сряда, 11 юли 2012 г.

Българският "гъзар"

От всички познати на науката гъзари, българският гъзар е най-гъзар.

Той е на 30-40, а понякога на 50 години. Живее в грустен панелен апартамент, на десетина километра от центъра. Но на всичките си познати разправя, че там е “само временно”, докато завърши ремонта на огромния си мезонет на пъпа на София.

Никой не знае какво точно работи българският гъзар. Ако го попиташ, той отговаря уклончиво, например: “пиар съм”, или “занимавам се с недвижими имоти”, или “бачкам в рекламата”. Общото между тези професии е, че всички те се опитват да паразитират върху щедростта на някой богат наивник. Печалбите не са големи, но надеждите за забогатяване постоянно растат. Българският гъзар цял живот чака Големия Удар, който ще го изстреля в средите на Световните гъзари. Но сега е криза, знаеш как е.

Българският гъзар има неясен източник на доходи. Най-често основното финансиране идва от възрастните му родители, които той почтително нарича “дъртите”. Често взема от приятелите си пари назаем, не защото няма, а защото “забравил съм си портфейла, копеле, в понеделник ти ги връщам, знаеш как е”.

Българският гъзар по дрехите посреща и по дрехите изпраща. За него е изключително важно да е с някоя нова фешън дрешка, затова ревностно обикаля аутлетите и разпродажбите в моловете. Когато облече нещо ново, българският гъзар трепетно очаква другите да забележат това и да го похвалят. На което той с престорено отегчение въздъхва “знаеш как е”.

Българският гъзар винаги е в крак с модерните технологии. Затова си е взел на изплащане айфон, айпад, лаптоп и едни мнооого тънки, гъзарски слушалчици. Но айфонът го ползва само за да играе на него енгри бърдс. Не звъни по него, а само “чуква”, за да не се набутва със сметки, щото “тия мобилните оператори са бахти мошениците, знаеш как е”.

Българският гъзар кара колата на баща си, щото “мойта е на ремонт, а за тия поръчковите модели частите се чакат с месеци, знаеш как е”.

Българският гъзар живее за почивката. През лятото той е в Лозенец, където по цял ден отчаяно се бори с платното на сърфа. Вечер сяда в бара, вдигнал слънчевите очила на диадема, почесва небръснатата си набола брада, изпива няколко питиета и гледа похотливо стегнатите дупета на жените на Големите гъзари. Само да ми паднат, вика си българският гъзар. Ама не му падат, знаеш как е.

През зимата българският гъзар, разбира се, е в Банско. По цял ден се търкаля на пистата, опитвайки се да кара сноуборд. Иначе екипировката му е перфектна, всичко му е последен писък на модата, ама сноубордът не върви и не върви, дееба и тъпата дъска, дееба. Вечер сяда в механата, пие няколко ракии и почва да обяснява на всички как се вземат завои с пренасяне на тежестта от предния на задния крак. “Само от три години карам сноуборд”, разправя българският гъзар, “обаче вече имам страхотна техника, знаеш как е”.

От март до юни българският гъзар говори само за “баси якото изкарване в Банско, нема такова изкарване”, а от септември до декември водещата тема е “баси якото изкарване в Лозенец, нема такова изкарване”.

Българският гъзар не обича да пътува в чужбина, щото там местните гъзари не му обръщат внимание. Смятат го за беден комплексар. Според него обаче “тия чужденците изобщо не знаят как да живеят, само бачкат и се напиват от три бири, знаеш как е”.

Българският гъзар слуша само подчертано гъзарска музика – чилаут, хаус, транс, “на армин ван бюрен се размазахме, копеле, знаеш как е”... Българският гъзар държи демонстративно да заяви, че не слуша чалга, мани ги тия простотии. Но след няколко ракии сърцато започва да върти гюбеци на някой мазен сръбски кючек. “Ма тва не е чалга копеле, тва е Горан Брегович, и на Запад много го слушат, тва е уърлд мюзик, знаеш как е”. Не че някой го пита, но той е длъжен да се оправдае пред себе си.

Сексът на българския гъзар е тъжна история. Хубавите жени не му пускат, а тия дето му пускат, по-добре да не му бяха пуснали. В общуването си с жените той е тягостно метросексуален. Предпочита да си клюкари с тях, но не смее да си поиска. Жените го смятат за общо-взето свестен тип, но не залагат на него големи надежди. Личи му, че не е той човекът, с когото ще преживеят незабравими оргазми. По-скоро е “човекът-приятелка”. Не че е педал, просто е такъв един... знаеш как е.

Речникът на българския гъзар е ефектен и напълно безсмислен. Той обитава уютния свят на клишетата и диалогът с него непременно се върти около изразите “култово”, “нечовек”, “лайфстайл”, “чукни ми у фейса” и т.н.

Българският гъзар неистово иска да живее гъзарски.
Но за съжаление му се налага да живее по български.

/via Иво Сиромахов
/снимка винкел.com

2 коментара:

  1. не знам за иво сиромахов, ама аз подобни хора като гореописания не съм срещал никога.

    той от де ги е намерил - идея си нямам.

    ОтговорИзтриване
  2. Ох аз съм виждал много, че и продължавам да виждам...

    ОтговорИзтриване