сряда, 20 ноември 2013 г.

Фалшът опакован като бунт


През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал (с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за свобода...
В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити. Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове, включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“
Винаги ще се хващаме?
Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на почтения човек от наистина отвратителното статукво.
Нека припомня.
В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека
на улицата се промъкна нездрав патос
който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори. Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като
беше проведена глупаво и нахално
С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от „протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията. А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
Фалшът изби до страхотевичност
когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка, която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“...
Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души. По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат до... тоалетна.
Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели мои, но  става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов). Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а
телевизиите ни баламосват
Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна. 

(в. Преса, печатно издание, брой 313 (664 от 16 ноември 2013)
Любослава РУСЕВА

понеделник, 10 юни 2013 г.

Двете Турции в главите ни

Представите на българите за Турция и турците са съшити от митове, които често си противоречат. Репликата "пет века са ни клали" съжителства безпроблемно с пристрастеността към турските сериали. И това не е всичко...

Коментар на Иван Бедров:

„Ех, защо и ние не сме като тях?!“, възкликват хиляди българи, докато следят по телевизията събитията в Турция. После част от тях натискат бутона Like за поредната група във Фейсбук срещу „турцизацията“ и са искрено възмутени, че „сега пък искат турски език в българските училища“. А всъщност турски език се изучава в българските училища отдавна.
Не е новина, че митовете имат силно присъствие в представите на българите за Турция и турците. Тези митове обаче правят невъзможно разбирането на това, което се случва по площадите на Истанбул и другите големи турски градове. Защото Турция и турците са идеално лоши или идеално добри, но не и реални.
Робство и сериали
Репликата „пет века са ни клали“ съжителства безпроблемно със зависимостта от турските сериали. От едната страна са тези, които са крали най-хубавите моми, отнемали са момчетата за еничари и са опожарявали българските села. От другата страна пък са онези, които живеят модерно, които са богати и красиви, работят и успяват във всичко, подчиняват се на ценности, които в България приемаме за изчезващи. Първите турци са в главите ни, вторите са на екрана. И нито един от двата образа не е истинският.
Съсед с много лица
Опитайте се да подхванете в мъжка компания темата за неколкократно намалената численост на българската армия. Винаги ще се намери някой, който да е силно притеснен от този факт, защото „могат всеки момент да ни превземат“. Как кой?! Турците, разбира се. Спомням си как в края на 80-те директорът на училището всяка сутрин сочеше на югоизток и ни мотивираше да поддържаме форма с редовна ведрина, защото „онези идват“.
Страшно е онези да дойдат, но не е страшно половин България да се изнася всяко лято към турските курорти. Недоверието към турците е факт, но доверието към техните хотелиери, готвачи и камериерки се потвърждава всяка година покрай милионите, които българите плащат, за да отидат на море точно в Турция. Протестираме срещу мюезина от минаретата в България, но се снимаме за спомен пред джамиите в Турция. Използваме израза „Капалъ чарши“ като нарицателно за евтина и некачествена стока, но първото място, което посещаваме в Истанбул, е именно този пазар. Има много бъркотия в главите ни по отношение на Турция.
Добрият и лошият Ердоган
Объркването не е само на битово равнище. Когато преди малко повече от 10 години Ердоган спечели изборите, новината казваше, че на власт идват ислямистите. Това подхрани митичния страх, че единствената цел на Турция е да изгради ислямска дъга, а България се пада точно по средата ѝ. Още по-устойчив е митът, че ДПС е инструмент за прокарване на интересите на Анкара в България. Внесохме термина „неоосманизъм“ и той стана любим на поддръжниците на теорията за неизбежната съдба на страната ни да бъде превзета от Турция.
За първи път тази година официална Анкара не подкрепи ДПС по време на парламентарните избори. „Ердоган прецака Доган“, констатирахме със задоволство и така турският премиер изведнъж се превърна в очите ни в принципен европейски политик. Добрият Ердоган. Месец по-късно полицията в Истанбул използва груба сила срещу демонстрантите и Добрият Ердоган се превърна в Лошия Ердоган. Българските националисти вярват, че той иска да ни превземе с помощта на всички турци, а турските националисти го обвиняват, че не обръща внимание на всички турци. Но това не са нито първите, нито последните противоречащи си митове, които съжителстват без проблем.
Миш-маш
Да се върнем към турските сериали. В тях е добрата новина, защото именно те накараха много хора да се интересуват повече от Турция. Туристическите фирми твърдят, че покрай филмите пътуващите до Истанбул стават все повече. Само живият контакт може да увеличи познаването между двата народа. Така някой ден може и да разберем, че протестите в Турция много се различават както от Арабската пролет, така и от последната българска зима. И че заедно срещу Ердоган в момента са както прозападно настроени светски турци, така и комунисти и крайни националисти. Всички те не са съгласни да живеят повече така, но пък имат много различни идеи за бъдещето на страната си. Отново бъркотия.
В препълнените ни с митове глави обаче всичко е пределно ясно: турците от сериалите протестират срещу турците от учебниците по история.

/via: И. Бедров;  http://www.dw.de

сряда, 29 май 2013 г.

