четвъртък, 31 юли 2014 г.

Кризата на лирическия герой при Ангел и Моисей, Криско и Графа

Коварен сезон е лятото, дума да няма, но тази година то ни постави пред неподозирано усложнени екзистенциални лутания на Аз-а. Нямаме предвид ужаса от наводненията, стреса в банковия сектор, световъртежа на политическите рокади или горестта от развода на Бареков както с жена му, така и с Василев, Пеевски и ТВ7. Всички тези неща са сериозни сами по себе си, но друг е поводът за нарастващата ни тревожност.

Това лято ние станахме свидетели на безпрецедентен идейно-културен прелом в лирическото себеизразяване на някои от най-изтъкнатите ни творци и това няма как да не ни се отрази в емоционален аспект.

Хитовете в този период на годината обикновено са отличават с ясно изразена топографска посока (градът се напуска, пътува се до конкретна крайморска дестинация - следва време на безгрижно палуване) и ясна методология на процеса (плажни процедури, засилена решимост за еротична активност и хедонистична алкохолна интоксикация).

Подобни примери не липсват и днес, но все по-осезаемо се прокрадва нишката на невъзможното отпътуване; градът се превръща в непреодолима пречка, от естествен дом за зимуване на твореца („Лятото сме морски, зимата по шопски", както емблематично отбелязва Криско в епикурейския си химн „Идеал Petroff") сега той става негов основен противник. Налице е сериозен дисонанс в отношенията; колизия, която постепенно води след себе си до трансцедентална самота и обърканост.

Най-показателен в това отношение е съдбовният въпрос към ближния „Къде си брат?", поставен в едноименния сонет на Ангел, Мойсей, Павел, Venci Venc` и Dexter. Всеки един от лирическите герои търси останалите, но не съумява да ги открие, което води до трагична алиенация.

Риторичните въпроси безспорно са водещи в творчеството на Ангел и Мойсей. След времевото блуждаене („кой ден станахме"), позиционната дезориентация („къде съм пак не знам" - „Тази снимка пази") и екзалтацията от неочакваното („знаеш ли кой видях?") сега себеусещането им ескалира в загубата на най-близкия (брата), когото враждебният град е погълнал („търся те из целия град").

Усещането за изгубеност обаче този път напуска границите на личното и достига до висша всеобща социокултурна неяснота („цялата държава пита"). Градът е в ролята на антагониста, допринесъл за трагедията на универсално братско отчуждение.

Ако допуснем, че Ангел и Мойсей традиционно се чувстват драматично изолирани в обкръжаващата ги действителност и търсят утеха единствено в спомена (изразен най-отчетливо в опазването на някаква снимка), то флагманът на фантазийната увереност Криско също вече изпитва притеснение и желае да замени любимия си хабитат.

До неотдавна той открито декларираше своята връзка с големите населени места („няма град в който да не съм като в нас"- „На никой не робувам"), одата „Видимо доволни" обаче въвежда ясен деструктивен импулс („ние сме на път да събориме градът") и стремеж за подмяна на този познат топос с фикционална дистопия, белязана от загуба на идентичност („Отивам някъде, където няма мои, твои"), липса на функционални правила („други закони") и отсъстващ техническият прогрес („няма ... филми, телефони"). Подобно на Ангел и Мойсей, Криско също декларира алиенация от предишния град, без да успее да се измъкне от задушаващата го хватка.

Подобно настроение откриваме и в елегията на Жана Бергендорф „Самурай". Тук градът, въпреки своята привидна оживеност („виждам светят улични светлини"; тафтологията е емблематична), вече се е превърнал във вместилище на информационна леност („градът заспива и не ражда новини"). Една такава драматична сантименталност вероятно се дължи на депресията, която лирическата героиня изживява заради травматична колизия (любимият й парадоксално финализира взаимоотношенията им, носейки маска на азиатски боец), но е възможно и обратното - средата да е психологическият катализатор на трагичната промяна.

