четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Голям скок за човечеството, малък резил за българина


„Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.”А.Азимов

След 14 октомври тази година можем да се похвалим, че вече живеем в бъдещето. В бъдещето хората предават картина на живо от ръба на космоса в HD качество. В бъдещето мечтите не са равни на скъпа кола, а на изпреварване на звука. Бъдещето (за съжаление) достигна до България само през монитора, защото българите още не сме готови да се преселим там, където мечта е равно на отваряне на капандурата и скачане от 39 000 метра... Всичко това се случи в името на една мечта.

Феликс скочи, а ние чувахме как диша. Няма такава технология! Феликс отвори капандурата, а ние видяхме планетата Земя във висококачествена картина. Преди да скочи Феликс каза на човеците: „Знам, че целият свят гледа в момента. И ми се иска  светът да можеше да види това, което виждам аз. Понякога трябва да се издигнеш наистина много на високо, за да разбереш колко си малък... А сега си отивам вкъщи.” 

Следва една малка крачка за човека и един голям скок за човечеството. Баумгартнер стана първият човек, който премина звуковата бариера само със скафандър. Мисията му беше изпълнена на 14 октомври 2012 г., когато той достигна рекордните 1342,8 km/h, падайки свободно 4 минути и 19 секунди. За тези, които не могат да си представят бързината на това чудо – все едно да стигнеш отвесно от София до Дупница за 259 секунди. Евала!

Разбира се, ден по-късно се намери човек, който да омаскари това величествено човешко постижение. Всъщност се появи българин. Наш Иван каза на света, че Баумгартнер е откраднал проекта за най-високия скок от балон от него. Бай Иван Трифонов обясни, че след многократни откази от спонсори (включително три отказа от Ред Бул), през 2005-а той се свързал с Феликс, за да му съдейства да спечели спонсорството на компанията. Баумгартнер му обещава, че ако намери одобрение от Ред Бул, ще го присъедини към екипа си, но не чува повече от него. Спонсорите на проекта отговориха на нашенските нападки така: „Идеята за скок и свободно падане от стратосферата е на повече от 50 години, и през годините на Ред Бул и Феликс Баумгартнер са получавали много различни проекти, включително този на господин Трифонов. Концепцията не беше убедителна и не е била доразвита”. Точка.

А мене малко ме е срам. Тъкмо се бях издигнал до нивото на човечеството и преживях скока от ръба на космоса заедно с Феликс и още няколко милиарда души, и пак се намери мой сънародник, който да ме приземи. Сетих се в какво сме най-добри ние – да завидим на онзи, който е сбъднал мечтата си и да опитаме да го омаскарим. Гениални сме ние с наш Иван в това да себеотнасяме световните постижения към персоналните си неуспехи. И да обвиняваме сбъднатите хора за това. Междувременно наш Иван не проумява защо той никога няма да бъде на мястото на великия американец Джо Китингър. Човекът, който преди 52 години скача от хелиев балон от около 30 000 метра и остава в свободно падане 4 минути и 36 секунди. Същият Джо, който координираше действията на Феликс със Земята. Наш Иван не можеше да седи на неговото място, защото имаше риск така да завиди, че Филикс е под светлините на прожекторите (а не негова милост) и да го остави в открития космос... завинаги.

Когато за пръв път чух за идеята за този извънземен скок, си казах: „тоя е самоубиец”. Когато видях техниката за 50 милиона евро; екипът; който приличаше на този на Аполо и Баумгартнер, който излъчваше цялата самоувереност на света, си казах: „тоя е велик”. Просто в тази комбинация нямаше как да не му се получи. И му се получи.