Едно алтернативно правителство

В дни на политическа и икономическа криза, имаме нужда от здрава ръка и проверени кадри. Предложенията, които съм изложил пред вас, биха изкарали не един, а минимум три мандата и несъмнено биха превърнали България в Швейцария на Балканите.
1. Премиер - Любен Гоцев
Да не се лъжем, повечето правителства след 1990 са подредени от него, въпреки, че той отрича поради вродената си скромност, така че е най-заслужил да оглави кабинета. Може да провежда заседанията на министерски съвет в ресторант "Монтерей" (сега "Модера"), понеже живее наблизо, и така да спести народни пари от бензин на служебните му коли.


2. Министър на културата - инж. Митко Димитров

И без това е такъв почти 20 години. Без конкуренция в лекия жанр и откриването на достъпноизглеждащите жени, които пеят. "Животът е песен" вече няма да е безсмислен лозунг, а д-р Енчев може да бъде награден с орден "Стара планина" за кубиците труд положени в културното наследство на нацията.

3. Министър на младежта и спорта - Волен Сидеров
Има познания по източни бойни изкуства. Има и силна воля, оптимист е, взима 7% при 40% изборна активност и казва, че е готов за премиер. Ако скочи с бънджи, ще е готов и за космонавт. Ще върне утринната ведрина в училище и атакуващия стил на националния отбор по футбол.

4. Министър на здравеопазването - Веселин Марешки
Има аптеки с евтини лекарства. Има и къща на плажа, пардон, на морето, има Бентлита-Ментлита, всичко си има, само министрески пост не. Да му го дадем, така ще отървем и варненци от шанса да им стане кмет.

5. Министър на вътрешните работи - Младен Михалев
С опит в ръководенето на силови структори. Познава криминогенната обстановка отвътре и отвън. Ако има чувство за хумор може да назначи Румен Петков за главен секретар за да може оная смешка за МВР вече да не е смешка.

6. Министър на външните работи - Христофорос Аманатидис
Пътува безпроблемно по света, разбира се добре с хората от всички националности, до сега не се е чуло някой да му е отказал нещо. Освен това името му е гръцко, така че почти сигурно към страната ще потекат реки от европейски помощи в евро. Безвъзмездни.

7. Министър на финансите - Васил Божков
Не обича пица и няма глас на човек, който диша хелий. Има остър поглед и знае как да взима повече отколкото да дава. И въпреки, че отрича да е най-богатият българин, ние знаем, че е така и се надяваме да ни направи и нас, ако не много то поне богати. Освен това обича пури и ще върне пушенето в баровете.

8. Министър на образованието и науката - Златка Димитрова
Край на мъките в училище. Матурите ще бъдат заменени от конкурси за Мис пети А, Мис пети Б и т.н. Географията съвсем ще отпадне, защото вече сме европейци и пътуваме свободно и без ограничения. "Красотата ще спаси света" в действие.

9. Министър на икономиката - Левон Хампарцумян
За да ръководиш нещо, което го няма, трябва да си магьосник. А кой освен Левон може да ръководи мега-банка и едновременно с това да е в две различни телевизионни предавания на живо. Да, той е!

10. Министър на земеделието - Румен Луканов
Смело, но перспективно предложение. Румен има земеделски вид и не се притеснява от камери и най-вече от микрофони. Дори с вида и изказа си би могъл да бъде обединител на всички БЗНС-та. Също допълнително може да изкарва пари и като рекламно лице на Лада "Нива".

11. Министър на правосъдието - Алексей Петров
Познава в детайли системата. Знае и силните и слабите и страни. Строг, но справедлив. Няма начин да се споразумее с членове от предишното правителство.
12. Министър на отбраната - Димитър ДжамовСиловото министерство има нужда от силов човек. Той е борбен. Той е оцелял в няколко атентата с различно оръжие и мощност. Той е Митко Джамов. Противниците ни, които и да са те, биха взели това пред вид и едва ли изобщо биха си помислили да ни нападат.

13. Министър по управление на средствата от Европейския съюз - Катерина Евро
На много от вас това предложение ще се стори странно. Но помислете малко. Катето Евро се казва така много преди европейския съюз и много преди общата валутна единица. С пълно право би могла да претендира за правата над всички евро в съюза. И скоро да отпускаме заеми на Германия и Франция, но с много тежки клаузи. Освен това тя води тв предаване само в неделя, така че през седмицата е свободна.

Говорител на кабинета ще бъде Николай Бареков. Има опит в това, въпреки, че ако правителството падне няма да е много дискретен.
/via Теодор Михайлов

четвъртък, 18 април 2013 г.

И настъпи часът на лумпените! Не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава.