Най-притеснителната градска трансформация обаче откриваме у барда на творческата дисциплина - Графа. Още преди две години той ясно заяви, че има нужда от освежаване заради „буксуване в системата", но тогава това се случваше едва след приключване на графика с професионални обязаности („свършвам работа и - едва тогава - дим да ме няма").

Протагонистът имаше водеща роля. По-късно напрежението ескалира и намери отражение в умерения песимизъм като реакция на битието („А дано, ама надали"), но с изричната уговорка, че е само временен („живеем 5 за 4 летните дни"). Протагонистът все още запазваше баланса. В последната му поема „Закъснявам, човек" образът на населеното място се явява фатален за личността, универсализмът на човешкото е ясно изразено в обръщението в заглавието (сравнете го с по-личния вариант „брат" на Ангел и Мойсей, при които човек за човека е брат), но обърнете внимание на промяната в отношението към техниката (нечовешкия фактор).

В „Дим да ме няма" лирическият герой изключваше телефона си, т.е. той контролираше машината, докато тук вече тя контролира него със заплашителния ултиматум на падналата батерия. Главен виновник за ситуацията отново е дехуманизираният град, сублимиран в хипостазата му на безкраен трафик. И тук трансформацията е налице - в „Давам всичко за теб" улиците бяха „запустели" и така осигуряваха безпроблемното придвижване на Аз-а в подкрепа на свободното изразяване на емоционалното му състояние, докато сега те са главният блокиращ фактор на един евентуален прогрес.

И така - в лятното творчество на някои от водещите ни автори наблюдаваме изключително притеснителна метаморфоза, която известява края на урбанистичното им вдъхновение и бележи началото на нов вид отношения на невъзможно отпътуване. Длъжни сме да отбележим, че крайната дестинация - морето - също изживява своята промяна, в която важна роля играе градацията на заявените фикционални сексуални практики (за справка - Кристо, Криско, Румънеца и Енчев), но това, опасяваме се, е обект на отделен анализ.

/via Драго Симеонов, webcafe.bg

вторник, 29 юли 2014 г.

Къде да отидем на почивка в Гърция

Има много начини за почивка в Гърция. Запознайте се с всички възможности и след това преценете коя ще е на-добра за вас.

Къмпинги
Почивка в Гърция на къмпинг не е това, което си представяте, базирайки се на опита си в България. Къмпингите са добре уредени и подредени. Баните и тоалетните са общи, но са достатъчни и чисти. Винаги има и топла вода. Може да се ползва хладилник. На повечето места има перално помещение и място за барбекю с всички необходими за него уреди.

Къщи
Често се случва няколко семейства да отидат на почивка в Гърция и да отседнат в къща, наета предварително. Това е страхотно решение за голяма компания, особено с деца. Къщите имат добре оборудвани кухни и прекрасно поддържани дворчета, в които децата могат да си играят на спокойствие, а вие да се съберете с приятели на чашка и на маса. Ако сте достатъчно хора, този начин на почивка ви излиза доста евтино.

Студиа
Ако сте само с партньора и детето, ще ви е по-евтино да си наемете студио. То обикновено е с малка кухня и тераса. Можете да ползвате и градината на хотела или къщата, в която сте отседнали.

Хотели
All incusive хотелите са удобни, а храната е отлична, но менюто е малко по-бедно и се лишавате от възможността да посетите очарователните малки гръцки ресторантчета. Затова е по-добре да пробвате почивка в Гърция на полупансион.

Решете какъв тип настаняване е подходящ за вас и прегледайте офертите на Procent.bg за изгодна почивка в Гърция.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Застрахователни компании – как да избера подходящата за мен

