която ще направи всичко възможно без да има доверието на българите пак да ги командва. Чака ни трудна година. Срещу нас ще бъде използвано всичко - власт, страх, лъжи, компромати, пари, всичко и трябва да сме готови за това. Защото това е лицето на ГЕРБ, те са разбойници облечени във власт, но ние имаме визия, която не е партийна, визия, която е национална, която е отговорност пред държавата, трябва да ги свалим от власт.
Др. Тодор Живков за социалистическия прогрес на Народна Република България и СССР на национално съвещание на актива през 1987 година:
Съветският съюз надмина САЩ по производство десетки пъти. СССР надмина САЩ с пъти в областта на културата и образованието. От изостанала аграрна страна НРБ се превърна в процъвтяваща социалистическа страна. До края на 80-те години ще бъдем далеч напред пред капиталистически страни като Франция, Англия и ГФР. Необходимо е само да продължим борбата за увеличаване на асортимента на стоките. Вече произвеждаме тенджери, телевизори, печки, грамофони, котлони, обуща, мебели. Лозунгът трябва да бъде: „Високо качество, богат асортимент и ниска себестойност”. Увлечени по бита обаче не бива да питъпяваме нашата революционна бдителност. Фашистите, капиталистите, класовия враг не спи. Той излиза от леговището си и иска да трови светлия ни строй. Няма да стане, ще им противопоставим нашата революционна бдителност и Народната милиция! Връщане назад не може да има. Ще ги превъзпитаме по трудов път. Класовата борба се разраства и който не върви по указания път, ще му намерим мястото. Няма да позволим на никой да пречи на ръзвития социализъм, който вече изграждаме и на който всички се радват. Особена грижа в това отношение трябва да обърнем на децата, другари.
Групата Pink Floyd
ТУХЛА В СТЕНАТА - 1
Татко ми далеч замина,
Имам спомен- като млад
Някъде в албума сниман.
Татко бе, какво ми завеща? 
А бе, татко, кво ми завеща?
Май че само една тухла в стена.
Остави само една тухла в стена. 
ТУХЛА В СТЕНАТА - 2
Стига с вашето учение,
Стига с вашия контрол!
И без сарказъм във класа!
Стига вече произвол!
Хей, даскал, остави децата!
Ти си друга ръбата тухла в стената.
Ти си друга ръбата тухла в стената. 
ТУХЛА В СТЕНАТА - 3
Не ща ръцете ви крепителни,
Нито хапчета успокоителни.
Прочетох онзи надпис на стената
И нямам друго вече във главата.
Не искам нищо друго в тишината.
Всичко е само една тухла в стена.
И всички вие, братя, сте тухли в стената. 
(Превод: Христина Кочемидова)
Ще припомня само, че в годините на прехода, навъртяха се вече 22, имаше няколко социалистически правителства. Две бяха с премиер Андрей Луканов и ни осигуриха т.нар. „луканова зима”, когато за хляб и мляко се чакаше по цяла нощ. Социалисти министри имаше също в кабинетите „Попов” и „Беров”. Министри социалисти имаше и в кабинета „Сакскобурготски”. Социалистическо бе и правителството на Жан Виденов (тогава се случиха зърнената криза и банковиет фалити). Тройната коалиция бе доминирана от БСП, а премиер бе Сергей Станишев. През всичките тези години на социалистическо управление е могла да се случи социалната държава, за която говори Станишев на Бузлуджа. Включително можеше да е построена и тъй желаната от БСП АЕЦ – Белене. Но не се случиха. 40 000 на Бузлуджа не попитаха защо. Тяхно право.
Изборът трябва да направи всеки за себе си, но да не забравя и децата, и внуците си. Добре е да може да ги погледне след това в очите.
Севт Трети, Тракийски цар
П.П. Някога, когато управлявах, не знаехме що е социализъм и има ли той почва у нанс. Но и тогава се намираха вражески елементи. Имахме си обаче методи за превъзпитаване. Едни се оправяха, но някои не издържаха... За последните нямаше никакво значение дали здравеопазването е безплатно или зависи от здравна каса. Нямаше и проблем с лекарствата, щото си беряхме билките в гората. Няма обаче билка за отрязана глава, от мен да го знаете. Чудя се само младият полутрак и полуукраинец Станишев на какво вика „социална държава”. На такава, в която командват социалистите или която е пълна със социално слаби. Защото ми се струва, че в неговата свита има главно социално силни. Дано тези 40 000 траки, които са били на Бузлуджа, да знаят какво искат. Доколкото знам единствените останали социалистически страни в света са Северна Корея и Куба. Понякога мечтите се сбъдват и тогава става: майка плаче – грамофон свири...