И настъпи часът на лумпените! Усетил разпадащата се държава, лумпенът излезе на улицата да се прави на демонстрант и да ”иска от името на народа” и ”в името на народа”, но без да е питал същия този народ какво иска и най-вече – иска ли да го представляват. Всеки, чиито амбиции са по-големи от възможностите, реши, че е лидер и може да поведе тълпата. Но накъде? Накъдето и той не знае. Най-вероятно накъдето повее бризът.
Какво виждаме в последните дни? – Разни групички се организират на разни места да протестират за разни неща и да представляват разни хора и разни идеали. И понеже сме ултрадемоктратична държава, полицията, издържаща се от нашите данъци, не смее да каже и ”гък” на лумпените, защото ще я обвинят в насилие или не знам си каква лумпенска щуротия!? А лумпените превземат градове и паланки, тормозят хората, дават лош пример на децата. Дори се опитват да се наложат като героите на деня и да са пример за подражание. Трябва ли някой да ми демонстрира колко героично е да се самозапалиш, колко героично е да обесиш някого или да му ”теглиш секирата”… ? Пардон, всъщност ставало въпрос за люлка, а аз пак не съм разбрала.
Не знам, чели ли сте скоро Закона за събранията, митингите и манифестациите, но ако не сте, сега е моментът да поискате жокер от чичко Гугъл.
Не пиша това с цел да поучавам когото и да било, но се питам защо не си спазваме законите? Добри или лоши – наши са си и е редно да ги използваме както прави всяко цивилизовано общество – хем отстоява правата си, хем си носи вменените му отговорности. А ние какво? Хем не си знаем правата, хем не ни изнасят отговорностите. Даже нямаме смелостта да изискаме от полицията да си свърши работата и да ни защити от лумпените. Защо?
Събират се някакви хора някъде и решават, че шоуто, което правят, не е достъчно, за да влязат в прайм-тайма на водещите медии, и затова е по-добре да блокират близкото кръстовище, примерно. Останалите хора (работещи и плащащи данъци и всякакви “социални” придобивки, за заслужаващи ги и незаслужаващи ги люде, в т.ч. и за лумпените, протестиращи за поредното си хрумване) трябва просто да минат през споменатото кръстовище, но се оказват в капан. В капана на поредната прищявка на лумпена. Хората никой не ги е уведомил (както е по закон), че от толкова до толкова, еди кое си кръстовище или еди кой си булевард ще е затворен, за да си направят предварително сметка как и откъде да заобиколят. И каква е равносметката – блокиран в своя автомобил, човек разбира, че се крепи единствено на добрата воля на държащия го в плен лумпен! Ако не протестира с него – лошо, ако му направи забележка – още по-лошо… Я бой ще си изпроси, я колата му ще отиде зян!… А ако протестиращите са решили цял ден да лежат на кръстовището? Еми, нямаш избор – стоиш и чакаш! А сега кажете къде е справедливостта? Къде е демокрацията? Къде е свободата? Аз да съм роб, за да е свободен протестиращият лумпен? … А, мерси. Няма сделка. Защото като ми писне, ще реагирам така, както ми позволява законът. А лумпенът нека си живее с мисълта, че е свободен или че ще бъде свободен. Само той няма да знае, че свобода в идеален вид не съществува. Свободата е избор на нещо, от което си зависим. И колкото по-бързо осъзнаеш невъзможността за пълна свобода, толкова по-бързо ще спреш да я търсиш и ще започнеш да я приемаш като част от природните закони и необходимости. И няма само протестиращи мухи да се въртят в главата ти и да се чудиш защо и поредното чудо е само за три дни.
Та, да се върнем при човечето в капана лумпенски. Примери имаме доста – Орлов мост, Варна… По принцип в законите има текстове, които точно указват как се нарича и как се наказва задържане на човек против волята му и нарушаването на правото му на придвижване. А щом няма наказания, с чиста съвест можем да наречем случващото се ”обществен тероризъм“, освен ако не подготвяме шампиони по търпение или по преплуване на Варненския залив. Защо ли? Колко пъти бе блокиран Аспарухов мост и за да се придвижи човек от южните части на града до центъра и обратно, трябваше или да преплува Варненския залив, или да заобиколи 60 км.? Доколкото ми е известно, населението на Варна е над 330 хил.