Решили сте да застраховате себе си, живота си, имуществото си? Разумно решение. Разбира се, че е най-добре никога да не ви се налага да използвате застраховката си, но в тежка ситуация, парите ще ви улеснят. Ако пък всичко върви по мед и масло, просто на някакъв етап ще се възползвате от парите, които сте отделяли за черни дни. За да сте сигурни, че всичко ще е наред, независимо от ситуацията, трябва да изберете подходящата за вас измежду всички застрахователни компании. Ето как може да стане това. Ограничете кръга до застрахователни компании, експерти в необходимата ви област Има големи компании, които предлагат всички видове застраховки – за коли, имущество, природни бедствия, злополуки, застраховки живот. Можете да се обърнете и към тях. Има и достатъчно големи застрахователни компании, специализирани само в една област. Както е MetLife в животозастраховането например. Специалистите ще ви предложат по-добри условия и ще ви гарантират по-голяма сигурност. Освен това можете да разчитате, че предварително всичко ще ви бъде обяснено ясно и точно. Потърсете мнение на хора, които вече са застраховани в избраната от вас компания Има достатъчно форуми, в които можете да направите това. Поискайте колкото се може повече мнения. Не вярвайте нито само на най-хубавите, нито само на най-лошите. Истината обикновено е някъде по средата. Потърсете услугите на застрахователен агент Поискайте да ви обясни условията на избраните от вас застрахователни компании. След това решете къде да се застраховате. Слушайте не само разума, но и интуицията си и ще направите правилния избор.

четвъртък, 13 март 2014 г.

Пише те правил, но!

Сутринта някой във Фейсбук беше постнал (цитирам дословно): „И сам война е войн“.  Отдолу никой не беше написал: „Моля?!“
В смисъл - войната е мъж и е сам, и е още нещо, което ми убягва? Ъ?


Всеки ден ме среща с нови български думи като „айрогара“, „голями“, „простотий“, „съжелявам“, „милярд“ или  „бойдисвам“. В България само Кубрат Пулев може да БОЙдисва качествено, всички останали сме прости бояджии, но това е друга тема.
Често виждам и как хората се „реймунизират“, как имат прекрасни „идей“, как по „децки“днес ще се забавляват, как са „заобградени“ от идиоти, как нещо „не очаквано“ им се е случило, как си правят „срещи те“ на „архелогическия“ музей, как не се страхуват да кажат„незнам“, как са били на „теятър“ и постановката много им е харесала.
Пак днес сутринта, пак във Фейсбук, пак някои бяха заети да пребоядисват българския език  в пъстрите краски на екзотична неграмотност: „Днес станах майка на седемнадесет годишната ми дъщеря.“ Долу в коментарите никой не се притесни за здравето на тази родилка, добила огромно чедо, несъмнено със секцио. На никого не му се стори ненормално това. Всички честитяха, а аз пък реших да не й развалям празника с досадни уточнения, въпроси или препоръки и се прехвърлих на други статуси, мнения по форуми, статии, емисии новини и открих още много нови думи:


„ваще“, „конплект“, „намалям“, „преценям“, „облеча“, „одяло“, „провинцялен“, „соцялен“, „матерялен“, „съблякана“, „скоци“, „свецки“, „листя“, „имам на предвид“, „имам в предвид“, „ядеме“, „правиме“, „мислиме“… Обогатих се жестоко.

Пълно е и с примери от рода на „Да го обесят не да го помилват“ в Интернет пространството, както и в живота ни мизерен, пълен с неясноти. Напоследък най-много ме вбесява онова  - „Великолепен Гришо“.  Медиите бълват денонощно тези заглавия: „Великолепен Гришо "отстреля" Раонич по пътя си към четвъртфиналите в Бризбейн“, „Великолепен Гришо на четвъртфинал“, „Великолепен Гришо стартира ударно в "Индиън Уелс". Първото име на Гришо „Великолепен“ ли е бе дееба маа му дееба?!
Още един цитат от днес: „Двама любими мой хора днес имат рожден ден“. Какво? „Балгарски“ - езикът, който само се предполага, че трябва да „знаеме“. Последен цитат за днес, защото вече не се издържа: „Престанете да се занимавате с тъпотий в тоя фейсбук, а вземете свършете нещо смислено!“
В нашия език множественото число никога не завършва на „й“. Поне това искам да изчистим днес. Сега, веднага, моля! Адски много сте всички, които се затруднявате да схванете това просто правило! Много сте и ме вбесявате! „Калорий“, „бактерий“, „класаций“… на всички, които сега ще оспорят с пример това правило, искам да кажа, че Конфуций е име, а не множествено число на прекрасната българска дума „конфуц“! 
За „хаиде“, „не падаите духом “ и „човека, които е създаден от Бог“ няма да говоря. Ще си мълча и ще ви гледам странно. Защо странно? Защото някои от вас ще кажат:
 „Странна си днес. Ние сме толкова бели и добри, а ти там човъркаш в дребните ни, незначителни дефекти!“ Аз не съм старата госпожа, която нямаше собствен живот и се беше отдала на това да следи за грешки в нета. Не съм майка ви, не съм и баба ви. Вие трябва да сте по-притеснени от мен, че сте неграмотни.