/via frognews

понеделник, 23 юли 2012 г.

Василис Карас и Алхимиците - Приятелски думи (Vasilis Karras ft Alximistes - Logia Filika)

Винаги съм смятал, че няма по истинска и стойностна музика от гръцката. Тази песен по - долу е поредното неуспоримо доказателство за това:




Не се чуди, че се напих тази вечер,
Пръснах се заради моята изгубена любов
Дадох и всичко без дори за миг да помисля...
Горчивите сънища заличавам с питие
Направи нещо, така, че радостта да се върне
болката трябва да изчезне

Ела приятелю и ми кажи две прости думи
самотата ми изчезва, когато си с мен
Твоят глас е сладък избавител в тъгата
верен водач в пътуването на моя живот

Ако никога не си чувствал болка дълбоко в душата си
никога не оценяваш добрите неща в живота
Добре е, че епозна дълбоко любовта
Отстрани това, което чувстваш в теб
заличи всичко и започни отначало
и после радостта ще дойде и ще те намери


Ела приятелю и ми кажи две прости думи
самотата ми изчезва, когато си наблизо
Твоята глас е сладък избавител в тъгата
верен водач в пътуването на моя живот




Какво научихме за живота от сериала д-р Хаус?


  • Всички лъжат
  • Реалността почти винаги е грешна
  • Хората не се променят
  • Истината започва с лъжи
  • Ние сме такива, каквито хората ни възприемат
  • Всички правим грешки и всички плащаме цена за тях
  • Живота е болка
  • Нормалното не е нормално
  • Нормалното е надценено
  • Може да живеем достойно, но не можем да умрем с достойнство
  • Очите могат да заблуждават, усмивката може да лъже, но обувките - никога
  • Възрастните нямат необходимост от разговори "между възрастни"
  • Когато искаме да знаем истината за някой, този НЯКОЙ вероятно е последния човек, който трябва да питаме за нея
  • Арогантността трябва да бъде заслужена
  • Бягаме от това, от което имаме нужда. А от какво всъщност се нуждаем - нямаме никаква представа
  • Ако почти умреш - това не променя нищо. Ако наистина умреш - това променя всичко

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Богат/Беден

Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа

Снимка: БГНЕС, архив
Сто хиляди лева за болницата в Галац. Сто и двайсет хиляди лева за българската болница в Цариград. Петдесет хиляди лева за българско училище в Солун. Евлоги Георгиев бил смазващо богат човек. Ако някой ден списание „Форбс” реши да направи класация за най-богатите хора през 19 век, не трябва да се съмнявате, че българинът ще бъде в топ 10 на най-влиятелните хора във финансовия свят на онова време.
Когато той починал в един горещ ден, като днешния, през юли 1893-а, в завещанието му имало нещо, което сериозно притеснило наследниците му.

Българска болница в Цариград  Българската болница, построена с парите на Евлоги Георгиев в Цариград

На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му, милионерът завещавал по 16 хиляди лева. Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. За сметка на това останалите цифри са стряскащи – 6 000 000 лева за построяването на Висше училище в България, плюс 10 хиляди квадратни метра земя между улиците „Дондуков” и „Цариградско шосе”!
Ще пропусна годините, в които българското правителство се опитва да вземе парите за университета и да ги използва с друга цел, защото както е видно днес, завещанието на братята Христо и Евлоги е спазено и техните скулптури кротко седят пред официалния вход на Софийския университет, независимо че за голям процент от младежите днес Евлоги Георгиев е повече име на улица, отколкото филантроп, така както Ян Собиески е повече име на водка, а не на благородник, спасил Западна Европа от турското нашествие.
Няколко години по-късно, малко след като България постига своята независимост, изпълнителят на завещанието на братя Георгиеви – Иван Гешов, също дарява космическа сума.
120 000 хиляди златни лева отиват към банките, за да може Българското книжовно дружество да има красива сграда. Днес барелефът на Гешов гледа точно в посоката на паметниците на неговите приятели Христо и Евлоги.