души, а на митингите се събират не повече от няколко десетки. А в София е над 2,5 милиона – и на митингите, пак няколко десетки. Колко процента е това? Може ли ”нула цяло и нещо, което и до едно не може да се закръгли” да всява хаос в живота на стотици хиляди, на милиони? Очаквам вместо отговор редовното лумпенско оправдание: „Това, за което се борим, засяга и вас”. Ама, моля ви, дами и господа лумпени! Аз, за моите искания, знам как да се боря. Още по-добре знам как да ги получа, без да преча на останалите. И даже без да ги тероризирам. Не ангажирам и полицията като вас. Срамота е, да губите времето й и да харчите нашите пари, за да ви охранява да не се сбиете помежду си, защото или не знаете какво искате, или всеки различно нещо иска. В подкрепа на последното, дори ще си позволя да цитирам директора на варненската полиция комисар Тодор Иванов: “На последните протести се налага да охраняваме протестиращите от самите тях. Гледаме да не се сбият помежду си. Напрежение безспорно има, но то вече е сред техните редици. Конфликтите, които се получават, не са между протестиращи и полиция или институциите, а между различните групи”.
И понеже се предполага, че все още има нещо като ”държава“, то би следвало да има и кой да се грижи за законите и реда в нея, нали? Защо това не се случва? Кой ще носи отговорност, ако при спонтанно блокиране на булевард или кръстовище, в задръстването заседне линейка и пациентът почине поради ненавременното му закарване в болница? Кой ще плаща щетите, възникнали вследствие на блокиране на железопътния транспорт или автомобилния транспорт? Кой ще плаща времето и нервите на гражданите, чиито основни права са нарушени?
Тук не става въпрос за това, справедливи ли са исканията на протестиращите. Всеки начин за поставяне на “справедливи искания“, извън указания в закона е несправедлив, понеже нарушава правата и свободите на останалите граждани.
Както се казва в една народна поговорка “Не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава.” Затова на тези, на които държавата е възложила да следят спазването на реда и закона, само можем да кажем, че, ако бяха в частния сектор и така си вършеха работата, за изпроводяк щяха да получат не 20 брутни работни заплати, а 20 брутни граждански псувни!
Ако чичко Гугъл е заспал на някое блокирано кръстовище или е попаднал в лумпенски капан, ето жокер от автора:
Закон за събранията, митингите и манифестациите
- Чл. 8. (1) За свикване на събрание или на митинг на открито организаторите най-малко 48 часа преди началото му писмено уведомяват кмета на общината, на чиято територия ще се проведе, като посочват организатора, целта, мястото и времето на събранието или митинга. В неотложни случаи за събранието или митинга на открито уведомлението по предходната алинея може да се направи в еднодневен срок. 
- Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Събранието или митингът се ръководи от организаторите, подписали уведомлението по чл. 8, ал. 1.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Участниците в събранието или митинга са длъжни да спазват указанията на организаторите по ал. 1 за запазване на реда.
(3) От събранието или митинга се отстраняват лицата, които с поведението си пречат за провеждането му, грубо нарушават обществения ред, както и лицата, посочени в чл. 6, ал. 1.(В събрания, митинги и манифестации не могат да участвуват граждани, които:
1. носят оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети;
2. са в очевидно пияно състояние;
3. са маскирани с цел да се затрудни тяхното разпознаване.
- Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Когато времето и мястото на събранието, на митинга или пътят на движението на манифестацията създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът на общината, предлага промяната им.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Кметът на общината може да забрани провеждането на събранието, митинга или манифестацията, когато има несъмнени данни, че:
1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) са насочени към насилствено изменение на конституционно установения ред или срещу териториалната цялост на страната; – (конституцията беше изгорена на един митинг!)
2. застрашават обществения ред в съответното населено място; (навсякъде където се провеждаха митинги беше застрашен обществения ред)
3. застрашават народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка;
4. нарушават правата и свободите на другите граждани.