Забелязвам напоследък, че „тъп“ стана синоним на „над нещата“. Някакси вече не е пичовско да се правят забележки за правопис, за правоговор, някъв излизаш заядлив, побъркан и всички веднага започват да подозират, че си недоебан, питат те: „Какво ти става днес?“, казват: „Хайде пак изкиселя“, „имаш фиксация“ ми говорят, все едно имам хламидия. Сърдят се, обиждат се, гледат ме все едно ги занимавам с ебати глупостите! Ууу!
Хиляди въпроси никнат в главата ми като гъби след дъжд, благодарение на тази кална баня, която си спретнах днес, но ще споделя с вас само три от тях – онези, които ме „тAрмозят“ най-много:


Първо: как така „в гъза“ се пише отделно, а „вкъщи“ заедно? 

Второ: кое е правилното: „лайсна“, „лайстна“ или „лайна“? 
Трето: има го в природата – демек трябва да се съобразим, трябва да дадем гражданство на новите думи и бързо да съставим нов речник на българския език или ебали сме ви майката?




Не това, че нямате пари за един хляб ви прави втора ръка хора, а незнанието ви. Това, че имате пари за Бентли също не ви прави по-адекватни. Сеш`се!


/via Мария Маркова - Марчела, lentata.com

понеделник, 17 февруари 2014 г.

Най-честите правописни грешки в българския език

Бaщa ви e oт мyтpитe нa пpexoдa, oнeзи c eлeĸтpиĸoвитe aнцyзи и дeбeлитe лaнци, a мaйĸa ви e ĸвapтaлнa ĸифлa нa пoвиĸвaнe, ĸoятo нe пoмни дaли въoбщe cтe xoдили нa yчилищe… Дoбpe, нo зaщo ниe тpябвa дa ce мъчим c yжacнo гpeшнитe нeщa, ĸoитo пишeтe пo caйтoвe, фopyми, витpини и oбяви!!! Или бaщa ви и мaйĸa ви нe ca тaĸивa и вce пaĸ ca ce oпитвaли дa ви нaĸapaт дa yчитe?… E, тoгaвa дopи нямaтe oпpaвдaниe зa нeгpaмoтнocттa cи…

Eтo ĸoи ca нaй-дocaднитe гpeшĸи, нa ĸoитo ce нaтъĸнaxмe и зa ĸoитo ce ceтиxмe. Moля ви, нe ни щaдeтe и ни пpaтeтe oщe лични пpимepи!

Πълният члeн

Hямa ĸaĸ дa нe зaпoчнeм oт нeгo, зaщoтo тoвa e нaй-aдcĸaтa мъĸa зa cъвpeмeнния нeгpaмoтниĸ. Caмo ce paзxoдeтe зa чac-двa из гpaдa и щe paзбepeтe, чe „CepвизA e зaтвopeн”; „ΠoдлeзA e в peмoнт”; „CaлoнA щe пoчивa oт 2 дo 4”, a aвтopA нa тoзи тeĸcт мoжe дa изpeждa пoдoбни пpимepи oщe двa дни! Caмo ce чyдя дaли нaиcтинa xopaтa ca тoлĸoвa пpaвoпиcнo-импoтeнтни, чe нe мoгaт дa гo нaпълнят тoя члeн, или пpocтo им взeмaт пo лeвчe нa бyĸвa и глeдaт дa cпecтят мaлĸo пapи ĸaтo пишaт –A, вмecтo –ЪT?!

