четвъртък, 28 март 2013 г.

Ченгето, което стана убиец, защото не остави сираци


Ченгето Иван Лулеов от село Баня няма да бъде запомнено като герой. Грешката му беше, че остана жив, а не се остави да бъде транжиран от брадвата на сравнително млад циганин, но вече дърт рецидивист. Още когато му я бяха извадили, трябваше да изкара пълнителя, да изхвърли служебния си пистолет и да чака каквото брадва покаже.
Тогава щяхме да разполагаме с готов план – на жена му щяхме да дадем нещо възпоменателно за храбрата му служба, сирачетата му щяхме да включим в групата на деца на загинали полицаи и всяка Коледа да им оставяме „висящи” SMS-и на кратък номер. Ченгето Иван Лулеов обаче не остави, а произведе сираци. Трябвало е да избира между живота на баща им и своя собствен и той най-егоистично предпочел да се спре на себе си. А ние най-егоистично ще го оставим да се оправя сам - пръста си за него ще мръднем само колкото да напишем „Браво” в някой форум.
Оставете ни нас, цивилните неблагодарници, които си умираме да ругаем ченгетата, че нищо не правят, когато се краде кабел, когато се оплячкосват къщи така, че и арматурата да не остане. Оставете ни нас, които единствено виртуално можем да се възхищаваме на всеки застрелян на местопрестъплението крадец. Олио да ни попари езиците, които са способни само да мрънкат безпринципно и които се гълтат, когато трябва да се покрещи по нещо наистина принципно.
Нас наистина ни оставете, защото сме неспасяеми, но ченгето Иван Лулеов трябва да има колеги. В системата на МВР може и да са заети 60 000 служители, но засега по нищо не личи, че тя разполага даже с 60 истински ченгета. Иначе щяха да демонстрират скромна солидарност и най-елементарна колегиалност. Щяха да изпушат поне половин цигара, да изпият поне няколко глътки минерална вода, както правеха, когато искаха повече пари. Сега не става въпрос за пари, а за нещо, което не се купува и с много пари. И по-подходящ случай от този трудно може да бъде измислен.
Имате кражба на важна обществена инфраструктура – магистрален съобщителен кабел, чиято липса прекъсва връзката между две жп гари и само може да се предполага какви биха били евентуалните последици. Кражба дори е прекалено лека квалификация и някой по-сръчен адвокат може да го развие в тероризъм, макар и от неосъзнати терористи. Имате двама такива неосъзнати, хванати от Лулоев с кабела. Единият от тях тръгва да бяга, другият вади брадва на ченге, а за него после ще се окаже, че е с респектиращо досие и е лежал в затвора. На всичкото отгоре имате и нощно време, което е само в плюс при неизбежната отбрана.
Вашият човек стреля не с боен, а със стоп патрон. После сам откарва застреляния крадец в болница. Какво повече ви е необходимо на първо четене, за да запалите една цигара за вашия човек.
Погледнете в махалата на техния човек – там така са подпалили, че мечтаят за доживотен затвор за вашия човек. Ако искате, и тях оставете, защото мозъците им отдавна са повредени. За тях кражбата - особено на кабели и метали, си е напълно редовен и почтен поминък. За тях концепцията за обществен ред е полицията да не застрашава живота на крадците, но крадците да й вадят брадва.
Концепцията им за правосъдие пък е кражбите да са ненаказани, но задължително да има наказания за всеки, опитващ се да ги предотврати – дори работата му да е точно такава.
Всички тези малки концепции са част от голямата житейска философия – само крадем, не сме тръгнали да убиваме, я. Сякаш друга алтернатива е напълно невъзможна в махалата. В нея оправдават техния мъртъв човек, че бил принуден да реже кабели, за да нахрани децата си. Редовно трябва да ги е хранил, след като са го хващали цели 17 пъти за всичките му 36 години живот. Но наистина я оставете тази махала и нейните разбирания за престъпление и наказание. По-важна ви е трактовката на закона и това, че вашият човек е обвинен в убийство и ще го съдят като най-обикновена отрепка. Все едно, че е заклал баба си, понеже не му е дала от пенсията да си купи хероин.
На ченгето Иван Лулеов му се плаща заплата, за да пази животи и имоти. Дадено му е оръжие за тази цел и най-искрено му се пожелаваше след всяка смяна да се връща жив и здрав при семейството си. А когато той направи всичко това, се оказва, че е работил колкото да влезе в затвора. Ако го намирате за справедливо – отпишете го и му пожелайте да предизвика нечовешки фурор при посрещането си в Централния софийски. Ако обаче законността ви идва прекалено - поне пари за читав адвокат могат да му се съберат. Нещо като благотворителна инициатива за децата на незагиналите полицаи, проявили егоизма да останат живи, вместо тихо, кротко и кърваво да си отидат след два удара с брадва по главата.

/via КАЛИН РУМЕНОВ, novinar.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар