петък, 7 август 2015 г.

Властта ражда добри решения, само когато е поставена в коляното - лакътна поза, оплодена от гнева на обществото!


Варна е отново на първите страници. Като за втори път експлоадира след летаргията от първите протести, довели до оставка на първото правителство на ГЕРБ. И сега отново, вследствие наглото незачитане на интересите и от страна на управляващите. За сега само на местно равнище. Принуди подчинения на политическото и икономическо статукво Общински съвет да се завърти на 180 градуса и да отмени свои решения за презастрояване на образцовия в градоустройствен аспект кв. Чайка и построяване на жилищен блок в кв „Възраждане” за социално слаби, а всъщност за ромски семейства.  Така се даде нагледен пример на цялата страна, че от тези наглеци не може да се очаква разбиране и че за тях единствено разбираем е езика на силата. Напълно естествено, това е силата на  обществения законен интерес, подкрепен с непоколебима решителност и реално присъствие на общественоста при вземането на решения. Защото „лайковете” към критични публикации от клавиатурните „герои”, немощните пенсионерски възмущения на пейките пред блока, или на висок тон от по-младите в кварталното кръчме са без всякакви последици.

Всяко решение освобождава. От всеки решен конфликт, като печалба извличаме информация, която ни подготвя в бъдеще да се справяме по безопасен начин със същия проб­лем. Освен това, всеки изживян конфликт учи човека по-добре и по-смело да се справя изобщо с конфлик­тите. Както след всяка прекарана болест тялото става по-силно, така от всеки конфликт човек излиза по-зрял, защото само предизвикателст­вата ни правят силни и способни.

Войната е бащата на всички неща - казва Хераклит и който разбира правилно тази мисъл, знае, че тази сентенция изразява една от най-основните мъдрости. Войната, т.е. конфликтът, напрежението между полюсите доставят енергията на живота и така осигуряват прогреса и развитието. Такива тези звучат опасно и будят недоумение във време, в което вълците са надянали овчи кожи и чрез този маскарад представят прикритата си агресивност, като любов към мира. Особено към класовият, развързващ ръцете им за грабеж.

Обществото отново е на кръстопът, осъзнавайки, че не може повече така. Властващия в момента неолиберален, капиталистически модел на развитие показа своята несъстоятелност с перманентните икономически кризи, огромна безработица и небивала поляризация в доходите. Все по-често, особено на Запад, когато става дума за протестни акции, не се говори за партии, а за масови народни движения. Класическите форми на партийна организация, вече напълно приобщени от държавата, често успяват да яхнат вълната на недоволството, което наблюдаваме и в момента, но не я вдъхновяват. Партиите са все по-безлични. Медиите все по-продажни. Синдикатите – все по-беззъби. Неправителствените организации все по-правителствени. Дори техни представители станаха и министри. Но масите не ги припознават като свои. Бихме могли да тълкуваме това като признак за осъзнаване безсилието на всички форми на съпротива, интегрирани в държавността, ако не се наблюдаваха други, далеч по-значими явления. Трябва да се постави ясно основния въпрос, че държавата у нас е срещу обикновенните хора. Всичко това изостря ситуацията и я прави революционна.

Ежедневно сме свидетели на „протеста на милионите”, на трудещите се в цяла Европа, където кипи обществен бунт, на границата на гражданската война срещу олигархията и властта. Последица на обществени движения, като Сириза, Подемос, Пегида и подобните му по света, срещу всепоглъщата алчност и безогледност на световния капитал и орязването на социалните придобивки. Където има будна обществена съвест, непримирими медии и борбени и отговорни към членовете си синдикати. Където протестните демонстрации са по-многолюдни и от най-организираните у нас първомайски манифестации от времето на  тоталитаризма. Именно там се изграждат стратегиите за така жадуваната промяна, която неименуемо ще настъпи. И никой не чака да му решат проблемите. Всеки се бори, излиза и протестира, често с риск за живот и здраве, защото там има ЖАЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТ!

Макар и малък, успеха на обществеността във Варна трябва да стане заразителен за цялата страна. На всички да стане ясно, че суверена в който се кълнат управляващите е този, който въпреки нежеланието им, има последната дума. И това може да стане, или с гражданско неподчинение, или със силата на всеобщи и организирани протести.



/СВЕТОСЛАВ  АТАДЖАНОВ 
/Djani.blog.bg