четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Голям скок за човечеството, малък резил за българина


„Най-тъжният аспект на живота днес, е че науката събира знание по-бързо отколкото обществото събира мъдрост.”А.Азимов

След 14 октомври тази година можем да се похвалим, че вече живеем в бъдещето. В бъдещето хората предават картина на живо от ръба на космоса в HD качество. В бъдещето мечтите не са равни на скъпа кола, а на изпреварване на звука. Бъдещето (за съжаление) достигна до България само през монитора, защото българите още не сме готови да се преселим там, където мечта е равно на отваряне на капандурата и скачане от 39 000 метра... Всичко това се случи в името на една мечта.

Феликс скочи, а ние чувахме как диша. Няма такава технология! Феликс отвори капандурата, а ние видяхме планетата Земя във висококачествена картина. Преди да скочи Феликс каза на човеците: „Знам, че целият свят гледа в момента. И ми се иска  светът да можеше да види това, което виждам аз. Понякога трябва да се издигнеш наистина много на високо, за да разбереш колко си малък... А сега си отивам вкъщи.” 

Следва една малка крачка за човека и един голям скок за човечеството. Баумгартнер стана първият човек, който премина звуковата бариера само със скафандър. Мисията му беше изпълнена на 14 октомври 2012 г., когато той достигна рекордните 1342,8 km/h, падайки свободно 4 минути и 19 секунди. За тези, които не могат да си представят бързината на това чудо – все едно да стигнеш отвесно от София до Дупница за 259 секунди. Евала!

Разбира се, ден по-късно се намери човек, който да омаскари това величествено човешко постижение. Всъщност се появи българин. Наш Иван каза на света, че Баумгартнер е откраднал проекта за най-високия скок от балон от него. Бай Иван Трифонов обясни, че след многократни откази от спонсори (включително три отказа от Ред Бул), през 2005-а той се свързал с Феликс, за да му съдейства да спечели спонсорството на компанията. Баумгартнер му обещава, че ако намери одобрение от Ред Бул, ще го присъедини към екипа си, но не чува повече от него. Спонсорите на проекта отговориха на нашенските нападки така: „Идеята за скок и свободно падане от стратосферата е на повече от 50 години, и през годините на Ред Бул и Феликс Баумгартнер са получавали много различни проекти, включително този на господин Трифонов. Концепцията не беше убедителна и не е била доразвита”. Точка.

А мене малко ме е срам. Тъкмо се бях издигнал до нивото на човечеството и преживях скока от ръба на космоса заедно с Феликс и още няколко милиарда души, и пак се намери мой сънародник, който да ме приземи. Сетих се в какво сме най-добри ние – да завидим на онзи, който е сбъднал мечтата си и да опитаме да го омаскарим. Гениални сме ние с наш Иван в това да себеотнасяме световните постижения към персоналните си неуспехи. И да обвиняваме сбъднатите хора за това. Междувременно наш Иван не проумява защо той никога няма да бъде на мястото на великия американец Джо Китингър. Човекът, който преди 52 години скача от хелиев балон от около 30 000 метра и остава в свободно падане 4 минути и 36 секунди. Същият Джо, който координираше действията на Феликс със Земята. Наш Иван не можеше да седи на неговото място, защото имаше риск така да завиди, че Филикс е под светлините на прожекторите (а не негова милост) и да го остави в открития космос... завинаги.

Когато за пръв път чух за идеята за този извънземен скок, си казах: „тоя е самоубиец”. Когато видях техниката за 50 милиона евро; екипът; който приличаше на този на Аполо и Баумгартнер, който излъчваше цялата самоувереност на света, си казах: „тоя е велик”. Просто в тази комбинация нямаше как да не му се получи. И му се получи.

Няколко дни преди извънземния скок Феликс каза, че все още има предизвикателства и че не бива да се отказваме, а да се изправяме срещу тях. С бай Иван слушаме и изпълняваме. Предизвикателство пред нас, българите тепърва би било да аргументираме колко пари са хвърлени на вятъра (а именно – 50 мил. евро!), за да се изфука някакъв ариец, вместо да нахранят с тия милиони всички български пенсионери. Или пък да докажем, че всичко е било монтаж по холивудски и никой от никъде не е скачал (понеже минута след приземяването излъчиха монтиран клип с най-вълнуващите кадри от подготовката и скока)... Мечти имали, пари хвърлили, в името на прогреса го правели. Вятър работа – питайте наш Иван от Виена – от ще ви каже как стоят нещата. Той ще ви докаже, че Господ е българин и всеки, който не работи с него, работи срещу него. Туй то – в България не сме свикнали да скачаме, по-добре умеем да падаме.

/via Карбовски@lentata.com
//снимка technews.bg

1 коментар:

  1. Гениални сме ние с наш Иван в това да себеотнасяме световните постижения към персоналните си неуспехи.

    ОтговорИзтриване