Търговската гимназия в Свищов Търговската гимназия в Свищов

Далеч от тях се издига прекрасната сграда на Търговската гимназия в Свищов, построена с дарението на Димитър Хадживасилев. Неговият познат от Враца Кузма Тричков също не остава по-назад и изсипва хиляди в построяването на училища в родния си град.
Следват ги търговци от Русе, Габрово и къде ли още не, като в един момент се стига до там, че само 30 години след Освобождението, в България възникват над 200 дарителски фонда, чрез които богатите българи даряват пари, с каквито не разполагат дори и някои министерства.
Те строели болници, училища, научни институти, финансирали образованието на студенти, помагали на болни деца и се грижели за хиляди сираци, които войните остават без бащи.
Какви времена са били само – богатите хора са се надпреварвали да даряват и за тях е било въпрос на чест да даряват все по-крупни и по-крупни суми.
Помогнете на малката Габи. Помогнете на Гери. Помогнете на Жорко.
Познатият рефрен от същата тази страна, но сто години по-късно. Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа. Не че днес няма богати бизнесмени, но те натрупаха състоянието си по толкова неведоми пътища, че думата „дарение” е толкова далеч от тях, колкото думите „кредитен милионер”, „контрабанда на цигари” и „кокаинови крале” са далеч от начина, по който забогатяват гореописаните господа през 19 век.
Само за няколко си десетилетия всеки собственик на бетонен възел стана милионер, а червени старци направиха своите зетьове милионери, директно отхапвайки част от комунистическата държава, която национализира цялото имущество на всички тези благотворителни фондове, градени с личните средства на родолюбивите българи.
Само се замислете какви прякори носят някои от най-богатите българи – на части от костната структура, на животни или на човешки органи.
С какво удоволствие участват в тайни братства или приемат „духовни” титли, които само показват колко са далеч от духовното.
Има ли сред тях поне един мъж, който да предпочете да види върху земята си училище, болница или университет, вместо да построи хотел?
Има ли сред тях поне един човек, който да заспи с надеждата, че парите, които е дарил за лечението на някое дете наистина ще му помогнат?
Аз поне не познавам. Ако вие познавате такива хора, моля да ме извините.
Ако пък и вие не познавате, признайте, че вече живеем във времената, в които даряват само бедните. И колкото по-бедни са те, толкова повече даряват.
Мислили ли сте някога колко е тъжно да събираш дарения като просяк, който отчаяно иска да спаси живота на детето си. Да се молиш на непознати хора за дребни пари, които да те измъкнат от ада на болестта. Да срещаш десетки, които имат спешна нужда от помощ и също като теб разчитат на помощта на непознатите.

Къщата на Иван Гешов Рушащата се къща на Иван Гешов в центъра на София

Изключително мъчителна и ненормална ситуация, която се разиграва пред очите на братя Георгиеви, които са си все там – пред Софийския университет. Или около рушащата се къща на Гешов на „Патриарх Евтимий”, която е зарита от спринцовки, в които е имало хероин, направил някого от днешните „бизнесмени” още малко по-богат, а едно семейство още по-нещастно.
„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“, написал в завещанието си Евлоги Георгиев.
Колко скромно звучи това „и аз да участвам”. Колко скромно...
/via btvnews.bg,  Светослав Иванов

Българският европеец

От всички европейци най-европеец е българският европеец.
Българският европеец обича да се сравнява с другите европейци и сравненията са все в негова полза.
Какъв европеец например е германският европеец? Никакъв. Само работи и пази чистота.
Българският европеец също обича чистотата, но за нищо на света не би се лишил от удоволствието да си хвърли боклука през прозореца. Щото си е платил на общината да му чисти, а къде ще си хвърля боклука си е лично негова работа. И въпрос на престиж.
Те ли ще му кажат на българския европеец къде да си хвърля боклука!

Българският европеец не харесва и английския европеец. Кво се кланят там на неква измислена кралица! Българският европеец е горд човек. Той не се кланя на никого освен на мутрите. И смята, че те са най-достойни да ръководят държавата. Щото са прости хора. Като него.