/via Надя Измирлиева, www.bulgariautre.bg

понеделник, 8 април 2013 г.

Да се разделим на (поне) две Българии - текст за ЧАЛГАТА


Чалгата, чалгата, чалгата. Тази дума вероятно е една от най-използваните думи в негативен аспект в българския речник. И не само там, тя е знамето на лошия вкус според българската интелигенция, тя е на дъното на всичко пошло и провалено в България, тя е чудовището, което яде деца. Могъществото й разпростряло се върху българското ежедневие е безспорно, но то не е защото тя се натрапва. Чалгата отдавна присъства само там където е желана и търсена, в моята среда никой не я слуша, нито пък се чува в заведенията, които посещавам. В центъра на София чалга няма като изключим няколко супер луксозни нощни чалготеки, но когато те отварят, интелигенцията отдавна дреме над някой нов роман, който трябва да оплюе. Истерията срещу нея е огромна и придоби напълно отвратителен характер в случката с евро-субсидията спечелена от Митко Пайнера. Неприятното е, че всъщност „умните хора“ натрапиха до нетърпимост думата „чалга“ като корен на Злото. Чалгата не е чалга, тя е наказание за това, че сме българи.
Интелигенцията начело с моя приятел Теди Москов, който както вече писах, обедини омразата на интелектуалци и чалгари срещу себе си изключително възхитително и успешно, се възмути издълбоко, че Европа даде субсидия за „боклуците“ на един изключително успешен български бизнесмен, Пайнера. Теди обиди Азис, че е мръсен, а Азис му отговори общо взето заслужено. Воят сред театралите беше оглушителен. „Дайте тези пари на нас, не на виновните за опростачаването на нацията!“. Само че вече не става с „дай“. Европа не е Тодор Живков, който „даваше“ за театър и култура. Европа разглежда правилно представени бизнес проекти, които доказват, че са свързани с работни места, и дава парите на този, който има или създава подобен бизнес. Беше абсолютно нахалство от страна на Теди, както и на останалите възмутени интелектуалци, да обиждат и хулят Митко Пайнера. Дали продуктите на единствената печеливша развлекателна индустрия ги задоволяват или не, това си е техен проблем. Тази индустрия дава хляб на много повече хора отколкото „творците“ си представят. Тази индустрия също така създава все по-адекватни шоубизнес продукти. Достатъчно е да се видят новите клипове на Глория и на Галена, както и на други певици, сега се запознавам по-отблизо с чалгата и не мога да изброя всичко, което ми е направило добро впечатление. Ориенталските мотиви са намалели за сметка на все по-поп звучене, а певиците изглеждат ШЕМЕТНО.
Жените дръзнали да се занимават с кариерата на поп-фолк певици вече знаят, че (ако имат талант и характер)  ще бъдат от една страна носени на ръце от голяма част от българите, а от друга ще бъдат обиждани, дискриминирани, ругани и остракирани както никои други жени в българското общество. Може би само проститутките търпят по-лошо отношение. Разбира се, някои от тях изглеждат като проститутки или Барбита, което е смущаващо, защото Барбитата и проститутките не би трябвало да си приличат изобщо. Чалгата е навсякъде, тя е и Парис Хилтън също, само дето Парис не може да пее.
Като НЕПРЕДУБЕДЕН зрител на поп-фолк клипове, мога спокойно да кажа, че голяма част от известните момичета-жени с едно име, са жени с качества и талант. Красиви, с прекрасни гласове, излъчват характер, ясно е че работят като луди, също така е ясно, че са обект на ожесточена омраза и нападки заради арогантния им сексапил, който ги продава свръх-успешно. Но този сексапил не е измислен в блока на Пайнера, колкото и Пайнерът да е талантлив и умен човек в шоубизнеса. Това е сексапилът на Мадона, съчетан понякога с „мръсните усти“ на момичетата от американския хип хоп.
Хип хопът е в пъти по-вулгарен и сексистки от нашата невинна в сравнение с него чалга. В клиповете на повечето хип хоп звезди се говори за жените по ужасен начин, пуши се трева, показват се пистолети, пачки и дебели златни ланци. И не, това не са мутрите-създатели на чалгата, те са създателите на друга изключително печеливша индустрия – хип хопът. Ако нямаше анти-дискриминационни закони в Америка, религиозната десница отдавна щеше да е забранила тази музика и вкарала в затвора изпълнителите й заради неприлично поведение. Слава богу, има демокрация, която не позволява това да се случи.
В чалгата най-често жената се заканва лошо да отмъсти на неверния си приятел, или пък отправя директни сексуални покани за да вкара обекта на интереса си в леглото си. Определено е по-миролюбива в сравнение с хип хопа. При нас винаги става дума само за секс и нищо повече. А Ники Минаж поставена до Глория е помитащ кич, до нея Глория изглежда като Уелската принцеса, но Минаж е звезда, а Глория е само „звезда“.
Докато живеех в Америка пропуснах раждането и апогея на чалгата в България, но бях до такава степен впечатлена от Азис, че помолих да ми изпратят дискове с негови неща. Това беше преди много години. Не одобрявам някои негови изцепки, но като цяло за мен той е много талантлив entertainer, шоумен, който се оказа по-умен, по-смел, по-изобретателен и по-работлив от всички български поп-певци. На всичкото отгоре е циганин и гей. Няма как да не съм респектирана от силата на характера на този човек. Понякога се държи ужасно и наистина е само за публика от 18 г. нагоре. Дори и да не се държеше така, пак щеше да е обиждан на „педал“ и пращан да става „на сапун“ защото е циганин (или обратното, държи се така, защото е обиждан...). И в крайна сметка в българския шоубизнес няма по-успял от него освен Лили Иванова. Това е неприятна за много хора равносметка. А в нея няма нищо неприятно. Никой не кара никого насила да слуша или гледа Азис или чалга. Никой не може да те накара да купиш нещо, което не харесваш.
Митко Пайнера не трябваше да се поддава на глупостите на интелигенцията, а да вземе евро-субсидията. Това е бизнес, не предаване за култура по БНТ, държавата не участва с пари. Той е създал вече десетки певици и певци, които ЯВНО създават радост на много хора и правят живота им по-лек с песните и визията си, и никой нямаше право да обижда работата му. Дори Теди МосковJ. Слагам емотикон с усмивка. На Теди му е позволено всичко, но на Пайнера, Азис и Глория, не. Още една усмивка. Може би трябва да се разделим на две Българии. На дъното на целия провал, който ни се случва в момента, може би стои именно това – ужасното разделение и озлобление между хората.
Няма чужденец, който да не е зашеметен от красотата на певиците ни, и озадачен и развеселен от поп-фолка. Америка даде на света хип хопа, България пък дава чалгата. Дала е и Гена Димитрова, Гяуров, Гюзелев, но става дума за друго. Квалификациите и етикетите са напълно излишни. Музиката няма граници, тя е разбираема за всеки човек на планетата. Чалгата е натоварена с много българска история, ориенталските й мотиви не са повод за срам, а за преоценка кои сме ние, хората от Балканите, чиято кръв се раздвижва от този ритъм. Българите не са ходили в карирани поли без гащи отдолу, а в потури, които сега се носят на много места в мюсюлманската част на света. Да, и шотландците свирят на гайда, но тяхната музика е съвършено различна от музиката на българските гайди. Кое е „по-добро“, „по-културно“, „по-приемливо“, не е от значение. Излишно е да мразим себе си чрез мразенето на вид музика.
И се дръжте по-добре с красивите жени, които пеят за любов. Това не означава, че непременно са проститутки.

/снимка Planet HD

четвъртък, 28 март 2013 г.