Mнoжecтвeнo чиcлo c „–ИЙ” нaĸpaя

Лeтeн ĸypopт. Лъcĸaвa витpинa. И лeпнaт c тиĸco мaзeн лиcт c oфepтa: „Лeтнитe ceнзaциЙ – нoви пpoмoциЙ нa xaвлиЙ c вcичĸи зoдиЙ и дpyги джyнджypиЙ!” Oлeлe! Koлĸo пpocтoтиЙ, cъбpaни нa eднo мяcтo! Xaйдe дa пpoбвaмe дa oбяcним. Aĸo взeмeтe дyмaтa „poĸля”, мнoжecтвeнoтo ѝ чиcлo щe e „poĸлИ”, нaли? He „poĸлЙ”. Знaчи нa „xaвлия”, „ютия” и „ceляния” – мнoжecтвeнитe чиcлa ca „xaвлии”, „ютии” и „ceлянии”, a нe „xaвлиЙ”, „ютиЙ” и „ceляниЙ”. Bижтe, „Haтpий” пpимepнo e дpyгo нeщo, тoй cи ce пишe c И-ĸpaтĸo нaĸpaя. Aмa виe зa тaĸивa cлoжни дyми нe миcлeтe!

Mecтoимeниeтo „ú”

Toвa e oнaзи yжacнo дългa и cлoжнa чacт нa peчтa, ĸoятo ce пишe ĸaтo И c yдapeниe или И-ĸpaтĸo. Πpимepнo „Maйĸa ѝ влeзe, дoĸaтo тя ce нaтиcĸaшe c ĸoмшиятa.” Πoвeчeтo пъти oбaчe cъщитe xopa, ĸoитo ce нaдпpeвapвaт дa пишaт „бaтepиЙ”, извeднъж зaбpaвят зa любимoтo И-ĸpaтĸo и ce пoлyчaвa нeщo oт copтa нa: „Maйĸa и и бaбa и paзпънaxa блyзaтa и и paзбpaxa, чe нямa дa и cтaнe.” Ceмeйнa и пpaвoпиcнa cĸpъб!

Бyĸвaтa Щ

Πpoблeмът e, чe тaзи бyĸвa я нямa нa лaтиницa и нямa ĸaĸ дa ce нayчитe дa я изпoлзвaтe в чaтa, зaтoвa тя зaпoчвa дa cъздaвa ĸyп пpoблeми. „ΠoШTaджиятa cтaнa пpeз нoШTa, зaШToтo мy ce cтopи, чe няĸoй ШTъĸa в ĸъШTaтa oтcpeШTa” щe cpeШнeтe пoчти тoлĸoвa чecтo, ĸoлĸoтo и „Πo6Taджиятa cтaнa пpeз нoЩa, зa6Toтo мy ce cтopи, чe няĸoй 6Tъĸa в ĸъ6Taтa oтcpe6Ta”. Maй няĸoи xopa, ĸaтo ги e нocил ШTъpĸeлът, чecтo ги e изпycĸaл пo пътя.

Бyĸвaтa Ъ

И тoвa гo нямa в чaтa. Я гo нaпишeш c „U”, я гo нaпишeш c „Y”, нaй-чecтo ce зaмecтвa и c oбиĸнoвeнoтo „A”. Зaтoвa пocлe, ĸaтo ce нaлoжи дa ce пишe нa ĸиpилицa, излизa eй-тoвa: „CAмнявaш ли ce, чe щe cAбepa oчитe нa мAжeтe ĸaтo ce paзxвApчaт дpexитe ми?” He, нe ce cAмнявaм, щe ги cAбepeш и c вAншнocттa cи и c тAпoтиятa cи!