Българският европеец смята, че е най-потентният европеец. Ако му паднат тия европейските европейки, ще видят те какво е български мъж. Ама не му падат, щото не знае езици. А баш заради тях той няма да седне да учи езици. Да бе, ше им уча езици, вика си българският европеец, за кви се мислят па те!
И понеже не може да се възползва от сексуалните им дадености, българският европеец заявява, че всички европейки са грозни. Не му трябват те на него, той е естет.
Българският европеец е убеден, че прави най-добър секс от всички европейци. Израстнал е с немско порно, но отдавна ги е задминал германците. За българския европеец сексът е бой, подхвъргане и скубане на подмишници. Да й са блъска главата в таблата и да дере тапетите от стените.

Българският европеец подозира, че другите европейци искат да го прецакат. Той смята, че целият Европейски съюз е създаден от некви мошеници, които искат да експлоатират българския европеец, да му изпият ракията и да му изядат киселото мляко. Според българския европеец Европа се управлява от масони некакви. И евреи.
Даже още по-лошо – турски евреи.

Българският европеец не разбира европейската толерантност. Кво са седнали да толерират некви мангали, ай ши ги ... у европейцити! Българският европеец не толерира мангалите. Ако му дадат власт, той много бързо ще ги оправи. Ама не му дават. Само Хитлер им трябва на тия мангали, вика си българският европеец. И добавя, че Хитлер е бил прав в много отношения.

Българският европеец се възхищава само на гръцкия европеец. Евала на гърците, вика българският европеец. Живот си живеят. Ядат, пият и не плащат. А като ги накарат да плащат, се вдигат на протест. Българският европеец така я разбира демокрацията – да протестираш, когато те накарат да си платиш сметката.

Българският европеец най-много мрази македонския европеец. Той даже не е европеец бе, нали не ги приемат в Евросъюза. Според българския европеец македонският европеец не е никакъв европеец, а си е обикновен македонски македонец. Даже български македонец, щото те, нали, са си некви българи бе, на кви се правят...
Българският европеец мрази българския македонец, щото е българин като него. Пък и му е съсед. А българският европеец мрази съседите си.

Понякога българският европеец е критично настроен към правилата на Европейския съюз. Най-много го дразни това, че не му дават да пуши на обществени места. Аре бе, те ще ми кажат къде да пуша, вика българският европеец. Аз па шси пушим, аре да видим кво ше ми напраат.

Българският европеец е най-добрият шофьор от всички европейци. Ше ми спазват те некви правила, ше ми спазват! Правилата са за бунаците. Според българския европеец добрият шофьор задължително трябва да минава на червено и да не спира на пешеходна пътека. За да го уважават!

Българският европеец нарича италианските европейци “жабари”, германските европейци “шваби”, а румънските европейци “мамалигари”.
Българският европеец презира другите европейци, защото за разлика от тях той има древна история. Те когато са живели по горите, ние сме живели... където си искаме. Те чували ли са за България на три морета бе, алоооу? Три морета! Черно море и още некви други две, кои беха... няма значение.
Европейците накъдето отиват, ние оттам се връщаме. И ше се връщаме колкот си искаме. Щото не се е родил още тоя, дето ше ни дава посоката на движение и наклона на... потребностите.

Българският европеец мечтае да превърне всички европейци в европейски българи.
Той вярва, че това рано или късно ще стане.
 
/via Иво Сиромахов
снимка: maximonline.bg

сряда, 11 юли 2012 г.

Българският "гъзар"

От всички познати на науката гъзари, българският гъзар е най-гъзар.

Той е на 30-40, а понякога на 50 години. Живее в грустен панелен апартамент, на десетина километра от центъра. Но на всичките си познати разправя, че там е “само временно”, докато завърши ремонта на огромния си мезонет на пъпа на София.

Никой не знае какво точно работи българският гъзар. Ако го попиташ, той отговаря уклончиво, например: “пиар съм”, или “занимавам се с недвижими имоти”, или “бачкам в рекламата”. Общото между тези професии е, че всички те се опитват да паразитират върху щедростта на някой богат наивник. Печалбите не са големи, но надеждите за забогатяване постоянно растат. Българският гъзар цял живот чака Големия Удар, който ще го изстреля в средите на Световните гъзари. Но сега е криза, знаеш как е.

Българският гъзар има неясен източник на доходи. Най-често основното финансиране идва от възрастните му родители, които той почтително нарича “дъртите”. Често взема от приятелите си пари назаем, не защото няма, а защото “забравил съм си портфейла, копеле, в понеделник ти ги връщам, знаеш как е”.