Ченгето, което стана убиец, защото не остави сираци


Ченгето Иван Лулеов от село Баня няма да бъде запомнено като герой. Грешката му беше, че остана жив, а не се остави да бъде транжиран от брадвата на сравнително млад циганин, но вече дърт рецидивист. Още когато му я бяха извадили, трябваше да изкара пълнителя, да изхвърли служебния си пистолет и да чака каквото брадва покаже.
Тогава щяхме да разполагаме с готов план – на жена му щяхме да дадем нещо възпоменателно за храбрата му служба, сирачетата му щяхме да включим в групата на деца на загинали полицаи и всяка Коледа да им оставяме „висящи” SMS-и на кратък номер. Ченгето Иван Лулеов обаче не остави, а произведе сираци. Трябвало е да избира между живота на баща им и своя собствен и той най-егоистично предпочел да се спре на себе си. А ние най-егоистично ще го оставим да се оправя сам - пръста си за него ще мръднем само колкото да напишем „Браво” в някой форум.
Оставете ни нас, цивилните неблагодарници, които си умираме да ругаем ченгетата, че нищо не правят, когато се краде кабел, когато се оплячкосват къщи така, че и арматурата да не остане. Оставете ни нас, които единствено виртуално можем да се възхищаваме на всеки застрелян на местопрестъплението крадец. Олио да ни попари езиците, които са способни само да мрънкат безпринципно и които се гълтат, когато трябва да се покрещи по нещо наистина принципно.
Нас наистина ни оставете, защото сме неспасяеми, но ченгето Иван Лулеов трябва да има колеги. В системата на МВР може и да са заети 60 000 служители, но засега по нищо не личи, че тя разполага даже с 60 истински ченгета. Иначе щяха да демонстрират скромна солидарност и най-елементарна колегиалност. Щяха да изпушат поне половин цигара, да изпият поне няколко глътки минерална вода, както правеха, когато искаха повече пари. Сега не става въпрос за пари, а за нещо, което не се купува и с много пари. И по-подходящ случай от този трудно може да бъде измислен.
Имате кражба на важна обществена инфраструктура – магистрален съобщителен кабел, чиято липса прекъсва връзката между две жп гари и само може да се предполага какви биха били евентуалните последици. Кражба дори е прекалено лека квалификация и някой по-сръчен адвокат може да го развие в тероризъм, макар и от неосъзнати терористи. Имате двама такива неосъзнати, хванати от Лулоев с кабела. Единият от тях тръгва да бяга, другият вади брадва на ченге, а за него после ще се окаже, че е с респектиращо досие и е лежал в затвора. На всичкото отгоре имате и нощно време, което е само в плюс при неизбежната отбрана.
Вашият човек стреля не с боен, а със стоп патрон. После сам откарва застреляния крадец в болница. Какво повече ви е необходимо на първо четене, за да запалите една цигара за вашия човек.
Погледнете в махалата на техния човек – там така са подпалили, че мечтаят за доживотен затвор за вашия човек. Ако искате, и тях оставете, защото мозъците им отдавна са повредени. За тях кражбата - особено на кабели и метали, си е напълно редовен и почтен поминък. За тях концепцията за обществен ред е полицията да не застрашава живота на крадците, но крадците да й вадят брадва.
Концепцията им за правосъдие пък е кражбите да са ненаказани, но задължително да има наказания за всеки, опитващ се да ги предотврати – дори работата му да е точно такава.
Всички тези малки концепции са част от голямата житейска философия – само крадем, не сме тръгнали да убиваме, я. Сякаш друга алтернатива е напълно невъзможна в махалата. В нея оправдават техния мъртъв човек, че бил принуден да реже кабели, за да нахрани децата си. Редовно трябва да ги е хранил, след като са го хващали цели 17 пъти за всичките му 36 години живот. Но наистина я оставете тази махала и нейните разбирания за престъпление и наказание. По-важна ви е трактовката на закона и това, че вашият човек е обвинен в убийство и ще го съдят като най-обикновена отрепка. Все едно, че е заклал баба си, понеже не му е дала от пенсията да си купи хероин.
На ченгето Иван Лулеов му се плаща заплата, за да пази животи и имоти. Дадено му е оръжие за тази цел и най-искрено му се пожелаваше след всяка смяна да се връща жив и здрав при семейството си. А когато той направи всичко това, се оказва, че е работил колкото да влезе в затвора. Ако го намирате за справедливо – отпишете го и му пожелайте да предизвика нечовешки фурор при посрещането си в Централния софийски. Ако обаче законността ви идва прекалено - поне пари за читав адвокат могат да му се съберат. Нещо като благотворителна инициатива за децата на незагиналите полицаи, проявили егоизма да останат живи, вместо тихо, кротко и кърваво да си отидат след два удара с брадва по главата.

/via КАЛИН РУМЕНОВ, novinar.bg

понеделник, 14 януари 2013 г.