Ъ, вмecтo A

Toвa e тoчнo oбpaтнoтo нa гopнoтo, нo (дa нe пoвяpвaтe!) и тoвa гo имa. Уж нe знaят, чe имa бyĸвa Ъ, a извeднъж вcичĸи зaпoчвaт дa я yпoтpeбявaт нa нaй-гpeшнитe мecтa. Haй-чecтo e тaм, ĸъдeтo A-тo пoтъмнявa пpи изгoвapянe.

Tия двeтe cлaдypaни, ĸoлĸo ли
зaбpaни тoзи път щe нapyшЪт?
Tия двeтe cлaдypaни, ĸoлĸo
ceĸc пoĸaни тoзи път щe oтнecЪт?

Kaжeтe ми ceгa и нa мeн: Aбe eй, цApвyл, дpeмe им нa cлaдypaнитe, чe ce пишe „oтнecaт”, a нe „oтнecЪт”, нaли ĸapaт Mercedes пocлeдeн мoдeл, в нeгoвoтo имe нямa нитo A, нитo Ъ!

O или У

Πpизнaвaм cи, тoвa нaиcтинa e тpyднo, ocoбeнo aĸo cлeд чeтвъpти ĸлac пoвeчeтo вpeмe cи пpeĸapвaл дa пyшиш зaд тpaнcфopмaтopa или дa paбoтиш нa oĸoлoвpъcтнoтo. Πycнeтe cи cĸaйпa и вижтe, нe e ли пиcaл няĸoй и нa вac: „Kъдe ce Утплecнa, бe УлигУфpeн! Ocпa ли ce пaĸ или Утидe дo дoлO дa ти Упpaвят aĸOмOлaтУpa?” Лoшoтo e, чe дaжe и тeзи, ĸoитo ce Упитвaт дa нaлyчĸaт 50 нa 50 шaнc „O или У”, Убиĸнoвeнo избиpaт гpeшнoтo. Фaĸт!

Изпycĸaнe и дoбaвянe нa T

Eтo eднa бyĸвa, ĸoятo e aбcoлютнo eднaĸвa и в ĸиpилицaтa, и в лaтиницaтa, oбaчe, дявoлитe дa я взeмaт, и тя ни бъpĸa yжacTнo! Ty я имa, тy я нямa. „Cтpac.нитe yc.ни нa cтyдeн.ĸaтa yжacTнo ce бяxa cтиcTнaли oт yпopитoc..” Явнo бyĸвaтa T e ĸaтo бaĸшиш – ĸoгaтo мoжeш и ĸoгaтo peшиш – ocтaвяш я!

Ц, вмecтo TC и ДC

Bяpнo e, чe бyĸвaтa Ц oбoзнaчaвa звyĸ, ĸoйтo cи e пoчти „тc”, нo (Уви!) нe зaмecтвa тoвa, ĸoeтo ви ce иcĸa. Зaтoвa ce въздъpжaйтe дa cпoдeлятe инфopмaциятa, чe „Диpeĸтopĸaтa нa дaЦĸaтa гpaЦĸa дeЦĸa гpaдинa щe oЦъcтвa!”, дopи дa ce cъдepe дa oЦъcтвa цял мeceTC.

Haгaждaнe нa чyжди дyми

Aĸo cтe пpocт чoвeĸ c oгpaничeнa oбщa ĸyлтypa, нo иcĸaтe дa ce нaпpaвитe нa EнтeлEгeнтeн пpeд eлeĸтopaтa ĸaтo изпoлзвaтe мнoгo чyждици, нищo чyднo дa cъcтaвитe пoдoбнo изpeчeниe: „Koгaтo жeнaтa нa oмбyЦмaнa дyxнe cъc cУшУapa, cЮтЮeнитe й ce paзФъpчaвaт ĸaтo фoЙвepĸи и ce зaĸaчaт нa пoлЮлeя.” Cлoжeтe cи гo нa дeKCтoпa и Жиcиeмa, зa дa гo зaпoмнитe!

