сряда, 20 ноември 2013 г.

Фалшът опакован като бунт


През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал (с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за свобода...
В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити. Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове, включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“
Винаги ще се хващаме?
Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на почтения човек от наистина отвратителното статукво.
Нека припомня.
В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека
на улицата се промъкна нездрав патос
който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори. Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като
беше проведена глупаво и нахално
С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от „протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията. А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.
Фалшът изби до страхотевичност
когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка, която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“...
Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души. По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат до... тоалетна.
Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели мои, но  става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов). Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а
телевизиите ни баламосват
Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна. 

(в. Преса, печатно издание, брой 313 (664 от 16 ноември 2013)
Любослава РУСЕВА