Кой възпитава децата ви?*


Има хора, които си мислят, че чалгата възпитава децата им, но ако наистина е така, какво правят родителите им през това време? 
Чалгата ли е виновна, че децата ви са неграмотни и пишат “незнам”, “немога”, “Балгария”? 
Чалгата ли е виновна, че децата ви не са заведени нито веднъж на театър, или на класически концерт, или на опера и изобщо нямат представа какво е това? 
Чалгата ли е виновна, че децата ви не четат книги? 
Чалгата ли е виновна, че децата ви обиждат учителите си и ги заплашват, когато получават ниски оценки? 
Чалгата ли е виновена, че 12-годишните ви дъщери си пускат в мрежата снимки по бельо и неизменния duck face? 
Чалгата ли е виновна, че не разговаряте с децата си и не знаете какво ги вълнува, какво ги радва, какво ги тревожи? 
Не, мили възмутени родители. 
Не е виновен чалгата. 
Виновни сте вие. 
Неграмотното поколение е плод на неграмотни родители, а не на музиката, която слуша. 
Средата, в която растат младите българчета, е една и съща, музиката, която слушат, е една и съща, филмите, които гледат са едни и същи, но все пак има възпитани и невъзпитани деца. Откъде идва разликата според вас? 
Впрочем вие, които обвинявате чалгата, каква музика слушате вкъщи? Вагнер и Шонберг ли? Айде, признайте си, ама честно. 
През годините често съм чувал подобни обвинения към хора на изкуството. 
Още “Бийтълс” са били укорявани, че сеят разврат и подтикват младите хора към неморален живот. Подобни обвинения са били отправяни и към Елвис Пресли, Джими Хендрикс, Ролинг Стоунс и изобщо към всички големи артисти, които са написали историята на съвременната музика. 
По-възпитани ли щяхте да сте, ако тези хора не съществуваха? 
Примитивните мозъци винаги търсят някой, върху когото да хвърлят вината за собствения си неуспех. Те няма да си признаят, че са се провалили като родители, а винаги ще обвинят музиката, киното, телевизията, глобалното затопляне, световната конспирация, извънземните. 
Вярвате ли си, че наистина е така? 
Че някой друг възпитава децата ви? 
Ако наистина мислите така, не ви очаква нищо добро.

сряда, 9 януари 2013 г.

Изборът ''Да бъдеш или ТЕ?''


''Дами и господа, прекъсваме нашата музикална програма заради извънредно съобщение! Те ни нападнаха с огромна скорост и лукавство!“ Ню Йорк, 1938 година. Орсън Уелс съобщава за нашествието на марсианци по радио Си Би Ес. „Дами и господа, не знам откъде да започна! Вероятно от онова, което лежи полузаровено пред мен в огромна дупка! То е най-ужасяващото нещо, което някога съм виждал!“ След пет минути настъпва тишина. Най-страшната тишина
която ще накара милиони слушатели да излязат на улицата. Те са пропуснали началото на предаването, а то е особено важно: „Дами и господа, „Колумбия бродкастинг систем“ представя Орсън Уелс и неговия Mercury Theatre on the Air (бел. ред. - радиотеатър „Мъркюри“) във „Война на световете“ от Хърбърт Уелс!“ В настъпилата суматоха ранените и починалите от инфаркт са хиляди. „Армията на спасението“ раздава противогази. Някои се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на извънземните... Всъщност през 1938 г. Уелс прави нещо повече от радиопиеса. Той извършва социален експеримент, с който доказва, че глупостта може да бъде  лесно манипулирана. „Простите хора се управляват безпроблемно, но първо трябва да си ги отгледаш“ - цинично обяснява той. 

А сега ще помоля, дами и господа, да спрете музиката! Моля ви да го направите, защото  ще предупредя, че България е нападната! ТЕ са тук и са наистина ужасяващи! Не ги виждате ли? А аз забелязах няколко ТЕ само за пет минути: Първа минута. Джиесемът на дъщеря ми (13 г.) звъни с „Гангнам стайл“, докато съученичката й Антония се кърши особено неприлично. Двете са се събрали да учат за класното по „Немили-недраги“, но вместо това имитират Бай брадър. До- чувам „Ама, шмръкло, имаш тайна мисия пред съкварчиранчичи!“ Луд хилеж.
Втора минута. На вратата се звъни. Съседът ме напада с яростни псувни, задето на Нова година сме му тропали. „Да ти... майката!“, крещи, а аз не смея да му кажа нищо за пиратките, които хвърляше от балкона.
Трета минута. Тръгвам за работа в адски кофти настроение. Спъвам се в найлонов плик с миризливи обелки, оставен от съседката още на Коледа. Гигантска муха кръжи като нимб около главата ми, докато нервно ръчкам копчето на асансьора.
Четвърта минута. Асансьорът е прясно сменен, понеже предишния го запалиха, и купихме нов, с огледало. Там някой вече е написал „К... за Левски! Омрете свини!“. Има три смачкани фаса на пода, а задължителната храчка се гуши в обелка от тунквана вафла.
Пета минута. Мятам се на колата. Насреща ми се облещва билборд с рисунка на разголена блондинка, която ми намига: „Прекалено красива съм, за да работя!“ Лепенката, която доскоро прикриваше надписа, е паднала и се въргаля сред купища счупени в новогодишната нощ бутилки.
Плача ли, или съм пуснала пръскачката за предното стъкло? Само пет минути, дами и господа, са напълно достатъчни ТЕ да ни сринат...
А помните ли, че навремето вървеше кампания „Да бъдем хора за пет минути“? Мобилен оператор се рекламираше във вестниците със... стихотворения. Едно си бях изрязала:

Човекът бе сътворен от кал, но
днес от желязо е светът.
Тежко на мекия! За малко
да умра от доброта.
Сега, уста безмълвни сключил,
свил гневно на юмрук ръце,
живея и усърдно уча
на зло беззлобното сърце.