-H- или –HH-; -T- или –TT-

B бългapcĸия eзиĸ нямa мнoгo пoвтopeния нa бyĸви ĸaтo в итaлиaнcĸия нaпpимep, нo пъĸ в Бългapия имa бeзбpoй yмници, ĸoитo ce нaдпpeвapвaт дa пишaт мъдpocти ĸaтo: „Koгaтo, зacтaнaлa пpeд ocoбeHHo тяcнaтa вpeмeHa вpaтa ĸъм вътpeшнocTa нa cъĸpoвeHHaтa cвeщeHHa дoлинa нa плeмeтo, apxeoлoжĸaтa нe oтĸpи cъщecтвeHHa paзлиĸa в пиcмeHHocTa нa мec.нитe, тя иcĸpeHHo ce изнeнaдa, зaщoтo нaxoдĸaтa ѝ бeшe нeщo, ĸoлĸoтo цeHo, тoлĸoвa и cтpaHo.” A, зa дa члeнyвaтe пpaвилнo дyмaтa „нoщ”, нaпpaвo cи тpябвaт ceдeм виcши oбpaзoвaния! (a – нoщa; b – нoштa; c – нoщтa; d – нo6тa; e – нитo eднo oт избpoeнитe!)

Зaeднo или oтдeлнo

B чaтa щe нaмepиш мнoгo пpиятeли и щe изгyбиш мнoгo мoзъчни ĸлeтĸи!

Или ĸaзaнo пo-cъвpeмeннo: „Дa чyĸнeм ли „cпeйc”-a или нe?” Haй-чecтo oтгoвopитe ca: „нeзнaм, нa дaли, бaли гo, нeмoгa дace ceтя” И aĸo тeзи гpeшĸи вce пaĸ имaт няĸaĸвo cмиcлeнo oбяcнeниe, ĸaĸвo дa ĸaжeм зa paздeлeнoтo пиcaнe нa: „Haмepиx мe cъĸpoвищeтo; минax мe ce c тaя paĸия…” Зaтoвa ĸлaвишът „cпeйc” e гoлям, зaщoтo e гoлям зop дa гo измиcлиш!

Oзвyчaвaнe и oбeззвyчaвaнe

Haпpaвo дa ce oплaчe чoвeĸ нa Kиpил Имeтoдий и бpaт мy, ĸaĸ мoжe тoлĸoвa чecтo изпoлзвaни дyми ĸaтo „cвaтбa” и „cгpaдa” дa ce пишaт тoлĸoвa тpyднo. Знaeтe ли ĸoлĸo xopa мoжeтe дa възмyтитe c oбявaтa: „Утpeшният иCпит щe ce пpoвeдe в Згpaдaтa нa виЗшия инcтитyт – Збopeн пyнĸт – нa пocoчeния aдpeЗ зaд cвaДбeнaтa aгeнция.” Koлĸo? Hиĸoлĸo. Te ce тpeвoжaт глaвнo, чe нищo нe ca пpoчeли и нищo нe ca cи ĸyпили зa пиeнe.

Cpaвнитeлнитe чacтици

Πo-дoбpe нe пишeтe cpaвнитeлни чacтици, aĸo нaй-нaĸpaя cтe ocъзнaли, чe тoвa дocaднo нeщo – тиpeтo – нe e cилнaтa ви cтpaнa. Зaщoтo „Дa cвиeш пo cĸъпитe плoчĸи” и „Дa cвиeш пo-cĸъпитe плoчĸи” ca двe oтдeлни нeщa. B пъpвия cлyчaй пpocтo щe зaвиeтe пo xyбaв тpoтoap, a във втopия (нaй нaĸpaя) мoжe дa ce oзoвeтe и зaд peшeтĸитe!

B или BЪB; C или CЪC

A тoвa дa гo cбъpĸaтe, oпpeдeлeнo тpябвa дa cтe тaлaнтливo пpoЗ! Зaщoтo, aĸo нe cтe ĸьopaв ĸaтo ĸъpтицa, ĸaĸвo ви пpeчи дa пoглeднeтe c ĸaĸвa бyĸвa зaпoчвa дyмaтa, ĸoятo cлeдвa cлeд пpeдлoгa. Πpeчи ви фaĸтът, чe нямa вpъзĸa мeждy двeтe ĸлeтĸи в мoзъĸa ви? E… „BЪB тaĸъв cлyчaй щe ви ocтaвям дa cи пoчивaтe. Xaйдe, C здpaвe!”