Българският гъзар по дрехите посреща и по дрехите изпраща. За него е изключително важно да е с някоя нова фешън дрешка, затова ревностно обикаля аутлетите и разпродажбите в моловете. Когато облече нещо ново, българският гъзар трепетно очаква другите да забележат това и да го похвалят. На което той с престорено отегчение въздъхва “знаеш как е”.

Българският гъзар винаги е в крак с модерните технологии. Затова си е взел на изплащане айфон, айпад, лаптоп и едни мнооого тънки, гъзарски слушалчици. Но айфонът го ползва само за да играе на него енгри бърдс. Не звъни по него, а само “чуква”, за да не се набутва със сметки, щото “тия мобилните оператори са бахти мошениците, знаеш как е”.

Българският гъзар кара колата на баща си, щото “мойта е на ремонт, а за тия поръчковите модели частите се чакат с месеци, знаеш как е”.

Българският гъзар живее за почивката. През лятото той е в Лозенец, където по цял ден отчаяно се бори с платното на сърфа. Вечер сяда в бара, вдигнал слънчевите очила на диадема, почесва небръснатата си набола брада, изпива няколко питиета и гледа похотливо стегнатите дупета на жените на Големите гъзари. Само да ми паднат, вика си българският гъзар. Ама не му падат, знаеш как е.

През зимата българският гъзар, разбира се, е в Банско. По цял ден се търкаля на пистата, опитвайки се да кара сноуборд. Иначе екипировката му е перфектна, всичко му е последен писък на модата, ама сноубордът не върви и не върви, дееба и тъпата дъска, дееба. Вечер сяда в механата, пие няколко ракии и почва да обяснява на всички как се вземат завои с пренасяне на тежестта от предния на задния крак. “Само от три години карам сноуборд”, разправя българският гъзар, “обаче вече имам страхотна техника, знаеш как е”.

От март до юни българският гъзар говори само за “баси якото изкарване в Банско, нема такова изкарване”, а от септември до декември водещата тема е “баси якото изкарване в Лозенец, нема такова изкарване”.

Българският гъзар не обича да пътува в чужбина, щото там местните гъзари не му обръщат внимание. Смятат го за беден комплексар. Според него обаче “тия чужденците изобщо не знаят как да живеят, само бачкат и се напиват от три бири, знаеш как е”.

Българският гъзар слуша само подчертано гъзарска музика – чилаут, хаус, транс, “на армин ван бюрен се размазахме, копеле, знаеш как е”... Българският гъзар държи демонстративно да заяви, че не слуша чалга, мани ги тия простотии. Но след няколко ракии сърцато започва да върти гюбеци на някой мазен сръбски кючек. “Ма тва не е чалга копеле, тва е Горан Брегович, и на Запад много го слушат, тва е уърлд мюзик, знаеш как е”. Не че някой го пита, но той е длъжен да се оправдае пред себе си.

Сексът на българския гъзар е тъжна история. Хубавите жени не му пускат, а тия дето му пускат, по-добре да не му бяха пуснали. В общуването си с жените той е тягостно метросексуален. Предпочита да си клюкари с тях, но не смее да си поиска. Жените го смятат за общо-взето свестен тип, но не залагат на него големи надежди. Личи му, че не е той човекът, с когото ще преживеят незабравими оргазми. По-скоро е “човекът-приятелка”. Не че е педал, просто е такъв един... знаеш как е.

Речникът на българския гъзар е ефектен и напълно безсмислен. Той обитава уютния свят на клишетата и диалогът с него непременно се върти около изразите “култово”, “нечовек”, “лайфстайл”, “чукни ми у фейса” и т.н.

Българският гъзар неистово иска да живее гъзарски.
Но за съжаление му се налага да живее по български.

/via Иво Сиромахов
/снимка винкел.com

петък, 6 юли 2012 г.

"Извинете, за какво протестираме днес" или как олекват каузите?