Атанас Далчев го е написал през 1930 г. и си мисля, че осем години преди Орсън Уелс той вече е предупредил за нашествието на ТЕ.

Какво ли би станало, ако Далчев беше прочел това стихотворение в ефира на „Христо Ботев“, например? Мноого баавно, с поанта върху „за малко да умра от доброта“, а после продължава с „уста безмълвни сключил“. Накрая стига до печалното „живея и усърдно уча на зло беззлобното сърце“.
Представям си как хиляди слушатели панически излизат от домовете си, за да се изповядат. БЧК раздава противогази на най-големите простаци. Някои дори получават инфаркт заради това, че не са успели да бъдат хора и за пет минути...
„За малко да умра от доброта“
- повтарям си, докато карам към офиса. Стар голф ме изпреварва отдясно. На светофара се отваря вратата на джип и съдържанието на шофьорския пепелник се озовава насред булевард „Васил Левски“. В мен нищо не трепва. Няма възмущение, потрес, няма сянка от гняв. Да свикнеш с простащината, разбрах с годините, се получава естествено. Вдишваш вулгарност, издишваш примирение. Редовните упражнения учат на хладнокръвие, което помага да запазиш разсъдъка си.
Споделих това обиграно умение с моя позната и тя отговори, че вероятно съм дисидент. „Дисидентството в момента е отказът да се превърнеш в простак“ - каза ми тя. Достатъчно е да не изхвърлиш полиетиленовата торбичка с боклук през прозореца. Или да спреш на пешеходната пътека. Достатъчно е да не наругаеш. Самата мисъл, че ти не си като ТЕ, е достатъчна да сгрее поне мъничко изстиналото ти вече цинично сърце. Така ми каза тази позната. И онзи ден, докато обикалях един от десетките столични молове, се благодарих, че не съм като ония с анцузите, дето люпят семки и показват среден пръст на чистачката. Благодарих се аз, благодарих, докато не влязох в тоалетната. Защото това, което видях там, дами и господа, бяха ТЕ! Но абсолютно победили ТЕ. Такива ТЕ, които помитат всякакви вдишвания и издишвания, всякакви приказки за дисидентстване и самовнушения, че можеш да останеш недокоснат:
Пред огледалата десетина напълно еднакви момиченца се снимат с джиесеми. Като казвам еднакви, казвам ЕДНАКВИ. Тънички са, а косичките им са дълги, редки, изрусени и изтънени в краищата. Дънчиците им са с ниска талийка, за да се виждат пъпчетата. Крачетата им се подгъват на платформи от 15 сантиметра, а устичките им са напращели от дъвки. Момиченцата са шумни и се хилят вулгарно.
Снимат се в маймунски пози
за да ги пуснат във фейса. Джиесемите им звънят с песни на Алисия, Деси Слава, Азис. Чувам тежки псувни...
„Дами и господа, не знам откъде да започна! Вероятно от онова, което лежи полузаровено пред мен в огромна дупка! То е най-ужасяващото нещо,
което някога съм виждал!“ - би извикал Орсън Уелс в този момент.
Но не и аз. Дисидентката със студеното сърце стои вцепенена, когато открива, че еднаквите момиченца са от класа на нейната дъщеря. Дали и тя не е тук? Не мога да я открия. Но как всъщност бих могла да я различа, дами и господа?
„Внимавай да не я изпуснеш!“ - грижовно съветваше баба ми, докато къпехме нашето малко момиченце в бебешкото корито. Днес обаче ми се ще да призная: Да, права беше, бабо, но родителите често се разсейват. В понеделник ще оставят детето си да се върне само от занималнята. Във вторник няма да му проверят домашните. В сряда ще му позволят да гледа „ВИП брадър“. После ще следват много четвъртъци и петъци, много съботи и недели, когато няма да му обърнат внимание. Ще го пуснат да се щура немило-недраго в този груб свят.
И ето как успяха ТЕ, дами и господа. Ние им позволихме да го направят. И пет минути не намерихме да обясним на децата си, че пошлостта оглозгва душата а беззлобното сърце е дар, от който не бива да се срамуват. Не им казахме, че красотата не е изрусена косичка, нито еднаквост. Тя не е „да не работиш“, а тъкмо обратното. Красив те прави умението да мислиш и да се радваш от положеното усилие. И затова „красотата ще спаси света“, мили наши деца - ето това не на- мерихме време да им кажем...
Прибирам се и запалвам цигара. И докато пуша, си мисля, че имам точно пет минути, за да реша дали да я изгася в пепелника, или да метна фаса през прозореца.
Следва тишина. Най-страшната тишина, в която ще направя много важен избор.
Всяка минута, дами и господа, е решаваща във войната на световете.

/via в. Преса, печатно издание, брой от 355 от 05 януари 2013)
/снимка vejnar.com