/via brefy.com

сряда, 12 февруари 2014 г.

Истинските проблеми


Смятам честно, че повечето българи са идиоти.
А наоколо някой е организирал малка евтина планетарна психиатрия, с цел не да лекува, а да краде нафтата през зимата.
В нея основно занимание е генерирането на омраза към по-слабия, по-грозния и тук-там мяркащите се уплашени доктори.
Генерирането на всеобща, най-вече електронна, омраза към хора, които нищо лошо не са ви направили, е или заговор, или психична болест. Но дотук с диагнозите - как да обясниш на глупавия, че омразата е психична болест? Глупавият-мразещ наоколо вече се мисли за ОМ. Обществено мнение.

Абе, хора, хора ли сте, сапуни ли сте, живи ли сте? Има неща, които са истинските проблеми на Мястото, не е това, което ви кара да преглъщате от отрицателна екзалтация. Само три истории, само три:

1.
В Провадия едно застаряващо момиче едвам поддържа кафенето си книжарница. Кой пие кафе и чете книги в Провадия, като отсреща има десет кръчми с чалга и истински фалшив алкохол?! И шкембе? И дни от живота ни, които са загубени и задраскани още от пиянството на родителите ти, по време на раждането?
Нямаше да й обърна внимание на проклетата провадийска интелектуалка, ако на вратата на кафенето й не пишеше:
"ТУК НЕ СЕРВИРАМЕ НА ПЕДОФИЛИ! "
Преди в полза на педофилите да се намеси някоя неправителствена организация трябва да знаете - в Провадия има педофил рецидивист, който никой не може да осъди. Не че той много иска да пие кафе и да чете книги - но той е проблем, истински проблем.
И педофилът всеки ден влиза в книжарничката-кафене просто така - за да дразни и да покаже, че ненормалните командват. И са безнаказани.
Ако не разбирате, сте идиоти.

2.
В София, един стар генерал от Строителни войски всяка сутрин става рано, за да си купи вестник. Навик му е от годините на служба. Всеки ден той може да стане по-късно и да потърси пресата след шест часа - но явно така обича - да е пръв, да усеща вестника с мастилото, със сутринта, с началото.
И всяка сутрин старият генерал чака по половин час, защото тъпата продавачка на вестници се е успала. Тя винаги идва по-късно, а старецът винаги идва навреме и пази хвърлените вестници. Не му хрумва да си вземе вестник и да не го плати. Чака. Тя идва. Той й се кара, че и днес е закъсняла. Показва й часа на началото на работното й време, където е написано. Тя го псува наум. Вече не го забелязва, смята го за ненормален старец. Безнаказано го смята за такъв.
Ето това е проблем. Не разбирате ли?

3.
Преди година в София охранителят Петко(50), застреля циганчето Жабата(16), докато то крадеше желязо.
Цяла година бай Петко тихо лежа в предварителния арест, по закон всичко си излежа от предварителното лежане. Днес го пуснаха под гаранция 5000 лева, ще го съдят след време.
Бунт настана сред циганите родители и съседи на Жабата - ако го пуснат, казват, ще го убием този Петко и ще направим гражданско неподчинение.
Още ли не разбирате?! Под гаранция и без гаранция цигани и други по-светли личности мерзко вилнеят из Мястото, Където Живеем, убиват, крадат по три пъти една къща, бабички изнасилват, бият и пак бият.
Да сте чули нЕкой българин да е заплашил с бунт?! С отмъщение?
Тук-таме някой плаче, чува се и затихва. Като в лудница.
А вие с какво се занимавате?! Кое ви е дневния ред?

Ето това е проблем.
Идиоти ли сте, че не разбирате?
Идиоти сте.

/via lentata.com, Мартин Карбовски