Тези думи прозвучаха на днешния пореден протест с неясна кауза, организиран от мними екоактивисти с мераци за политическа кариера и неспирни медийни изяви. Цифром и словом точно 58 души днес затвориха две пешеходни пътеки в центъра на Варна и разиграха като маймуни цял отряд "Сигма" и журналистите, за чието внимание копнеят. Хванали инерцията от мегапротеста във вторник, под чийто натиск Общинския съвет наложи тотално вето на строителството в Морската градина, "обичайните заподозрени" Кънчо Бонев, Калина Павлова и съпругът й Владислав Павлов решиха да се възползват. Същите тези, които не посмяха да шукнат във вторник, когато протестът беше истински и с кауза и Варна излезе и заяви категорично позицията си за Морската.
Професионално протестиращите организатори  днес надминаха себе си. На всичко отгоре се изпокараха и помежду си за медийното внимание. Около 19 часа започна протестът, който днес беше срещу Алея Първа или поне така гласяха плакатите, които шепата демонстранти си написаха на коляно пред общината. Кънчо Бонев по традиция изрецитира исканията си за ревизия на продажбата на крайбрежната алея от държавата на "Холдинг Варна". След него грабна мегафона и Калина Павлова. Колкото и да чакаха организаторите да дойдат още хора, те така и не се появиха. Вероятно защото варненци вече са научили за забраната за строителство в Морската, както и за ветото на движението и паркирането на автомобили там - неща, които бяха изтъкнати като причина за вчерашния протест с около 400 демонстранти. Щом разбраха, че „недоволните“ няма да се увеличат, протестиращите потеглиха към пешеходната пътека на бул. „Осми Приморски полк“ в пресечната с ул. „Братя Миладинови“. Совалковото пресичане от единия до другия край на пътеката обаче трая едва няколко минути. За да предотвратят подобна на вчерашната ситуация със зверското задръстване, полицаи от „Сигма“ реорганизираха движението и започнаха да отбиват колите от кръстовището на булеварда със „Сливница“ в едната посока и от Червения площад в другата. Така се оказа, че демонстрантите се разхождат по празна улица и няма кого да блокират.
Все пак успяха да покажат „яростта“ пред един единствен джип, чийто шофьор типично по мутренски беше решил да мине точно през този път и през тази пешеходна  пътека, въпреки указанията на полицията. След като протестиращите се разкрещяха и наобиколиха джипа, навлязъл в средата на пешеходната пътека, се наложи униформен да се намеси и да нареди на наглия шофьор да се изтегли назад. Неполучила достатъчно внимание обаче, малолюдната тълпа реши да се премести.  Така групичката се отправи към Севастопол. Там ситуацията се повтори. Полицаите превантивно отбиха движението,  демонстрантите необезпокоявано повикаха и там срещу  ТИМ и Алея Първа.
И докато във вторник, когато имаше за какво, Варна избухна, днес случайните минувачи с насмешка коментираха „Гледай какъв протест  - с 10 души“. Докато демонстрантите „блокираха“ пешеходната пътека, достатъчно къса като дължина, за да успеят да я запълнят, Кънчо Бонев не пропусна да се изяви пред телевизионните камери.  
Разбрали, че и на „Севастопол“ няма кого да блокират, протестиращите се отправиха към входа на Морската. Когато шествието, което се сля с разхождащите се по ларгото варненци, се понесе към парка, Владислав Павлов влезе в разпра с  Кънчо Бонев. „Защо им даваш интервюта на тези мушмороци с камерите, сега няма да слязат да ни снимат долу“, развика се той.
Демонстрантите стигнаха до Слънчевия часовник с идеята този път да блокират светофара на бул. „Приморски“ под стълбите към Фестивалния комплекс. Там обаче пак бяха изненадани от сигмите, които бяха в готовност да отклонят движението. Една от демонстрантките пък отбеляза, че там пешеходната пътека била без предимство и полицията щяла да има повод да ги разпръсне. Тоталното олекване на протеста, наложи привикване от мегафона „Не се разотивайте“. „А чия беше идеята да дойдем тук“, не пропусна да си го върне Кънчо Бонев на Павлов.
Така протестът-медийно събитие завърши, а демонстрации за утре не се очакват, защото протестиращите се били изморили. Пародията, която псевдо екоактивисти създадоха, щеше да е смешна, ако не беше стряскаща. "Луд умора няма, нека си протестират“ ще каже някой и ще е прав. Злината обаче идва от това, че следващия път, когато наистина има за какво да се протестира, хората няма да се вържат на въдицата на професионално протестиращите. Ето така олекват каузите. /varnautre

сряда, 4 юли 2012 г.

Правилник за проституцията във Варна, приет на 16 Юни 1888

Правилник за проституцията в гр. Варна, приет на 16 Юни 1888 Коментарите оставям на вас