Няколко дни преди извънземния скок Феликс каза, че все още има предизвикателства и че не бива да се отказваме, а да се изправяме срещу тях. С бай Иван слушаме и изпълняваме. Предизвикателство пред нас, българите тепърва би било да аргументираме колко пари са хвърлени на вятъра (а именно – 50 мил. евро!), за да се изфука някакъв ариец, вместо да нахранят с тия милиони всички български пенсионери. Или пък да докажем, че всичко е било монтаж по холивудски и никой от никъде не е скачал (понеже минута след приземяването излъчиха монтиран клип с най-вълнуващите кадри от подготовката и скока)... Мечти имали, пари хвърлили, в името на прогреса го правели. Вятър работа – питайте наш Иван от Виена – от ще ви каже как стоят нещата. Той ще ви докаже, че Господ е българин и всеки, който не работи с него, работи срещу него. Туй то – в България не сме свикнали да скачаме, по-добре умеем да падаме.

/via Карбовски@lentata.com
//снимка technews.bg

вторник, 9 октомври 2012 г.

Пушачите са номер едно!!!


Пушенето е физиологически необходим за организма на човек процес. Никотинът убива 36 вида микроби, като от тях 8 са вредни. Под действието на никотина първи загиват старите и слаби мозъчни клетки. Смолистите вещества, които се отлагат при пушенето по вътрешните стени на белия дроб затрудняват достъпа на въздух до алвеолите с което принуждават организма да увеличи благотворно притока на кръв в белия дроб.
Без пушене аналогичен ефект може да се получи само с интензивни занимания със спорт и сложни дихателни упражнения. Сам по себе си процеса на всмукване на дима и особено пушаческата кашлица се явяват естествена и необходима дихателна гимнастика.
Непушачът преждевременно износва своят организъм, работейки без почивка за цигара. А никотинът убива конят в човека. Паленето на цигара помага в профилактиката на сериозните психически разстройства. Пушещите се отвличат от производствените проблеми, шегуват се и се забавляват. Всяка усмивка продължава живота на човека с минута, а всяка цигара го съкращава с 3 минути. Тоест за всяка изпушена цигара, ако се усмихне човек 3 пъти и митическата вреда от никотина ще спадне на нула. Освен това временният недостиг на кислород, по време на пушенето кара мозъка след изпушването на цигарата да работи с удвоена ефективност. Това естествено не важи за непушачите, чиито мислителни способности намаляват експоненциално заради монотонната работа и кислородното пренасищане.
Пушачът сам си избира да пуши, като при това изпробва различни сортове цигари, пури, пособия като лули и мундущуци, сортове тютюн. Непушачите се лишават от всички тези познания и емоции с което ощетяват своят вътрешен мир.
Как да се пуши – това е много важен въпрос. Ако около пушачът се вихрят кълба от дим – то пуши дилетант, хвърляш на въздуха ценен материал. Истинският пушач дълбоко вдишва димът и дълго го задържа в дробовете си, където поема всички ароматни компоненти. Такъв човек е екологически по-безвреден от непушачите, защото употребява по-малко кислород.
Пушачът е по-пригоден за оцеляване в екстремни условия. В джобът му винаги ще се намери кибрит или запалка за палене на огън или за осветяване на пещера. При пушачът няма проблеми да заговори някой или да се запознае. Само трябва да му поиска огънче, държейки незапалена цигара в ръка. Тази терапия се препоръчва на силно стеснителни хора, които не могат да заговорят момиче в дискотеката. Да не забравяме, че момиче, гледайки един пушач как дърпа от цигарата си, го оприличава на смучещо биберон бебе на подсъзнателно ниво. И затова мъжете пушачи имат такъв успех сред жените. Обратното – мъж гледайки пушеща жена си прави същата аналогия, но с друг физиологичен смисъл.
Волевите качества на пушачите достигат необичайно високо ниво, особено в периодите им на отказване на пушенето. А непушачите никога са нямали волята да започнат да пушат, да кажем на 45 годишна възраст.
И в заключение – ако попитате някой – „Да имате да ми дадете два лева?” със сигурност ще получите отрицателен отговор, докато на въпрос „Да имате една цигара?” със сигурност ще получите и цигара и разговор по темата.'